В огъня

Единайсета глава

Само като чу гласа му, Сейбъл направи тъкмо обратното. Или поне се опита. Лентата я държеше здраво привързана към металното ограждение.

— Джийн-Дел. Как ме позна?

— Проследих те от хижата дотук. — Той се наведе и допря устни до ухото й. — Вече ти казах, че приключих с преследването ти, Изабел.

Гневът я завладя с нова сила.

— Нямам нужда от помощта ти. Благодарение на нея се сдобих със заповед за издирване.

— Трябват ти нови реплики, сладурче. Както казваше Рет на Скарлет във филма: „Трябва да бъдеш целувана и то често.“ Той леко стисна със зъби ухото й така, че да я заболи, после целуна мястото и продължи: — „И то от някой, който знае как се прави това.“

Пред нея хора с маски и костюми пищяха и махаха, искаха да им хвърли нещо.

— Хайде — подкани я Джей Ди с леко дрезгав глас. — Поне на тях дай, каквото искат.

Усети, че се притисна по-плътно към нея и с трепереща ръка хвърли няколко наниза шарени мъниста. Тя погледна през рамо и се смая като видя, че и той е маскиран — с маска на пират в черно и златисто. С нея и с черната си тениска и панталони беше почти невидим на фона на черната сатенена завеса.

— Какво правиш тук?

— Колко непостоянни са жените. — Дъхът му докосна врата й. — Защо избяга от мен този път? Реши, че няма да успееш? Няма да можеш да ме използваш докрай?

— Никога не съм те използвала. — Тя се опита да се отдалечи от него, но лентата я спря. — Мога да се погрижа за себе си. Нищо не искам от теб.

— Грешка. — Ръцете му се провряха между гънките на полата и опипаха бедрата й през плата. — Точно като нея си, да знаеш. „Приличаш на крадец, който ни най-малко не се разкайва за престъплението си, но ужасно, ужасно съжалява, че отива в затвора.“

— Аз не съм Скарлет О’Хара и не отивам в затвора. Не съм направила нищо нередно. — Ако успееше да го ядоса достатъчно, може би щеше да я остави намира. — За разлика от теб. Защо не си идеш у дома, преди мама да е открила, че пак си играеш с боклука от блатата?

— Да си играя? — Той се изсмя гърлено. — Скъпа, аз не си играя.

Тя си спомни как бе докосвал гърба й в хижата, как я бе използвал, измъчвал, само за да научи, каквото иска.

— Ако ти се иска секс, можеш да си хванеш някоя от улицата — продължи тя с леден глас и хвърли още един гердан.

— Защо да го правя, като имам в ръцете си, каквото ми трябва? — Той сграбчи обръчите на кринолина й отзад, повдигна ги, докато тя не усети хладния нощен въздух по козата на краката си. — Искаш го точно колкото мен. Затова ли избяга? Защото се страхуваш от това?

— Не. — Тя избута ръката му и застина, когато я хвана за хълбоците и притисна задните й части към разкопчаната предница на панталона си. Цялата й кръв се събра на две места — на лицето и между бедрата й. — Не го прави, Джийн-Дел.

— Ако стоиш мирно и хвърляш мънистата си — измърмори той в ухото й, докато пъхаше ръка в бикините й, — никой няма да забележи.

— Не можеш… — Сейбъл диво се огледа, но хората по улицата наблюдаваха публиката, а останалите на платформата бяха прекалено заети да се веселят и да мятат мъниста, за да се занимават с нея. Тогава усети, че той съдра страничния шеф на бикините й. — Моля те. Съжалявам. Ще направя, каквото искаш.

— Същинско дете си — отвърна й той отново с цитат на Кларк Гембъл. — Мислиш си, че като кажеш „Съжалявам“, можеш да промениш миналото…

— Щом свърша, ще дойда с теб.

— Ще свършиш още тук и още сега. — Той пусна скъсаните й бикини и те се свлякоха около десния й крак. — И ще те накарам да стенеш в ръцете ми.

Тя не можеше да се освободи — дори не можеше да се обърне. Стотици хора ги гледаха. Беше толкова перверзно, толкова безумно и въпреки това никога досега не се бе чувствала така ужасена и така възбудена.

— Това е. — Пръстите му се плъзнаха още по-навътре в меките гънки на тялото й. — Вече си влажна, миличка. Колкото аз съм твърд. — Той дръпна дясната й ръка назад и опря дланта й на отворения цип на джинсите. Пръстите й почувстваха ерекцията му и тя инстинктивно ги сви около издутината.

Двама тийнейджъри я гледаха удивени. Едно момиче изкрещя:

— Хвърлете на мен, госпожо!

Тя метна целия сноп гердани със свободната си ръка и децата се разпищяха от радост.

— Колко щедро. — Джей Ди се притисна към ръката й и разтвори краката й с коляно. — Какво ще правиш до края на парада? Освен че ще яздиш мен?

Сейбъл не можеше да повярва, че той ще направи това, дори след като дръпна полата й, за да прикрие какво прави под нея. И тогава почувства между бедрата си твърдия му, сатенено гладък пенис, който се плъзна напред, докато опря във вече влажното овално отверстие, болезнено пулсиращо в очакване да го поеме.

— Джей Ди! — Светлини, цветове и звуци се завъртяха пред очите й и я замаяха. — Не мога да направя това.

— Можеш. — Той не се опита да проникне в нея, а само нежно я докосна, потърка се в твърдото възелче на клитора й и се отдръпна назад. Когато тя се опита да се намести, за да го поеме, ръцете му задържаха хълбоците й така, че да не може да помръдне.

Не искаше да прави любов с нея, а да я накаже, да я измъчва — и то пред очите на целия свят.

— Моля те, Джей Ди.

— Молиш ме… за какво? Да спра? Да продължа? — Тя чувстваше пулсирането на сърцето му в твърдостта зад себе си, от което кожата по бедрата й настръхна. — Бъди по-ясна, скъпа. Никога не искаш да разговаряш с мен — е, сега се налага. Кажи ми какво искаш.

Дали щеше да спре, ако му кажеше „да“? Може би. Дали щеше да се разпищи, ако не го направеше? Да.

— Не мога.

— Колко си свенлива. — Той облиза капчиците пот, които се стичаха по врата й, пусна ръка под полата и я пъхна между краката й, а същевременно продължаваше да я докосва отзад. Разтвори я с пръсти, подготви я за бързите, плъзгащи тласъци. — Никой, освен мен, няма да те чуе.

Ако не предприемеше бързо нещо, всички в Ню Орлиънс щяха да чуят писъците й.

— Искам те. Искам да го направиш. Просто го направи.

— Мога да те накарам да свършиш — каза й нежно и погали клитора й. — Ето така.

Тя поклати глава. Наоколо хората пищяха и тя не знаеше какво да направи. Лицето й пламтеше, дишаше забързано, сякаш хлипаше.

— Искам всичко. Моля те.

Той се нагласи зад нея.

— Още. Още искаш мен?

— Да. — Тя изви назад хълбоци, но той продължи да я контролира с ръце. — Какво още искаш? Да те моля ли?

— Искам да ми кажеш какво искаш. — Той нетърпеливо се притисна към нея. — Кажи ми всичко.

Сълзи на унижение се застинаха по лицето й.

— Не знам какво още искаш да ти кажа.

— Ти знаеш. — Той допря устни отстрани на шията й и промърмори: — Кажи: „Вкарай го, Джей Ди“.

— Искам те, Джей Ди.

— Не ме слушаш. — Проникна само на милиметър, разтвори я така, че да я накара да спре да диша. — Кажи: „Искам да ме накараш да свърша, Джей Ди.“

Тя отчаяно си пое въздух:

— Нуждая се от теб, Джийн-Дел.

— Последен шанс. — Влезе още милиметър. — Кажи: „Искам да ме чукаш, Джей Ди.“

— Не. — Тя извъртя главата си, докато врата й почти изщрака, за да погледне в процепите на маската му. Онова, което правеха, беше еротично и опасно, но не бе само похот. Тя нежно допря устни до неговите. — Искам да ме любиш, Джийн-Делано. Искам да те почувствам в себе си, да ме обичаш, аз… — Нададе вик, когато той тласна навътре — силно и рязко.

Погледът й се замъгли и тогава един от участниците в парада се приближи към платформата. Казваше й нещо, питаше я нещо. Дали е добре? Иска ли нещо?

— Мъниста — подсказа й на ухото Джей Ди.

— Мъниста — изфъфли тя, показвайки празните си ръце. — Нямам повече… мъниста.

— Дръж. — Мъжът с военна униформа й метна още един пакет с гердани и златни монети. — Усмихвай се, сладурче, ти си най-красивото момиче на парада.

Тя задържа дъха си, докато мъжът не се върна на мястото си и тогава тялото й неволно се отпусна.

— Не! — Джей Ди я хвана с ръце и взе да я движи напред-назад, докато проникваше през набъбналите й, пулсиращи тъкани. — Не ме оставяй точно сега.

Парещата болка стана почти нетърпима, но той не спря, дори когато виковете й се превърнаха в задавен плач. Продължи цяла вечност и тогава почувства допира на бедрата му до нейните, грубите косми на тялото му до стегнатата й плът.

Той дълбоко изстена, докато я държеше прикована към себе си, без да помръдва, само гърдите му се надигаха до гърба й.

— Милостиви боже…

Наоколо гърмеше музика, тълпата крещеше, участниците в тирада танцуваха, но надигащата се вълна от горещина и копнеж в нея я правеха глуха и сляпа за всичко, освен за Джийн-Делано. А сега той трепереше, пръстите му се прокраднаха нагоре и се впиха в талията й, докато се бореше да се овладее. Тя не можеше да го види, да впие устни в неговите, да го приласкае.

Можеше да направи само едно — да се движи.

Сейбъл бавно се повдигна на пръсти, докато увеличи малко разстоянието между телата им, после отново се отпусна надолу. Той не се опита да я спре, а това движение освободи малко от напрежението му. Тя опита отново и прехапа устната си. Това му даде възможност да проникне още по-дълбоко в нея, но дискомфортът изчезна и се получи друго пулсиране.

— Знаеш ли какво правиш? — дрезгаво попита той.

— Не. — Тя се намести с леко завъртане на хълбоците си. — Харесва ли ти? — Дочу го, че промърмори тихо нещо неприлично на френски и странен смях се надигна в гърлото й, когато с треперещи пръсти разкъса плика и хвърли още мъниста към протегнатите ръце. — Така си и мислех.

Джей Ди дишаше все по-задъхано, докато се движеше успоредно с нея — плъзгаше се леко надолу, когато тя се надигаше и обратно нагоре, когато тя се отпускаше. Усещаше как се разтича около него. В същото време болезненото пулсиране се усилваше и се разпростираше от гладкото плъзгане на хармонично движещите им се тела нагоре към корема и гърдите й. Зелената кадифена рокля я задушаваше, капчици пот се стичаха в цепката между гърдите й и под перуката й.

Ръцете му се впиха още по-силно в талията й и той продължи бавно да се движи.

— Още ли боли?

Бездиханна, тя поклати глава.

— Добре. — Той се пресегна и свали шапката и перуката, метна ги настрани и зарови пръсти във влажната й коса. — Щеше да е по-добре ако съм върху теб.

— Не мога да чакам толкова дълго — прошепна тя и се притисна надолу, докато усети невероятно дълбокото му проникване. Погледна към веселите лица на улицата и се зачуди как ли им изглежда. Тогава той обви едната си ръка около кръста й и вече й беше все едно. — Трябваш ми сега.

— Тук съм. — И беше прав — огромното му тяло я обгръщаше, докато я изпълваше все по-бързо и сладката болка я разтърсваше. — Ще бъде още по-хубаво, скъпа.

Дори направи нещо повече — докато я любеше, кварталът, туристите и града се смалиха и изчезнаха някъде в далечината. Всичките спомени от младежката им връзка, които бе таила в себе си, избледняха. Момчето, което бе обичала, се шегуваше с нея, грижеше се за нея, а мъжът, в който се бе превърнал, й даваше още повече и искаше същото.

Този път ще си вземе всичко, помисли си тя, когато тялото й полетя през тъмнината и се разби в парещите вълни взривяващо удоволствие. Ще му го дам.

— Кажи името ми — промърмори той с устни до шията й, а хълбоците му ускоряваха ритъма.

— Джийн-Дел. — Пластмасовата торба в ръцете й се разкъса, мъниста и златисти монети се пръснаха надолу по полата й.

Той я стисна до болка.

— Никога вече няма да ме напускаш. Закълни се.

— Не… — Тя се изви в обятията му и втори, разтърсващ прилив на изпепеляваща страст, заля и двамата. — Кълна се, че няма.

— Изабел! — Сграбчи я здраво и с последен мощен тласък изстреля семенната течност в нея. — Моя си — изхриптя той до лицето й. — Моя.

Сейбъл протегна ръце, разпери пръсти и изсипа последните монети над главите на хората отдолу. Сега отново, както и преди, си оставаше само негова.

Кейн излезе от полицейското управление и видя Били и Джон да го чакат до тротоара пред камиона му. Бившият му бригадир се хилеше като крокодил, обикалящ около потъваща лодка. Кейн отдалеч надуши алкохола в дъха му и никак не се изненада. Били използваше „Джак Даниелс“ като вода за уста още от малък, въпреки заплахите, които му бе отправял, да се откаже.

— Шефе. — Джон му метна ключовете без да го поглежда.

И Били не го погледна, просто защото беше пиян. Синьо-черното му око и другите наранявания, които Кейн му бе нанесъл, бяха станали още по-ярки, но така и не изпускаше бирата от ръка.

— К’во е това бе, Гантри? — попита той, взирайки се в надписа над входа. — А, ясно, тоя път си бил в затвора. Знаеш к’во? Жена ми ме заряза заради една лесбо. — Той се разхили сякаш това бе най-смешното нещо, което някога бе чувал.

Кейн не му обърна внимание, а погледна назад и зяпна Джон.

— Защо тоя е тук, по дяволите?

— Довлече се на кея да те търси — сви рамене Джон. — Викам си да го пречукам ли, да го доведа ли?

— К’во мислиш — ченгетата ше доат да ме фанат? Глей как те паснаха? — Били се изсмя и махна с ръка, после се затътри към стълбите. — Са ше се опраим. Ше им ка’ем к’во стана. Сичко знам.

Кейн добре познаваше етапите на пиянство на бившия си бригадир — от яростни изблици до лигава омраза към самия себе си. Явно беше стигнал до фазата, в която изпитваше вина.

— Не сега, Били.

— Не, кълна се, тоя път ше опрая работата. Моеш да земеш всички кинти. И Сий, ако искаш. Не я бива в леглото, ама моеш да ги гледаш двете.

Кейн хвана Били през кръста, преди да стъпи на първото стъпало.

— Утре ще потърсим Сесилия, когато изтрезнееш. — Взе му бирата от ръката и го завъртя към камиона. — Първо ще си поговорим за други работи.

— Исках да ти обясня, ама ти ме превари. — Той се втренчи навъсено в Кейн. — Знаеш само исках да опраим работата, както ми заръча.

Тери или Гарсия можеха да се появят всеки миг и беше рисковано да оставя Били тук. Подаде бирата на Джон и огледа наоколо за ченгета.

— Сега трябва да уредим други неща.

— А бе, мамка му, ако не щеш, дай си ми я — изфъфли Били и се пресегна към бутилката. — Ше му се не види…

— Що не дремнеш, cher? — Кейн нанесе едно светкавично кроше в челюстта на Били. Бригадирът се стовари като чувал с картофи.

Джон помогна на Кейн да завлекат Били до камиона и го преметнаха в каросерията.

— Наистина ли ти свалиха обвиненията?

— Споразумяхме се. — Кейн мина от другата страна на кабината и се качи. — Някаква следа от ченгето или Изабел?

— Лейси каза, че Хилер Мартин ги е превела през езерото с лодката си. — Джон кимна по посока на Пончартрейн. — Изглежда за малко са били в хижата на братовчедка ти на северния бряг, но когато Даръл и Кейлъб отишли, вече били офейкали.

Кейн се опита да си представи къде ли може да е отишла Сейбъл. С помощта на ченгето, можеше да е навсякъде.

— Ще се обадя на Хилер. Кажи на Лейси, че трябва да ни съобщи веднага. — Погледна в огледалото за обратно виждане, обърна се и изруга.

Били беше изчезнал.

Джей Ди искаше да продължи да е в нея и да го повторят. Само при мисълта за всичко, което искаше да прави с нея, отново получи ерекция. Но парадното шествие наближаваше края на квартала, където щяха да ги чакат цяла армия репортери, за да снимат участниците по платформите. Бавно се измъкна от тялото й, оправи се и вдигна ципа на джинсите си.

— Джийн-Дел — повика го тя и се пресегна назад към него.

Хвана я за ръката и пусна надолу кринолина.

— Трябва да се махаме оттук.

— Не мога — завързаха ме.

Освободи я и се наложи да я прихване, когато тя едва не се строполи. Май беше прекалено груб с нея.

— Нараних ли те много?

— Всичко е наред, просто съм леко замаяна. — Тя стъпи здраво, но продължи да стиска ръката му. — Къде ще отидем?

Той вдигна поглед и видя паркирания наблизо камион за доставки. Бяха прекалено далеч от апартамента му, а и вероятно вече бе обсаден.

— Ще намеря място за през нощта.

— Всички хотели в града са претъпкани.

Целуна я бързо.

— Знам едно местенце. Отивам ей там — посочи й камиона. — Изчакай, докато сляза, и скачай.

Тя измери разстоянието до земята и го погледна:

— Нали няма да ме изпуснеш.

— Никога. — Погали я по лицето и забеляза блясъка в очите й. — Спри да ме гледаш така.

Тя му се усмихна:

— Тогава престани да ме докосваш.

Джей Ди огледа участниците на улицата. Когато процесията стигна до тясната част на улицата и платформата забави ход, той се спусна точно зад камиона. Сейбъл го изчака да протегне ръце и направи същото. Той пое в обятията си кадифената камара.

— Ела! — Пусна я на земята и я поведе зад камиона, така че да се скрият от погледите на тълпата и участниците. — Трябва да махнеш този костюм, набиваш се на очи.

— Ти ми скъса бикините — напомни му тя. — Само по сутиен съм отдолу. — Погледна над рамото му и зяпна.

Шофьорът на камиона, който крепеше дванайсет щайги с плодове на товарна количка, бе спрял и ги слушаше.

Джей Ди се ухили на мъжа:

— Не можах да се удържа.

Шофьорът огледа Сейбъл от чорлавата червена коса до раздърпаната пола на роклята й и въздъхна замечтано. Пусна количката, свали якето си и го подаде на Джей Ди.

— Вземи — топли я, докато можеш.

— Merci, mon ami27 — Бързо омота Сейбъл с възголямото яке и я повлече през близкия претъпкан открит бар към изхода в другия край на карето. Оттам имаше три пресечки до хотела, който имаше предвид.

Сейбъл огледа тъмните улици наоколо и се долепи до него.

— Сигурен ли в това, което правим?

— Имам предвид някого. — Той зърна неоновия надпис на хотел „Бонус“: „Няма свободни места.“ — Ето тук.

— Все прекрасни местенца ми избираш — изсмя се тя тихичко.

— Довери ми се, сладурче. — Спря се за миг и хвана лицето й в длани. — След няколко минути няма да си спомняш в кой щат си дори.

— Искаш да кажеш, че секс насред парада за Марди Гра не е най-голямата ти изненада? — Погледна го, когато извади и подрънка с белезниците, и впечатлена си пое въздух. — Явно не.

Администраторът хвърли бегъл поглед, когато Джей Ди се доближи до неугледната рецепция:

— Нямаме свободни стаи, господине.

— Рони тук ли е?

Мъжът извърна глава към отворената врата зад себе си:

— Рони! Търсят те.

Роналд Портър — нисичък черен мъж с мрачно изражение, се подаде.

— Джей Ди! — поздрави той, но стрелна с поглед Сейбъл. — О-хо, водиш си труженичка.

— Не е от тях. Трябва ми стая за тази нощ.

Рони направи тъжно, после пълно с агония изражение.

— Човече, сигурно се шегуваш. Всеки момент чакам цял рейс студенти.

— Що не сместиш някои от тях. — Като видя, че продължава да се колебае, Джей Ди добави: — Ако се поразходя по етажите и открия, че има и други, освен студентите, ще те пратя на почивка за още шест месеца зад решетките.

— Няма да се наложи. — Рони грабна един ключ и тресна на плота. — Но трябва да се изнесеш до девет сутринта, ако не искаш съквартиранти.

— Благодаря. — Джей Ди кимна към задната стая. — Дай да видя забравените вещи.

Рони изнесе кашон с дрехи и се обърна към Сейбъл:

— Загубила ли си нещо, скъпа?

Тя учтиво му се усмихна и хвърли поглед към Джей Ди.

— Може и така да се каже. Но се надявам да си го намеря съвсем скоро.

Джей Ди едва не изпусна кутията.

— Не се съмнявай. — Той прерови камарата и измъкна нещо, което Сейбъл можеше да ползва, после даде петдесетачка на плувналия в пот мъж. — Поръчай ни нещо от „Тейлърс Данс“. Звънни като го донесат, ще сляза да си го взема. — Поведе Сейбъл към първия етаж.

— Какво искате? — провикна се Рони след него.

— Да му кажа ли? — Сейбъл долепи устни до ухото му и нежно го близна.

Главата му се завъртя, кръвта му кипна, а ципът му направо щеше да го кастрира.

— Нещо, което може да стои топло — отвърна той.

Влязоха в стаята и той успя да запази достатъчно разум, че да пусне резето и да включи телевизора. После метна дрехите на разнебитената тоалетка и я грабна в обятията си заедно с камарата зелено кадифе.

— Колко струва това според теб?

— Не знам — притисна се тя към него. — Но умея да шия.

— Слава богу! — Джей Ди се захвана да съдира роклята й, докато се добра до тялото й. — Този път искам да те видя цялата.

Избута я заднешком към леглото, разкопча сутиена й, смъкна презрамките, загледан в сатенените чашки, които се свлякоха и откриха гърдите й. Сега бяха малко по-едри, но все така гладки и твърди, както преди десет години, когато за пръв път ги бе докоснал. Нежно погали с пръсти красивите й розови зърна и задиша учестено, когато усети как се втвърдиха от допира му.

— Джийн-Дел, и аз искам да те гледам. — Тя се зае да издърпва ризата от панталоните му.

— После. — Бутна я назад върху леглото и измъкна ризата от панталоните си, преди да се хвърли върху нея.

— Колко си свенлив — нежно го подкачи тя, уви крак през гърба му и се превъртяха, докато смениха местата си. Със сладострастна усмивка тя опря ръце на гърдите му и се плъзна назад, докато горещината между бедрата й опря в издутината под ципа му. Примижа срещу него: — Искам да те гледам сега.

Той бръкна в предния си джоб.

— Къде са ми белезниците?

— Тези ли имаш предвид? — Размаха ги тя пред носа му, после ги дръпна далеч от ръцете му. — Стой мирен или ще те закопчая.

— Ще стоя. — Той надигна хълбоци и плътно се долепи до нея. — Ще бъда добър, твърд и сръчен.

— О, да! — Тя примижа за миг, докато се отърка в него. Белезниците паднаха някъде до тях. Наведе се да ги потърси и гърдите й докоснаха неговите. — После — отказа се тя.

После, как не.

— Сладурче, сега или никога.

— Сега трябва да се заема с друго. — Тя пъхна ръце помежду им и взе да разкопчава останалите копчета на ризата му. — Нещо, което изисква незабавната ми намеса. — Дръпна надолу ципа и бавно смъкна джинсите и боксерките до средата на бедрата му. Пенисът му отново бе набъбнал, все още влажен от преживяването им на платформата и когато топлият й дъх го докосна, той стисна с ръце чаршафите на леглото.

— Може ли?

— Докосвай ме.

— Да те докосна… ето така? — Наблюдаваше лицето му, докато нежно прокара върховете на пръстите си по цялото протежение на твърдия му пенис. — А може би… така? — Наведе глава и повтори същото движение с език, после отново се надигна, за да го погледне.

— Боже! — Той зарови ръка в косата й и я побутна надолу. — Целуни ме пак.

Само за миг го докара до сладка агония, като отново го погали с дъха си, после разтвори устни и го пое в нежната мекота на устата си. Нужни му бяха неистови усилия, за да се удържи.

— Сейбъл — изстена той. Никога преди в колежа не бяха опитвали това, а плахото й докосване му подсказа, че няма голям опит. — Правила ли си го преди?

— Не — призна тя. Притеснена го попита: — Ужасна съм, нали?

Прииска му се да се изсмее, но само мило й се усмихна.

— Не, сладурче. Добре се справяш.

Тя се отдръпна и се пресегна към другата му ръка, после я допря до лицето си. Погледна го и се погали в дланта му.

— Покажи ми как.

Той стисна очи, когато устата й го пое отново и я поведе нагоре-надолу.

— Не се мъчи, кажи ми докъде да спра. — Напредваше бавно, милиметър по милиметър, но и това си беше истинско мъчение за нея. Беше решил, че този път няма да е толкова напорист.

Но тя не спираше. Поемаше го още и още, плъзгаше езика си около него и той потъваше все по-навътре между гладките й, плътно прилепнали устни сред безмерното удоволствие. Дочуваше звуците, които тя издаваше — дълбоко, страстно, жадно жужене, което се надигаше от гърлото й и го милваше точно колкото и устните й.

— Изабел! — Искаше му се това да продължи безкрайно, но стягането в слабините му подсказа, че всеки миг ще изригне. Опита се да я дръпне: — Спри, мила. Ще свърша.

Тя не го пусна, дори го пое още по-дълбоко. Копринената гладкост на устните й, топлата влага и ритмичните движения, стоновете й, всичко това го докара до върховния момент. Джей Ди задържа главата й, когато изстреля първата струя, а тя го задържа в устата си.

След последния му разтърсващ спазъм, тя притвори очи и се отпусна на хълбока му — позволи му да се измъкне от устните й и да се остави в нежните й пръсти. Известно време останаха да лежат в тази поза, докато пулсът му се успокои и сърцето му вече не се опитваше да изскочи от гърдите му.

— Джийн-Дел?

Той поглади косата й.

— Хммм?

— Защо не ме научи на това преди? — измрънка тя, докато го галеше.

— Не знам. Сигурно щяхме да стигнем и дотам. — Издърпа я в обятията си. Лежаха един срещу друг и той отмести кичур коса от замъглените й очи. — О, миличка, недей да плачеш.

— Не мога да се овладея — проплака тя. — Колко ми липсваше през всички тези години. Боже, колко много време сме загубили.

Докосна първата сълза, която блесна между миглите й, прокара я надолу по набъбналата извивка на устната й и я пое с целувка.

— Важното е, че се намерихме и никога вече няма да те пусна.

Тя отвърна на целувката му. После застина и надигна глава:

— Виж.

Вървеше последната новинарска емисия и на екрана до водещата показваха снимка на Кейн Гантри. Джей Ди се пресегна за дистанционното и увеличи звука.

— … обвинението срещу риболовеца бе отменено. Властите отказват коментар, но наш източник в полицейското управление твърди, че причината за освобождаването на Гантри е липса на доказателства.