Върколак

ГЛАВА 10

Извлечение от протоколите на сенатската анкета (регионална, Вашингтон, Северна Америка) на предложението за програма за биологично инженерство като основа за колонизационна политика на нови слънчеви системи.

Г-Н ПИТЪР ДОТИ, председател на комисията: Казвате се Остин Лукас?

Д-Р ЛУКАС: Да, господине. Живея в Тенафлай, Ню Джърси и работя в корпорацията „Байолъджикс“ в Манхатън, Ню Йорк.

Г-Н ДОТИ: Оглавявате изследователския отдел на тази компания, нали?

Д-Р ЛУКАС: Ръководя една от изследователските програми.

Г-Н ДОТИ: И тази програма се занимава с биоинженерство?

Д-Р ЛУКАС: Да, господине, така е. В момента се занимаваме конкретно с проблема за създаване на селскостопанско животно за всякакви цели.

Г-Н ДОТИ: Бихте ли обяснили, моля?

Д-Р ЛУКАС: С удоволствие. Надяваме се да успеем да създадем животно, което ще осигури няколко различни вида месо, ще дава мляко, вълна, кожа или козина, а навярно и трите заедно. Надяваме се, че то ще измести многобройните специализирани животни, използвани от човека в животновъдството още от неолитната революция.

СЕНАТОР СТОУН: Доколкото разбирам, доктор Лукас, вие имате известни основания да смятате, че изследванията ви могат да постигнат практически успех?

Д-Р ЛУКАС: Наистина е така. Мога да кажа, че сме решили принципните проблеми. Всъщност разполагаме със стадо от такива животни. В момента се опитваме да направим някои подобрения. Целта ни е да получим едно-единствено животно, което да измести всички други селскостопански животни и да ни дава всичко онова, което сега ни дават те.

СЕНАТОР СТОУН: И също се надявате да успеете в това?

Д-Р ЛУКАС: Да, храним големи надежди.

СЕНАТОР СТОУН: И как наричате онова животно, което имате сега, мога ли да попитам?

Д-Р ЛУКАС: Не сме му измислили име, сенаторе. Дори не сме се опитвали.

СЕНАТОР СТОУН: Няма да е крава, нали?

Д-Р ЛУКАС: Не, не съвсем. Естествено, ще има някои от особеностите на едрия рогат добитък.

СЕНАТОР СТОУН: Нито прасе? Или овца?

Д-Р ЛУКАС: Не, нито едно от тях. Не изцяло, разбира се. Но с някои от особеностите и на двете.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Струва ми се, че няма нужда да минаваме през целия този дълъг увод. Онова, което иска да ви попита моят почитаем колега, е дали това създание, което разработвате, е нещо съвсем ново в начина на живот — да речем, на синтетичен живот, — или все още има някаква връзка с настоящите естествени форми?

Д-Р ЛУКАС: Това, сенаторе, е изключително сложен въпрос. Може да се каже, и ще е съвсем вярно, че настоящите естествени форми на живот са били запазени и използвани като образци, но че онова, което имаме ние, е по принцип нов вид животно.

СЕНАТОР СТОУН: Благодаря ви. Искам също да благодаря на моя колега за това, че толкова бързо схвана насоката, към която водеха въпросите ми. Значи казвате, че имаме съвсем нов вид създание, навярно далечно свързано с кравата, свинята, овцата, а може би даже с други форми на живот…

Д-Р ЛУКАС: Да, с други форми на живот. Някъде може да има граница, разбира се, но в момента не я виждаме. Смятаме, че можем да успеем да продължим да създаваме различни форми на живот, като ги сливаме в нещо жизнеспособно…

СЕНАТОР СТОУН: И колкото по-нататък отивате в тази посока, толкова повече ще отдалечавате връзката на тази форма на живот с което и да е настоящо животно?

Д-Р ЛУКАС: Да, предполагам, че може да се каже така. Трябва да помисля, преди да ви отговоря.

СЕНАТОР СТОУН: Не, докторе, оставете ме да ви задавам въпроси свободно. Вие можете да правите биоинженерните си изследвания с животни. Може ли същото да се направи с човешки същества?

Д-Р ЛУКАС: О, да. Естествено, че може.

СЕНАТОР СТОУН: Сигурни сте, че в лабораторията могат да се създадат нови видове хора. Навярно много различни видове.

Д-Р ЛУКАС: Изобщо не се съмнявам в това.

СЕНАТОР СТОУН: И щом стане това — щом придадете на човека специфични особености, формата, която създадете, ще остане ли вярна на човешката раса?

Д-Р ЛУКАС: Несъмнено. Тя не би трябвало да е различна от човека. Това е просто въпрос на промяна на генетичен материал. Това е първото, което трябва да се направи, нали разбирате.

СЕНАТОР СТОУН: Нека сега задам въпроса направо. Да предположим, че наистина създадете нов човешки вид. Той ще бъде ли в състояние да възпроизвежда други хора от същия вид?

Д-Р ЛУКАС: Напълно. Освен, разбира се, малките мутации и вариации, които са задължителни за еволюционния процес. Но това се случва дори в естествените форми. Именно така се е развил днешният живот.

СЕНАТОР СТОУН: Да речем, че наистина създадете нов тип човешко същество. Да речем например, такова, което е в състояние да съществува в условията на много по-висока гравитация, отколкото ние тук на Земята, такова, което може да диша друг вид въздух, да използва храна, която може да е отровна за хората, такива, каквито сме сега, бихте ли… Нека перифразирам въпроса, ако не възразявате. Възможно ли е да се създаде такава форма на живот?

Д-Р ЛУКАС: Вие, разбира се, питате само за личното ми мнение.

СЕНАТОР СТОУН: Точно така.

Д-Р ЛУКАС: Ами тогава, бих казал, че това е напълно възможно. Първо трябва да вземете предвид всички фактори, после да нахвърляте биологическия проект и…

СЕНАТОР СТОУН: Но може да се направи?

Д-Р ЛУКАС: Без ни най-малко съмнение.

СЕНАТОР СТОУН: Можете да създадете същество, което да съществува при почти всякакви планетарни условия?

Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, трябва да поясня, че лично аз не мога да го направя. Биоинженерството на хора не е в моята специална област. Но да, това е напълно възможно. Днес има хора, които работят по проблема и които могат да го направят. Не че досега са правени някакви сериозни опити за действителното създаване на такова човешко същество, но доколкото ми е известно, въпросът вече е разработен.

СЕНАТОР СТОУН: И самите процедури ли?

Д-Р ЛУКАС: Да, струва ми се. И самите процедури.

СЕНАТОР СТОУН: А хората, които работят по тези процедури, могат ли да създадат човек, който да е в състояние да живее при всякакви планетарни условия?

Д-Р ЛУКАС: Е, не чак с такъв замах, сенаторе. Не при всякакви условия. Накрая, навярно, ще стане и това, но не и сега. И разбира се, има някои условия, които ще са напълно несъвместими с какъвто и да било живот.

СЕНАТОР СТОУН: Но може да се създаде форма на човешки живот, която да съществува при различни условия, които в момента не позволяват човешкия живот такъв, какъвто го познаваме.

Д-Р ЛУКАС: Струва ми се, че твърдението ви може да се приеме за вярно.

СЕНАТОР СТОУН: Тогава, нека ви попитам, докторе…, ако бъде създадена такава форма на живот, тя все още ли ще е човек?

Д-Р ЛУКАС: Доколкото е възможно, ще бъде основана на биологичния и интелектуален модел на човешкото същество. Това е задължително. Необходима е отправна точка.

СЕНАТОР СТОУН: Ще прилича ли на човешко същество?

Д-Р ЛУКАС: В много случаи може и да не прилича.

СЕНАТОР СТОУН: Навярно в повечето случаи. Не е ли така, докторе?

Д-Р ЛУКАС: Ще зависи изцяло от сериозността на параметрите на средата, в която ще трябва да живее.

СЕНАТОР СТОУН: В някои случаи ще бъде чудовище, нали?

Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, трябва да уточните понятията, които използвате. Какво е чудовище?

СЕНАТОР СТОУН: Добре тогава. Да речем, че чудовище е форма на живот, която е отблъскваща за хората. Форма на живот, в която човек не може да открие връзка със себе си. Форма на живот, от която човек може да се уплаши, ужаси или да се изпълни с отвращение и погнуса.

Д-Р ЛУКАС: Дали ще се изпълни с отвращение и погнуса до голяма степен зависи от това какъв човек е. С подходящата нагласа…

СЕНАТОР СТОУН: Нека забравим за подходящата нагласа. Нека вземем един обикновен мъж или жена, който и да е от хората в тази стая. Възможно ли е определени хора да погледнат онова ваше хипотетично създание и да изпитат отвращение и погнуса?

Д-Р ЛУКАС: Предполагам, че някои от тях могат. Но искам да ви поправя, сенаторе. Вие казвате „чудовище“. Това не е мое чудовище, а е нещо, което сте измислили самият вие…

СЕНАТОР СТОУН: Но някои човешки същества ще се отнасят към такова създание като към чудовище, нали?

Д-Р ЛУКАС: Някои от тях.

СЕНАТОР СТОУН: Навярно мнозина от тях.

Д-Р ЛУКАС: Да, Навярно мнозина от тях.

СЕНАТОР СТОУН: Благодаря ви, докторе. Струва ми се, че нямам повече въпроси.

СЕНАТОР ХОРТЪН: А сега, доктор Лукас, нека видим този изкуствен човек от малко по-различен ъгъл. Знам, че определението ми не е съвсем правилно, но мисля, че то ще се хареса на моя колега.

СЕНАТОР СТОУН: Изкуствен човек, да. Не човешко същество. Онова, за което се обявява този така наречен биоинженерен проект, е да колонизираме други планети не с човешки същества, а с изкуствени създания, които няма да приличат на хора. С други думи, да напълним галактиката с орда чудовища.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Е, дайте да видим. Доктор Лукас, нека двамата с вас се съгласим със сенатор Стоун, че такова създание може да е доста ужасна гледка. Но ми се струва, че това как ще изглежда е страничен въпрос. Важното е какво ще представлява. Не сте ли съгласен?

Д-Р ЛУКАС: Съвсем категорично.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Освен евентуалния му вид, според вас то ще продължава ли да е човешко същество?

Д-Р ЛУКАС: Да, сенаторе. Телесната му структура няма да има връзка със същността му. Неговата самоличност ще зависи от мозъка и ума му, от мотивите и интелектуалните му възгледи.

СЕНАТОР ХОРТЪН: А мозъкът му ще бъде ли човешки?

Д-Р ЛУКАС: Да.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Следователно чувствата, мотивите и възгледите му ще отговарят на човешките?

Д-Р ЛУКАС: Определено.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Следователно то ще е човек. Независимо как изглежда, то все пак ще продължава, да е човек.

Д-Р ЛУКАС: Да, човек.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Докторе, известно ли ви е дали някога е било правено такова създание? Под създание, разбира се, имам предвид изкуствен човек.

Д-Р ЛУКАС: Да. Преди около двеста години. Били са създадени двама такива. Но има известна разлика…

СЕНАТОР СТОУН: Един момент! Да не би да говорите за онзи стар мит, който от време на време чуваме…

Д-Р ЛУКАС: Сенаторе, това не е мит.

СЕНАТОР СТОУН: Разполагате ли с документи, за да докажете твърдението си?

Д-Р ЛУКАС: Не, не разполагам.

СЕНАТОР СТОУН: Какво искате да кажете с това „не разполагам“? Как можете да излизате пред тази комисия и да твърдите нещо, което не сте в състояние да докажете?

СЕНАТОР ХОРТЪН: Аз мога да го докажа. Когато се наложи, ще представя необходимите документи като доказателство.

СЕНАТОР СТОУН: Тогава навярно сенаторът би трябвало да седи на мястото на свидетеля…

СЕНАТОР ХОРТЪН: В никакъв случай. Този свидетел ме задоволява напълно. Значи казвате, че има известна разлика…

СЕНАТОР СТОУН: Един момент! Възразявам! Смятам, че този свидетел не е компетентен.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Ами, хайде да проверим. Доктор Лукас, при какви обстоятелства се сдобихте с тази информация?

Д-Р ЛУКАС: Преди десетина години, когато правех изследвания за една своя статия, поисках разрешение за достъп до някои документи в Космическата администрация. Разбирате ли, сенаторе, бях по следите на онова, което вие наричате мит. Малцина знаят за него, но аз бях чувал и се чудех дали не е нещо повече от мит. Затова поисках разрешение…

СЕНАТОР ХОРТЪН: И го получихте?

Д-Р ЛУКАС: Не веднага. Космическата администрация прояви… е, може да се каже неохота. Затова накрая смених тактиката и заявих, че за въпрос с двувековна давност не е необходимо разрешение. Че това вече не е въпрос на разрешение, а на исторически документи. Спокойно мога да ви кажа, че не ми беше лесно да ги накарам да видят логиката в твърдението ми.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Но накрая сте се наложили?

Д-Р ЛУКАС: Да, накрая. Със сериозна компетентна подкрепа, бих добавил. Виждате ли, някога документите са се съхранявали при най-голямата секретност, която може да се наложи на такива материали. От техническа гледна точка тази секретност все още беше валидна. Трябваше да поспоря доста, за да изясня, че подобно положение е смешно…

СЕНАТОР СТОУН: Възможно ли е значителна част от тази подкрепа да е дошла от страна на сенатор Хортън?

СЕНАТОР ХОРТЪН: Тъй като въпросът засяга мен, със съгласието на доктор Лукас, ще отговоря лично. С удоволствие признавам, че му оказах известна подкрепа.

СЕНАТОР СТОУН: Добре, това е всичко, което исках да чуя. Просто за протокола.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Доктор Лукас, продължете, моля.

Д-Р ЛУКАС: Документите показаха, че преди двеста двайсет и една година — през 2266-а за да сме точни — са били създадени две изкуствени същества. Имали са формата и ума на хора, но са били създадени с много специална цел. Трябвало е да бъдат използвани за първоначални контакти с извънземните форми на живот, да бъдат носени на борда на изследователски кораби и използвани за събиране на данни за господстващите форми на живот, когато на някоя нова планета бъде открит такъв.

СЕНАТОР ХОРТЪН: А сега, доктор Лукас, без на този етап да се задълбочаваме в подробности, можете ли да ни кажете как точно е било планирано да извършват подобна работа?

Д-Р ЛУКАС: Не съм сигурен, че съм в състояние да се изразявам съвсем ясно, но ще опитам. Тези изкуствени хора са били високо адаптивни. Ако искате по-ясна характеристика, можете да ги опишете като пластични. Била е приложена концепцията за отворената завършеност — допреди десетина години това не бе възможно да се постигне и е най-меко казано необичайно да открием такава сложна концепция, използвана за практически цели толкова отдавна. Всички основни компоненти на създадените човешки тела са се подчинявали на отворената завършеност — нали разбирате, били са завършени и в същото време в известен смисъл не са. Аминокиселините…

СЕНАТОР ХОРТЪН: Засега ни кажете само какво е трябвало да правят тези тела, без да се задълбочавате в приложените принципи.

Д-Р ЛУКАС: Искате да кажете просто каква е трябвало да бъде функцията им ли?

СЕНАТОР ХОРТЪН: Да, моля.

Д-Р ЛУКАС: Идеята е била, щом изследователският кораб се приземи на дадена планета, да бъде уловен и сканиран някой от господстващите там видове. Струва ми се сте запознати с процеса на биологично сканиране. Определят се и се записват структурата, химията, метаболичните процеси — всички данни, които правят създанието такова, каквото е. Щом това бъде направено, данните се предават на изкуствения човек, който — поради уникалността на биологичната си отворена завършеност — ще се промени в точно копие на създанието, характеризирано от записаните данни. Този процес не трябва да бъде бавен. Всякакво забавяне би било фатално. Гледката трябва да е била неестествена — човешко същество, което почти мигновено се променя в извънземно създание.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Казвате, че човекът ще се промени в извънземно същество. Това означава ли във всички отношения — в умствено и интелектуално, ако могат да се използват тези понятия, както и в…

Д-Р ЛУКАС: Всъщност човекът ще се превърне в създанието. Не в едно от създанията, нали разбирате, а в точно копие на създанието, което е било сканирано. Ще има спомените и ума му. Ще е в състояние незабавно да продължи, оттам докъдето е стигнало другото създание. Пуснат от кораба, той би могъл да потърси приятелите на другото създание, да се присъедини към тях и да извърши свое собствено проучване…

СЕНАТОР ХОРТЪН: Искате да кажете, че ще запази и човешкия си ум?

Д-Р ЛУКАС: Е, трудно е да се каже. Човешките мисловни процеси, памет, самоличност и всичко останало ще са си там, макар и навярно в доста изчистен вид. Всичко това ще съществува на подсъзнателно равнище и при нужда ще може да излиза на повърхността. В превърнатия в извънземно създание човек се въвежда стимул да се върне на кораба след определен период и когато се върне, той отново приема човешката си форма. Тогава ще е в състояние да си спомня за съществуванието си като извънземно създание и да съобщи данни, които иначе би било невъзможно да се получат.

СЕНАТОР ХОРТЪН: И какво е станало в крайна сметка, ако мога да попитам?

Д-Р ЛУКАС: Трудно е да се каже. Няма съобщения за резултатите. Има документи, че те и двамата са били пратени в космоса. Но след това следата се губи.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Смятате, че се е случил някакъв инцидент ли?

Д-Р ЛУКАС: Да. Но не мога да си представя какъв.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Навярно нещо, свързано с изкуствените хора.

Д-Р ЛУКАС: Да, възможно е. Няма как да разберем.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Навярно не са функционирали.

Д-Р ЛУКАС: О, те биха изпълнили функцията си. Няма причина да не са изпълнили онова, което е било планирано. Трябвало е да функционират.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Задавам тези въпроси, защото знам, че ако не го сторя аз, ще го направи моят почитаем колега. А сега, нека ви попитам нещо лично от свое име. Възможно ли е такъв изкуствен човек да бъде създаден днес?

Д-Р ЛУКАС: Да. След като имаме проектите, няма никакъв проблем да го направим.

СЕНАТОР. ХОРТЪН: Но доколкото ви е известно, досега не са били създавани други изкуствени хора?

Д-Р ЛУКАС: Да, доколкото ми е известно.

СЕНАТОР ХОРТЪН: Бихте ли се опитали да обясните…

Д-Р ЛУКАС: Не, сенаторе.

СЕНАТОР СТОУН: Ако позволите да се намеся, доктор Лукас, разполагате ли с някакъв термин, характеризиращ процеса, използван при създаването на такива хора?

Д-Р ЛУКАС: Да, всъщност разполагаме. Нарича се „принципът на върколака“.