В огъня

Тринайсета глава

Сейбъл отново задърпа въжетата, с които бяха омотани китките и глезените й, но Кейн ги бе вързал прекалено стегнато, така че да не може да се освободи.

— Къде ме водиш?

— Ще идем на гости на един мой приятел — отговори той.

— Какъв приятел?

— Казвал ли съм ти някога, че майка ти беше най-сладката, най-милата жена, която съм познавал?

— Не. — Беше се свила уплашена и се чудеше на какво ли бе способен Кейн. Засега изглеждаше по-безопасно да го остави да говори. — Не знаех, че сте били приятели.

— Не бяхме. Просто беше мила с мен. — В погледа му проблесна далечен спомен, докато гледаше напред по пътя. — Когато нашите се караха, все висях пред магазинчето за стръв. Родителите й ме пускаха да спя там, когато у нас не беше за прибиране. Тя винаги ми даваше нещо за хапване, понякога сядаше да си поговорим. Никой, освен Джини не говореше с мен. Мисля, че точно тя убеди Реми да ме наеме.

Сякаш я боготвореше.

— Съжалявам, Кейн. Не знаех.

— Няма нужда. Джини ми каза за баща ти и колко го обича точно преди да замине. Не разбирах защо трябва да заминава, а след като се появи ти, се досетих. — Той я погледна. — Позволяваше ми да те държа, когато ти беше още съвсем мъничко същество. Не бях докосвал бебе дотогава, никога не бях виждал нещо по-крехко и по-беззащитно като теб.

Тя преглътна.

— Защо ми разказваш това?

— Няколко дни след като се върна с теб, майка ти ме помоли да пусна едно писмо. Беше адресирано до истинския ти баща. Марк Леклер.

— Писала му е?

Той не обърна внимание на въпроса и.

— Седмица след като пуснах писмото, баща ми се прибра и даде на мама цяла камара пари. Обясни й, че трябва да каже, че е бил вкъщи цялата нощ, и излезе. — Кейн спря, за да пропусне една кола. — Проследих го къщата на баба ти и дядо ти. Бях едва на тринайсет — не разбирах за какво са му шишетата и тенекията с бензин. Помислих си, че ги е взел на заем от дядо ти. После видях, че ги напълни с бензин и разбрах какво е намислил.

Гърлото й се стегна.

— Наблюдавал си го как подпалва дома ни.

— След като хвърли първата бутилка на тавана, побягнах. Беше едър човек и не бих могъл да го спра сам. Тичах до доковете да повикам Реми. — Ръцете му стиснаха волана, докато кокалчетата му изпъкнаха. — Не бях достатъчно бърз. Когато се върнахме, от баща ми нямаше и следа, а цялата къща гореше. Реми дочу Джини да пищи и се спусна навътре. Счупи един прозорец и те пусна в ръцете ми. Ти плачеше, а красивата ти червена коса бе цялата опърлена — гласът му се прекърши.

Тя скри лице в ръцете си.

— Отнесох те далеч от къщата, а Реми изведе майка ти. Дрехите му горяха, а ръцете и лицето му бяха черни от изгарянето. Дойдоха и други хора, но покривът падна и никой не успя да извади баба ти и дядо ти. Майка ти дотича при мен и те грабна. Гледаше вторачено къщата и не спираше да повтаря името му.

— Чие име?

— Марк Леклер — той смени тона си. — Придружих я до болницата, където настаниха Реми. Разказах й всичко за баща си, за онова, което бе направил и за парите. Тя се умълча, а после каза, че не е трябвало да му пише и да му казва за теб.

— Марк не знаеше за мен! — Сега вече тя се уплаши и обърка. — Каза, че никога не е знаел.

— Никой от лагуната не е имал причина да нарани теб и Джини. Само един човек е имал интерес да го направи.

— Не. Не ти вярвам. — Тя поклати глава.

— Никой друг нямаше толкова пари — сопна се Кейн. — Марк Леклер е платил на баща ми да изгори теб и майка ти. Марк те доведе до склада. Тъкмо той е искал да те убие.

— Не можеш да знаеш това.

— О, да, знам го. Сега отиваме при Били Тибидо. Марк го е наел да подпали склада, докато си вътре.

Тери забеляза партньора си да излиза от асансьора и изпусна топките, които държеше.

— Джей Ди! — Затича се към него и без да я е гриза за неодобрителните погледи, се метна на врата му. — О, боже, толкова се тревожех. — Отдръпна се и взе да го оглежда. — Добре ли си? Къде беше? Сега вече мога да ти наритам задника. Чакай! — възкликна тя и пак го прегърна. — Така. Утре ще те спукам от бой. Какво става?

— Напуснах. — Той й помогна да събере папките. — Кейн Гантри отвлече Сейбъл от лагуната. Сега я крие някъде.

— Какъв тъпак. Няма да й стори нищо лошо, Джей Ди.

— Ще видим.

— Сигурна съм. Кейн ми е братовчед. — Тя се притесни, когато срещна смаяния му поглед. — Знам, трябваше да ти кажа по-рано, но и без това си имаш толкова проблеми. Кейн е влюбен в Сейбъл от малък.

— Знаеш ли, нямам нужда от допълнителна причина да го пречукам. — Той се огледа и кимна към конферентната зала. — Ела, трябва да поговорим.

— Чакай! — Тя грабна две папки от бюрото си.

След като му разказа за малкия напредък, който имаше Гарсия по случая, Тери отвори едната папка.

— Това е досието на Бъд Гантри. Кейн е бил едва на тринайсет, когато Сейбъл и майка й за малко не са загинали в пожара. Видял е баща си да го подпалва и се е втурнал да повика Реми. Още тогава Кейн е боготворял Сейбъл.

Джей Ди й разказа онова, което Реми бе обяснил на баща му. Тя затвори папката.

— Значи на следващия ден Марк е отишъл да търси Джини и те са му казали, че е мъртва. Сигурно е бил съкрушен.

— Защо го казваш?

— Това е информацията за Леклер. — Тя посочи с пръст един абзац на първата страница, после и на страницата на Бъд Гантри. — Забележи датите — сватбата му е била само три седмици след пожара.

Това променяше всичко и Джей Ди притихна.

— Трябва да видим банковите му сметки.

— Ти вече не работиш тук — напомни му тя.

— Поискай финансова проверка. Прегледай всички сметки на семейство Леклер — лични и служебни. Интересуват ме големи суми, теглени миналия месец и преди двайсет и девет години.

— Мислиш, че Леклер се е опитал да убие собствената си дъщеря? При това два пъти?

— Просто виж какво ще откриеш. — Джей Ди погледна часовника си. — Ще се срещна с Джейкъб Бърнард, адвоката на Леклер.

Десет часа по-късно Тери потегли към апартамента си. Беше уморена, очите й горяха от взиране в банкови извлечения. Не бе открила никакви подозрителни суми и се обади на Джей Ди, за да му каже, а той я накара да продължи. Беше убеден, че ще открие нещо.

Тери искаше единствено да лежи десет часа по гръб, но щеше да е голям късмет, ако изкопчи дори само пет. В главата й още се въртеше изражението на Корт, след като го фрасна по носа.

Ама беше такъв кеф, помисли си тя и потърка червеното петно на бузата си. Жалко, че не му го счупих.

Стоя под душа, за да отпусне напрегнатите си мускули, докато източи топлата вода. Едва се бе избърсала, когато чу някой да тряска по входната й врата. Помисли, че е Джей Ди, наметна халата си и изтича. През стъклото видя Корт.

Отключи петте секретни брави и отвори.

— Какво, сладкиши ли продаваш?

— Не. — Погледна я особено за миг. — Мога ли да вляза? — Звучеше учтив като енорийски свещеник.

Тя му направи път и затвори вратата след него.

— Джей Ди се върна.

— Знам. — Той се огледа наоколо. — Тесничко е тук.

— Е, не всички можем да си позволим огромни къщи от деветнайсети век. Харесвам си го. — Тери се шмугна край него и влезе в малката кухничка. — А пък и се прибирам само за спане. Седни. Ще пиеш ли нещо?

Той нито отговори, нито седна. Остана в средата на стаята, втренчен в портрета на Мари Лаво над канапето и жълтите ритуални свещи на рафта отдолу.

— Занимаваш се с вуду?

— Не, но някои от семейството ми го правят, а сърце не ми дава да изхвърля всички тия боклуци, с които ме затрупват. — Тя си сипа чаша малинов чай и след кратко колебание наля и за него. — Та какво те води насам, в моята скромна, архитектурно неиздържана, вуду обсебена бърлога?

— Трябваше да те видя. — Наблюдаваше я как излиза от кухнята. Подаде му чашата. — Не, благодаря.

Като се приближи до него, долови уискито в дъха му и видя блясъка в погледа му. Зачуди се дали въпреки изключително трезвения си вид, комисар Кортланд Гембъл може да не е чак толкова „света вода“ и да направи някоя грешна стъпка.

Не дразни алигатор с пръчка, chere, казваше й майка й. Дори и когато не изглежда гладен.

Тя остави чашата на масата и попита с равен глас.

— Какво мога да направя за теб, Корт?

Той надзърна през рамото й.

— Брат ми тук ли е?

— Не. — Той отиде да погледне в спалнята за всеки случай и това я развесели. — Но Фабио28 е тук и е много уморен. Не го буди — изтощила съм го.

Корт се върна в хола.

— Къде е Джей Ди?

— Не знам — отговори Тери. Започваше да я тревожи. — Защо не се прибереш, Кортланд. Най-добре се наспи.

— Спала ли си с него?

Тя скръсти ръце. Пред нея стоеше единственият Гембъл, който някога я бе вълнувал, а той си въобразяваше, че е оплела конците с брат му. Имаше нещо сбъркано в този въпрос.

— С Фабио ли? Бих искала. Или с Джей Ди? А, не, съжалявам. Служебен кодекс, параграф девет, алинея трета: Комисарите от женски пол нямат право да покваряват партньорите си.

Това не му хареса.

— Постоянно се занасяш с мен.

— Ами какво друго да кажа — чуден човек си.

— Не, не съм. — Той се пресегна и докосна рошавата й коса. — Защо с Фабио? Защо не с мен?

Исусе, наистина се е сринал. Беше безсмислено да спори с него. По-добре да се опита да му натири задника обратно към плантацията на Гембъл.

— Защото е по-богат от теб. И по-готин. Недей. — Тя извърна глава, когато Корт се опита да я целуне.

— Искам.

— И без това главата ми се замая от алкохолните изпарения. — Хвана го за ръката и се опита да го отведе към дивана. — Защо не поседнеш, докато се облека и ще те закарам до вас.

— Не съм толкова пиян, Тереза.

— Не ме карай да ти дам да надуваш смешни балончета? — Тя се отказа и тръгна към спалнята. — Сега се връщам.

Тери не усети как той я последва по петите, затвори вратата зад себе си и я заключи. Нямаше да му крещи. Беше пиян и не знаеше какви ги върши.

— Преобличам се сама от тригодишна, Корт. Нямам нужда от помощ.

— Знам от какво имаш нужда. — Той се надвеси над нея, хвана ръката й и я притисна към предната част на панталоните си. Онова, което ги надигаше, изглеждаше много внушително. Извади ризата си. — Ще ти го дам.

Изкушението беше огромно — чувстваше огромната издутина под пръстите си и, леле, майчице, имаше божествени гърди. Сигурно останалото е още по-хубаво. Тери не беше правила секс от… дори не си спомняше откога — беше толкова отдавна.

Но той не беше кой и да е. Това беше Корт — разбивачът на сърца.

Тя внимателно издърпа ръката си.

— Нямам хартиена кесия, която да си наденеш на главата, за да се измъкнеш сутринта.

— Аз не се измъквам и нямам нужда от кесия.

— Защо не излезеш, да поогледаш квартала наоколо. Бързо ще промениш мнението си.

Той светна лампата и дръпна колана на халата й. Тя го спря и погледите им се срещнаха.

— Нуждая се от теб, Тери.

Сигурно и той не е правил секс от дълго време. Това би обяснило избора му.

— Защо сега? Защо не през 2001-а или миналата Коледа или следващия вторник?

— Опитвах се да не мисля за теб — отвърна той. — От години, откакто те назначиха за негов партньор. Не мога повече. — Разтвори халата й и взе да я оглежда.

Тя си знаеше, че гърдите й са малки, че е прекалено слаба и едва се удържа да не се загърне отново.

— Както виждаш създадена съм за препускане, а не за показване.

— Ти си… — Дишането му се ускори, когато покри с ръка гръдта й и докосна зърното й с палец.

Последните й добри намерения се изпариха през комина. По дяволите, какво пък толкова. Поне щеше да й остане едно фантастично преживяване, което да си спомня, когато се самозадоволява до края на живота си.

— Просто секс, нали? — Когато Корт се премести на другата й гърда, тя впи ръце в кръста му. — А-а, безопасен секс?

Той се изправи, пъхна ръка в джоба на джинсите си и изтърси няколко квадратни пакетчета върху дланта й.

— Това достатъчно безопасно ли ти се вижда?

Тя се престори, че ги разглежда. Подготвил се — Бог да поживи каменното му сърце.

— Става. — Макар че й се виждаха доста мънички. В сравнение с него някой породист бик би се комплексирал.

Остави един до леглото си, свали халата и седна на матрака.

— Ела. — Той се приближи и тя опря ръце на хълбоците му, за да го спре.

— Стой. — Пусна кондома, за да свали джинсите му, но го погледна, чак когато той изрита дрехите си настрани. Тогава вдигна клепки и онемя.

Голям не беше точната дума. Гигантски или още по-добре — убийствен.

Стомахът й се сви от лека паника, когато го докосна. Сатенено гладка кожа върху истинска стомана.

— Май ще се наложи да снадим два броя.

Зарови пръсти в косата й:

— Сложи го.

С треперещи ръце тя извади кондома и несръчно се опита до му го надене. Ако беше малко повече на себе си, можеше да измисли нещо по секси — например да го сложи в устата си и да го избута надолу с език.

Той й помогна. Тя нервно се засмя:

— Хюстън, готови сме за излитане! — Настаниха се на леглото. Широките му рамене скриха светлината от лампата и деликатните форми на тялото й се сляха с едрите му мускули.

Незнайно защо тя се зачуди къде точно да го докосне и се престори, че оправя възглавницата под главата си, докато той се зае с краката й. Не го познаваше като любовник, а по-лошото бе, че вероятно е най-грозната жена, с която някога е бил. Можеше да си живее спокойно и без тази квалификация.

Само да посмее да го каже, ще го пречукам.

— Отпусни се. — Той погали с длан вътрешната страна на бедрото й. — Цялата си кълбо от нерви. Кажи какво ти харесва.

Нямаше нужда от съжалението му.

— Може ли да минем направо към основното, моля?

Корт й се усмихна бавно и сладострастно.

— Става. — Хвана стегнатите й бедра и се наведе между тях.

— Нямах предвид… а-а… — Тя изви гръб, когато усети нежния натиск на езика му. — Аз…

Настани се още по-удобно, изпъна тяло, докато я опитваше с устни и език. Първо я облиза като малко момче течащ сладолед, а после се увлече. Тери не можеше дъх да си поеме, извиваше се под него, наместваше се, така че да я докосва там, където й се искаше.

Когато изстена, той надигна глава и я попита:

— Искаш ли да спра?

Тя протегна ръка и взе да опипва нощното шкафче, докато успя да измъкне пистолета си от чекмеджето и го насочи срещу него.

— Искаш ли да умреш?

Той само се изсмя, разтвори я с пръсти, и продължи да й доставя удоволствие.

Тери успя да запази достатъчно разум, за да остави пистолета си, преди да я залее първата гореща сладострастна вълна. Продължи настоятелно и страстно, докато направо я разнищи и я докара до първия й оргазъм, после до втория, накара я да хленчи, да се гърчи в здравите му ръце и така до третия път. Потъваше в тъмна, вряща бездна и на четвъртия вече обезумяла го молеше да спре. Чак тогава той се настани върху нея.

— Тереза! — Изчака я да го погледне със замъглените си очи и леко тласна навътре. Въпреки всичката влага, проникването щеше да е трудно. Тя извърна глава и това го накара веднага да спре. — Не отвръщай поглед от мен.

Завладя я внезапна, необяснима ярост. Какво искаше от нея? Вече я бе опустошил, трябваше ли да владее и душата й?

Но Корт не знаеше колко го обича и никога нямаше да го научи от нея.

Усмихна му се:

— Да вадя ли пак пистолета?

Притисна я и с мощен тласък проникна докрай.

Всичкият въздух от дробовете й изскочи. Трудно проникване, да бе. Направо да я чакат в операционната на финала.

— Няма да се наложи.

Не каза нищо повече, но така или иначе нямаше да може да го чуе. Докато се движеше в нея бавно, настъпателно и проучваше най-чувствените точки, не спираше да нашепва името й и да я гледа в очите. И двамата бяха плувнали в пот — някъде с едно далечно ъгълче на замъгленото си съзнание, Тери осъзна, че е забравила да пусне климатика.

Не искаше да свършва, опита се да го изчака, да го направят заедно, но беше невъзможно. Нададе вик, когато стигна до връхната точка, а Корт се спря дълбоко в нея, за да я остави тя да поведе точния ритъм.

Издърпа я до ръба на леглото, без да се отделя от нея, надвеси се, опря крака в пода и хвана бедрата й. Не откъсваше поглед от нея и този път продължи с по-мощни и по-бързи движения. От тласъците му таблата на леглото се заудря в стената, отрони се мазилка, той присви очи, после застина и още веднъж пророни името й.

Усети всяко пулсиране на оргазма му в себе си и дори взе да ги брои на ум, сякаш късаше листенца на маргаритка: обича ме, не ме обича, обичаме…

Тери стисна очи чак, когато той се строполи върху нея, за да скрие сълзите си.

Не ме обича.

Кейн откара Сейбъл до паркинга за каравани и я остави да чака в камиона, а той отиде до вратата на малката, очукана каравана. Почука, после натисна дръжката и влезе. След няколко минути изскочи блед и разтреперан.

— Кейн? — Тя забеляза струйката кръв на дланта му, когато хвана волана.

— Не ми говори.

Закара я до малка рибарска хижа. Използваше я заедно с хората си, когато пускаха голямата лодка по Мисисипи, но този път я вкара вътре. Не й проговори, развърза я чак, когато го помоли да отиде до тоалетната, а дори и тогава стоеше пред отворената врата, което я притесни още повече.

— Тук ли ще ме държиш? — попита тя, като го видя да подрежда храната, която бе донесъл, но той й отговори с празен поглед.

Бавно взе да се съвзема от онова, което го бе разстроило, и й заговори, докато приготвяше храната й. Засипа я с въпроси — за Марк, но и за онова, което си спомняше за майка си. Чудеше се защо Джини толкова се страхуваше от хората.

— Просто мама си беше свенлива — настояваше Сейбъл. Той притопли яденето и го сложи на масата. — Беше затворен човек.

— Джини обичаше да разговаря с хората. Като момиче продаваше най-много стръв от всички в лагуната. — Гребна малко ориз от купата и добави рибена яхния. — Едва след пожара стана такава.

— Мислиш, че се е страхувала от някого. — Той не отговори и тя изсумтя притеснено. — Кейн, Марк не се е опитвал да ме убие.

— Мога да го докажа — каза той и я погледна в очите. — Знаеш ли кой го уби?

— Мислех, че знам. — Пресегна се зад гърба й и отвърза кишите й. — Вече не съм сигурен.

— Кой? Били?

Той тресна купата пред нея:

— Яж си вечерята.

През нощта я настани да легне в спален чувал на един от дървените нарове, а самият той остана да наблюдава през прозореца. Толкова бе изтощена от притеснение да мисли какво си е наумил да прави, че потъна в сън, преди да измисли начин да избяга. Когато се опомни вече бе утро, а Кейн я разтърсваше, за да я събуди.

Отново я отвърза, за да си изпие кафето и да закуси с купа захаросани овесени ядки и ябълки, която и бе приготвил. Потупа я по бузата:

— Никога не си била глупаво момиче. Не започвай сега.

Отдалечиха се от реката и се сляха с потока коли към града. Накара я да си сложи бейзболната му шапка, но иначе не изглеждаше притеснен да обикаля из Ню Орлиънс с издирван беглец в колата. Тъкмо обратното — паркира и остана да позяпа два от парадите, очарован от екзотичните костюми. Можеха да минат за туристи, ако не я държеше само в камиона.

Печели време, помисли си тя. За какво ли?

Купи огромен сандвич със скариди от една сергия, после отби в една малка уличка зад ъгъла й и отчупи половината.

— Толкова приятно си прекарваме — изръмжа тя. — После на танци ли отиваме?

Той й хвърли тънка усмивка.

— Някога мислех да те заведа на танци. Въпреки че нямах пари, нито дори прилични дрехи. Просто ми се искаше да ме видят с теб, да се радват на теб.

— Кога е било това? — Тя смръщи вежди.

— Когато срещна онова ченге, докато учеше в колежа. — Отвори бутилка с газирана вода и й я подаде. — Тогава много страдах, но исках ти да си щастлива. Добре разбирах, че не съм за теб. Затова си кротувах и само гледах, когато идваше да те вземе.

Чак сега осъзна, че той е харесвал нея, а не майка й.

— Но защо никога не…?

— Не ти казах ли? Защо, за да ми се изсмееш в лицето, да ме съжаляваш? — Той поклати глава. — Може да съм беден, chere, но имам гордост.

— Никога не бих ти се присмяла. — Тя загуби апетит и му подаде останалото от сандвича си. Следващите няколко часа обикаляха из града. Спря само два пъти — за да се отбият в един малък денонощен бар за още напитки и за да я заведе до тоалетна. Не се опита да бяга — знаеше, че ще я открие. Втория път, когато се върна в камиона, не й завърза ръцете.

По-нататък спря, за да й купи от един уличен търговец топка сладолед меланж — бял млечен с кафяв шоколадов сироп.

— Този ти беше любим като малка. Тогава не можех да си позволя да ти купя.

Начинът, по който се отнасяше към нея, започна да я тревожи.

— Съжалявам, ако съм те наранила, Кейн. Не съм и подозирала, че те вълнувам.

— Заради теб исках да стана по-добър човек. До онази нощ, когато избяга от училище. — Той я погледна в очите. — Тогава разбрах, че се срамуваш — и не само от мен, но от всички нас. Ти просто искаше да си като тях.

— Не, не беше така. — Тогава в съзнанието й изплуваха неща, които бе казала в онзи момент, и леко се притесни. — Може и да е било така. Кейн, току-що бях преживяла най-голямото унижение в живота си. Единствената причина да ми причинят това бе, че съм от лагуната, че съм различна от тях.

— Ами благотворителната ти дейност? Мислиш, че като ни раздаваш милостиня ще забравят, че си от кейджуните.

Най-сетне разбра защо той толкова се противеше на общинския проект.

— Просто исках да помагам на нашите, не да ги променям, нито да се извинявам за това, което сме. Гордея се с нашата култура.

— Не ни трябват градски удобства в лагуната.

— Нуждаем се от по-добри училища и медицинска помощ за самотните майки и за по-възрастните. Трябва да помагаме на рибарите да получат финансиране, за да останат в бизнеса и да изчистим незаконните сметища. Можем да поискаме хиляди неща, но никой не знае как да подготви документацията, нито към коя агенция да се обърне. Аз имам тази информация. Точно това искам да направя — да дам достъп на нашите хора до средствата.

— Не можеш да промениш света, Изабел.

— Не. Просто една малка част от него, която ни принадлежи. — Тя се загледа в една млада жена, която буташе бебешка количка към детската площадка. Малкото й момченце гризеше едното си юмруче, а с другото тупаше по тапицираната рамка. — Онова момченце сигурно никога няма да остане гладно. Ще получи всички необходими ваксини и редовно ще му преглеждат зъбите, ще ходи на училище. Няма да му се наложи да се откаже от културата на прадедите си заради всичко това. Нито пък ние.

Кейн погледна часовника си и запали мотора.

— Време е да вървим.