Мръсницата е мъртва

Глава десета

Макар навремето да е имало няколко разминаващи се твърдения относно конкретни обстоятелства в последвалата фатална поредица от събития, общата картина, представена тук, е — и в действителност винаги е била — неоспорима.

Отсечката от около тридесет и осем мили на канала „Ковънтри“ (в днешно време представляваща по-скоро интерес за археолога на индустриалните области, отколкото за любителя на пасторалната тишина) по всичко личи е била преодоляна без кой знае какви инциденти. Отбелязани са престои в страноприемницата „Три Тъне“ във Фаяли и после при шлюзите в Атъртън, по-надолу на юг. Това, което може да се твърди е почти пълна сигурност, е, че „Барбара Брей“ е достигнала разклонението Хоксбъри в северния край на Оксфордския канал около час преди полунощ в понеделник, 20 юни. Днес разстоянието от Хоксбъри до Оксфорд е горе-долу седемдесет и седем мили; през 1859 година пътят е бил малко по-дълъг. Следователно можем да приемем, че дори с едно или две по-продължителни спирания двойният екипаж на „летящата“ „Барбара Брей“ трябва да е успял да покрие разстоянието за около тридесет и шест часа. И вероятно така и се е случило. Това, което ще прочетете сега, е реконструкция на тези ключови часове, основаваща се както на показания, дадени на последвалите съдебни процеси (те са били два), така и на по-късни изследвания, предприети от автора на настоящото изложение и други автори, на архивите на компанията „Оксфордски канал“ и архивите на „Пикфърд и компания“. От всички налични данни изпъква един печален факт — доста очебиен и неоспорим: тялото на Джоана Франкс е намерено малко след 17.30 часа в сряда, 22 юни в Оксфордския канал — и по-точно в триъгълника, наречен „Канала на херцога“ — една кратка отсечка към река Темза, прокопана от четвъртия херцог Марлбъроу през 1796 година; тази отсечка отстои на около две и половина мили на север от (тогавашната) крайна точка на канала Хейфилд Уорф в град Оксфорд.

За момент обаче нека прескочим напред във времето. След огледа на съдебния следовател в страноприемницата „Препускащи коне“ (вече разрушена, но навремето си, намираща се на ъгъла на Апър Фишър Роу до моста Хайт в Оксфорд) четиримата мъже от екипажа на „Барбара Брей“ били директно обвинени в убийството на Джоана Франкс и незабавно въдворени в недалечната оксфордска тъмница. На предварителния процес, състоял се по време на лятната съдебна сесия в Оксфорд през август 1859 година, срещу тях били повдигнати три обвинения: за предумишлено убийство на Джоана Франкс с последвало хвърляне на тялото й в Оксфордския канал; за изнасилване на гореспоменатата, като срещу отделните затворници е имало отделни обвинения за това, кой е бил главният извършител на въпросното престъпление и кои са били съучастници или подстрекатели; трето — кражба на различни вещи, собственост на съпруга й. Членовете на екипажа до един отказват да се признаят за виновни и по трите обвинения. (Уутън, момчето, което първоначално също е било обвинено, не е фигурирало в окончателния вариант на обвинителния акт).

Мистър Уйлямс — прокурорът, заявил, че първо ще изложи обвиненията в изнасилване. След приключване на пледоарията му обаче, Съдията (негово превъзходителство мистър Трейерн) решава, че липсват достатъчно убедителни доказателства за доказване виновността на подсъдимите за извършването на това престъпление и в резултат на това Съдебните заседатели са посъветвани да излязат с присъда „Невинен“ по горното обвинение. Тогава мистър Уйлямс отправил искане Съдът да отложи делото по обвинението в убийство до следващата съдебна сесия на основание факта, че един важен свидетел — Джоузеф Джарнъл, техен бивш съкилийник от оксфордския затвор, осъден за двуженство, не може да бъде изслушан пред съда, докато не получи разрешение от държавния глава. Станало ясно, че Олдфийлд, капитанът на лодката, е направил някакви много интересни признания пред Джарнъл по времето, когато двамата лежали в една и съща килия. Макар че защитникът на Олдфийлд се борил настойчиво срещу това искане, Съдията Трейерн в края на краищата се съгласил на предложеното отлагане.

Съдията, назначен за втория процес, проведен през април 1860 година, бил мистър Огъстъс Бенъм. В околността вече имало силно изразени настроения и улиците, водещи до съда в Оксфорд, били задръстени от враждебно настроени тълпи. Случаят бил събудил също и значителен интерес сред мнозина представители на адвокатската професия. Тримата затворници се явили на подсъдимата скамейка облечени в жакетите с кожени колани, носени обикновено по онова време от лодкарите по канала и били обвинени, както му е редът, в „предумишлено убийство, като са хванали, блъснали и хвърлили въпросната Джоана Франкс в Оксфордския канал, като по тази причина тя се е задавила, задушила и потънала“. Какво точно, питаме се ние, се е случило през тези няколко последни, фатални мили над отсечката от Оксфордския канал, известна като „Канала на херцога“? Трагичната история скоро започнала да се разбулва. Има предостатъчни основания да се счита, че пътуването от Престън Брук надолу до началото на Оксфордския канал при Хоксбъри било сравнително спокойно, макар не след дълго да се разбрало, че Олдфийлд е седял с Джоана в кабината, докато баржата си е проправяла път през тунелите Нортуич и Хеъркасл. Обаче от момента, когато „Барбара Брей“ достигнала отдалечените шлюзи на разклонението Нептън на около тридесетина мили от Хоксбъри и на още петдесетина мили път до Оксфорд, в ситуацията настъпила промяна, и то (както ще видим) драматична промяна. Уйлям Стивънс — чиновник, отговарящ за водния път в „Пикфърд и компания“, потвърдил3, че „Барбара Брей“ пристигнала при шлюза в Нептън около 11 часа сутринта във вторник, 21 юни и че баржата престояла там всичко на всичко около един час и половина. „На борда имаше пасажер — една жена“ и тя незабавно се оплакала на Стивънс от „поведението на мъжете, с които е принудена да контактува“. Редно е било, признава той, да заведе оплакването на книга (в края на краищата, „Барбара Брей“ е била от контингента на „Пикфърд и компания“), но той не го сторил и се ограничил само да даде съвет на жената да се оплаче в седалището на компанията в Оксфорд, където ще и бъде предоставена възможността да се прехвърли на друг съд за последната отсечка от пътуването. Стивънс бил свидетел на една шумна препирня между Джоана и член на екипажа, и помнел, че чул Джоана да изрича думите: „Остави ме на мира — не искам да имам нищо общо с теб!“ Двама от мъжете (Олдфийлд и Масън — според него) държали един напълно безобразен език, макар че той се съгласил с адвоката на защитата, че по онова време езикът на всички лодкари бил също толкова непристоен. Това, което за Стивънс станало ясно от пръв поглед, бил фактът, че екипажът здравата е прекалил с пиенето и той споделил наблюдението си, че „те твърде свободно разполагали с алкохола, който се намирал като товар на лодката им“. Преди да отпътуват, жената се оплакала още веднъж от поведението на мъжете и Стивънс й повторил съвета си да помисли дали да не се прехвърли, когато баржата пристигне на пристанището на Оксфордския канал, където се предвиждало и частично разтоварване на стоката.

Както изглежда, всъщност съветът на Стивънс не е бил забравен. В Бенвъри, на около двадесет мили по-надолу по канала, Джоана направила решителен опит да потърси друг вид транспорт за остатъка от пътя. Матю Лоренсън, собственик на кей в „Шули Ярд“ помнел съвсем ясно нейните „настойчиви въпроси“ относно разписанията на „най-скорошните пощенски коли до Лондон и тези от Оксфорд до Бенбъри“. Но никоя не се оказала удобна и отново Джоана бива съветвана да изчака, докато стигне до Оксфорд, отстоящ в момента едва на двадесет мили. Лоренсън определил времето, когато видял Джоана, като приблизително 18.30 — 19.30 часа (не е твърде изненадващо, че в съдебните показания времената не винаги съвпадат точно — нека си припомним, че процесът се е състоял почти десет месеца след фактическото убийство). Неговото впечатление от клетата жена било, че тя била „нещо притеснена и сплашена“.

Както се оказало, сега Джоана щяла да има спътница — поне за един кратък отрязък, тъй като Агнес Лоренсън, самата съпруга на собственика на кея, щяла да пътува на „Барбара Брей“ на юг до шлюза при Кингс Сатън (на пет мили разстояние). Тя също била призована да даде показания на процеса. Припомняйки си, че „имаше още една жена на борда, която изглеждаше много развълнувана“, мисис Лоренсън заявява, че Джоана може и да е пийвала, но е изглеждала напълно трезва, доколкото можело да се съди — за разлика от Олдфийлд и Масън — и че тя очевидно била крайно загрижена за собствената си безопасност.

Оттук историята набира ход към трагичната си развръзка. Съдържателят на „Краун и Каел“ в Айнхо (точно под Бенбъри) е човекът, който е дал едни от най-красноречивите и фатални показания. Когато мисис Лоренсън слязла от баржата на три мили нагоре по течението в Кингс Сатън, изглежда Джоана вече не можела да има никакво доверие на пияните лодкари, според съдържателя, който я срещнал в приблизително 22.00 часа същата нощ. Тя пристигнала пеша малко преди това и признала, че била толкова изплашена от похотливите пияници на борда на „Барбара Брей“, че решила да върви пеш по пътеката за теглене на лодките, независимо от късния час и да рискува със значително по-малкото зло, което представлявали food padds и джебчиите. Надявала се (обяснила тя), че ще бъде възможно — и за нея по-безопасно, да се върне на лодката по-късно, когато евентуално екипажът малко ще е изтрезнял. Докато чакала да се появи лодката, съдържателят й предложил чаша stout, но Джоана отказала. Той я наблюдавал тайно и забелязал, че тя скришом се опитвала да наточи един нож отстрани на шлюза (по-късно е установено, че Масън има на лявата си буза следа от порязано и тя би могла и най-вероятно е била нанесена от същия този нож). Докато лодката се приближавала към кея на Айнхо, някой от екипажа (съдържателят не могъл да посочи кой точно) „проклел очите на оная жена и й пожелал да се пържи в пламъците на ада, защото не можел да я търпи и не издържа дори да я зърне“. Когато в края на краищата тя се качила отново на баржата, съдържателят помни, че видял как й предлагат да пие и всъщност той смята, че тя е взела една чаша. Но последното показание трябва да се отхвърли изцяло, защото мистър Бартоломю Самюелс — оксфордският хирург, извършил незабавна аутопсия, не е намерил абсолютно никакви следи от алкохол в тялото на горката Джоана.

Джордж Блоксъм, капитанът на пътуваща на север лодка на „Пикфърд“ свидетелствал, че спрял непосредствено до лодката на Олдфийлд точно под Айнхо и че, както си е обичаят, двата екипажа разменили по няколко реплики. Олдфийлд употребил за пасажерката на тяхната лодка изрази, които били абсолютно „отблъскващи“ и се кълнял с най-груби думи, че тази нощ ще й се случи нещо „или ще види тя Бърк“4, и добавил, че Олдфийлд бил много пиян, а Масън и Таунс също били „доста наквасени и двамата“.

Джеймс Робсън, пазач на шлюза при Сомъртън, съобщил, че той и жена му Ана, били разбудени около полунощ от някакъв писък на ужас, долетял откъм шлюза. Отначало те решили, че вероятно пищи малко дете, но когато погледнали от прозореца на кулата над шлюза, видели само неколцина мъже до баржата и една жена, седнала отгоре на кабината с провесени надолу крака. Три неща успели да си припомнят съпрузите Робсън от тази злокобна нощ и показанията им се оказали ключови в съдебния процес. Джоана крещяла с ужасен глас: „Няма да сляза! Не се опитвайте!“ После някой от екипажа извикал: „Пазете се от краката й!“ „Пазете се от краката й!“. А след това пътничката подхванала отново ужасените си писъци: „Какво направихте с обувките ми. О! Моля ви, кажете ми!“ Ана Робсън попитала коя е тази жена и някой от екипажа й отвърнал „Пътничка — не се тревожи!“, и добавил, че тя се разправя със съпруга си, който пътувал с нея на борда.

Колкото и неприветлива да се е видяла през тази нощ на Джоана високата кула при шлюза, изправена като часовой над черните води, тя й предлагала един последен шанс за живот — ако Джоана бе потърсила убежище зад нейните стени.

Но тя не отправила подобна молба.

Някъде по това време или малко след това, изглежда, уплашената жена предприела още една разходка по пътеката за теглене, за да избяга от пияните лодкари, но когато баржата преминавала през шлюза „Гибралтар“, тя почти сигурно е била обратно на борда. След което, и то съвсем скоро, тя трябва да е слязла (отново!), защото Робърт Бонд, моряк от речното корабче „Аймс“, дал показания, че я е разминал на пътеката за теглене. Бонд запаметил смайването си, че една тъй привлекателна жена е навън сама толкова късно и той си спомня, че я попитал дали всичко е наред. Но тя само кимнала забързано и отминала в нощта. Като наближил „Гибралтар“, Бонд срещнал лодката на Олдфийлд и бил запитан от един член на екипажа дали е срещнал някаква жена да върви по пътеката и лодкарят обяснил с най-груби думи какво възнамерява да стори с нея, веднъж щом тя му падне отново в ръчичките.

Оттук насетне никой освен злодеите от „Барбара Брей“ не ще види вече Джоана Франкс жива.