Кутия за птици

32.

Тя знаеше, че това ще се случи. И как иначе? Откакто те се върнаха с кучетата, всички признаци бяха налице. Том и Джулс ги дресираха по десет-дванайсет часа на ден. Първо в къщата, след това и в двора. Да гледат през очите на кучетата. Кутията с птиците, закачена отвън като аларма. Точно както каза Том. Птиците чуруликат, когато Гари се появи. Пеят, когато Черил ги храни. Така че е само въпрос на време, докато Том обяви, че ще използва виждащите кучета, за да се върне в новия свят.

Само че този път е по-лошо. Защото този път ще ходи по-надалеч.

Отне им два дни, за да стигнат до съседната улица. Колко ли ще им е нужно, за да извървят пет километра?

Пет километра. Толкова е разстоянието до къщата на Том. Той иска да отиде именно там.

— Това е единственото място, в което мога да бъда сто процента сигурен — каза. — Запасил съм се с неща. Сега са ни нужни. Лейкопласт. Антисептичен спрей. Аспирин. Превръзки.

Споменаването на лекарства повдигна духа на Малори. Но отсъствието на Том, при това за толкова дълго, е твърде висока цена, за да подкрепи идеята.

— Не се тревожи — успокои я същата вечер Феликс. — Разчертали сме всичко до едно Т-образно кръстовище. Том и Джулс ще вървят в такт с песента. Една-единствена песен. Казва се „На половината път до Рая“ от някой си Тони Лайт. Ще вземат касетофона със себе си и ще я пускат отново и отново, докато следват упътванията, които сме подготвили предварително. Знаем от колко крачки се състои всяка отсечка, запознати сме с всяка част от пътя.

— Значи имате намерение да танцувате навън? — каза Гари. — Чудно.

— Не да танцуваме — троснато отвръща Том. — А да набавим помощ.

— Том — каза Черил, — упражнявайте се колкото искате, но ако крачките ви са със сантиметър по-къси, всичко ще се обърка. Ще се загубите. И тогава как, по дяволите, ще се върнете? Няма да се върнете.

— Ще се върнем.

— Не сме толкова безпомощни, дори да се загубим — добавя Джулс. — Провизиите ни трябват. Знаеш го по-добре от повечето от нас, Черил. Ти си последната, която качи провизии от зимника.

Да, този ден наближава. Но на Малори никак не ѝ се нрави идеята.

— Том — дръпна го настрани тя точно преди двамата с Джулс да тръгнат тази сутрин. — Не мисля, че къщата ще оцелее, ако не се върнете.

— Ще се върнем.

— Знам, че имате намерение да се върнете, но не мисля, че осъзнавате колко много се нуждае от вас къщата.

— Малори — рече набързо той, в момента, в който Джулс му извика, че е готов. — Къщата се нуждае от всички ни.

— Том.

— Не допускай да си изпуснеш нервите като предния път. По-добре си мисли, че веднъж вече се върнахме. Пак ще се върнем. И този път, Малори, се дръж като лидер. Помагай им, когато са уплашени.

— Том.

— Трябват ти лекарства, Малори. Стерилизиране. Моментът наближава.

Беше ясно, че Том е тръгнал по свой път, готов да рискува живота си нееднократно, в името на прогреса на живота в къщата.

Последния път се върнаха с детски обувки, напомни си тя.

И сега пак си го повтаря. Сега, когато Том и Джулс ги няма, поели на пътешествие из най-опасната територия, известна на човечеството.

Тръгнаха тази сутрин. Феликс преговори картата с тях още веднъж. Гари ги насърчи. Олимпия им даде един камък Петоски, за който твърдеше, че винаги ѝ е носил късмет. А Малори не каза нито дума. Щом входната врата се затвори за втори път след Том, Малори не го повика. Не го прегърна. Не му каза довиждане.

Сега, няколко часа след заминаването им, сърцето ѝ се къса.

Но няколкото думи, които Том ѝ каза на тръгване, действат. Без него къщата има нужда от водеща сила. Човек, който да запази спокойствие сред цялата тревожност, сред обяснимия страх.

Но е трудно. Съквартирантите не са в оптимистично настроение.

Черил изтъква, че шансовете да срещнат същество по време на петкилометров поход са далеч по-големи, отколкото в радиус две пресечки. Напомня на останалите в къщата, че все още никой не знае как действа на животните. Какво ще стане с Том и Джулс, ако кучетата видят нещо този път? Ще бъдат ли изядени? Или по-лошо?

Черил не е единствената, която разсъждава над мрачните сценарии.

Дон предлага да се организира втора група, която да тръгне, в случай че Том и Джулс не се върнат. Трябва на храна, казва. Независимо дали ще се върнат, или не.

Олимпия обявява, че я боли главата. Което според нея означава, че предстои силна буря. Една буря според нея би трябвало да повлияе на изчисленията на Феликс, когато Том и Джулс бъдат принудени да потърсят подслон.

Черил е съгласна.

Дон се отправя към избата, за да огледа „лично“ запасите, да види от какво точно имат нужда и откъде биха могли да си го набавят.

Олимпия говори за гръмотевици и какво е да си навън в това време.

Черил спори с Феликс за картата. Според нея картите вече не са това, което са били.

Дон говори за организация на спането. Олимпия описва едно торнадо, което си спомня от детството. Черил и Феликс се разпалват.

Олимпия звучи леко истерично.

Дон полудява.

Малори, ужасена от нарастващата паника, най-сетне се обажда.

— Слушайте всички — прекъсва ги, — чака ни работа. Тук, в къщата. Трябва да приготвим вечеря. Мръсната кофа не е изхвърляна цял ден. Зимникът може да се подреди далеч по-добре. Феликс, двамата с теб можем да проверим в двора за инструменти, за неща, които сме пропуснали. Черил, трябва да нахраниш птиците. Гари, Дон, защо не прозвъните малко телефонни номера? Пробвайте различни комбинации от цифри. Кой знае на кого може да попаднете. Олимпия, би било от огромна помощ, ако изпереш чаршафите. Прахме ги миналата седмица, но сега, когато се къпем по-рядко, дребните детайли като чисти чаршафи правят живота по-поносим.

Съквартирантите гледат Малори сякаш е чужд човек. За момент тя се чувства неловко, задето така ги строи. Но после всичко потръгва.

Гари безропотно се отправя към телефона. Черил отива към вратата на зимника.

Наближава, предупреди я Том, преди да замине.

Тя си мисли за това, докато съквартирантите се залавят за работа, а Малори и Феликс отиват да си вземат превръзките, мисли си за нещата, които ще донесат със себе си Том и Джулс. Дали има нещо, което биха могли да донесат — нещо, което би подобрило условията на живот на бебето ѝ?

Стиснала превръзката си за очи, Малори се надява да е така.