Фатално отклонение

Глава 29

Джордан се освободи от прегръдката на майка си, целуна старата жена по съсухрената буза и се запъти към колата.

— Ще ти се обадя скоро — увери я той и се обърна да й махне.

Тя стоеше на стъпалата пред къщата и придържаше палтото си с една ръка, а с другата му махаше.

Той хвърли пътната чанта на задната седалка на взетата под наем кола и подкара по шосето, което щеше да го изведе от града. Преди да тръгне за летището, трябваше да направи само едно кратко отклонение. Всъщност то му беше по пътя.

Сви по главната улица и се насочи към гробището. Паркира колата встрани от шосето и тръгна към желязната порта на хълма. Лунната светлина осветяваше пътя му, но въпреки това му беше малко страшно, че е сам тук късно вечерта. За миг се поколеба, преди да поеме към гроба на дъщеря си. После си помисли за малкото момиченце, оставено тук само за вечни времена, и се засрами от атавистичните си страхове.

Докато вървеше към гроба, под краката му проскърцваха сухи листа и шумоляха по гранитните паметници. Клоните на голото черно дърво сякаш се протягаха да докоснат гробовете, а отвъд тях окосените ливади блестяха като сняг на лунната светлина. Джордан въздъхна и сведе очи към гроба. Каза безмълвно една молитва, после поклати глава. Думите на шерифа не му даваха мира: „Най-много те бива да си тръгваш“.

До ушите му достигна изскърцването на порта и той се обърна. В първия момент, като видя призрачната фигура, изправена над гробовете, си каза, че очите и ушите му изневеряват, че от умора му се привиждат и причуват разни неща. Но изведнъж го полазиха студени тръпки.

Някой бе влязъл в гробището и вървеше към него. Джордан се взря в тъмнината и сърцето му ускорено заби като видя, че идва неканен гост. Когато тъмната фигура се приближи, Джордан внезапно я разпозна по ръста и очертанията й и тайничко въздъхна от облекчение. Разбра, че това е шерифът Ройс Ансли. В следващия миг също толкова внезапно отново го обзе мрачно предчувствие, като видя лицето на шерифа.

— Ройс, пак се срещаме — възкликна той с ентусиазъм, какъвто изобщо не изпитваше. — Какво правиш тук?

Очите на Ройс бяха съвършено черни и дълбоко хлътнали. Лицето му изглеждаше сбръчкано като на стар човек, а изражението му — спотаено и заплашително.

— Бях тръгнал да те хвана у майка ти, но видях, че спираш с колата тук — каза той.

На Джордан не му харесаха думите „да те хвана“, но в същото време беше любопитен да разбере какво означават.

— Реших да се отбия тук на тръгване. Просто да си взема сбогом — обясни той.

Ройс погледна гроба на Мишел.

— Искаше тайно да се насладиш, а? Да й кажеш, че си видял сметката на Тайлър?

В тъмното Джордан се взря в шерифа.

— Мисля, че вече се разбрахме по този въпрос — каза той.

— За малко да се измъкнеш — каза бавно Ройс. — Но не успя.

— Виж какво, шерифе — започна нетърпеливо Джордан. — Мисля, че всичко каквото имахме да си кажем, го казахме в хотела. — Джордан погледна часовника си, който светеше със зелена светилна в тъмното. — Знам, че си ядосан и може би искаш да довършим разговора насаме, но аз трябва да хващам самолет.

Ройс мрачно се усмихна на Джордан.

— Смяташе, че си намерил идеалното място, нали? Не си допускал, че ще го открием толкова скоро. Колко ли си се изненадал, когато Уолас се появи тази вечер в хотела.

За първи път Джордан усети, че е объркан.

— За какво говориш? Кого сте открили?

В помръкналите очи на Ройс изведнъж проблеснаха яростни искрици.

— Би трябвало да те убия — каза той, пристъпвайки към Джордан.

Джордан отскочи назад, но продължаваше да се опитва да разбере какво става. Изведнъж думите на Ройс добиха смисъл. Той изгледа шерифа.

— Боже мой, Ройс. Тайлър ли сте открили? — попита той с дрезгав глас. — Какво му се е случило? Добре ли е?

— Можеш да ми спестиш представлението — каза Ройс. — Спести го за някой, който ще го оцени. Например съдебните заседатели. Хайде. Арестувам те. — Докато говореше, Ройс свали белезниците от колана си. Пресегна се и ги щракна на китките на Джордан, извивайки грубо ръцете му на гърба, преди Джордан да може изобщо да възрази.

— Арестуваш ме? — извика Джордан. — Чакай. Какво правиш, дявол да те вземе? Ройс, мъртъв ли е Тайлър?

Ройс го блъсна грубо в гърба и Джордан полетя напред. Тласкан от шерифа, той се запрепъва през гробището.

— О, мъртъв е и още как — каза провлечено Ройс. — Ти как мислиш? След като си му смазал главата и си го хвърлил в кладенеца, за да му дадеш добър урок за в бъдеще. — Въпреки гневния тон, гласът на шерифа секна при последните думи.

Стигнаха портата. Ройс блъсна Джордан, който полетя, свличайки се по склона, и падна по лице, лишен от възможността да използва ръцете си. Като се преобърна, Джордан успя да се изправи на колене в момента, в който Ройс отвори задната врата на колата. Той хвана Джордан за лакътя и го блъсна с всичка сила вътре. Джордан си удари бузата в дръжката на отсрещната врата и се строполи на седалката.

Опита се да се изправи, докато Ройс сядаше зад волана. Усети, че по лицето му се стича кръв.

— Ройс! — извика той.

— Млъкни — каза шерифът. Навлезе в шосето, а взетата под наем кола на Джордан остана изоставена пред гробището.

— Какво се е случило? Какво се е случило с Тайлър? Боже мой, нали ти казах, че изобщо не съм го виждал.

— Така каза — съгласи се мрачно шерифът.

— Кълна ги се — продължи Джордан. — Него го нямаше, като отидох в училището. Полковникът ти се е обадил. Той може да ти каже.

— Ти твърдиш, че го е нямало — поправи го Ройс. — Това е било, след като си го убил. После си го довлякъл до тук и си го хвърлил там, където си смятал, че никой няма да го открие. Обаче филмовата звезда я очаква изненада.

Джордан се отпусна на друсащата седалка и облиза кръвта, която се стичаше в устата му. Затвори очи и се опита да мисли. Трябваше по някакъв начин да накара Ройс да го изслуша. Успокой се, каза си той. Помисли малко. Разбира се, че мене ще подозира, каза си той. Аз тръгнах да търся Тайлър. Дотогава на Тайлър нищо му нямаше.

Тайлър е мъртъв. При тази мисъл дъхът на Джордан секна. Не можеше да повярва. Вчера бе тръгнал да го търси, а днес той беше мъртъв. Джордан нямаше как да не си даде сметка, че това не можеше да се приеме като съвпадение. Но аз знам каква е истината, каза си той. Истината е, че Тайлър беше избягал. Което означава, че сам се е върнал във Фелтън. Сигурно е имал причина да го направи.

Джордан рязко отвори очи и се изправи. Знам защо се е върнал, каза си той. Знам нещо, което Ройс не знае.

Наведе се към мрежестата преграда, която го отделяше от Ройс.

— Шерифе — извика той.

Ройс се направи, че не го чува.

— Ройс, съжалявам за сина ти. Наистина съжалявам. Моля те, повярвай ми. Но нямам нищо общо с това.

— Това твое посещение в хотела тази вечер. Какъв мил жест само. Искаше да ме накараш да ти целувам ръцете, след като вече си убил сина ми. Ако мога, жив ще те одера. Хич не ме интересува на колко ще ме осъдят. Стига ми това, че ще си разчистя сметките с тебе.

— Слушай, заплахи ли искаш да отправяш, или искаш да си кажем истината? — успя да надвика Джордан безумните твърдения на шерифа. — Не съм довличал сина ти тук нито жив, нито мъртъв. Той се е върнал, за да се види с някого и аз знам с кого.

През решетката, която ги разделяше, Джордан видя как Ройс привежда рамене, сякаш иска да ги използва като преграда срещу гласа му. Джордан наклони тялото си още по-близо до металната преграда.

— Грейсън Бърдет — каза той. — Върнал се е, за да се види с него.

Ройс поклати глава и продължи да кара, но след малко сякаш не колата, а той самият взе да буксува. Намали скоростта, изнесе се встрани и спря с друсане. Остана на мястото си, без да мърда, отказвайки да се обърне към Джордан.

Устните на Джордан бяха толкова пресъхнали, че не можеше да говори. Не можеше и да види лицето на Ройс, а нямаше представа какви мисли минават в главата на шерифа. Шосето беше пусто и сърцето му се сви, премаляло от страх. Но дълбоко в себе си беше спокоен, някаква увереност беше започнала да го обзема. Лъжите започваха да се разплитат в главата му.

Като погледна през прозореца на патрулната кола, изведнъж позна мястото, където бяха спрели.

— Ройс — каза той на мъжа пред себе си, който седеше безмълвно и неподвижно. — Тук сме точно до Арките. Искам да сляза и да видя още веднъж мястото, където Мишел е умряла.

Зачака напрегнато, почти готов шерифът да се обърне с пистолет в ръка срещу него. След малко обаче Ройс слезе от колата и отвори вратата. Не говореше и в тъмното Джордан не можеше да види очите му. Джордан се изсули от мястото си и двамата затрополиха към коларския път, който водеше до Арките. Джордан погледна шерифа, но Ройс бе вперил очи право напред. Стигнаха коларския път и започнаха да се спускат към моста и реката под него. Хванатите в белезници ръце го боляха, но Джордан не се оплака. Докато крачеше, умът му работеше. Имаше един-единствен човек, когото Тайлър, с риск за живота си, е бил готов да види: Грейсън. Грейсън, единственият друг свидетел. Единственият друг човек, който знаеше какво точно се е случило с Мишел. Следователно той е човекът, който може би има най-основателната причина да го убие.

По тежките стъпки и навъсеното от мисли лице на мъжа до себе си Джордан съдеше, че на него може би му минават същите мисли, макар и в малко по-различна форма. Но на шерифа все пак нещо му се губеше. Нещо, за което не би искал да чуе.

В тъмното един увиснал клон шибна Джордан по лицето и той извика. Шерифът спря и го изгледа. Джордан пресметна какъв ще бъде ефектът от следващите му думи. Беше с белезници на ръцете и безпомощен. Подготви се за удара и преди Ройс да може да реагира, бързо изрече:

— Дошъл е да се види с Грейсън и ще ти кажа защо. — И с бавен, предпазлив глас продължи: — Синът ти е бил влюбен в Грейсън Бърдет.

Ройс залитна, сякаш да се нахвърли на арестанта си. Дори в тъмното се виждаше, че лицето му е станало мораво от гняв. Но се сдържа да не удари Джордан.

— Долен лъжец — извика той.

Джордан усети дъха на шерифа в лицето си, но не помръдна.

— Разбрах го в училището. Тайлър го е обичал. Бил е готов да направи всичко за Грейсън. Мисля, че е прикривал Грейсън. — Джордан погледна Ройс в очите, святкащи от болка. — Мисля, че Тайлър е поел вината за убийството вместо Грейсън.

— Върви по дяволите — изрева Ройс. Лицето му бе направо черно, гласът му — груб. Но Джордан все пак долови нещо. Една безнадеждна мисъл, че може би е така.

— Знаеш, че съм прав — продължи Джордан. — Знаеш, че синът ти не е обикновено момче.

Ройс се олюля и запрепъва по изровения път като ранен звяр. Джордан го последва, използвайки своя шанс. Започна да изрича бавно всичко, което се въртеше в главата му.

— Никога ли не си се запитвал как така Грейсън не поема никаква вина за смъртта на Мишел? — започна той. — Как така, след като е бил там, не се е опитал да спре сина ти? Нали става дума за собствената му сестра. Наистина ли всичко е станало толкова бързо? Не го вярвам.

— Така казаха — изрева Ройс. — Тайлър така каза.

— Значи, Грейсън твърди, че сестра му си съблякла блузата — продължи тихо Джордан, — а той й я облякъл, след като тя била вече мъртва.

Ройс се закова на място.

— Така ли е казал?

— Така е казал на Лили — кимна Джордан.

Ройс продължи да върви. Стигна брега на реката и спря, загледан в Арките.

Джордан застана до него и настойчиво продължи:

— Ти си видял тялото. Тя е била с лице в калта. А той казва, че й е облякъл блузата. И какво, оставил я е с лице в калта, така ли? Аз ти казвам, че тя изобщо не се е събличала. Това е поредната лъжа на Грейсън. Кой ще остави собствената си сестра да лежи с лице в калта?

Двамата бяха вперили поглед отвъд реката. Единият си припомняше гледката, а другият си я представяше, изпитвайки познатия вече ужас.

— Защо е избягал? — продължи Джордан. — Защо с такава готовност се е съгласил да прикрива едно момче, което е пребило до смърт сестра му? Не го разбирам. Ами ти? Ти защо с такава готовност повярва, че синът ти е виновният? По-лесно ли е да повярваш това, отколкото да допуснеш, че той прикрива друго момче, убиец, защото е влюбен в него? По-лесно ли е?

— Мръсник — изръмжа Ройс.

— Само Тайлър знае кой всъщност е убил Мишел. Докато Тайлър поддържа тяхната версия, Грейсън е в безопасност. Когато тръгнах да търся Тайлър, Грейсън си е дал сметка, че истината може да излезе наяве — извика Джордан. — А Тайлър отива право при него. Дошъл е тук, вероятно за да търси помощ от Грейсън, а за Грейсън това е бил шанс да му затвори устата. Да предпази себе си.

— Не — извика побеснял Ройс и се обърна към него.

— Да — каза Джордан. — Помисли.

— Не, това означава, че Грейсън я е убил. Собствената си сестра. Тя беше едно прекрасно, невинно момиче. Защо ще я убива?

— Защото онази нощ случайно е открила истината. Ще ти кажа какво мисля — продължи Джордан, гледайки упорито шерифа в изтерзаните му очи. — Мисля, че твоят син е излъгал от любов. Но Грейсън… мисля, че Грейсън е способен на всичко, само за да избегне унижението. На всичко.