В огъня

Епилог

Джей Ди чакаше Сейбъл пред стаята на Кейн Гантри. Той бе излязъл от кома и след няколко дни щяха да го изпишат. Морая Навар вече си беше вкъщи и се съвземаше от травмите и от скандала, който разтърсваше Ню Орлиънс.

Сейбъл излезе от стаята — крехка и красива в бялата си бална рокля без презрамки. Тъжно погледна Джей Ди, когато той потърка с ръка късата й червена коса.

— Не му хареса новата ми прическа. Каза, че му приличам на Ан Хечи.

— Пак ще ти порасне. Според мен приличаш повече на Одри Хепбърн. — Джей Ди не искаше да си спомня какво преживя, като видя как Лора подпали косата й. — Сигурна ли си, че искаш да дойдеш?

Майка му специално бе помолила и двамата да дойдат на черно-бялата гала вечер и изненадващо Сейбъл бе приела поканата.

— Напълно. Баща ти обеща да танцува с мен, а и каза, че е по-добър във валсовете от теб. — Тя го хвана под ръка, впечатлена от черния му смокинг. — И да знаеш, че не можете да ме обсебвате цяла вечер, господин Бонд.

Той се разсмя и я поведе към асансьора.

След последния удар на Лора, Джей Ди бе настоял да държи Сейбъл далеч от медиите, но тя искаше да се изправи пред тях. Тогава семейство Гембъл и креолското общество застанаха на нейна страна, а повечето от приятелите и колегите на Марк предложиха помощта си в проекта за кейджунската общност.

Сейбъл беше благодарна за подкрепата и остана впечатлена от вниманието.

— Може да нося кръвта на Леклер — обясни тя на Джей Ди, — но не принадлежа на тази среда. Аз съм си кейджун и се гордея с това.

Когато стигнаха до дома на семейство Гембъл, тържеството беше във вихъра си. Елизабет ги посрещна на вратата.

— Бях започнала да се притеснявам. — Тя целуна Джей Ди по бузата, после се обърна към Сейбъл и взе да я разглежда. — Боже, откъде взе тази рокля?

Сейбъл се огледа.

— Купих я от един нов бутик в Метъри. Надявам се, че е подходяща за случая.

— Съвършена е. — Елизабет я хвана за ръцете, наведе се й и прошепна: — Следващия път ме вземи със себе си и ще ти показа откъде си купувам обувки.

Сейбъл погледна елегантните й черни обувки с блестящи тънки каишки.

— Става.

С известно притеснение Сейбъл огледа залата — стотици мъже в смокинги и красиви папийонки и жени в изумителни бели рокли. Този път Джей Ди беше до нея и каквото и да станеше, щяха да го преодолеят заедно.

Луи се втурна и с типичната си експанзивност се хвърли да ги прегърне и разцелува, после ги поведе, за да ги представи на няколко семейни приятели. Джей Ди повдигна вежди, когато забеляза Тери в дамска версия на черен смокинг да се промъква между хората към тях.

— Боже, колко много хора. Чувствам се като пингвин-травестит. Виждам, че си се поизмил, партньоре. — Тя закачливо побутна с лакът Джей Ди и се усмихна на Сейбъл. — И ти си много хубава, червенокоске.

Корт се появи и се намръщи на Джей Ди, после целуна Сейбъл по бузата по братски.

— Мислех, че никога няма да дойдеш тук. Кметът иска някой да произнесе реч, а аз последен ще взема думата.

— О, не. — Джей Ди забеляза какви усилия полагаха брат му и партньорката му да се правят, че не се забелязват, и едва удържа усмивката си. — Тази вечер ще кажа само едно нещо.

Елизабет хвана ръката на Сейбъл и се обърна към него.

— Сега ще е най-подходящият момент, Джийн-Делано.

Той се остави майка му да ги изведе в градината.

— Дами и господа, моля за вашето внимание. Синът ми иска да ви съобщи нещо — извика тя.

Хората започнаха да излизат през френските врати в нощната хладина и постепенно разговорите затихнаха. Елизабет застана пред тях. Луи я прегърна и широко се усмихна на сина си.

Джей Ди погледна Сейбъл и хвана ръката й, после за всеобща изненада застана пред нея на коляно.

— Госпожице Изабел Душейн-Леклер, ще ми окажете ли честта да станете моя съпруга.

В тъмните й очи блеснаха сълзи.

— Джийн-Делано Гембъл, ще бъда щастлива да бъдете мой съпруг.

Аплодисменти и радостни възгласи изригнаха около тях. Той извади диамантения пръстен, който цяла вечер бе стискал в джоба си и го сложи на лявата й ръка. Разнесе се силен гръм и небето над тях се озари от пъстрата феерия на фойерверките.

— Така приключва Марди Гра. — Той погледна нагоре към искрящите светлини, после към Сейбъл. — Съжаляваш ли, че вълненията приключват?

— Не. — Тя придърпа лицето му към своето. — За нас двамата сега започват.