Верига от улики

16.

— В ума ми не съществува никакъв въпрос за това дали килимът в кабинета на Пейн е бил чистен с прахосмукачка непосредствено преди самоубийството, но след като не съм детектив — поде саркастично Браг, — не виждам как това обстоятелство може да има значение за разследването.

Теди Браг изглеждаше днес по-добре, повече цвят имаше на лицето, а по-малко в очите. Издаваше миризма на цигари. Папката за самоубийството по време на празника на Вси светии на Харолд Пейн лежеше отворена на бюрото му. Малкият офис беше претрупан с книжа. Микроскоп, който му беше награда за постижения в съдебната медицина, събираше прах в ъгъла в компанията на буркан, който съдържаше един панкреас в прозрачна течност. Дарт никога не беше питал за този панкреас, но го беше виждал там години наред. От някакъв малък часовник радио се показваше светлинка, от което следваше, че е включен, но очевидно звукът му беше намален.

— Преди самоубийството? — попита Дарт любопитно.

— Решително до стрелбата, да. От повърхността на килима ние взехме кръв.

— Какъв е проблемът? — попита раздразнено Ковалски.

Браг отговори:

— Проблемът, детективе, е в това, кой е чистил този килим, кога и защо. Съпругата обясни, че през същия ден чистачката се е намирала там, но по причини, които ще обясня по-късно, това не ни върши работа.

— Тя е била там — съпругата — напомни Дарт, — преди нашето пристигане.

— Да, така че може да е излъгала.

Ковалски хвърли пронизващ поглед към Дарт. Може би, помисли Дарт, той също разбира, че това би могло да насочи нещата обратно към Зелър.

Браг предупреди:

— Ние знаем от следите от прахосмукачката — широчината на ивицата — че това не може да е нито една от машините в къщата. По-нататък ние проверихме торбичките на двете машини и сравнихме вълнените нишките в тях с подобните на цвят по килима и установихме две неща: първо, килимът е бил почистен, може би същия ден, и второ, някой друг, използвайки друга машина, е почистил килима след чистачката, но преди самоубийството.

— Металната прахосмукачка от горния етаж — продължи той, — както изглежда, стои на горния етаж и се използва за работа само там. — На Дарт той додаде: — Знаеш колко не обичам несъответствие като това. Знам, че това са дребни глупости, но те ме вбесяват.

Ковалски се оплака:

— Това няма значение. — И добави: — За мен. Влияе ли това по някакъв начин на твоето заключение?

— Роман, великите умове имат еднакви мисли — стрелна го Браг. — Зададох си същия въпрос: има ли значение нещо от това? Смъртта е от собствената му ръка, това е ясно — така да се каже — и убедително. Така че, защо трябва да се тревожим?

— Точно така.

— Но ние наистина се тревожим — противопостави се Браг. — Заради една мъничка подробност.

Ковалски сключи вежди.

— Каква е тя?

— Виж какво — каза Браг на Дарт, — тези портативни прахосмукачки с батерии не са много мощни. Те обират прах. О, отлични са за трохи, за разпиляна захар, но ако ги използваш за ориенталски вълнен килим като този, който намерихме в кабинета на Пейн, те не вършат задоволителна работа — поне не, ако се сравнят с нашата разновидност от двадесет ампера индустриална мощност. Това е същото като онези евтини телевизионни реклами по кабелната: минете с вашата прахосмукачка, а ние ще минем същото място с нашите и ще приберем голямо количество, което вашата е пропуснала. И точно това се е случило. — Той размени последователно погледи с двамата мъже — в очите на Браг Дарт забеляза сдържано, но силно вълнение. Тези, които се занимават с наука, също имат нужда от някакви удоволствия.

Тед Браг им направи знак да останат на местата си и отиде да търси нещо. Върна се малко след това с две торби от восъчна хартия. Той ги постави върху една осветена отдолу масичка, като помежду им сложи линийка. После внимателно отвори всяка от торбичките и извади съдържанието върху масичката с помощта на пластмасови пръчици. Действията му бяха много внимателни и предпазливи.

— Вляво е това, което взехме с прахосмукачка от кабинета. Това вдясно е от рогозката пред кухненската врата в гаража.

Като гледаше материалите пред себе си, Дарт започна да се ориентира в тях. Купчинката от кабинета включваше прах, трохи, косми и много влакна, главно вълнени, ако се съдеше по това, че бяха накъдрени. Рогозката в гаража беше насъбрала клечки, прах и нещо, което вероятно беше от мръсно маслено петно. Но и двете групи имаха нещо общо: малки елипсовидни зелени иглички.

— Борови? — попита Дарт.

— Видя ли? — Браг беше насърчен. — Казах ти, че е интересно.

— Наричаш това интересно? — предизвика го Ковалски.

— Не сме определили какво точно е — каза Браг. Вниманието му продължаваше да бъде изцяло насочено към Дарт. — Но както можеш да видиш, подобна растителност беше открита и по килима в кабинета, и на рогозката в гаража.

— Е, и какво? — проплака раздразнено Ковалски.

— По самата повърхност на рогозката — поясни Браг. — Определянето на нечии действия — това, което някой може да е направил или да не е направил — е отговорен момент, който важи и за двама ни — ти извличаш заключенията си от широк кръг улики и свидетели, а аз — от интерпретирането на физическите науки. Мога да ти съобщя няколко интересни факта, Роман, и може би ти ще можеш да ми ги разтълкуваш.

Ковалски приличаше на дете в училищния двор, което не иска да играе, той изкриви устните си и се огледа нервно, като търсеше място, където да изпуши една цигара.

— Този килим в кабинета е бил чистен — това не е нещо, което аз не мога да докажа, но съм убеден в този факт. Нашето изследване на машината, с която по-рано през деня е бил чистен килимът, не показа никакви такива органични вещества. И все пак последвалото наше почистване на същото място показа тази засега неидентифицирана органична материя, най-вероятно от някакви иглолистни дървета. Ние също събрахме известно количество фосфорни и азотни съединения — обикновена пръст, детективе. Подобна органична материя и почва бяха открити върху рогозката, което показва, че някой си е изтрил обувките, преди да влезе в къщата. Питах съпругата, не е тя. Малко неудобно е да се разпитва жертвата, но нямаше нищо по чехлите му, което да ни кара да мислим за подобна органична материя. Върнахме се до дома и изследвахме единадесет чифта ботуши и обувки: резултат отрицателен.

Ковалски го прекъсна нервно:

— И така, съпругата се е шибала с градинаря в кабинета на дядката и са преобърнали всичко. После са почистили, но не много добре. Може би дядката е разбрал и си е пробил капака с куршум.

Браг кимна в знак на съгласие:

— Би могло да е така, но градинарят е приготвил лехите за зимата преди три седмици и претърсването на помещенията не показа наличието на такава пръст. Лехите са били наторени обилно. Посипани са били с овесена слама. Във филтрите не се намери нищо. — Той се поколеба и добави: — Ето до какво се добрахме. — Той показа прозрачен пластмасов контейнер. Вътре имаше малки сини кристали. — Това съдържа сол и тор и се продава като размразител. Синьото се добавя за пазарни цели. Сместа разтопява леда, но не убива растенията, цветята или тревата. — Обобщи: — Три неща — игличките, пръстта и каменната сол. Това ще стигне, Айви, стига само да ми доведеш някой заподозрян.

Неизказаното съдържание на тези думи заинтересува Дарт повече от фактите: Тед Браг беше посветил необичайно много време за този случай, който иначе би минал за незначителен. Неговият малоброен съдебномедицински отдел беше оживено място; бързаха да приключат колкото може по-бързо с разследванията. Браг или неговата асистентка Саманта Ричардсън се бяха връщали към случая „Пейн“ вероятно повече от един път в търсене на улики. Това показваше на Дарт колко несигурен беше този човек с неговите разкрития.

Всичко, което Браг можеше да направи, беше да представи доказателствения материал с надеждата да заинтересува водещия детектив. В последна сметка това дали да продължи по този материал, беше работа на водещия детектив. Той ясно виждаше в Ковалски слабото звено на веригата.

— И така, какво точно казваш — попита риторично Ковалски и продължи като отговор: — Това, което казваш, е, че някой си е влязъл в къщата през заключен гараж и е свършил известна домакинска работа, преди да си отиде, след което нашият приятел Хари Пейн гръмва шапката си с деветмилиметров. Пропускам ли нещо дотук? — Той се обърна към Дарт: — Това ми прилича на купчинка прясна биволска тор — без да се обиждаш, Теди. Ти какво мислиш? — попита самоуверено Дарт.

Дарт се колебаеше.

Ковалски продължи:

— Да вървят по дяволите игличките и проклетата пръст. Винаги там, където е извършено престъпление, има боклуци, за които не може да се намери обяснение. Прав ли съм?

— Вероятно си прав — призна Дарт. — Какво ще правим с това? — попита той Браг.

— Какво ще правиш с това е твоя работа — напомни му Браг, явно силно разстроен. — Казвам ти само какво съм намерил.

— Ти какво би правил с това? — повтори Дарт.

Ковалски започна да поклаща тялото си нервно.

Браг мислеше върху зададения му въпрос, той потърси погледа на Ковалски, а след това на Дарт.

— Вероятно ще отида при някой ботаник. За идентификация на органичната материя. Това може или не може да ни каже нещо. И мисля, че ще пратя хора в къщата на Пейн, които да извършат допълнително изследване между входа от гаража към кухнята и вратата към кабинета.

— Но гаражът е бил заключен — протестира Ковалски.

— Не мога да оспоря това — съгласи се Браг, — но Айви ме попита какво бих направил и аз казвам, че бих направил точно това.

— Да, добре — проплака Ковалски. — А аз казвам, че трябва да се забрави това. Не заслужава внимание, момчета. Човекът изял един деветмилиметров и това е всичко. Ако искате да се занимавате с глупости, ваша работа. Аз ли? Аз си имам друга работа. — Ковалски отмести гъстата си черна коса от челото с месестата си ръка и приключи: — Довиждане.

Дарт забеляза, че преди да е излязъл от лабораторията, вече беше захапал цигарата.

Браг каза:

— Когато се случи нещо такова, знаеш кой бих искал да е все още тук.

— Да, знам. — Дарт почувства в стомаха си болка. „Знам, помисли той в себе си. И може би той е по-близо до тази работа, отколкото предполагаш.“