Верига от улики

29.

По време на прехода между дневните и нощните дежурства детективите работеха слабо, понякога заспиваха на бюрата си, както водеха разпити или даже по време на телефонни разговори. Вкиселяваха се, избухваха. Групата на Хейт, която включваше Дарт и Ковалски, току-що беше застъпила между полунощ и сутрешната смяна и преминаването през помещенията, заемани от отдела за престъпления срещу личността, беше като преминаване през минно поле. На всичко отгоре сградата беше в ужасно състояние, имаше теч, който, както изглежда, никой не беше в състояние да спре, и в далечния ъгъл до машината за кафе бавно, но постоянно капеха капки в голям бял пластмасов леген. Непрекъснатият шум беше източник на постоянно раздразнение. Към него се прибавяше и обичайният при работа шум, към който Дарт и колегите му бяха отдавна привикнали.

Дарт имаше грижата за случай в северния край на града — наръгване в домашни условия, негърка беше убила пияния си любовник. Чувстваше се щастлив, тъй като това беше ранно повикване, в осем и тридесет вечерта, и името му отпадаше от телефонния списък. Остатъкът от нощта щеше да премине в написване на безпроблемен доклад, в разговор с прокурора и в очакване на изгрева, след което щеше да бъде свободен.

Беше стигнал до средата на доклада си, когато познатите шегички се изтощиха и свършиха и се възцари тишина. Измина съвсем малко време, докато това се почувства, и тогава Дарт вдигна глава и се завъртя в креслото си, за да види Гини Райс, която стоеше на вратата. Всички в отдела бяха следили отблизо драмата на техния разрив и неочакваното й появяване беше успокоило колегите му.

Тя носеше кафяв панталон и бяла блуза под зелен пуловер. Имаше две обици на лявото си ухо и огърлица, която представляваше малка златна верижка.

Дарт стана от мястото си и я приближи, за да я поздрави, правейки това с възможно най-спокойния си глас.

— Здравей — каза той.

— Здравей, Дарт. Някъде, където да можем да поговорим?

Той я отведе в стаичката и двамата седнаха до издрасканата маса, където лежеше отворен един брой на „Оръжия и амуниции“.

— Може би съм малко загазила — започна тя. При по-внимателно вглеждане се забелязваше, че е като леко зашеметена или преуморена. Не беше много наред.

— В какво се състои бедата?

— Може и да е нищо.

Той взе ръката й в своята, беше много объркващо. Чудеше се как след болката, която му беше причинила, беше способен така мигновено да се почувства добре с нея.

Тя продължи:

— Новите полици. Помниш? Добрах се до сметки…

На два пъти Дарт я беше прикривал, беше й помагал да се измъкне от неприятности със закона, само за да бъде заловена трети път. Това доведе до федерална присъда, нещо, което Дарт не можеше да промени. Сега той се чувстваше виновен за това, че беше поискал от нея да свърши тази работа.

— Излиза, че има десетки нови сметки, всички платени от фондове трансфери от една и съща сметка. Корпоративна сметка в Юнион банк.

— Десетки?

Тя кимна.

— Всичките на мъже и въпреки че не съм ги проверила всичките, знам, че най-малко трима от тях имат съпруги, регистрирани в системата като жертви на насилие.

Тестовете, помисли Дарт. Не каза нищо.

— Мисля, че е станало това, че навлизайки в Юниън тръст, съм нахлула през защитна врата.

— Нахълтала си в банка.

— Електронно — уточни тя, добавяйки като самозащита: — Как иначе бих могла да разбера кой е платил всичко по застраховките?

— Било е претърсване — промърмори той, предполагайки, че осигуровката е била използвана като подтик за добиране до обекти за тестуване.

— Какво?

— Няма значение — махна с ръка той.

— Мислех, че имам на свое разположение дупка в стената — обясни тя. — Мислех, че съм влязла много чисто. Но може би на излизане съм стъпила върху нещо. Не знам. Знам само, че моят софтуер откри, че съм под наблюдение.

— Следили са те? — възкликна той.

Тя кимна.

— Изглежда знаят какво съм търсила.

— И ти дойде направо тук?

Лицето й стана много сериозно.

— Не трябваше да постъпвам така, нали?

— Човек никога не знае — проточи Дарт. — Съмнително е дали са те поставили под физическо наблюдение. Ако бяха федералните…

— Щяха да ме арестуват — довърши тя. — Разбираш ли? — Наклони се напред. — Тази е една от причините, поради които дойдох направо тук. Надявам се — по дяволите, моля се на Бога, че може би при вас ще се намери някаква постановка, нещо по-леко… Защото иначе…

— Това е работа на частна фирма — каза той.

— Да, частна. И какво, те могат да ми разгонят фамилията в съда. Предпочитам да си имам работа с вас, отколкото с някоя корпорация.

— Могат да те преследват по един или друг начин, но няма да го направят. — Корпорациите рядко прибягваха до услугите на съдилищата. Те огласяваха случая и демонстрираха, че системата им е уязвима на електронна атака. Предпочитаха да не се вдига шум, като често пъти се отказваха от всякакви обвинения, като в замяна се задоволяваха с някаква мярка срещу извършителя на пиратското деяние. При случай въпросният нарушител получаваше предложение за работа от същата тази компания. Той й напомни: — И не е добре да си имаш работа с нас, защото си в изпитателен срок. Едно второ осъждане…

— Ще лежа в затвора. Знам. — Тя кръстоса ръце и сви рамене. — Изплашена съм до смърт, Дартели — промълви тихо. — Но ти открих името на компанията. Поне не идвам с празни ръце.

— Хората, които са купували тези полици?

— Те са плащали от корпоративна сметка под името „Роксин инк“.

Бъд Гормън щеше да отговори на въпросите, свързани с „Роксин“. Дарт си записа името.

Тя каза:

— Мислех, че това ще ти хареса.

Дарт вдигна глава от бележника си, все още й беше много сърдит.

— Защо, Гин? Защо трябваше да рискуваш?

— Какво, сърдиш ми се за това, че ти помагам?

— Високо оценявам тази помощ. Работата не е в това, че…

Тя го прекъсна:

— Искам да сме пак заедно.

Гласът й беше единственият звук в нагорещената стая, когато Дарт отклони погледа си отново към бележника, а Гини започна да драска по нещо залепнало върху масата.

— Липсваш ми — почти прошепна тя.

— Ти също ми липсваш — отговори той честно. — Ти си с някого — напомни й той.

— От това, което чувам, и двамата сме.

— Да, аз също. Нещо такова.

— Нещо такова?

— Съм.

— Аби Ланг — подсказа тя.

Той нямаше какво да каже. Гини го беше изоставила. Това, което правеше сега, си беше негова работа и само негова.

Каза:

— Фирмите имат свои собствени системи за компютърна сигурност, така ли е? И следят за пробиви в системата. Например тази банка.

— Да.

— Така че, ако някой знае нещо за теб, това ще е тази частна фирма или самата банка.

— Направих го от вкъщи — поясни тя, както винаги изпреварвайки го. — Всичко е на домашния ми компютър.

— Могат ли да стигнат до теб по обратния път?

— Зависи от това колко ги бива — отговори. — От колко време подозират съществуванието ми. Нормално не биха могли да ме хванат, но бях твърде дълго в системата. Биха могли. Зависи.

— А ако са успели?

— Биха могли да действат или да изчакат втори мой опит. Два или три опита са нещо по-убедително… ще им е по-лесно да ги използват срещу мен.

— Но ти няма да правиш такива опити.

— Не. — Тя се засмя нервно. — По всяка вероятност.

— Значи изчакваме — каза той. Тя кимна. — Добре ли си?

— Разтревожена.

— Разбирам — съгласи се той.

— Ако са частна агенция, могат да ме наблюдават, нещо такова. Мисля, че това главно ме тревожи — мисълта за това. Знаеш, наблюдение.

— Биха могли — отстъпи той. — Но ако направят грешна стъпка — напомни й, — тогава можеш да направиш кръгом и да ги съдиш — и това може да доведе до отпадане на обвиненията.

Тя кимна, но страхът очевидно не я беше напуснал.

— Това е една мисъл — продължи той. — Ако заподозреш нещо такова — електронно наблюдение, каквото и да е подобно на това — трябва да ми съобщиш. Може би ще успеем да обърнем положението срещу тях. — После попита: — Добре ли си? — Тя изглеждаше ужасно.

Тя отново кимна, но беше престорено.

— Какво ще кажеш за това нещо? — попита тя. — Какво ще стане с нас?

— Зелър ми казваше: Ако пътят пред теб се разклони, дръж и двете посоки — отговори Дарт.

Това изтръгна от нея усмивка. Тих смях. Дарт се изкашля.

— Мисля, че се намирам пред такова разклонение — каза той, — пред това разклонение на пътя.

— Разбирам.

— Не казвам не.

— Разбирам.

— Аби може да се опита да си подобри отношенията с нейния бивш. Ако това стане и излезе успешно… Кой знае?

— И това те задоволява? — попита тя недоверчиво.

— Това е особена връзка — отговори той. — На вълната на момента.

— Не мога да кажа, че не изпитвам ревност.

— Що се отнася до Аби и мен, утрешният ден е далече.

Тя го погледна със сълзи в очите. Той пусна ръката й.

— Съжалявам — промълви тя.

— Разбирам — кимна Джо Дарт. — Аз също.

Дарт потърси Бъд Гормън вкъщи и го улови, преди да си е легнал.

— Искам още една услуга — поде Дарт предпазливо, като се опитваше да разбере дали в последно време не беше вече поискал твърде много. И като мислеше за глобите за превишаване на скоростта, добави: — Ще ти бъда много задължен след толкова много услуги.

— Ти остави глобите. Търся да си купя джип. Вчера ударих едно малко парче желязо — мантинелата на разделителната линия. Движех се с около седемдесет… — „Вероятно в зона с разрешение до тридесет и пет“, помисли Дарт. — Това нещо подскочи и ми проби резервоара. Истински късмет, че не гръмнах. Днес следобед оглеждах джипове по магазините. По тези места е опасно.

— Става дума за една компания на име „Роксин инкорпорейтид“.

— Нарича се „Роксин лаборатории инкорпорейтид“ — поправи го Гормън. — Занимават се с биотехника, генетика. Вярвам, че си получил това, което ти изпратих.

„Генетика!“, помисли Дарт.

— Но ти откъде знаеш…?

— Получи ли пратката или не? — прекъсна го Гормън.

— Не съм проверявал днес. Все едно, че съм умрял. Не ставам за нищо. — Генетика, помисли той отново. „Роксин лаборатории инкорпорейтид“ са закупили здравноосигурителни полици за известни сексуални насилници — като самозащита в случай, че тестовата програма тръгне зле. А тя е тръгнала зле.

— Все едно, че си умрял, а? Сега за момент бъди жив, защото това, за което ти говоря, е списъкът на клиентите на „Проктор секюрити“, за който ме беше помолил. Прегледах всеки чек от последните двадесет и четири месеца. Изпратих ти списъка с компютъра.

— Но „Роксин“? — Дарт отново започна, но беше веднага прекъснат.

— В списъка е, Джо. „Проктор секюрити“ е в договорни отношения с тях. Те са голям клиент. Поставих ги в първата десетка на списъка.

— О, боже мой — се изтръгна от Дарт. Зелър ще е открил „Роксин“, когато е работил за „Проктор“. Всичко пасваше.

— Искаш ли да проверя кредитите на „Роксин“? — предложи Гормън. — Не е никакъв проблем.

Дарт не беше в състояние да изговори нито една дума. Десетки мисли тежаха в главата му.

— Джо? Тук ли си? — сепна го Гормън. — Случайно да познаваш някой, който може да ми уреди изгодно един джип?