Човекът със сините кръгове

Патологът представи пълния си доклад в края на следобеда. Смъртта бе настъпила към един и половина. И доктор Понтийо като Мадлен Шатлен бе зашеметен, преди да бъде заклан. Убиецът бе направил поне шест разреза в гърлото и бе достигнал гръбначните прешлени. Адамсберг направи гримаса. През деня не бяха установили нищо повече от онова, с което разполагаше сутринта. Сега знаеше доста неща за стария лекар, но само най-обикновени. Апартаментът, кабинетът, личните му документи разкриваха живот без тайни врати. Докторът имал намерение да даде под наем жилището си, за да се завърне в Ендр, където бил купил малка къща също по най-обикновен начин. Оставяше на сестра си малко пари, колкото да не е без хич.

Данглар се върна към пет часа. Беше преобърнал околностите на престъплението с трима от колегите си. Адамсберг видя, че има доволен вид, но и изпитва желание да си налее една чаша.

— Това намерихме в канавката — каза Данглар и показа пластмасово пликче. — Не беше далеч от тялото, само на около двайсет метра. Убиецът дори не си е дал труд да го прибере. Действа така, сякаш е недосегаем, сякаш е сигурен в своята безнаказаност. За пръв път виждам такова нещо.

Адамсберг отвори плика. Вътре имаше две кухненски ръкавици от розов каучук, слепени от кръв. Беше доста противно.

— Убиецът не си усложнява живота — каза Данглар. — Коли жертвата си с кухненски ръкавици и се отървава от тях, като ги хвърля в канавката малко по-нататък, все едно са някаква хартийка. Но няма да има отпечатъци. Това им е хубавото на каучуковите ръкавици — можеш да ги свалиш, без да ги пипаш, тъй като се плъзгат. Освен това ги продават навсякъде. Какво друго можем да кажем по този повод, освен че убиецът е страхотно уверен в себе си? Колко още ще убие така под носа ни?

— Днес е петък. Почти сигурно е, че в края на седмицата няма да има убийства. Имам чувството, че човекът с кръговете не работи в събота и неделя. Доста стройна организация има. Ако убиецът не е той, а човек, който използва кръговете, ще трябва да го изчака. Между другото Рейер има ли алиби? Какво е правил през тази нощ? Само питам.

— Каквото винаги. Спял. Няма свидетел. В къщата всички са спели. Няма портиерка, която евентуално да види кой влиза и излиза. Портиерките са на свършване, за нас това е направо драматично.

— Матилд Форестие ми се обади преди малко. Научила е за убийството по радиото и изглеждаше разстроена.

— Кой знае — каза Данглар.