Кутия за птици

4.

Малори шофира. Сестрите използват нейната кола, форд „Фестива“ от 1999 година, защото в резервоара има повече бензин. Намират се на едва пет километра от къщи, но вече има признаци, че нещата са се променили.

— Виж! — сочи ѝ няколко къщи Шанън. — Има одеяла по прозорците.

Малори се старае да следи разговора, но мислите ѝ непрекъснато се връщат към корема ѝ. Медийният взрив около Руския случай я притеснява, но не приема нещата толкова сериозно, колкото звучат в ушите на сестра ѝ. Други в мрежата, също като Малори, са по-скептични. Тя е чела блогове, особено един, наречен „Глупави хора“, където се публикуват снимки на хора, вземащи предпазни мерки, а под снимките — смешни надписи. Докато Шанън ту сочи нещо през прозореца, ту си закрива очите, Малори си мисли за една такава снимка. Показваше жена, която закрива прозорец с одеяло. Текстът под снимката гласеше: „Скъпи, какво ще кажеш да си преместим леглото ей тук?“.

— Представяш ли си? — казва Шанън. Малори кима безмълвно. Извръща се наляво. — Хайде де — продължава сестра ѝ. — Няма как да не признаеш, че става интересно.

Част от Малори се съгласява. Наистина е интересно. По тротоара минават мъж и жена, притиснали вестник до слепоочията си. Някои от шофьорите са насочили огледалата за обратно виждане към тавана. Без да влага емоция, Малори се пита дали това са признаците, че в едно общество има нещо ненаред. И ако е така, какво е то?

— Не разбирам — казва Малори, отчасти в опит да разсее мислите си, отчасти поради възбуден интерес.

— Какво не разбираш?

— Мислят си, че не е безопасно да гледаш навън? Да гледаш изобщо нанякъде?

— Да — кима Шанън. — Точно това си мислят. Нали това ти казвам.

Според Малори Шанън винаги си е падала по драмата.

— Хм, звучи идиотско. Я го виж онзи!

Шанън поглежда в посоката, накъдето сочи Малори. После отвръща глава. Мъж в делови костюм върви с бял бастун за незрящи. Очите му са затворени.

— Никой не го е срам да се държи така — продължава Шанън, забила поглед в обувките си. — Толкова е откачено.

Щом паркират пред дрогерия „Стокъли“, Шанън вдига длан да закрие очите си. На Малори ѝ прави впечатление, после поглежда през паркинга. Останалите правят същото.

— Какво те притеснява, че може да видиш?

— Все още никой не е наясно — отговаря Шанън.

Малори е виждала огромния жълт знак на дрогерията хиляди пъти. Никога не ѝ се е струвал по-враждебен.

Да вървим да го купим тоя тест за бременност, мисли си, докато слиза от колата. Сестрите прекосяват паркинга.

— Трябва да е в сектора с лекарства, струва ми се — проронва Шанън, докато отваря вратата, без да сваля длан от очите си.

— Стига, Шанън.

Малори ги повежда към рафта за семейно планиране. Има „Фърст Риспонз“, „Клиърблу Изи“, „Ню Чойс“ и още шест марки.

— Толкова са много — оплаква се Шанън и взема една от рафта. — Вече никой ли не използва кондоми?

— Кой да избера?

Шанън свива рамене.

— Този ми се вижда съвсем приличен.

Един мъж по-нататък на пътеката отваря кутия с бинтове. Вдига един към очите си.

Сестрите носят теста на касата. Андрю, който е на възрастта на Шанън и веднъж я е канил на среща, е дежурен. Малори иска да се приключи с това.

— Виж ти, виж! — оглежда кутийката Андрю.

— Млъквай, Андрю — скастря го Шанън. — За кучето е.

— Имате куче, значи?

— Аха. — Шанън грабва пликчето, в което Андрю е сложил теста. — Доста се котира в квартала.

Прибирането към къщи е мъка за Малори. Найлоновото пликче между седалките е признак, че животът им вече се е променил.

— Виж — сочи през прозореца на колата Шанън със същия пръст, с който си е закривала очите.

Сестрите бавно стигат до един знак „Стоп“. Пред ъгловата къща виждат жена на ниска стълба да заковава юрган върху панорамния прозорец на дома си.

— Като се приберем, и аз ще направя същото — казва Шанън.

— Шанън!

Улицата им, обикновено огласяна от глъчката на кварталните хлапетии, сега пустее. Няма сини триколки, облепени със стикери. Няма игри на уифълбол.

Вече вътре, Малори се отправя към банята, а Шанън веднага пуска телевизора.

— Мисля, че просто трябва да се изпишкаш отгоре, Малори! — провиква се Шанън. Малори слуша новините откъм банята.

Докато Шанън стигне до нея, Малори вече се взира в розовата лентичка, клати глава.

— Олеле! — възкликва Шанън.

— Трябва да се обадя на мама и татко — казва Малори. Част от нея вече се подготвя, вътрешно е убедена, че макар и необвързана, ще роди това бебе.

— Трябва да се обадиш на Хенри Мартин — коригира я Шанън.

Малори стрелва сестра си с бърз поглед. Знае си, че Хенри Мартин няма да играе голяма роля в отглеждането на това дете. В известен смисъл вече го е приела. Шанън отива с нея в хола, където кашоните с неразопакован багаж задръстват пространството пред телевизора. На екрана върви погребална процесия. Говорителите по CNN коментират. Шанън пристъпва към телевизора и намалява звука. Малори сяда на дивана и звъни на Хенри Мартин по мобилния.

Той не отговаря. Тя му праща есемес.

Важно е. Обади се, като можеш.

Шанън изведнъж скача от дивана и крещи.

— Видя ли това, Малори? Нещастен случай в Мичиган! Май точно Горния полуостров споменаха!

Малори вече мисли само за родителите им. Щом Шанън пак усилва звука, сестрите научават, че възрастна двойка от Айрън Маунтин са намерени обесени на дърво в близката гора. Говорителят казва, че използвали коланите си.

Малори звъни на майка си. Жената вдига след второто позвъняване.

— Малори.

— Мамо.

— Сигурна съм, че звъниш заради новините?

— Не. Бременна съм, мамо.

— О, боже, Малори.

Майка ѝ притихва за момент. Малори чува телевизора ѝ като фон.

— Сериозна връзка ли имаш?

— Не, стана непредвидено.

Шанън застава точно пред телевизора. Облещена. Сочи към екрана, сякаш за да покаже на Малори, че е наистина важно. Майка ѝ замлъква на телефона.

— Добре ли си, мамо?

— Хм, в момента повече се притеснявам за теб, скъпа.

— Да. Кофти избор на момент, отвсякъде.

— Коя седмица си?

— Пета, ако не се лъжа. Може би шеста.

— И смяташ да го задържиш? Вече си взела решението?

— Да. Всъщност разбрах току-що. Преди броени минути. Но да. Ще го задържа.

— Бащата знае ли?

— Писах му. Ще му се обадя освен това.

Малори млъква. После продължава:

— Чувствате ли се в безопасност там, на север, мамо? Добре ли сте?

— Не знам, наистина не знам. Никой не е наясно какво става и сме много уплашени. Но точно в момента повече се тревожа за теб.

На екрана жена обяснява върху диаграма какво евентуално се е случило. Показва тесен път, където е била открита изоставената кола на двойката. Майката на Малори казва, че знае хора, които познавани възрастната двойка — семейство Микконен. Говорителката показва нещо подобно на подгизнала от кръв трева.

— Божичко! — възкликва Шанън.

— О, така ми се иска баща ви да си беше у дома — казва майка им. — А ти си бременна. О, Малори.

Шанън грабва телефона. Пита майка им дали знае повече подробности от съобщеното по новините. Какво говорят местните? Това единственият нещастен случай ли е? Вземат ли се предпазни мерки?

Шанън продължава да говори трескаво в слушалката, Малори става от дивана. Приближава се до входната врата и я отваря. Оглежда улицата в двете посоки, мисли си, колко сериозно е всичко това?

По дворовете не се виждат съседи. От прозорците на околиите къщи не наднича никой. Минава кола, но Малори не вижда лицето на шофьора. Човекът го крие с длан.

На тревата до централната алея лежи сутрешният вестник. Малори стъпва върху него. Заглавието на първа страница е за нарастващия брой нещастни случаи. Гласи просто: ОЩЕ ЕДИН. Шанън сигурно вече ѝ е казала всичко, което би могло да се научи от пресата. Малори взема вестника и го прелиства, вниманието ѝ привлича материал на последната страница.

Обява. Къща в Ривърбридж отваря врати за непознати. „Безопасна къща“, така пише. Подслон. Място, което собствениците се надяват да превърнат в „убежище“, докато тревожните новини продължават да прииждат.

Малори, обзета от първия истински пристъп на паника, пак оглежда улицата. Вижда как вратата на съседна къща се отваря бързо, веднага след което се затваря. Без да пуска вестника, Малори хвърля поглед през рамо назад към къщата, където продължава да кънти силният звук от телевизора. Вътре, край далечната стена на хола, Шанън покрива един от прозорците с одеяло.

— Хайде — провиква се Шанън. — Влизай. И затвори тази врата.