Верига от улики

27.

— Казвам ти — обърна се Теди Браг към Дарт, който седеше в задръстения офис на съдебната медицина. — Това е особена наука или като нищо може да се окаже такава, така че, ако пропусна нещо, веднага се обади, тъй като никак не искам да обяснявам всичко от самото начало.

Дарт се чувстваше неловко. В зачервените очи на Браг се четеше силна възбуда. Той показа широка усмивка, която излагаше на показ всички коронки на зъбите му. В последно време Браг не беше се усмихвал по никакъв повод. Кожата му беше придобила малко повече цвят. Сам беше дошъл при Дарт, нещо нечувано за него. Във високопарен стил беше заявил как Дарт трябва да му благодари за цялото разследване, защото без него не би узнал това, което знае, а сега, когато знаеше това, което знаеше, той знаеше, че това е важно.

— От решителна важност — беше казал той.

Дарт го беше съпроводил до края на коридора със свито сърце. Никога не беше виждал Браг такъв.

— Изглеждаш по-добре — подхвърли Дарт.

— Чувствам се по-добре. — Той посочи една металическа кутия в ъгъла на офиса, която поради всички други неща Дарт беше пропуснал да забележи. — Кислород — каза той, — добрият стар кислород — или нов кислород фактически. — Той се усмихна отново, показвайки изкуството на зъболекаря си.

— Нека изясним това — предложи Дарт, забелязвайки отворената кутия цигари на бюрото. — Продължаваш да пушиш, но сега вземаш и кислород.

— Лекарю, излекувай себе си.

— Но ти не си лекар, Бъз.

— Ти си гледай работата. Има полза. Не се заяждай. Внимаваш ли?

— Да.

Той подаде на Дарт фотокопие от една страница, която съдържаше много номерирани кутийки.

— Пълната кръвна картина, която ти трябваше. Харолд Пейн.

— Какво ни говори това? — попита Дарт.

— То говори на мен. Аз говоря на теб — отговори той арогантно. — Това, което говори на мен, е, че твоето момче е било с недостатъчно андроген. Всичко останало е наред.

— Андроген?

— Мъжки хормони. Тестостерон и компания. Твърдостта на ерекцията.

— По-полека, Бъз.

— Ние даже не сме започнали още. Казвам ти, това е вълк в овча кожа. Това е нещото, за което човек като мен живее.

— Андроген — повтори Дарт. Той си извади бележника.

Като забеляза това, Браг каза:

— Ти си добро момче. Сега разбираш за какво става дума.

— За какво става дума? Или може би имаш намерение най-напред да ме прекараш през двегодишен медицински курс?

— Без остроумия — предупреди го Браг. — Повечето хормони могат да се категоризират като пептиди или липиди. Пептидите представляват вериги от аминокиселини, липидите са мазнини. Стероидите спадат към липидите. Чуваш ли ме? Стероидите. Успях ли вече да те заинтересовам? И мъжете, и жените притежават ендокринни системи, които отделят естрогени, които възприемаме като женски хормони, и андрогени, мъжките хормони, в различни количества. Тези количества контролират развитието и зрелостта на половите органи, окосмеността, гърдите, гласа — човешката сексуалност. — Той продължи възбудено: — Слушай сега много внимателно! Мнозина наричат това също така психология на пола, защото много от пептидите имат връзка с психологическата активност. Това е деликатен и важен баланс, който обуславя размножението на всички видове. Един пептид представлява верига от аминокиселини — удължаваш веригата и това нещо става протеин. В по-късата си версия действа като хормон. На атомно ниво съществуват някои очарователни неща — но аз ще ти спестя това, освен ако не проявиш интерес.

Дай ми версията на Клиф.

Браг го предупреди:

— Ще ти е необходимо да изучаваш това, ако някога стане така, че го разбереш. Няма да бъде лесно, Айви. Нито е балистика, нито дори отпечатъци. Това е умопомрачителна материя. Щяхме да пропуснем това, ако не беше настоявал за тази картина, но ти настоя и трябва да ти кажа, че тази мръсотия ми харесва.

— Но каква стойност има всичко това? — попита Дарт.

— Говорим за много силно намалени нива на андроген. Радикално намалени нива, ако можеш да ме разбереш.

— Искам да те разбера. Опитвам се — изръмжа Дарт.

— Ще ти кажа нещо — на основание на тази кръвна картина съм готов да заложа фермата си, че Пейн е бил безполов. Никакви тестиси. Но аз проверих. — В отговор на озадачената физиономия на Дарт той продължи: — Точно така, по дяволите. Проверих това заедно с доктор Рей — бижуто е непокътнато. Което означава, че за този недостатък няма медицинско обяснение. И нека да ти кажа, че хормонната недостатъчност от десетилетия е главната тема на медиците и че аз съм много добре запознат с тази наука като цяло и с някои видове лечения.

— Това има ли нещо общо с…

— С това, че е биел жена си? Разбира се, че би могло. Можеш да бъдеш сигурен. И ако питаш мен, има. Мненията може да варират. Но там е цялата работа, че по-ниските нива би следвало да правят този човек пасивен, ненормално по-високите нива андроген могат да се очакват при един сексуален насилник. И ето къде има смисъл изследването, за което говорих. — Той посочи една купчина книги. Говореше толкова възбудено, че Дарт едва следваше мисълта му. — Част от тези неща получих снощи. Търсил съм тук и там, направих поръчки по пощата. До утре или до петък трябва да знам повече. Очарователна материя — завърши той.

— Нека си изясня това: нивата на Пейн са били по-ниски от нормалните. И предвид отвратителното му държане с жена си би трябвало да очакваме по-високи нива.

— Аз бих — поправи го Браг. — Да. И тук е по-големият проблем: кръвната картина не разкри никакви лекарства — синтетични или животински хормони, които бихме очаквали при химическа кастрация.

— Кастрация?

— Нека да ти предоставя малко фон. — Той посочи купчината книги и някакви вестникарски статии върху бюрото. — Най-напред не забравяй, че говорим за сексуални насилници, Айви. Много важно! Говорим за мъже, които примамват десетгодишни момичета и ги насилват да правят секс. Пълно проникване. Орален секс. Анален секс. Каквото можеш да измислиш. Не е хубаво. Ако става дума за нападение, в процеса на насилие се чупят няколко крайника. Има бой. Или ако е Харолд Пейн, важното е, че той я бие. Наранявания. Контузии. Фрактури. Тези момченца са зверове.

— Ако питаш дали ни е грижа дали тези момченца умират, всичко, което мога да кажа, е…

— Не питам! Виж какво, аз не плача за загубата на Харолд Пейн — не, ако сам е посегнал на живота си. Но ние и двамата поставяме под въпрос това, нали? Разбира се, че е така, защото иначе ти нямаше да си тук. Слушай ме — преди няколко години, в края на осемдесетте, във Финландия беше създадена програма за доброволна кастрация на сексуалните насилници. Свобода срещу кастрация. Групата беше наблюдавана и изучавана в рамките на четиригодишен период. Резултатите бяха внушителни: от два до четири процента рецидивизъм срещу осемдесет в контролната група — деветдесет и осем процента намаление на случаите на сексуална агресивност; а даже и тези цифри не казват всичко. Двата до четири процента насилници рецидивисти бяха прибрани за простъпки като воайорство и ексхибиционизъм. Никой от кастрираните не е извършил брутално действие от сексуален характер. Нито един.

Пое си дъх.

— Кастрациите бяха доброволни, не забравяй — продължи Браг. — Процедурата е сравнително проста: тестисите се премахват и се заменят с протеза. И не бъди прекалено опечален: известен процент от групата съобщиха, че са осъществявали полов акт приблизително веднъж месечно. Но осъдителното поведение, причинено или от производството на дефектни хормони — ако щеш — или свръхпроизводството на организма, беше изцяло елиминирано. Казано на прост английски език, кастрацията дава резултати.

— Но екипировката на Пейн е била непокътната — напомни Дарт.

— Учените и изследователите у нас се кланяха на религиозния канон и считаха кастрирането за варварско. Това въпреки очевидния успех. Но това доведе до нови опити: американското правителство реши, че би било в по-малка степен варварско решението да се използват големи дози естроген, на теория да се контрабалансира лошият ефект от свръхпроизводството на тестостерон. Това е известно под името химическа кастрация. В някои от нашите затвори беше изпробвано на доброволна основа. То пропадна в два пункта. Първо, поради важни и очевидни проблеми, характерни за този подход: поява на гърди, изчезване на брадата, промяна в гласа. Второ, ами просто нямаше резултат. Финансирането беше орязано и програмата изоставена. Върнахме се към практиката сексуалните насилници да се заключват, но за много кратко време.

— Теди…

— Къде отивам с това? — попита той риторично. — Нека ти обясня. — Той завъртя стола си и показа една от няколкото сиви картонени кутии с размер и форма на кутия за обувки. Отстрани капака и измъкна една пластмасова торбичка, в която имаше по-малка пластмасова торбичка, в която се намираха стъклениците от Хамилтън корт 11. — Не ми говори за недопустимостта на този доказателствен материал, защото всички тези неща вече ги чух. А освен това проблемът е твой. Аз не давам пет пари. Моята работа се състои в това да се ориентирам в материала. Този материал ми е ясен, момчето ми.

— Говори.

— Мъртви вируси. — Той посочи стъклениците. — Това да ти говори нещо?

— Ваксина?

— Ти си добро момче — кимна Браг, явно впечатлен. — Само че в дадения случай грешиш. Наблизо си, но все пак твоето е цигара, но не пура.

Споменаването на пурата напомни на Дарт за Зелър и той се загледа внимателно в Браг, за да разбере дали той не знаеше повече, отколкото Дарт можеше да допусне. Реши, че не знаеше.

— И така?

— При генната терапия в момента съществуват три системи, които се прилагат нашироко.

— Генна терапия — повтори Дарт като ехо.

— ДНК. Основата на живота.

— Разбирам — каза развълнувано Дарт.

— Предполагам, че нашият господин Пейн е бил в програма за генна терапия.

Най-после Дарт разбра накъде биеше Браг.

— Програма, която включва сексуални насилници, биячи на съпруги?

Браг кимна.

— Нарича се „антисмисъл технология“. Свежда се до това, да се разбере кой ген причинява лош ефект, а след това с този ДНК материал се въздейства на този ген. Тази технология се използва успешно при висок холестерол. Има голямо бъдеще. След осемдесетте години правителството прояви голяма активност и интерес към човешките ДНК и даже създаде специален проект.

— Открихме следи от убождане — заекна Дарт. — Помислихме за даване на кръв или продажба на плазма.

Браг изигра сцена, при която си забива игла в ръката.

— Инжектиране на мъртви вируси, смесени със свежи гени. Това е крайното решение — каза той. — Няма нищо варварско. Фиксираш гена, коригираш хормоналния дисбаланс, подобряваш поведението. Все едно отрязваш топките без нож. Прекъсваш веригата. Не казвам, че точно това става тук. Но е възможно.

— Колко възможно?

— Напълно възможно. — Браг посочи стъклениците. — Ако това нещо е каквото мисля, че е, то е острието на ножа.