Врагове по неволя

25

Първоначалната бройка беше дванайсет мъртви и деветнайсет ранени, трима от които в много тежко състояние. Според лекарите властите можеха да ги прибавят към бройката на убитите, за да я закръглят на петнайсет. Двама от убитите и четирима от ранените бяха журналисти. Нито един не беше южнокореец, освен ако не броим американския репортер от корейски произход, но с американски паспорт. Той беше единият от убитите журналисти. Или пък ако не броим един южнокорейски полицай, който сам беше захапал дулото на пистолета, и друг, цапардосан по главата от американски офицер.

Същият този нещастен американски офицер сега се намираше в малка, тясна и миризлива килия в полицейския участък в Итеуон. Беше наистина нещастен. Крайно нещастен. Беше арестуван за нападение срещу полицай, за кражба на смъртоносно оръжие (пистолет), за прострелването в главата на цивилен кореец и за хладнокръвното убийство на корейски полицай.

Най-сетне ме изведоха от килията и ме отведоха на разпит в дъното на участъка. Всъщност „отведоха“ е преувеличено казано, защото по целия път ме блъскаха, ритаха и удряха и аз просто отскачах от едната стена, за да се блъсна в другата. Когато ме хвърлиха като парцалена кукла в стаята за разпити, ушите ми пищяха, от носа ми течеше кръв, мозъкът ми бе станал на боза, а кракът ми — онзи, в който се беше забило стъклото — силно кървеше.

Вдигнах очи и видях двама господа в цивилни дрехи, седнали до дълга дървена маса. Единият беше кореец, другият — американец. Единият се казваше кандидат-офицер Майкъл Бейлс, а другият можеше да се казва както си ще.

Бях толкова бесен, че две не виждах. Единственото, което ми се искаше, беше да пребия някого до безсъзнание.

— По дяволите, Бейлс — измърморих с подутите си устни. — Размърдай си задника и ела да ми помогнеш. Не виждаш ли, че съм пребит.

Бях на колене и не бях сигурен дали ще мога да се изправя, но все още бях майор, а Бейлс все още беше кандидат-офицер, а военнослужещият не може да захвърли задълженията си, когато пристъпи отвъд портала.

— Майната ти, тъпанар такъв! — ухили се той. — И сам можеш да станеш.

Поклатих глава Не можех да повярвам на ушите си.

Какво ставаше тук, по дяволите? Нима тези думи наистина бяха изречени от Майкъл Бейлс, следователя на следователите, типичния американски каубой?

Сграбчих един стол и с мъка се изправих. Тъй като бях виждал най-различни стаи за разпит, знаех каква е играта.

Отпуснах се на стола и се огледах. Гледката никак не ми хареса. За разлика от стаите за разпит в Щатите, в тази нямаше огледало, през което да те наблюдават отвън, без да разбереш, а доколкото успях да видя, нямаше и видеокамери в ъглите на тавана. Това не беше никак обнадеждаващо. Тези камери и огледалата се монтират, за да попреча на водещите разпита да реализират най-буйните си фантазии, ако схващате накъде бия.

Погледнах Бейлс и видяното също не ми се понрави.

Усмихваше се, само че тази усмивка далеч не беше дружелюбна. Беше от онези, безмилостните усмивки. Предвид на изражението му, започнах със следното:

— Искам да се срещна с адвокат. Няма кажа нито дума, докато не доведете адвокат.

Бейлс се изсмя и заразглежда ноктите си.

— Престъпленията, за които си обвинен, са извършени на корейска територия, Дръмънд. Шоуто е тяхно. А те не вярват в подобни глупости.

— Тогава искам да присъства представител на посолството. Аз съм американски гражданин. Имам това право според международните съглашения.

Кореецът се наведе към мен:

— Аз съм старши инспектор Чой и ръководя това разследване. Аз решавам какви са правилата, а не ти. Това е моята страна, Дръмънд.

След което по-бързо, отколкото можех да го видя, и със сигурност по-бързо, отколкото можех да реагирам, юмрукът му се стрелна над масата и се стовари върху челюстта ми. Отлетях назад и почти направих задно салто, докато падах от стола. Приземих се по корем, представете си. Наложи се да разтърся глава, за да се убедя, че все още е свързана с тялото ми.

Човек трябва да е доста силен, за да нанесе такъв удар от седнало положение. Отбелязах си този факт наум.

— Ставай, задник! — заповяда Бейлс.

Задрасках по пода в продължение на няколко секунди, като се опитвах да намеря равновесие, и най-сетне се изправих. Бях замаян и непрекъснато се хлъзгах върху кръвта по пода. Моята кръв — от рамото, от крака, от носа ми и бог знае още откъде. Наведох се, вдигнах стола и седнах отново.

— Мога ли да попитам в какво съм обвинен? — изрекох много учтиво.

— В убийство — отвърна Чой.

Не съм го убил. Видях го, че стреля по тълпата пред портала. Подгоних го и той се самоуби.

Бейлс се облегна назад и разтърка брадата си. Изглежда, всичко това му се струваше много забавно.

— Всъщност, обвинен си в двойно убийство — каза Чой. — Цивилният гражданин, когото си убил, се казва Кан Сун Му. Бил е умствено недоразвит, на четирийсет и две години, и ти си го прострелял в главата. Убитият полицай е Ли Ким Мун, с дванайсет години служба в този участък. Четири пъти е бил награждаван за проявена храброст. Надежден, всеотдаен, изтъкнат полицейски служител. Женен, с две деца.

Аз продължих:

— Пак ви казвам, видях го на хълма с карабина M-16 да стреля по тълпата.

Сега бе ред на Бейлс да се наведе напред и да попита саркастично:

— И какво направи? Изскочи от тълпата и го нападна без оръжие? Накара го да хвърли карабината и да побегне?

— Точно така стана — изръмжах ядно, защото осъзнавах колко смешно звучи това твърдение.

Бейлс се изкикоти:

— Смятах, че един адвокат все ще измисли по-добро алиби.

Кой знае защо, това ме вбеси окончателно.

— Върви на майната си! — изръмжах.

Този път Бейлс замахна над масата и ме халоса, но само паднах назад и се приземих по задник. Бейлс не можеше да се мери по сила с Чой. Добавих и този факт към базата данни в главата си.

Когато вдигнах глава обаче, Бейлс беше застанал над мен. Ритна ме два пъти в корема, аз изпъшках и се свих като плажен шезлонг. Ритниците му бяха по-силни от юмруците. Докато се опитвах да си поема дъх, Чой рече

— При портала имаше само един стрелец, Дръмънд. Той избяга с кола и са го преследвали почти през целия град, преди да го изпуснат. И не е бил полицай Ким.

Бавно се изправих на колене, а Бейлс още стоеше над мен, затова простенах:

— Моля. Моля те, не ме ритай пак.

Той застина за миг, след това направи крачка назад. Реших, че ще ме остави на мира, но Бейлс изведнъж се извъртя на пета и стовари един кръгов ритник върху главата ми.

Не съм сигурен колко време съм бил в безсъзнание, но когато дойдох на себе си, Бейлс и Чой ме бяха вдигнали на стола и целият бях мокър. Предполагам, че са ме залели с кофа вода, за да ме съживят. Болеше ме навсякъде, където човек може да го боли, освен може би в слабините. Като се имат предвид обстоятелствата, това си беше истинска благословия.

Не можех да събера достатъчно сили да си държа очите отворени. Чух как Чой през смях казва на Бейлс:

— По дяволите, Майкъл, внимавай с ритниците. Предупредих те за това и при Джаксън. Едва не го уби.

Бейлс се изсмя неуверено.

— Ама малкото педи пропя, нали?

— А аз трябваше да напиша доклад, че го е пребил съкилийникът му. Не си играй с късмета си.

Като се имаше предвид приятелската обстановка, най-добрата ми възможност за момента беше да загубя съзнание. Изпитвах огромно самосъжаление, а и бях изял много повече бой, отколкото се полага на човек, затова не отварях очи и се преструвах на умрял. Но трябва да ви кажа, че това е ужасно трудно, когато няма и местенце по тялото ти което да не те боли, и когато чувстваш как кръвта ти изтича от различни рани и порязвания.

На Чой най-сетне му омръзна да ме чака да се съвзема затова отново упрекна Бейлс за ритниците му и излезе да повика полицаи, за да ме отнесат до килията ми. Дойдоха две ченгета и ме уловиха под мишниците. Отпуснах се, макар че дясното ми рамо, одраскано от куршума, гореше като залято с киселина.

Пуснаха ме върху рогозката, но колкото и да ми се искаше да заспя, болката беше прекалено силна. Можех да виждам само с едното си око, защото другото, изглежда, беше затворено от побоя. Един от тъмничарите седеше точно зад решетките и четеше порно списание, като очевидно очакваше знак, че съм дошъл на себе си. Чой навярно му беше наредил да им съобщи, когато се свестя, за да могат да ме върнат в стаята за разпити и да изтръгнат самопризнание от мен.

В тази ситуация, разбира се, преоцених вижданията си за случая с Уайтхол, но трябва да призная, че не беше на първо място в списъка с неотложните ми проблеми.

Бях преценил Майкъл Бейлс съвсем погрешно, това бе очевидно. Той съвсем не беше доброто американско момче. Беше като Мръсния Хари, но още по-злобен. Двамата с приятелчето му Чой бяха пребили редник Джаксън, а навярно и Моран, за да изтръгнат показанията им.

Това обаче нямаше за момента никакво значение, защото ми предстоеше отново да се явя на физическия им разпит. Само при мисълта за това ми призля. Сигурен бях, че точно в момента Чой му казва нещо като „Виж какво, Майкъл, удряй го само с юмруци, за да можем да го пречупим този тъпанар“. Минаха два часа и вече наближаваше късният следобед, когато чух стъпки, дрънченето на ключове и предположих, че търпението им беше свършило. Не смеех да помръдна, правех се на умрял и отчаяно се молех за живота си. Някъде отдалеч се чуваше корейска реч. Чувствах такава безнадеждност, че ми се искаше да умра. Бях лежал напълно неподвижен толкова дълго, че тялото ми се беше вдървило и всяка раничка по него адски болеше.

Не можех да понеса повече побой. Дори Бейлс и Чой да искаха да ме накарат да призная за убийството на всички жертви, щях да го направя и да се опитам да поправя нещата по-късно.

Усетих как ме повдигат чифт силни ръце. Изстенах жалостно и тогава дочух глас.

— Господи, Шон, какво са сторили с теб?

Отворих едното си око, защото другото окончателно беше залепнало след последния ритник на Бейлс. Опитах се да се усмихна, ала устните ми бяха толкова подути, че навярно се е получила ужасяваща гледка.

Никога не съм си мислил, че ще се зарадвам да видя Катрин Карлсън. Този път обаче беше точно така. Ако краката ми не трепереха толкова, щях да се втурна да я прегърна и целуна.

Но и бездруго това беше празна фантазия, защото в този момент тялото ми най-сетне реши да даде отдих на нервните ми окончания. Припаднах.