Верига от улики

34.

Тед Браг беше коленичил до вратата на апартамента на втория етаж на Норич стрийт 21. За самоубийството беше съобщено в четири следобед, а Дарт беше уведомен малко след това.

Браг информира детектива:

— Една жена от апартамента на долния етаж е почувствала миризмата. Предполагам, че е на два дни.

— Кой направи огледа пръв?

— Аз — отговори зад него Грег Томпсън. — Току-що разпитах съседката. Не е видяла, нито чула каквото и да е. Само е усетила миризмата. Вони гадно — добави той.

Браг огледа стаята и каза на Томпсън:

— Това, което ще видим, и това, което ще намерим, е самоубийство — свръхдоза наркотик. Това, което търсим — поправи се той, — е убийство.

Томпсън изглеждаше затруднен.

— Кой казва това?

— Казват го данните — отговори Браг. — Мисля, че мога да ти покажа, но за това ще са необходими няколко часа и всеки, който идва и заминава, трябва да носи предпазни обвивки за обувките, мрежи за коса и ръкавици.

— Това никога няма да се случи — каза Томпсън.

— Така трябва да бъде — настоя Браг.

Дарт извади листа хартия от джоба на палтото си и го разгъна. Името на Грийнууд беше третото в списъка на Гини, където бяха тези със заплатени здравни застраховки от „Роксин“. Той беше отбелязал до името на Грийнууд, че няма телефон.

За Дарт стаята беше тъмна и студена, бремето за смъртта на този човек тежеше върху него. През последните два дни беше използвал този списък в опит да предугади следващото убийство на Зелър. Беше разговарял с шестима от списъка, съдържащ двадесет и четири имена. Денис Грийнууд нямаше телефон и Дарт, на когото кварталът не му харесваше, не беше отишъл там — не по време на нощната смяна. Сега Грийнууд беше мъртъв — въпреки че въпросът как точно Зелър е извършил това, все още беше загадка за него.

— Човекът е имал досие — докладва Томпсън на Дарт.

— Сексуални престъпления — уточни Дарт, загледан в сивото и с подути очи лице на мъртвеца.

Долната челюст на Грег Томпсън увисна.

— Но как, за бога, си го разбрал…