За честта на брата

17

Една мълчалива прислужничка поведе Абигейл нагоре по стълбите към стаята, където щеше да живее, докато чака сър Харлан да разбере, че не е бременна. Жената беше отправила уплашен поглед към синината на бузата й, но не беше казала нищо.

Абигейл държеше очите си сведени към плочките на пода, подаващи се изпод тесния дълъг килим, който покриваше средната част на коридора. Запита се дали ще й е полезно да се престори, че е бременна. Не, нямаше да има никаква полза, защото сър Харлан явно беше твърдо решен, че всяко дете, което не е от сина му, няма да доживее да се роди. Макар и дълбоко замислена, забеляза, че няколко врати се пооткрехнаха, за да могат някои любопитни прислужнички да видят жената, определена да се ожени за Клайв Морис.

Мисълта я накара да потръпне отвратена. Нищо чудно, че Клариса беше така ужасена от мисълта, че родителите й са поканили сър Харлан на приема си. Макар че беше любопитна защо сър Харлан така отчаяно търси съпруга за сина си и защо капитан Фицджералд се е съгласил тя да бъде тази съпруга, Абигейл се опита да не мисли за ужасното докосване на това чудовище. Само Доминик я беше галил така. Не искаше този урод да го прави.

— Госпожице Фицджералд, това ще бъдат вашите стаи — каза камериерката.

— Благодаря ви — изрече тя с безцветен глас.

Ако можеше да изрази някакво чувство, това щеше да отприщи мъчителната болка в нея.

Потисна желанието си отново да се отдаде на мъката си. Не в коридора, прозвъня предупредителна камбана в мисълта й. Ако някой я видеше да избухва в сълзи, сър Харлан веднага щеше да научи. Тя не искаше да му дава нови поводи да тържествува над мъката й.

Вратата се затвори зад гърба й. Тя прекоси с вкаменени крака преддверието и намери зад него още една стая. Застана на прага, подпря се на вратата и затвори очи. Може би, ако ги отвореше бавно, щеше да види, че всичко това е било кошмар. Щеше да се събуди в прегръдките на Доминик в голямото легло в Съдли Хол и целувките му щяха да пропъдят ужасните спомени.

Когато отвори очи, Абигейл въздъхна. Не се беше спасила. Спалнята, която виждаше пред себе си, беше тапицирана в нежни розови и зелени оттенъци. На високото легло бяха струпани един куп привлекателни дантелени възглавници, в тон с драпериите на високия френски прозорец, от който се излизаше на балкона. Из стаята бяха пръснати няколко стола, друга врата вероятно водеше към будоара. Беше красиво, идеално за бъдещата снаха на сър Харлан, но си беше затвор.

Абигейл пристъпи вдървено към леглото и се отпусна тежко на него. Зарови лице в сатенените покривки, искаше да призове Доминик да я спаси, но и той самият страдаше жестоко в ужасния си затвор. Това тяхно приключение, което никой от двамата не беше подозирал, че ще се случи, бе стигнало до непоносим край. Той щеше да умре на бесилката, а тя щеше да бъде похитена от онова полубезумно чудовище.

Усети леко докосване по рамото. Извърна се с лек вик и вдигна очи. Въздишка на облекчение се изтръгна от устните й, когато видя една висока чернокоса жена да стои пред нея. Простата рокля и силно опънатата коса сочеха, че е прислужница. Луничките по лицето й бяха повече от тези на Абигейл.

— Коя сте вие? — запита Абигейл.

— Казвам се Теси. Тук съм, за да ви помогна.

Надежда се надигна у нея, но тя побърза да я потуши. Теси беше тук, за да й помага като прислужничка, а не да й сътрудничи в бягството.

— Госпожице Абигейл, успокойте се. — Гласът на Теси беше успокоителен, макар че широко отворените очи му противоречаха.

— Как мога да бъда спокойна? — Абигейл отиде към двойната врата, която водеше към малкия балкон, гледащ към алеята. — Как мога да бъда спокойна, като знам, че Доминик е в затвора, а аз съм осъдена да се измъчвам тук.

— Доминик? — Очите на прислужничката се отвориха още повече. — Значи е вярно това, дето си шепнеха. Вие сте били с един френски шпионин.

Абигейл не се учуди, че клюката се е разнесла толкова бързо.

— Той не е шпионин. Само се опитваше да измъкне мене и себе си от Англия. — Въздъхна, не й се искаше отново да разказва цялата история. — Защо ни причиняват това?

— Със сигурност сте чули, че сър Харлан търси булка за лудия си син.

— Да, чух.

— Вашият баща не е първият, който да е предлагал дъщеря си срещу парите, които сър Харлан обеща на онзи, който даде дъщеря си за жена на Клайв.

Абигейл хлъцна.

— Пари ли?

— Пет хиляди лири на сватбата и още пет хиляди, когато булката роди син.

Абигейл се отпусна на стола и впи поглед в сключените си ръце. Прекалено късно осъзна защо капитан Фицджералд я беше взел със себе си при това пътуване. Стойност… за него тя имаше стойност. Колко пъти беше повторил това, докато идваха насам? За първи път в живота й се случваше да го чуе от този човек. Той можеше да спечели пари от нея, като я продаде на един луд и на малоумния му син. И това му беше още по-приятно, защото сега окончателно си отмъщаваше на майка й, унищожавайки и живота на дъщеря й.

— Сър Харлан иска да бъде сигурен, че не съм бременна, преди да ме омъжи за сина си — прошепна тя.

Гняв сгърчи спокойното лице на Теси.

— Значи наистина смята да ви омъжи за това създание, което нарича свой син?

— Да.

— Какво ще правите?

— Каквото трябва. — Абигейл вдигна глава и стисна силно ръчките на стола. — Той се страхува, че съм бременна с детето на Доминик. Мисля, че трябва да го държа в неведение колкото може повече време.

— Аз няма да му кажа нищо. — Теси коленичи до стола на Абигейл. — Знам, че нямате причина да ми вярвате, госпожице Абигейл, но можете да ми се доверите. Този звяр нападна сестра ми, беше си я харесал. — Лицето й доби суров израз. — Клайв беше мило момче, добросърдечен като бебе. Тези мъже, които го пазят, те са виновни. Те го дразнеха и го накараха да стане такъв звяр, какъвто е сега. Не искам да го видя да наранява още някоя жена така, както нарани сестра ми.

— И като предишната му годеница.

Теси кимна.

— Това беше ужасно.

Абигейл се поколеба. Ако сър Харлан беше заповядал на Теси да говори така, тя можеше да се издаде. Но ужасно й трябваше съюзник в тази къща. Ти се научи да вярваш на Доминик, напомни и сърцето й.

— Значи ще ми помогнеш да скрия истината?

— Да, госпожице Абигейл. Ще си мълча. Тази работа никак не ми харесва. — Изправяйки се, цъкна с език. — Не ми харесва, че искат насила да ви накарат да се омъжите за горкия Клайв. Кажете какво искате да направя и ще го направя. Сър Харлан никога няма да узнае истината от мене.

— Благодаря ти. Не мога да изразя колко съм ти признателна за добрите чувства.

И тя стисна ръката на Теси. Теси се изчерви и каза:

— Разопаковах ви нещата, госпожице Абигейл. Ще останете тук, докато баща ви отиде да подготви „Факел“ за път.

— Знам.

Абигейл стана и излезе на малкия балкон. Прокара пръсти по стигащия до кръста й парапет. Сърцето й се сви от невероятната жестокост, на която беше станала жертва. Стаята й гледаше към селото и от балкона се виждаше отвратителният затвор, където държаха Доминик. Запита се на какви ли унижения е подложен той там.

Нямаше да се остави да стане жертва на алчността на капитан Фицджералд. Заповтаря си наум тази клетва. Възнамеряваше да покаже и на него, и на сър Харлан, че няма да играе по свирката им. Щеше да провали плановете им.

Единственото, което не знаеше, беше кога ще стане това.

Капитан Фицджералд замина да наглежда товаренето на „Факел“, каквито бяха предварителните му планове. Абигейл се постара да направи така, че да не трябва да се сбогува с него. След завръщането му щеше да бъде принудена да се омъжи за Клайв. След завръщането му Доминик щеше да бъде обесен. Това й стана мъчително ясно на непоносимия обед, когато капитан Фицджералд и сър Харлан бяха вдигали наздравици една след друга, докато не се строполиха съвсем пияни под масата.

Заминаването на капитана не намали ужаса на дните й, които се точеха един след друг, докато не измина цяла седмица. Всяка сутрин Абигейл се събуждаше със страх от предстоящия ден. Ако се опиташе да се скрие в стаята си, пращаха прислужничка, която да я кара да отговаря на въпроси как е със здравето. Дори Теси не успяваше да я опази от тези въпроси въпреки усилията си. Абигейл знаеше, че сър Харлан дебне всеки признак на бременност. Теси й помагаше да го заблуждават.

Страхуваше се най-много от следобедите, защото тогава трябваше да приема посещенията на Клайв. Един следобед се беше осмелила да протестира, че трябва да иде в гостната, за да се срещне със сина на сър Харлан, и беше жестоко набита. Ударите на сър Харлан бяха много по-жестоки от плесницата на сина му.

Когато застана пред вратата на гостната, за да се подложи отново на мъчението да се преструва, че Клайв е напълно нормален, Абигейл видя сър Харлан да се приближава по коридора, след като беше излязъл от кабинета си. Изглеждаше надут като пуяк, който се перчи из двора, и също толкова безмозъчен.

— Време ли е вече за срещата ти с Клайв? — Той се разсмя и коремът му заподскача под жилетката. — Как протече сутринта?

— За мене никак.

Баронетът отново се засмя и я потупа по рамото с привидна симпатия. Тя се дръпна. Лицемерието му й беше противно. Теси й беше казала защо сър Харлан е прибягнал до този сложен план, за да намери годеница за сина си. Съпругата му живееше в Лондон, защото не можеше да понася съжителството с него — не повече, отколкото Абигейл. По-големият им син беше умрял, без да остави законни наследници. Така че само Клайв можеше да даде на сър Харлан внука, който му беше необходим, за да наследи именията му, които не искаше да остави нито на съпругата си, нито на братята си. Той планираше да се сдобие със законен наследник, дори това да му струваше десет хиляди лири и Абигейл да се превърнеше в също такава развалина като сина му.

— Абигейл, скъпа, чудесното сияние на здравето, с което пристигна тук, започва да избледнява. — Той я щипна по бузата. Когато тя изстена, защото я беше ощипал точно там, където кожата й още беше чувствителна след удара на Клайв, дебелият мъж се усмихна още по-широко. — Трябва повече да излизаш навън. Наредих да отидеш до Мористаун утре сутринта на проба за сватбената рокля.

— Мористаун? — повтори тя, шокирана, че ще й позволи да излезе от къщата.

После разбра, че е отгатнал истината — че тя няма да избяга и да остави Доминик да умре тук. Това, което й даваше най-голяма сила да издържи всичко това, можеше да бъде същото, което щеше да унищожи и нея, и Доминик.

— Ще пратя кочияша си с тебе. Той ще се погрижи да не ти се случи нищо лошо. Нека селяните видят колко красива е бъдещата ми снаха.

Когато вратата на гостната се отвори, сър Харлан се извини и се отдалечи. Абигейл беше открила, че той не може да понася присъствието на сина си. Не би могла да го обвини.

По-едрият от двамата пазачи на Клайв, Фулър, който като че ли едва сега се учеше да говори, й се ухили широко:

— Точно навреме, нали, госпожице Фицджералд? Нямате търпение да видите любимия си, а?

— Да — отвърна тя съвсем честно.

И докато Фулър сумтеше учудено, тя вече минаваше покрай него, за да види Клайв изправен до камината в далечния край на стаята. Беше казала самата истина. Искаше да види любимия си, защото вече беше минала повече от седмица след последния й разговор с Доминик. Когато погледна мъжа, за когото трябваше да се омъжи, тя си представи нежната прегръдка на Доминик. Единственото, от което трябваше да се страхува в прегръдките му, беше да не полудее от невероятния екстаз, който изживяваха заедно.

Високото тананикане на Клайв изпълваше стаята. Абигейл се помъчи да запази изражението си спокойно, защото вече беше научила, че той реагира дивашки на всеки признак на страх. Звукът от стъпките й навярно беше достигнал до бавно работещия му мозък. Той я погледна като огромна птица, която се мъчи да гледа поотделно с всяко око.

— Виж кой е тук! — изграчи Фулър. — Ето я твоята хубавица, Клайв.

Абигейл седна на най-близкия стол. Беше се научила, че това е най-лесният начин да избегне ужасяващата прегръдка на Клайв, която можеше да я задуши. Прошепна:

— Добър ден.

Никога не беше казвала нещо друго, освен това. И „довиждане“.

Болезнено премигване беше единствената й реакция, когато Клайв я потупа по главата, без да престава да мърмори разни неразбираеми неща. Отново можа да различи само една-единствена дума — „хубаво“. Когато хвърли поглед покрай него и видя лицата на Фулър и Грийн, другия пазач, си пожела да имаше как да изтрие усмивките им. Спомни си какво й беше доверила Теси — че Клайв бил добросърдечно същество, преди тези двамата да започнат да се грижат за него.

Потисна вика, който щеше да се изплъзне от устата й, когато ръката на Клайв тупна рамото й доста по-силно от друг път. Наистина той не съзнаваше, че й причинява болка, но от това броят на синините по раменете и гърба й никак не намаляваше. Когато Клайв се отдалечи от нея, тя го изчака да си намери някакво занимание в другия край на стаята и полека се изправи. Тръгна към вратата, но Фулър й препречи пътя.

— Още няма един час. Знаете какво иска сър Харлан. Един час да стоите тук с вашия любим.

Абигейл си пое дълбоко дъх. Ако заговореше с повишен тон, рискуваше да привлече вниманието на Клайв. Трябваше на всяка цена да избегне това.

— Господин Фулър, днес Клайв не се интересува от мене. Предлагам да се отдръпнете, за да мога да изляза.

— Не се интересувал от вас ли? — Той се изкикоти. — Мога да поправя положението.

Абигейл загледа с невярващ поглед как Фулър се обръща с дяволска усмивка към Грийн. Толкова малко човещина беше останала у тях, така ужасяваща беше лудостта им!

Изтича към вратата, но едни здрави ръце я бутнаха назад. Тя изпищя и в следния миг здраво стисна устни. Твърде късно — злото вече беше сторено.

Фулър изруга, когато от другия край на стаята се разнесе ответен рев.

— Вижте какво направихте! — изръмжа той. — Би трябвало да ви оставя тук с него, но не ми се ще да ви събирам парче по парче. — Отвори вратата и я избута навън, докато Клайв продължаваше да реве. — Махайте се веднага. И гледайте да измислите някакво оправдание пред сър Харлан. Той ще се вбеси, че сте разсърдили сина му.

Абигейл се блъсна в една прислужничка. Изплашената жена се втрещи от виковете и шума от чупене на мебели, които се чуваха от гостната. Тя хукна по коридора и Абигейл реши, че трябва да направи същото.

Беше изкачила няколко стъпала, когато зад нея се появи Теси.

— Госпожице Абигейл, той иска да говори с вас веднага щом свършите с…

Тя преглътна и погледна към вратата на гостната. Трепна, когато отвътре се чу трясък от нещо счупено.

Облегната на перилата, Абигейл се помъчи да събере колкото сили й бяха останали. Не можеше да предположи защо сър Харлан ще иска да говори с нея точно сега. Нито Фулър, нито Грийн бяха имали време да представят на господаря си своята версия на случилото се. За бога, как да продължи да се бори против сър Харлан и слугите му, които искаха да я унищожат?

— Ако искате — прошепна Теси, — мога да му кажа, че сте неразположена.

— Не — отвърна тя, макар че много се изкушаваше да се съгласи. Не искаше сър Харлан да накаже Теси, нито пък искаше той да открие, че тя заговорничи с прислужничката. Ако сър Харлан откриеше, че Теси е нейна съюзничка, щеше веднага да я смени. — Къде е сър Харлан?

— В кабинета си.

— Добре. — Абигейл докосна ръката на Теси и сниши глас. — Когато свърша, има нещо, за което искам да поговоря с тебе.

Теси сви вежди.

— Ранена ли сте? Той…

Сви рамене, когато от гостната долетя звук на счупено стъкло.

— Добре съм. — Абигейл вдигна глава. — Или ще бъда, когато намеря начин да…

Преглътна думите, които можеха да я издадат.

Теси кимна и изтича нагоре по стълбите.

Абигейл слезе и тръгна по коридора. Почука на вратата на кабинета и почака сър Харлан да я покани вътре. Отвори вратата и изрече:

— Искали сте да говорите с мене.

Гласът й беше студен, не се опита да му придаде никаква топлота. Мразеше сър Харлан повече от Клайв. Младият мъж не можеше да си помогне. Бащата беше истинското чудовище.

Сър Харлан се изправи.

— Затвори вратата.

Когато се приближи към бюрото, Абигейл се закова на място. Пред нея бяха разположени най-красивите бижута, които някога беше виждала. Разноцветни камъни проблясваха върху колиетата, обиците и гривните. Изумруди, сапфири, рубини, перли и други камъни, чиито имена не знаеше. Сигурно струваха хиляди лири.

— Намираш ли ги красиви? — запита сър Харлан с хитра усмивка.

— Великолепни са, но ми се струва, че би трябвало съпругата ви да ги държи при себе си и да ги носи в Лондон.

— Реших да не й ги оставям. — Усмивката му изчезна и той добави ядно: — Щеше да ги изгуби за една нощ на комар с други богати дъртофелници.

— Значи ги държите тук в кабинета си?

— Няма да е за дълго. Скоро ще станат твои.

— Мои ли? — извиси тя глас шокирана.

— Ще бъдеш съпруга на сина ми. — Той махна с ръка към красивите бижута. — Ти си дъщеря на Артър, затова знам, че ще оцениш колко е изгодно да станеш съпруга на Клайв.

Абигейл отстъпи настрани и се настани в едно кресло.

— Той не ми е баща. Вече ви го казах.

— Тогава значи ти е чичо. — Той взе една разкошна изумрудена огърлица, положи я на дланта си и й я поднесе. — Знам колко харесва той хубавите неща в живота.

— Оставете я. Не я искам.

— Не я искаш? — Сър Харлан си изсмя. — Значи си също толкова глупава като Клайв. Имаш ли представа колко струват?

— Да.

— Но не ги искаш?

Тя се наведе към него и произнесе:

— Сър Харлан, вие сте купили лоялността на капитан Фицджералд. Купихте ме за леглото на сина ви, но никога няма да купите душата ми. Може да съм глупава, но това ще е по моя воля, не по ваша. — Стана и прибави: — Приятен ден, сър.

— Чакай!

Като знаеше какво ще й струва, ако не се подчини на заповедта му, Абигейл забави крачка и се обърна. Сър Харлан грабна бижутата и ги пусна в кутията върху бюрото си. След като ги сложи на лавицата в шкафа, който стоеше зад гърба му, той заключи стъклената витрина и остави ключа в най-горното чекмедже на бюрото си. Приближи се към нея.

— Не забравяй — изръмжа той, — че когато си поискам, мога да пратя твоя френски пират на бесилката. Само защото съм добър представител на английското правителство, ме предоставям привилегията да бъде съден. Но ако решиш да ме разсърдиш, скъпа, ще видиш колко бързо мога да забравя това. Разбра ли ме?

Тя скръсти ръце пред себе си и кимна.

— Разбрах ви напълно. Но това, което вие не разбирате, е че ако убиете Доминик, няма да имате с какво да ме държите. Разбрахте ли ме? Подозирам, че ще ме разберете, ако помислите малко повече.

И Абигейл се обърна към вратата, без да обръща внимание на сърдитото му изфучаване.

Не изпита никакво удовлетворение от мимолетната си победа. Ако не предприемеше нещо, сър Харлан щеше да постигне своето. Тя щеше да бъде принудена да се омъжи за Клайв, а Доминик щеше да умре. Беше твърдо решена да помогне на Доминик да се измъкне жив от Англия. Трябваше да намери начин да му помогне. Замоли се дано успее и той да направи същото за нея. В противен случай трябваше да прекара остатъка от живота си в истински ад.