Зад маската на дявола

6

Докато се прибираше към странноприемницата, Климент усети колко е уморен. Взе си от печеното на Кладий, малка каничка с разредено вино и хляб, отклони предложение за надсвирване с гусли и се качи в стаята. Седна на кревата и постави яденето на сандъка пред себе си. В него държеше малкото свои вещи и същевременно го използваше като маса.

Докато разсеяно режеше и ядеше месото и хляба, отново започна да обмисля наученото през деня. В главата му беше пълен хаос от случки, впечатления и образи. След около половин час тя вече го болеше ужасно, а не бе стигнал доникъде.

„Фактите, трябва да се придържам към фактите - припомни си Климент часовете по логика. - Когато искаме да разрешим дадена задача, трябва да се придържаме към фактите. Нека видим какво знам“, писарят се отпусна назад в леглото, скръсти ръце под главата си и се загледа нагоре.

„Кладий не е чистил този таван, откакто странноприемницата е построена, сигурен съм - усмихна се писарят и започна да изрежда всичко, което знаеше. - Убит е християнският свещеник Закарий. Съсечен в подземната си черква. Никой не е видял нещо необичайно през нощта на убийството. Стражите на портата във Вътрешния град - също. Една луда жена твърди, че Дяволът е влязъл в черквата. Според нея свещеникът е бил заплашван, а преди десетина дни особено се стреснал, когато намерил на една от стените изписана думата „Невинните“. Преди новият хан да ги забрани, са действали няколко тайни организации, които са избивали християни. „Отмъстителите на Тангра“ са преследвали свещениците. В нея са членували много военни. Началникът на Южната порта Картак се държи съмнително и не може да даде задоволителен отговор къде е бил в нощта на убийството. Закарий е умъртвен след удар с меч, разсякъл главата му почти от горе до долу. Убиецът е бил силен и висок, удрял е като военен. По тялото на свещеника личат следи от стари мъчения“.

„Ако Картак е бил член на „Отмъстителите“, възможно ли е сега отново да е започнал да избива свещеници? Вероятно членове са били поне още няколко от стражите в гарнизона. Черквата на Закарий е наблизо, Картак е можел лесно да отиде дотам и да го убие. Историята с приятелите, които дошли само за една вечер и си тръгнали, звучи доста съмнително. Картак е изчакал службата да свърши, убил е Закарий и се е върнал обратно. Другите са го прикривали. Това обяснява къде е бил и защо е толкова изнервен. Но дали той наистина е убиецът? Засега имам само подозрения и нищо, което да ги подкрепя. Нямам и мотив. Защо му е на Картак да избива християни? Ако го заловят, със сигурност го чака смърт...“

Климент се прозя, протегна ръце и усети как напрежението, умората от изминалия ден и изпитото вино започват да си казват думата.

„Не трябва да забравям, че преди Закарий са убити още двама свещеници. Според Дукум случаите са свързани. Трябва да проверя къде е бил Картак в дните, в които са извършени останалите убийства. Може би той действа по нечие нареждане. Или „Отмъстителите“ искат да покажат на хана, че са по-силни от него? Ами византийците? Въобще забравих за тях! Няма да е за първи път да ни се бъркат в работите“.

„Или наистина е Дяволът, който... не, това са пълни глупости, няма никакъв Дявол!“ - помисли писарят и заспа.

Свещеник Павел се загърна с плаща и огледа улицата пред себе си. Макар по ъглите да бяха запалени факли, а нощната стража да обикаляше начесто, Павел щеше да се почувства много по-сигурен, след като се прибере вкъщи.

Не обичаше да идва във Вътрешния град с всичките му преструвки, лицемерие и скрити заплахи. Свещеникът още потръпваше от ужас, като преминаваше покрай обкованите с тежки решетки прозорци на крепостта или крачеше из хладните коридори с високи колони. Те му напомняха други времена, когато коридорите водеха до килии с решетки, а оттам бе най-бързият път към смъртта.

Защо ли му трябваше да идва в Плиска? По-добре да си бе стоял в Дръстър. Макар че и там смъртта дебнеше на всяка крачка. И дебнеше точно него - Павел.

Свещеникът потръпна, опитвайки се да прогони страховете, стисна здраво кръста, който висеше на врата му, и тръгна по улицата.

Нямаше от какво да се притеснява. След идването на Борис гоненията бяха спрели и той можеше спокойно да изповядва вярата си. Дори стражите, от стъпките на които доскоро бе бягал, сега му носеха сигурност и защита.

Въпреки това не обичаше да идва във Вътрешния град. Макар наскоро да бе пристигнал в Плиска, Павел добре знаеше къде е нежелан. Тук бе леговището на Тангра. И на хората, които ненавиждаха него и всички като него. Именно те го бяха преследвали и пращали християните на смърт. А сега се разминаваха, все едно нищо не се е случило.

Павел отново потръпна и ускори крачка. Този път нямаше как да откаже. Поканата бе дошла от високо място, а той много добре разбираше, че не може да пренебрегва богатите богомолци. Още повече тези, които живееха във Вътрешния град и пряко влияеха на политиката.

Ставаше все по-тъмно и улиците бяха опустели. Два пъти стражата го спря за проверка и макар да се държа внимателно и учтиво, свещеникът усещаше омразата, струяща от очите на войниците.

Вътрешният град не бе много голям и скоро Павел наближи края му. Не много далеч пред себе си видя огньовете на Южната порта и се поотпусна. Още малко и щеше да е вкъщи. В топлата и уютна стая, сред проверени приятели, на сигурно място.

Убиецът го чакаше след последния завой. Загърнат в черна пелерина, той се стрелна от сенките, удари силно свещеника и го събори на земята. Докато се мъчеше да стане, Павел усети как около врата му се усуква тънко въже. Опита да прокара пръсти под него, но нападателят вече го бе стиснал силно.

Павел бе силен мъж и след първоначалния пристъп на паника започна да се бори. Рязко замахна назад с ръка, но не улучи нищо. Опита се да блъсне нападателя в една от стените на околните къщи, но нямаше достатъчно енергия да го направи. Пред очите му се завъртяха черни и виолетови кръгове, усети как коленете му омекват и бавно се свлече на земята.

Малко преди свещеникът да потъне в мрак, нападателят се надвеси над лявото му ухо и тихо изсъска:

„Дойде време да си платиш, Павеле! Всички ще си платите за стореното! До един!“, след което пусна краищата на въжето и заби извит кинжал в сърцето на проповедника.

Павел падна на паважа, протегна ръка към огньовете на Южната порта, които никога нямаше да достигне, и погледна нагоре. Малко пред него, обгърната от мрака, спокойно стоеше висока фигура с рога на главата.