Фатално отклонение

Глава 3

По някое време през нощта Лили легна за час-два, но не заспа. Шерифът не позволи тя и Пинк да се върнат с него на мястото на престъплението или да отидат в моргата. Посред нощ дойде лекар, но Лили отказа да вземе хапчета за успокоение, които той предписа. Не й позволиха да излезе от къщи, затова в четири часа сутринта започна да чисти.

Сега кухненските прозорци бяха оголени. Останали открити, те блестяха на ярката дневна светлина. Памучните пердета с бродерия, все още влажни след сутрешното пране, бяха струпани в пластмасова кошница за дрехи върху кухненската маса. В средата на стаята, приведена над дъската за гладене, Лили педантично привеждаше воланите в идеално оформени къдрици. Чу, че някой чука на задната врата, но не прекъсна работата си.

— Грейсън — каза тя.

— Да, мамо. — Грейсън, който се беше отпуснал върху кухненската маса, подпрял с ръка гладкото си чело, веднага се изправи и тръгна към задната врата. Преди да стигне обаче, вратата се отвори и Бренда Даниълс нахлу в кухнята. Светлата й коса с изрусени кичури беше разрошена, бръчките около устата и по челото изглеждаха като издълбани с длето. Държеше покрита с фолио чиния. Спря и впери поглед в приятелката си.

— Лили, какво по дяволите правиш? — възкликна тя.

Лили я погледна почти уплашено с тъмните си очи, хлътнали дълбоко в пребледнялото лице. Ютията потрепери в стиснатата й ръка. Тъмната й коса се спускаше непослушно от всички страни.

— Гладя.

— Цяла сутрин е така — обясни уморено Грейсън.

— Остави това, скъпа — каза Бренда.

Лили сложи внимателно ютията на подложката и пристъпи към приятелката си. Двете жени се вкопчиха една в друга. Бренда заплака, а Лили гледаше втренчено през рамото й със сухи очи.

— О, Лили-Лу — прошепна Бренда, която не се беше обръщала към приятелката си с това име от детските им години. — Не мога да повярвам. Не мога.

— Повярвай го — каза тихо Лили.

— Седни тук — отвърна Бренда, повеждайки колебаещата се Лили към един от кухненските столове. — Грей, добре ли си, скъпи? Това е шоколадов сладкиш — продължи тя, като посочи чинията, която беше оставила на масата. — Знам, че го обичаш, скъпи.

— Грей е добро момче — каза разсеяно Лили, все едно че говореше за някое малко дете. — Много ми помогна. Помогна ми да сваля пердетата. И ще ми помогне да ги окача, когато стана готова.

Докато говореше, Лили нетърпеливо барабанеше с пръсти по масата. Бренда хвана неспокойната ръка на приятелката си и я притисна в своята ръка.

— Пинк как се справя?

— Не знам — сви рамене Лили. — Той… отиде… там сутринта.

— Защо? О, боже мой, как може да издържи там?

— Искаше да види шерифа. Сигурно просто иска да разбере дали са открили нещо. Нали знаеш, човек се чувства толкова безпомощен. Просто не можеш да си представиш, че някой, който е извършил това, сега се разхожда или чете вестник, или най-спокойно обядва.

— Знам — каза Бренда. — Знам. Аз самата бих го убила. Значи те все още мислят, че е онзи Рони Лий Партин. Така казаха по телевизията.

— Не знам, Бренда. Може и така да е. Но защо? Защо?

— Защото е животно — каза Грейсън и взе парче от сладкиша.

— А била ли е… — започна Бренда, поглеждайки извинително към Грейсън, — искам да кажа… имало ли е сексуално насилие?

— Следователят я е видял снощи на местопрестъплението. Според шерифа той не смята, че има такова нещо — каза Лили с равен глас. — Ще знаят повече, когато… аутопсията. Но не, вероятно не.

— Слава Богу — каза Бренда.

— Страхотен сладкиш, лельо Бренда — каза Грейсън.

— Радвам се, скъпи. Хапни си. Но какво е правила там, на Арките, по това време на нощта? Грейсън, ти знаеш ли защо може да е отишла там?

Грейсън сложи чинията със сладкиша на масата и втренчи поглед в него.

— Тя трябваше да се върне с мен. Аз се мотаех с няколко души. От един момент нататък я изгубих от очи. Реших, че се е прибрала вкъщи. Не знам защо е отишла там, в обратната посока от къщи.

— Освен ако се е прибирала към къщи и някой я е настигнал — каза Бренда.

— Не знам — отвърна уморено Лили. — Не мога да мисля сега.

— Разбира се, че не можеш — каза Бренда. — Извинявай.

Звънецът на предната врата иззвъня.

— Грей — каза Лили.

— Да, мамо. — Още преди Лили да довърши, Грейсън стана и тръгна към вратата.

Лили се усмихна тъжно към отдалечаващата се фигура.

— Спасява ме от нашественици. Не мога да виждам никого. А те прииждат вече часове наред. Не знам как са разбрали толкова бързо. — Лили посочи разсеяно шкафа, отрупан с чинии и табли с храна. — Хората искат да помогнат — добави тя.

— Знам — каза Бренда. — Аз дойдох веднага, щом Пинк ми каза. Но ти защо не ми се обади снощи, скъпа?

Лили се усмихна безпомощно на приятелката си.

— Нали те познавам и знам колко държиш на първия сън.

Бренда отново се разплака, хълцайки в мократа книжна кърпичка.

— Не е възможно, Лили. Това нищожество. И след всичко, което ти преживя. Преди да се омъжиш за Пинк, когато аз я закарах в болницата в Питсбърг, помниш ли?

Лили кимна и тесните й рамене потръпнаха. Сълзи проблеснаха в тъмните й очи и потекоха по бузите.

Бренда стисна ръцете на приятелката си.

— Поплачи си, скъпа. Трябва да си поплачеш. Имаш нужда от това.

— Трябва да свърша с тези пердета — каза разплакана Лили.

— О, боже мой, ти си полудяла — възкликна Бренда. — Аз ще довърша тези глупави пердета. Да переш точно сега — добави ядосано тя, стана и задърпа омоталите се пердета от кошницата.

Грейсън се появи на кухненската врата с каменно изражение на лицето.

— Имаш гости — каза той.

Лили понечи да възрази, но Грей я прекъсна.

— Отказва да си тръгне.

Лили вдигна глава и видя мъжа, застанал на вратата зад Грейсън. Първото нещо, което си помисли, беше колко е странно, че вижда Джордан Хил с вратовръзка. Той никога не носеше връзка, дори и в деня, когато се ожениха. Очите му бяха подпухнали, но изпитото му красиво лице беше спокойно.

Бренда тръсна пердето върху дъската за гладене и вдигна рязко ютията от подложката.

— Браво, браво — каза тя с леден глас. — Колко мило от твоя страна, че дойде.

— Здравей, Бренда — каза той, без да сваля поглед от очите на Лили. После поклати глава и се втренчи в пода. Пъхна ръце в джобовете на панталона си и почти шепнешком каза: — Лили.

Интонацията на гласа му й подейства като мрачна, глуха камбана, която прониза цялото й тяло, когато чу името си, изречено толкова умолително. Имаше в живота й блажени дни, време на екзалтирано щастие, когато Мишел беше зачената, когато тя не можеше да му откаже нищо, щом той изречеше името й. Странното усещане за нещо вече преживяно отмина и в душата й отново нахлуха студ и мрак.

— Добре ли си? — попита той.

Лили сви рамене и отмести поглед встрани.

— Има ли някакви новини?

— Не, никакви.

— Майка ми искаше да дойде, но лекарят я накара да вземе успокоително. Много тежко преживява това.

— Знам. Аз й се обадих — каза глухо Лили. — Не искам да се поболява. Погребението ще й подейства много тежко.

— Искам да знам какво е направено — каза Джордан. — Всичко ли е уредено?

Лили го погледна леко изненадана и каза със спокоен глас:

— Ако има нещо специално, което искаш за нея…

— Не, не, каквото ти решиш, това ще бъде.

Настъпи мълчание, което Грей наруши с висок, неестествен глас:

— Майка ми е уморена.

— Погребението е утре — каза Лили. — Преди него няма да се прави нищо. Това е, което знаем засега. Ще ти се обадя за всичко останало.

— Добре — каза Джордан. — Аз съм при майка си. — Той погледна първо Бренда, после Грейсън, застанали до Лили от двете й страни като стражи. — Най-добре е да тръгвам.

— Поздрави мис Беси — каза сковано Лили.

Джордан кимна.

— Единственото й внуче.

— Недей — каза Лили и вдигна ръка, сякаш да го опре.

Задната врата се отвори и в кухнята влезе Пинк. Той рязко спря, като видя Джордан Хил в къщата си. Двамата мъже се изгледаха, несигурни дали трябва да изкажат, или да приемат съболезнования. Джордан пръв заговори.

— Знае ли се вече нещо?

— Още не са хванали онзи мръсник, ако това имаш предвид — отвърна Пинк.

— Значи шерифът е сигурен, че е Партин — каза Джордан.

— Разбира се, че е Партин, боже мой — изстена Пинк.

В стаята настъпи неловко мълчание. Лили погледна Джордан и каза сковано:

— Ние ще ти се обадим.

Джордан кимна и тръгна към вратата. После се обърна към Пинк и каза:

— Ти винаги си се грижил толкова добре за нея, Пинк. Тя винаги така казваше.

Пинк сякаш всеки момент бе готов да се спусне върху Джордан и да го стисне за гърлото.

— Какво значи това? Някаква гадна смешка?

Джордан поклати уморено глава и пак погледна към Лили.

— Няма значение — каза той. — Аз ще бъда при майка си.

Лили усещаше погледа му, но не вдигна очи. Разбираше какво иска да каже. Той само се опитваше да утеши Пинк. Но нямаше смисъл тя да се опитва да обяснява. Утешителните му думи не бяха желани тук. Помисли си, че в този момент сигурно му изглежда много стара и посърнала и изпита облекчение, когато чу, че вратата се затваря зад него.