Човекът със сините кръгове

Матилд отиде до хотел „Великите мъже на Франция“, за да потърси слепия хубавец. Доста малък хотел за такова грандоманско име, помисли си тя. Или пък може би идеята беше, че не са необходими много стаи, за да се настанят великите мъже.

След като телефонира, за да съобщи за нея, служителят на рецепцията й каза, че господин Рейер не може да слезе, тъй като е зает. Матилд се качи до стаята му.

— Какво става? — извика тя през вратата. — Да не сте гол с някого?

— Не съм — отвърна Шарл.

— По-сериозно ли е?

— Грозен съм, не виждам никъде бръснача.

Матилд размисли.

— Не го „виждате“, а?

— Точно така — отвърна Шарл. — Навсякъде опипах. Изчезнал е безследно.

Той отвори вратата.

— Разбирате ли, кралице Матилд, предметите се възползват от слабостта ми. Мразя ги. Плъзгат се между дюшека и пружината, събарят ми кофата за боклук, заклещват се в процепите на паркета. Писна ми от тях. Мисля да ги уволня.

— По-бездарен сте от риба — каза Матилд. — Защото дънните риби, които живеят в пълна тъмнина като вас, успяват да си намерят храна.

— Рибите не се бръснат — възрази той. — Освен това винаги съм мразел риби, да не видя риби!

— Да не „видите“ риби? Нарочно ли го правите?

— Да, нарочно го правя. Разполагам с цял репертоар от подобни изрази: да не съм те видял, око да види, виж ми окото, държа под око, обръщам очи, не вярвам на очите си, имам лоши очи и тъй нататък. Има ги с хиляди. Обичам да ги използвам. То е като да предъвкваш спомените си. Иначе си е точно така — да не видя риби.

— Не сте единствен. Вярно е, че много хора не обичат риби. Може ли да седна на този стол?

— Заповядайте. Какво толкова им харесвате на рибите?

— Разбираме се с рибите. А и от трийсет години живеем съвместно, та вече не смеем да се разделим. Ако някоя риба ми върже тенекия, ще изляза от равновесие. Освен това работя с тях, благодарение на тях печеля пари, те ме издържат един вид.

— Защо дойдохте да ме видите? Защото приличам на някоя от тъпите ви дънни риби ли?

Матилд размисли.

— Така нищо няма да постигнете — заключи тя. — Би трябвало да сте малко по-рибешки, по-гъвкав, по-обтекаем. Е, ако сте решили да настроите срещу себе си цялата вселена, ваша работа. Дойдох, защото търсехте жилище и май още търсите. Може би нямате много пари. Обаче този хотел е скъп.

— И призраците му са ми скъпи. Въпросът е там, че хората не щат да дават под наем на слепци, разбирате ли, кралице Матилд? Боят се, че слепецът ще оплеска всичко, няма да улучва масата с чинията си и ще пикае на килима, като си мисли, че е в банята.

— Докато мен съжителството със слепец ме устройва. Бодливката, морската лястовица и морският ангел ми купиха три апартамента един над друг. Голямото семейство, което живееше на първия и третия етаж, тоест у морския ангел и у бодливката, си замина. Аз живея на втория етаж, в апартамента на морската лястовица. „Бодливката“ дадох под наем на една странна дама и си помислих, че вие можете да се настаните в „Морския ангел“, или на първия етаж, ако предпочитате. Няма да ви искам висок наем.

— Защо няма?

Шарл чу, че Матилд се засмя и запали цигара. Потърси с ръка пепелник и й го подаде.

— Подавате пепелника на прозореца — каза Матилд. — Аз седя на цял метър по-вляво, отколкото си мислите.

— А, извинявайте. Малко сте груба все пак. В такива случаи хората намират начин да поемат пепелника, без да правят коментари.

— Ще ме сметнете за още по-груба, когато ви кажа, че апартаментът е прекрасен, обширен, но никой не го иска, защото е много тъмен. Така че си казах: Шарл Рейер ми е симпатичен. И понеже е сляп, ще му е все тая дали живее на тъмно.

— Винаги ли сте толкова нетактична? — попита Шарл.

— Май да — отвърна Матилд много сериозно. — Та какво ще кажете за „Морския ангел“?

— Бих му хвърлил един поглед — усмихна се Шарл и попипа очилата си. — Мисля, че ще си паснем с този много тъмен „Морски ангел“. Но ако ще трябва да живея там, няма да е зле да узная малко повече за нравите на това рибище, иначе собственият ми апартамент ще ме вземе за глупак.

— Нищо по-лесно. Sqatina aculeate, мигрираща риба, живее в Средиземно море. Блудкаво месо, не се харесва на всички. Плува като акулите, като управлява движението си с опашката. Тъпа муцуна, странични ноздри с ресни. Широки пръскала във форма на полумесец. Зъби с разширена основа и тъй нататък. Кафеникава с по-тъмни ивици и светли петна, малко като мокета в антрето.

— Може и да ми хареса, кралице Матилд.