Заслушани в молитвата на вселената

ЧЕСТИТ НЕРОЖДЕН ДЕН

През време на пътешествието на два пъти се случи да празнуваме и да отдаваме почит на нечий талант. На всекиго се посвещава специално честване, но то няма нищо общо с възрастта или рождения ден — то е признание за уникалност и принос към живота. Племето вярва, че предназначението на изтеклия период от време е да даде възможност на човек да стане по-добър, по-мъдър, да изрази все повече и повече от своето съществувание. Така че, ако през тази година си станал по-добър в сравнение с миналата, и само ти си го знаеш със сигурност, то ти свикваш празненство. Щом съобщиш, че си готов за това, всички останали се отзовават да те уважат.

Едно от честванията, които имахме, беше за жена, чийто талант или лекарство в живота се състоеше в това да изслушва. Името й беше Пазителката на Тайни.

Замислих се за хората у дома: за онези млади хора, които, изглежда, нямаха чувство за посока и цел, за бездомните хора, които смятаха, че няма какво да предложат на обществото, за наркоманите, които искаха да населяват една друга действителност, а не тази, в която се намирахме. Искаше ми се да мога да ги доведа всичките тях тук, за да могат да се убедят колко малко се иска понякога, за да допринесеш полза на твоето общество, и колко чудесно е да познаваш и да изпитваш чувството за собствената си стойност.

Тази жена знаеше своите силни страни, както и всеки от останалите. Групата се състоеше от Пазителката на Тайни, която седеше леко изправена, и останалите от нас. Тя бе помолила Вселената да ни дари с освежителна храна, ако това беше в реда на нещата. Можете да бъдете сигурни, че вечерта достигнахме място, където растяха къпинови растения и грозде.

Преди няколко дни видяхме да вали дъжд в далечината и ето че сега намерихме попови лъжички в малките локви. Тези попови лъжички бяха проснати върху горещите скали и бързо изсъхнаха, за да се превърнат в храна, каквато не бях мислила за възможна. Към менюто ни бяха включени и някакви доста непривлекателни, подскачащи в калта животинки.

По време на пиршеството имахме и музика. Научих Истинските Хора на един тексаски танц, който нагодихме към ритъма на техния тъпан, и не след дълго всички се заливахме от смях. Тогава аз обясних как Мутантите обичат да танцуват с партньори и поканих Кралския Черен Лебед на танц. Той веднага налучка стъпките на валса, но не можахме да хванем такта. Аз започнах да тананикам мелодията и ги окуражих да се присъединят към мене. И ето че цялата група започна да тананика и да играе валс под откритото австралийско небе. Показах им също как да сменят един танц с друг. Ооота свърши страхотна работа като ди-джей. Тази нощ те решиха, че аз вероятно съм овладяла лечителското изкуство в рамките на моето общество и че може би ще пожелая да премина в областта на музиката!

И ето че дойде моментът да получа своето аборигенско име. Те почувстваха, че аз имам повече от един талант, и откриха, че мога да обичам и тях, и начина, по който те гледат на живота, като същевременно остана вярна на себе си, така че ми дадоха прякора Две Сърца. По време на празненството в чест на Пазителката на Тайни различни хора един по един се изказаха какво удобство е да я имат в общността и колко ценна е работата й за всеки. А тя сияеше скромно и прие похвалите с достойнство на кралица.

Това беше велика нощ. Докато заспивах, аз прошепнах: „Благодаря на Вселената за този забележителен ден.“

Ако ми беше дадена възможност за избор, нямаше да се съглася да дойда при тези хора. Нито пък щях да си поръчам попови лъжички, ако случайно ги срещнех вписани в някакво меню, но това не ми пречеше да си спомням колко изпразнени от значение бяха някои от нашите празници, докато тук наистина прекарвахме чудесно.