Фатално отклонение

Глава 15

Макар че „Домашна кухня“ беше ангажирана за банкета на Търговската камара и Лили реши да помага в сервирането на вечерята, още в началото на седмицата тя каза на Бренда, че няма да се включи в работата.

Дълго мисли за оплакванията на Пинк. Независимо от подозренията, от мрачните предположения за смъртта на Мишел, които я терзаеха, тя нямаше извинение за това, че пренебрегва сина или съпруга си. Мислеше да отиде при Ройс и направо да му изложи теорията си за Тайлър, но когато Пинк саркастично я попита какви факти ще представи, тя си даде сметка, че не е възможно да отправи подобно обвинение без каквото и да е доказателство. Все още подозираше, че Пинк споделя същите мисли като нея за сина на шерифа, но той категорично отричаше това. Каза й, че се опитва да насочи усилията си в настоящето, в живота, който им остава, и Лили разбра, че и тя трябва да се опита да направи същото.

Установи обаче, че присъединяването й към Пинк и Грейсън, за да се превърне тяхното дуо в трио, ще стане по-лесно на думи, отколкото на дело. Въпреки изказаното от Пинк желание за по-голям интерес от нейна страна, Лили се чувстваше като неканен гост сред тях. Оставила съм ги да се отдалечат толкова много от мен, каза си тя. Те дори нямат вече нужда от мен.

Голямото събитие тази седмица беше отиването в магазина за мъжки дрехи в града, за да купят костюм на Грейсън. Лили ентусиазирано предложи да ги придружи и се направи, че не забелязва нежеланието в погледите, които двамата си размениха при нейното предложение.

— Това е мъжки магазин — каза Грейсън.

— Няма значение. Пускат и жени — побърза Пинк да заглади нещата.

Лили се опита да преглътне реакцията на сина си. Аз съм си виновна, каза си тя. Толкова бях погълната от работата си, от Мишел, а сега от смъртта на Мишел, че те предпочитат да са без мен.

Когато уреченият ден дойде, тя се приготви рано и по пътя за града не спря да бърбори.

В магазина си наложи с доста усилия да си държи устата затворена, когато Грейсън избра най-скъпия изложен костюм и Пинк го поздрави за избора. Опита се да бъде тактична и посочи няколко други възможности, но Пинк важно заяви, че не прави пазарлъци, когато става дума за сина му. След това реши да не възразява, когато Грейсън не можа да направи избор между две ризи и Пинк настоя да купят и двете.

Като се прибраха у дома, Грейсън хвърли скъпия костюм и ризите на леглото си и отиде да гледа телевизия. Лили взе костюма и го закачи на вратата на гардероба. После взе ризите и отвори долното чекмедже на шкафа. Когато погледна вътре, видя подредени десетина нови ризи, все още в опаковките си.

— Грейсън — извика тя.

Когато момчето влезе, тя се изправи и посочи чекмеджето.

— Какво е това? — попита тя.

— Ризи — отговори спокойно той.

— За какво са ти толкова много нови ризи? Ти дори не си ги обличал.

Грейсън загледа пликовете в чекмеджето с безизразно лице.

— За някои от тях нямам подходящ костюм — каза той. Наведе се и взе една жълта риза на райета. — За тази мисля, че трябва тъмносин блейзър. А тази вече не ми става в раменете.

— Откъде имаш пари да купуваш всички тези неща? — попита Лили. — Та ти не работиш.

— Понякога давам уроци. Нали съм ти казал — премина в отбрана той.

— И изкарваш достатъчно за всичко това? Или баща ти ги е купил? Защо обаче днес трябваше да купуваме още две ризи? — попита настоятелно тя.

— Нито една от тези не върви с костюма — каза Грейсън и затвори с крак чекмеджето. Обърна се и погледна майка си. — Мислех, че искаш да изглеждам добре на банкета. Явно не съм разбрал.

Пинк, който бе чул, че говорят на висок глас, застана на вратата.

— Много искам да изглеждаш добре. Но това е разхищение, Грейсън. Имаш пълен гардероб с дрехи…

Грейсън се обърна към Пинк.

— Мама смята, че нямам нужда от тези дрехи. Може би е по-добре да ги върнем.

— Нищо няма да връщаме — каза ядосано Пинк, давайки знак на Грейсън да излезе, и се обърна към жена си. — Не може ли поне веднъж да му кажеш нещо, без да го критикуваш? Боже мой, повечето майки биха се пръснали от гордост, ако имаха такова момче. А ти гледаш само да се заяждаш с него.

Бузите на Лили пламнаха.

— Не съм казала, че трябва да върне дрехите. Исках просто да разбера откъде има пари за всички тези дрехи тук. Ако ти не си му дал…

— Не съм му дал аз — каза саркастично Пинк. — Той дава частни уроци. И обича да се облича добре. Ако му обръщаше внимание, щеше да забележиш.

— Но защо са му толкова много? — възпротиви се Лили.

Пинк отчаяно махна с ръка.

— Стой си в твоя въображаем свят, Лили. Знаех си, че нищо няма да излезе от това. Стой си при твоите спомени и при твоите фантазии за Мишел. Нас ни остави, моля те.

Лили отстъпи назад, притиснала опакованите ризи към гърдите си. Искаше да му изкрещи, но в същото време си помисли, че в известен смисъл той е прав. Толкова дълго време не беше обръщала достатъчно внимание на сина си заради Мишел и затова сега се оказваше, че не знае много неща за него. Обеща си, че отсега нататък ще се опита да се посвети на сина си. И на съпруга си. Това, от което те имаха нужда, са нейното внимание и интерес, а не неодобрение.

През следващите дни усилието, което полагаше, сякаш получи възнаграждение. Тя започна да разпитва подробно Грейсън за училище. Отначало той беше подозрителен, но щедрите похвали, с които Лили го обсипваше, го накараха да разказва словоохотливо за всекидневните си успехи. Тя разбра от Грейсън, че двамата с Пинк два пъти са обядвали в училищния стол. Той обаче не й каза дали посещенията на баща му в училище са го притеснили.

Спазвайки обещанието, което си бе дала, Лили не споменаваше за Мишел. Когато в главата й започнеха да се въртят мисли за Мишел и мъчителни подозрения за нейната смърт, още по-силно си налагаше да се съсредоточи върху семейството си. Върху живото си семейство.

В деня на банкета се приготви рано и този път Пинк трябваше да бъде подканян да побърза. Грейсън се появи красив и елегантен. Лили изказа възторжено възхищението си и той сякаш засия от нейните комплименти.

Банкетът беше в Брайър Хил Хаус. Когато колата навлезе във виещата се алея, старата голяма къща грейна пред тях. Лили обаче потръпна от тази гледка. Слязоха от колата и усетиха хладния вечерен въздух, който миришеше на гниещи листа. Лили погледна към Пинк, чудейки се дали си мисли за последното им идване тук. Той избягна погледа й, като се обърна към Грейсън и взе да проверява вратовръзката, яката и маншетите му.

— Добре изглежда — каза Лили. — Много е красив. — Тръгнаха през поляната, застлана с изгнили листа, към ярко осветената сграда.

— С такова нетърпение очаквах това събитие — каза Пинк.

— Аз също — отвърна Лили. — Макар че малко ме е страх да вляза вътре.

Тя веднага усети напрежението в атмосферата. Грейсън впери поглед напред с каменно изражение, а Пинк шумно въздъхна. През цялата седмица нейното мълчание по въпроса за Мишел й беше спечелило тяхното негласно одобрение. Сега обаче почувства, че думите й са ги засегнали, сякаш бе нарушила някакво мълчаливо споразумение.

— Но днешният случай е прекрасен — добави оживено тя. — Може ли почетният гост да ми кавалерства? — Грейсън подозрително я погледна, но протегна ръка. Лили го потупа по студената ръка, докато той я въвеждаше във фоайето на сградата.

Дамите от сформирания за случая комитет на съпругите бяха украсили старата голяма къща със символите на богата реколта — навсякъде бяха подредили хризантеми, тикви и кочани царевица. На балкона, който гледаше към фоайето, Гей Джоунс, учителката по музика, свиреше на пиано. Любовният мотив от Ромео и Жулиета, който застаряващата мис Джоунс изпълняваше със забележителен замах, се носеше над фоайето и беше подет от много хора, които започнаха тихичко да си тананикат.

И тримата си купиха билети за викторината, оставиха си палтата и се включиха в коктейла, който беше в разгара си. В така наречената библиотека, където вече нямаше книги, се сервираше пунш — помещението се оказа идеално място за импровизирания бар. Лили надникна в балната зала на връщане от тоалетната и видя Лорета и Бренда, които оглеждаха за последен път подредените кръгли маси. Балната зала беше отдалечена от кухнята, но за такъв тържествен случай беше предпочетена пред трапезарията, защото се смяташе, че е по-елегантна.

— Изглежда прекрасно — каза Лили на Бренда, която я целуна по бузата. — Направо се чувствам виновна, че не дойдох да помагам.

— Не се тревожи. Повече няма да приемаме подобни извинения, нали, Лорета? — отвърна Бренда.

Лорета се засмя и поздрави Лили за наградата на Грейсън, а после добави:

— Изглеждаш много красива.

— Трябва да се връщам — каза Лили. — Ще се видим после.

Излезе от балната зала и се запъти обратно към библиотеката, където коктейлът продължаваше. От вътрешността на къщата тя видя позната, изправена фигура, застанала в сянката на една от сводестите врати. Мъжът беше с костюм, а късо подстриганата му коса изглеждаше като колосана.

— Ройс — извика Лили, без изобщо да се замисли.

Шерифът се обърна и я погледна със строги очи, без да се усмихне.

— Здравей, Лили.

Гледайки го в очите, тя се почувства виновна, че й бяха минали толкова ужасни мисли за сина му. И в същото време не можеше да не си задава въпроси. Възможно ли е? Знае ли той? Ройс изглеждаше толкова притеснен и самотен. След смъртта на Лулин рядко се отзоваваше на светски покани, освен когато присъствието му беше задължително, както в този случай. Остави го на мира, помисли си тя. Той винаги е бил толкова свестен човек. Но не можа да се сдържи.

— Как е Тайлър във военното училище? — попита тя, стараейки се гласът й да прозвучи безпристрастно.

Забеляза лекото колебание, начина, по който той извърна очи от нея. Но гласът му прозвуча спокойно.

— На Тайлър му е трудно да се приспособи. Съжалявам, че трябва да го кажа. Но с Тайлър цял живот е било така.

Никога до сега тя не го беше чувала да изказва, макар и косвено, разочарование от сина си. Макар че всичко това не беше никаква тайна. А и как можеше да бъде? Сигурно беше жестоко да продължава да говори по този въпрос, но тя чувстваше, че трябва да каже още нещо.

— Толкова неочаквано го премести в това училище. Или то беше запланувано отпреди?

На опънатата кожа на лицето очите на Ройс изглеждаха като подплашени.

— Може да се каже, че отдавна се очертаваше такова нещо — отговори той със спокоен глас.

— Знаеш ли, не си бях давала сметка, че той и Мишел са били близки до неотдавна. — Лили усети, че се разтреперва, докато изрича тези думи.

— Тайлър и Мишел? — попита той.

— Да — потвърди енергично Лили. — Сигурна съм, че тя е била много привързана към Тайлър.

— И аз не съм знаел — каза Ройс. — Не съм знаел, че някой може да е привързан към Тайлър. Освен мен, разбира се — добави унило той.

Лили почти съжали, че го е заговорила. Толкова мъчно й стана за него, почувства се виновна само за това, че е могла да си помисли такива ужасни неща за този човек и за единственото му дете.

— Напоследък рядко те виждаме — каза тя.

Ройс обърна очи към препълненото фоайе, но погледът му остана хладен.

— Не съм забравил Мишел, ако това искаш да кажеш. Тя е винаги в мислите ми.

— Не исках да кажа това — отвърна тихо Лили. — Знам, че работиш по случая. Извинявай, Ройс, трябва да се видя с някои хора.

— О, разбира се — отвърна шерифът. — За Грейсън това е чудесна вечер.

Стори й се, че долови горчивина в тона му и се обърна да види лицето му. Но той вече си проправяше път към бара. Със син като Тайлър, нищо чудно да е огорчен, помисли си тя.

Щом влезе в библиотеката, я заля порой от поздравления и ръкостискания. Времето за светски разговори бързо измина, всички се насочиха към балната зала и заеха местата си на определените маси. Мястото на Грейсън беше на централната маса. На Лили и на Пинк бяха отредени места доста напред. Когато всички се настаниха, председателят на Търговската камара Стърлинг Гризард почука по чашата си за внимание. Залата притихна и той благодари на всички, че са дошли тук тази вечер. След като обеща, че речите ще бъдат произнесени след вечеря, представи единия от двамата мъже в свещенически дрехи, седнали на централната маса. Преподобният Ефраим Дейвис щеше да каже молитвата преди ядене.

След като чернокожият проповедник се изправи и каза кратка молитва със силен глас, всички започнаха да се хранят. Сред засилващата се глъчка жената, която седеше до Пинк, каза:

— Какво означава това? Чернокож проповедник да казва молитвата. Той дори няма църква тук. Просто замества в Маунт Олив.

Пинк пресуши чашата с вино, поставена до чинията му, и се огледа на масата за бутилката.

— Ами, нали знаете — каза той, — тази година двама от членовете на Камарата са чернокожи.

— Кои са те?

— Собственици са на веригата „Печено пиле“ на шосе 31.

— О, да — отвърна жената. — Мисля, че четох в окръжния вестник.

— Тази година има и един пакистанец — продължи Пинк. — Той и жена му държат мотела на Кристъл Лейк.

Жената намаза с масло едно топло хлебче и го тръсна в чинията си.

— Догодина ще казват молитвата на хинди — изсумтя тя.

Пинк се засмя, после скочи от стола си, като видя, че Бренда минава с бутилка вино в ръка.

— Може ли да си долея?

Бренда се приближи и отправи поглед към Лили.

— Трябва да ти кажа, че е голяма навалица. Много ще се радвам, като се върнеш на работа. Грейсън е направо красив. Това нов костюм ли е?

— Сега му го купихме — кимна Лили.

— Той е най-красивото момче в залата, честна дума.

Лили се усмихна и погледна гордо към сина си, който разговаряше сериозно с един от бизнесмените на масата.

Вечерята беше приятна и вървеше към своя край. Дойде време за речите. Всички търпеливо изслушаха представянето на новите членове, възпоменателното слово за неотдавна починалия представител на Камарата, речта за икономическото развитие на окръг Крес и най-накрая дойде ред на връчването на наградите. Пинк, който си доливаше чашата с вино при всяка възможност, шумно изръкопляска, когато Бомар Флъд се качи на трибуната. Лили видя, че вратът на Пинк е зачервен, а лицето му — лъснало от капчици пот.

— … един млад човек, отличил се в учебната работа, в училищните дейности, на спортния терен и в семейния кръг — каза Бомар. — Горди сме да му връчим тази награда.

Грей се качи на трибуната сред избухналите аплодисменти и в този момент Лили видя, че Бил и Бети Старнс стават от масата си и тръгват към вратата с мрачни лица. Тя се изчерви от притеснение, когато синът й започна да говори.

Грейсън вдигна почетния знак и взе одобрително да го разглежда. После пристъпи напред.

— Това наистина ли се отнася за мен? — попита той с наивен глас. Жените се разсмяха, а мъжете от публиката се размърдаха на местата си. — Дълбоко съм развълнуван от тази чест — продължи той. Речта му беше кратка и себеотрицателна, посветена на обществените задачи и на обществения дълг. Когато свърши, Бомар го потупа по рамото и двамата отново си стиснаха ръцете, докато всички ръкопляскаха. Грейсън седна и Лили усети, че се успокоява. Той се представи добре. Отначало думите му прозвучаха малко самодоволно, помисли си тя, особено след мълчаливия протест на съпрузите Старнс, но изглежда всички харесаха речта.

Пинк се обърна към нея и я погледна. Лицето му бе поруменяло, а очите му блестяха.

— Струва си — каза той с леко забавен глас. — Струва си всичко това.

— Кое си струва? — попита Лили, но в този момент жената, която седеше до Пинк, каза:

— Трябва много да се гордеете с този млад човек.

— Да, госпожо — увери я Пинк. — Много се гордеем.

Останалите оратори продължиха да говорят монотонно и в един момент на Лили й се стори, че се унася, но след това изведнъж всичко свърши и хората се изправиха на крака. Приятели и съседи се струпаха да поздравят Лили и Пинк. Застанала отстрани, все още с престилка, Лорета говореше с пастора, който бе казал молитвата. Лили забеляза, че никой не се спира при тях. Извини се и отиде при Лорета.

— Лорета, извинявай — каза тя. — Исках само да ти кажа, че всичко беше прекрасно. Вие двете свършихте страхотна работа. Сигурни ли сте, че имате нужда от мен?

— О, не се занасяй — отвърна Лорета. — Хубава реч произнесе твоето момче.

— Благодаря ти.

Лорета посочи пастора, застанал до нея.

— Лили, искам да те запозная с един добър стар приятел на мен и моето семейство, преподобния Дейвис. Отче, това е мис Лили Бърдет.

Лили се ръкува със стария проповедник.

— Много е хубаво, че сте тук, отче.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, мисис Бърдет. Често се моля за вас.

— Молите се за мен? — Лили изненадано погледна стария човек.

— За вашето семейство, искам да кажа. За вашата дъщеря.

— О, благодаря, отче — каза Лили. — Много сте внимателен.

— Знаете ли дали шерифът е успял да разбере нещо след онова, което му казах? Той изобщо не ме потърси.

Лили се намръщи и поклати глава.

— Мисля, че не ви разбирам.

Леко смутен, старият човек се опита да отклони вниманието от въпроса си.

— О, няма нищо. Сигурно не е било важно.

— Не, моля ви, кажете какво имате предвид — настоя Лили.

— Ами, просто казах на шерифа как видях дъщеря ви онази нощ…

— Нощта, когато беше убита? — прекъсна го Лили.

— Да, вървеше сама по пътя към Арките. Аз бях объркал пътя, нали разбирате…

Лили почувства, че някъде вътре в нея се свива юмрук.

— Била е сама? Вървяла е сама?

— Ами, да. Но след това видях един младеж при Арките. Нищо ли не ви спомена шерифът? Той сигурно е изяснил всичко.

Ръцете на Лили се вледениха, а краката й сякаш едва я държаха.

— Какъв младеж? — попита тихо тя.

— Той стоеше долу до моста. Тя беше прекрасно момиче, мисис Бърдет. Показа ми накъде да вървя и когато обърнах колата на коларския път, зърнах долу един младеж.

Лили се помъчи гласът й да прозвучи спокойно, нехайно.

— Как изглеждаше той?

Преподобният разтърка нервно посивялата си буза.

— Ами, видях го само за секунда. Стори ми се високо, добре сложено момче. С черна коса. Някак дълга. Не ви ли каза шерифът всичко това?

Лили поклати глава. Лорета се взря в лицето й.

— Не ми изглеждаш много добре, скъпа — каза Лорета. — Защо не дойдеш да седнеш?

— Съжалявам, мисис Бърдет — каза преподобният Дейвис. — Не трябваше да ви напомням всичко това на днешното щастливо събитие.

Лили стисна ръката на стария човек, сякаш търсеше в нея опора.

— Не — прошепна тя. — Благодаря, че ми казахте.

— Хайде, седни — каза Лорета и поведе Лили към един стол.

Лили се обърна умолително към жената.

— Лорета, трябва да изляза оттук.

— Ами, тогава ще кажа на мъжа ти.

— Не, аз съм добре. Сама ще му кажа. — Лили потупа по ръката загрижената Лорета и тръгна замаяна към Пинк, който стоеше в центъра на група хора с Грейсън. Даде му знак, но той само широко й се усмихна.

— Пинк — повика го умолително тя.

Грейсън чу гласа й, обърна се и вдигна почетния знак да й го покаже. Пинк бе прегърнал сина си през рамото. Лили кимна разсеяно на Грейсън и неговият тържествуващ поглед помръкна. Тя му посочи, че иска да говори с Пинк. Грейсън каза нещо на баща си и Пинк дойде при нея, водейки и сина си, който явно се колебаеше.

— Какво ще кажеш за този младеж? — попита той.

Лили кимна.

— Пинк, трябва да говоря с теб. Виждал ли си шерифа? Виждал ли си Ройс? Току-що чух нещо. Мисля, че става нещо. Аз самата не мога да повярвам…

— Какво има? — изръмжа Пинк. — Какво?

Грейсън я гледаше втренчено.

Лили бързо му предаде разговора си с преподобния Дейвис.

— Той е видял едно момче — завърши тя с треперещ глас. — Едно момче, което, както го описва, прилича много на Тайлър Ансли.

Пинк я гледаше, изкривил лице в гримаса, сякаш бе попаднал в неловка ситуация.

— Пинк — продължи Лили, — шерифът нищо не ни е казал за това. За свидетел.

Пинк погледна към пастора.

— Защо трябва да вярваме на такива като него? Какво е търсил там, защо му е трябвало да говори с Мишел?

Лили сграбчи ръката на мъжа си и я разтърси.

— Пинк, за бога, мисля, че той е видял Тайлър.

— Може да е видял всеки друг — каза Пинк. — Всички ние им изглеждаме еднакви на тях. Сигурно затова шерифът нищо не е споменал.

— А може да е бил Тайлър и шерифът да знае това — възкликна Лили.

Грейсън гледаше втренчено родителите си.

— Лили, ела на себе си — каза Пинк. — Защо Тайлър Ансли ще иска да причини нещо лошо на Мишел?

— Не знам — изплака Лили. — Но това може да обясни защо Ройс все още не е открил убиеца. Защо ние не получаваме никаква информация.

Пинк погледна гневно жена си.

— Аз мислех, че Ройс Ансли ни е приятел. В това ли го подозираш сега?

— Тайлър му е син. Кой знае какво би направил за сина си?

— Сега разбирам — намеси се Грейсън с печална усмивка — колко глупаво е било от моя страна да си мисля, че тази вечер аз ще бъда в центъра на вниманието.

Лили се обърна и изгледа сина си. Веднага изпита познатото чувство на вина при думите му, но в същото време нещо в нея сякаш се скъса.

— Спри да хленчиш, Грейсън — каза тя. — Стига с тоя номер. Знам, че тази вечер е важна за теб. Но сестра ти беше убита, а това е по-важно от някаква си награда. Да, по-важно е.

Грейсън се отдръпна от нея и в очите му проблесна гневна изненада. В следващия миг на лицето му се изписа разкаяние, той пребледня и наведе очи.

— Искам да си отида у дома — каза Лили.

Пинк възмутено я погледна. Бръкна в джоба си и й подаде ключовете за колата.

— Ние ще се приберем с някой друг — каза той и пусна ключовете в ръката й. — Грейсън още не може да си тръгне.

Лили усети как лицето й пламва от яд заради неговото безразличие. Грабна ключовете с разтреперана ръка и тръгна към вратата. Бренда й извика, като мина покрай нея, но Лили продължи във влажната вечер, без да спре, докато стигна поляната. Качи се на колата и потегли. През целия път до къщи главата й щеше да се пръсне от мисли.

Опитваха се да я накажат за това, че настоява да узнае, но опитите им няма да успеят. Защо те, за разлика от нея, не искаха да узнаят? Това беше главният въпрос. Пинк толкова се беше настървил полицията да хване Рони Лий Партин, но след като тя установи фактите, той като че ли загуби интерес. Сега, когато подозренията се насочваха към Тайлър, Пинк не искаше и да чуе за това. А и с Грейсън положението не беше по-добро. Той изглежда мислеше само за себе си. Всички деца са егоцентрични. Тя знаеше това. Но ако беше поне малко по-загрижен, можеше да даде някаква информация за Тайлър. Толкова години бяха ходили заедно на училище. Положително можеше да разбере нещо за него. Е, щом трябва да действам сама, ще действам сама, каза си Лили. Важното беше да намери убиеца. Паркира колата в алеята и влезе в тъмната тиха къща.

Ако е Тайлър, продължи тя… ами Ройс? Защо тогава той не допусна вината да падне върху Рони Лий Партин? Припомни си отново шерифа, който мрачно стоеше встрани от събитията на вечерта? Би ли допуснал той Тайлър да се измъкне? След това се зачуди, дали Ройс е забелязал, че е говорила с преподобния Дейвис тази вечер? Повече не беше видяла шерифа. Сигурно си е тръгнал рано. Ако обаче я е наблюдавал, ако е знаел какво й казва възрастният човек, ако сега се чуди дали е направила връзката? В разговора си с него тази вечер тя фактически разкри подозренията си към Тайлър. Лили потръпна и запали всички лампи в къщата.

Въпреки това се укори за страховете си. Ройс никога не би ми направил нищо лошо, помисли си тя. Просто не е възможно. Но под прозореца на стаята нещо изпука и тя подскочи. Никога не би допуснала също така, че Ройс може да прикрива един убиец. Дори ако той му е син. Ако може да стигне дотам… Отиде при прозореца и със стаен дъх погледна навън. На двора, потънал в мрак, беше тихо и явно нямаше никой. Затвори прозореца и дръпна пердето.

Отиде до стаята на Мишел, отвори вратата, запали лампата и влезе вътре. Бързо прекоси стаята до прозореца и пусна транспаранта. Мислено си преповтори разговора с шерифа. Беше му казала, че е научила за приятелството между Мишел и Тайлър. Знае ли той нещо повече за отношенията между тях? Възможно ли е да е съществувала някаква споделена, тайна привързаност между нейното малко момиче и сина на шерифа? Някаква силна обич, превърнала се в силна омраза? Не разполагаше с никакви факти, когато каза това на Ройс, но може би беше налучкала истината. Огледа отчаяно стаята, сякаш тя можеше да говори. Замисли се къде би могла да намери отговор. След малко се спусна към лавицата с книги и извади албума на випуска. Със студени пръсти запрелиства страниците. Неговата снимка беше на втората страница. Тайлър Ансли. До снимката му имаше някакво петно. Лили запали лампата на бюрото и сложи албума под нея. Петното беше бледо, бледорозово, на резки. Само секунда й беше нужна да осъзнае, че това е петно от червило. Сякаш някой беше целунал снимката. Лили остана втренчена във фотографията, а в главата й глухо отекваха ударите на сърцето й. В къщата беше толкова тихо, че чуваше биенето на сърцето си. Тайлър, каза си тя. О, не.

Резкият звън на телефона я преряза като с нож. Тя подскочи и извика, после рязко затвори албума, сякаш да скрие откритието си. Докато стигна до кухнята, където беше телефонът, мислите й продължиха да се блъскат в главата й. Поколеба се за миг, преди да вдигне слушалката.

— Ало — каза предпазливо тя.

— Лили — чу се далечен глас, — Джордан е.

Лили се отпусна на един стол.

— Джордан — прошепна тя.

— Какво има? Гласът ти звучи странно. Добре ли си?

Лили облиза устни и се опита да успокои дишането си.

— Не знам. — Знаеше защо се обажда. Но не искаше да му каже. Представяше си учтивия му отговор, че не вярва на думите й. Понечи да затвори телефона, но попита: — Какво искаш?

— Мислех си за Мишел. Какво друго? В неудобно време ли се обаждам?

Лили седеше свита на стола, хванала слушалката с разтреперана ръка, и трескаво мислеше, докато от другата страна Джордан мълчеше. И внезапно пожела да му каже. Искаше да чуе първо изумлението, а после съжалението в неговия глас, опита му снизходително да я успокои, като й каже, че се е побъркала.

— Мисля, че Тайлър Ансли я е убил — каза спокойно тя. — И че баща му го прикрива.

Чу рязкото поемане на въздух, което очакваше да чуе, след което настъпи мълчание.

— Защо мислиш така? — попита той с равен глас.

Лили се разсмя. Не успя да се сдържи. Смехът, който всеки момент можеше да премине в плач, избликна на пресекулки.

— Сигурно съм полудяла — каза тя. — Сигурно не съм на себе си.

— Не е така, Лили. Ти си най-здравомислещият човек, когото познавам — каза той. — Моля те, обясни ми.

— Няма значение, Джордан. Това е дълга история. Много съм уморена, а и няма доказателства за нищо. Наистина няма. Трябва да свършвам — каза тя.

— Лили!

— Довиждане. — Затвори телефона и разтърка вледенените си ръце. После се върна в стаята на Мишел. Студено и непоносимо самотно беше в къщата. Събу си обувките и се сви, както беше облечена, под подплатената цветна покривка на леглото. После угаси нощната лампа и остана да лежи на тъмно. Опита се да си представи Мишел, как лежи в това легло и мечтае за Тайлър Ансли. Мечтае невинно за едно момче, което много харесва. Може би си урежда среща с него. Без изобщо да подозира…

Лили стана от леглото и отиде до вратата на стаята. Затвори я плътно и заключи. След като провери и прозорците, се пъхна пак под завивките. Няколко минути по-късно, стиснала възглавницата на дъщеря си, заспа.