Човекът със сините кръгове

Данглар пристигна на гарата в Марсийи в осемнайсет и десет — часа на бялото вино в кръчмите. В Марсийи имаше шест кръчми и той ги обиколи всичките. Срещна доста възрастни хора, които можеха да му кажат нещо за Жерар Понтийо, но разказаното от тях бе напълно безинтересно. Доскуча му да се рови из живота на младия Жерар, в който нямаше никаква по-значителна случка. Струваше му се по-уместно да проучи лекарската му кариера. Знае ли човек — можеше да открие някоя евтаназия, някоя погрешно поставена диагноза… Могло е да се случи какво ли не. Но не това искаше Адамсберг. Комисарят го бе изпратил тук, където никой не знаеше какво е правил Понтийо след двайсет и четвъртата си година.

След десет вечерта Данглар плетеше крака из улиците на Марсийи, сам, подпийнал и не узнал нищо. Не му се щеше да се връща в Париж с толкова празни ръце. Би опитал отново, но мисълта да прекара нощта по кръчмите не му се нравеше. Обади се на децата да им пожелае лека нощ. После отиде на адреса, даден му от последния кръчмар, където имаше свободна стая. Хазайката беше възрастна дама, която му поднесе още една чаша от местното вино. Данглар изпита желание да излее всичките си неприятности пред този стар и много жив поглед.