Човекът със сините кръгове

Беше седем часът. Клеманс Валмон работеше у Матилд. Подреждаше диапозитиви и умираше от жега. Би желала да свали черната си барета, би желала да не е на седемдесет години и косата й да не напуска темето. Вече никога не сваляше баретата си. Довечера щеше да покаже на Матилд двете доста интересни обяви, на които се изкушаваше да отговори.

Съвсем откровено. И още една, все така неустоима:

„Какво рискувам?“ — каза си Клеманс.

Апартаментът на морския ангел хареса на Шарл Рейер. Истината е, че той бе решил да го наеме още когато Матилд му го предложи в хотела, но не си призна веднага, за да прикрие нетърпението си. Шарл усещаше, че от месец на месец става все по-лош, и това започваше да го плаши. Имаше усещането, че Матилд може, без да си дава сметка, да откъсне мозъка му от болезнената отврат, в която затъваше. В същото време обаче не виждаше друг изход, освен да упорства в омразата, и мисълта да стане сляп-и-добър го отблъскваше. Бе обходил стените на апартамента с ръце, а Матилд му показа къде са вратите, крановете и ключовете за осветлението.

— За какво ми са ключовете за осветлението? — каза Шарл. — За какво ми е светлина? Ама че сте глупава, кралице Матилд.

Матилд сви рамене. Вече схващаше, че Шарл Рейер става зъл горе-долу веднъж на десет минути.

— Ами другите? — попита тя. — Ако ви дойдат гости, няма ли да запалите, на тъмно ли ще ги държите?

— Иска ми се да ги избия всичките — процеди Шарл през зъби, сякаш за свое оправдание.

Потърси стол, заблъска се в мебелите, които още не познаваше, а Матилд не му помогна. Тогава остана прав и се обърна към нея.

— С лице ли съм към вас?

— Кажи-речи.

— Запалете лампата, Матилд.

— Запалена е.

Шарл свали очилата си и Матилд видя очите му.

— Естествено — каза тя след миг. — Не очаквайте да ви кажа, че на очите ви нищо им няма, защото са ужасяващи. Заедно с бледата кожа ви придават вид на жив мъртвец, честно. С очилата сте великолепен, а без тях мязате на морски скорпион. Ако бях хирург, драги ми Шарл, щях да опитам да ви позакърпя. Можете да изглеждате и по-прилично. Няма никаква причина да се правите на морски скорпион, ако можете да го избегнете. Имам един приятел, бива си го в тия работи. Оправи едно момче, което след катастрофата бе заприличало на светипетрова риба. И светипетровата риба не е първа красавица.

— А ако ми харесва да приличам на морски скорпион? — каза Шарл.

— А бе, я стига — сопна се Матилд. — Да не смятате сега да ми отровите живота с вашата слепота! Искате да сте грозен? Хубаво, бъдете грозен. Искате да сте зъл като куче и да избиете цялото човечество? Да го одерете живо и да си направите от кожата му шапка? Ами чудесно, направете го, драги ми Шарл, на мен ми е все едно. Няма как да знаете, обаче сте сбъркали адреса, защото сме четвъртък, в самото начало на транш втори, така че до неделя включително аз съм оперирана от нравствено чувство. За тази седмица вече не разполагам със състрадание, търпение, съчувствие и други хуманитарни ценности, не умея да утешавам, да насърчавам и да давам мъдри съвети. Човек се ражда и накрая пука, а по средата се трепе да си губи времето, като се прави, че го печели — само това имам желание да кажа на хората. Следващия понеделник всички ще ми се струват прекрасни, но днес това е немислимо. Днес е ден на цинизъм, разпуснатост, лекомислие и лесни удоволствия. Така че, драги ми Шарл, колкото и да се правите на морски скорпион, на мурена, на гаргуй, на двуглава хидра или на тератоморфна горгона, няма да ме впечатлите. Аз обичам всички риби, дори гадните. Разговорът ни не е подходящ за четвъртък, ама никак. Разваляте ми седмицата с вашите кризи на истерична мъст. Виж, би било крайно подобаващо за транш втори да изпием по едно в „Морската лястовица“ и да ви запозная със старата дама, която живее отгоре. Но не и днес, дума да не става, няма да сте мил с нея. А с Клеманс човек трябва да се държи деликатно. Вече от седемдесет години тя има само една цел — да си намери любов и да си намери мъж, по възможност двете заедно. Ей такава една уникална работа. Разбирате ли, Шарл, всеки с дертовете си. Любов тя притежава в изобилие, успява да се влюби дори от разстояние. Отзовава се на всички обяви, в които се влюбва, свързва се, унижава се, прибира се и започва отново. Прилича малко на идиотка, отчайващо мила и болезнено внимателна. Вечно носи в джобовете на размъкнатия си панталон тесте карти и реди пророчески пасианси. Ще ви опиша и физиономията й, след като ви е хрумнала нелепата мисъл да ходите сляп — не особено приветливо лице, слабо, с мъжки черти и малки остри зъби като на земеровка, да те е страх да си пъхнеш пръстите между тях. Прекалява с грима. Наела съм я два дни в седмицата да ми поддържа документацията. Точна е и има огромно търпение, сякаш никога няма да умре. Понякога това ми действа успокоително. Докато работи, си мисли за съвсем други работи — предъвква желанията и неприятностите си, представя си хипотетичните си срещи, репетира репликите си, обаче подрежда много старателно, въпреки че и тя като вас не си пада по рибите. Това трябва да е единствената ви обща черта.

— Мислите ли, че бих се разбирал с нея? — попита Шарл.

— Не се безпокойте, едва ли ще я видите някога. Тя е все навън, все си търси лелеяния съпруг. А и вие не обичате никого, така че, както казваше майка ми, какво значение има?

— Вярно — каза Шарл.