Мръсницата е мъртва

Глава тридесет и втора

— Вие какво? — запита слисаният Луис, който бе наминал към 7.30 вечерта („Не преди да свърши предаването «Арчърз» по радиото“ — бе изричното нареждане.)

Той самият бе направил едно интересно малко откритие — е, офицер Райли от „Сейнт Олдейтс“ го бе направила всъщност, и се надяваше, че то ще служи за развлечение на Морс в напълно невинната му игра на „Намери Джоана Франкс“. Но да наблюдава как Морс препуска пред ловната дружина и преследва (както Луис бе напълно убеден) някаква своя въображаема лисица, бе ако не абсолютно необичайно, то поне малко смущаващо.

— Виж, Луис, — Морс незабавно бе заработил под пълна пара — това е една от най-красивите малки измами от всички, на които някога сме попадали. Характерните за случая проблеми — почти всички от тях — се разрешават веднага щом като направим още една крачка във въображаемата невероятност.

— Но вие вече ме загубихте от погледа си, сър, — запротестира Луис.

— Не, не съм! Направи и ти още една крачка. Ти мислиш, че си в неведение, че си „на тъмно“? Така ли? Но ние всички сме на тъмно. И аз самият бях на тъмно, преди да направя още една крачка навътре в мрака. И в момента, в който я направих, се намерих облян от ярка слънчева светлина.

— Радвам се да го чуя — смутолеви Луис.

— Ето как стана. Като прочетох тая история, нещо в нея ме накара да се чувствам неспокоен — изпълнен с подозрения, разтревожен. Най-много ме безпокоеше тая работа с идентификацията на трупа — това би обезпокоило всеки служител от полицията днес, както ти е известно! Но, което е още по-важно, ако разглеждаме психологическата страна на цялата тая…

— Сър! (Беше безпрецедентен случай Луис да прекъсне шефа с такава решимост.) — Бихте ли могли, моля ви, бихте ли могли… да забравите за всички тия психологически обяснения? Наситил съм се да ги слушам от ония от социалните служби. Бихте ли ми казали просто и…

— Искаш да кажеш, че те отегчавам, така ли?

— Точно това искам да кажа, сър.

Морс кимна доволно с глава.

— Тогава нека го кажем просто, а? Прочитам една история в болницата. Тя ме заинтригува. Смятам — аз смятам, че са арестувани не тия, които трябва, а някои от тях са и обесени за убийството на тая малка мръсница от Ливърпул. Както вече казах, реших, че идентификацията на трупа на тая дама е малко под въпрос; и когато прочетох думите, които според следствието лодкарите бяха казали за нея — е, вече бях убеден, че нещо по принцип не е наред. Разбираш ли?

— Казахте, че ще минете на същността, сър.

— Мислех, че бащата на Джоана… Не! Нека започна отново! Бащата на Джоана започва работа като представител на застрахователна агенция. Както повечето хора на такава служба, той застрахова и няколко от членовете на семейството си, в случай че са толкова тъпи да си направят застраховка при него. Получава малка комисионна и в крайна сметка не продава нищо фалшиво, нали? Смятам, че Джоана и първият й съпруг, нашият приятел фокусникът, скоро били прибавени в списъка на притежателите на застрахователни полици. После настъпват тежки времена и като връх на всички нещастия мистър Донван, най-великият човек в целия свят, взема, че умира. И когато естествената скръб на Джоана позатихва — или по-скоро се изпарява — тя е благодарност открива, че е припечелила доста прилично от застраховката на неговия живот. Получава сто лири плюс лихвите за подписаната само две-три години преди това застрахователна полица. Сто лири плюс лихвите през 1850 и някоя си година е била значителна сума. И вероятно Джоана е започнала по това време да схваща потенциалните възможности за злоупотреби в системата. Тя започнала да гледа на застрахователната дейност не само като на евентуален бъдещ източник на облаги, но и като на настоящ, действителен източник на печалба. И така след смъртта на Донаван тя се запознава и се омъжва за Франкс. Едно от първите неща, за които настояла, било той да направи застраховка — не на своя живот, а на нейния. Баща й бил в състояние да изпълни формалностите и в действителност го направил без никакво затруднение, въпреки че вероятно скоро след това в застрахователната компания „Нотингъмшър и Мидланд“ започнали малко да подозират Карик — Даниел Карик, бащата на Джоана — и му съобщили, че услугите му вече не са им необходими.

— Сър!

Морс вдигна дясната си ръка.

— Джоана Франкс никога не е била убивана, Луис! Тя е била организаторът — организаторката — стояла зад една измама, която щяла да докара значителна и страшно необходима печалба. Друга жена горе-долу на същата възраст и със същия ръст е била намерена в Оксфордския канал; жена, доставена от втория съпруг на Джоана, коняра от Еджуеър роуд, който вече бил пропътувал с коне и пощенска кола — доста лесно за него — разстоянието от Лондон, за да се срещне с жена си в Оксфорд. Или по-точно, Луис, малко по на север от Оксфорд. Спомняш ли си от книгата на полковника? (Морс отвори на страницата, която имаше предвид.)

— Той… — ето тук! — „той обясни как вследствие на едно съобщение е попаднал в Оксфордшър“. — Мръсен лъжец!

Луис, вече заинтересуван въпреки желанието си, кимна едва забележимо с глава в знак на съгласие.

— Значи искате да кажете, сър, че Джоана измислила това мошеничество със застраховките и вероятно по тоя начин е спечелила едно малко състояние за себе си и за баща си?

— Да! Но не само това. Слушай! Може и да греша, Луис, но смятам, че не само Джоана е била погрешно идентифицирана като законната съпруга на Чарлс Франкс — от Чарлс Франкс — но че Чарлс Франкс е бил единственият съпруг на жената, която по общо мнение е била убита на „Барбара Брей“. Накратко, тоя „Чарлс Франкс“, който се облял в сълзи на втория процес, е бил не друг, а Донаван.

— Ха!

— Човек с много роли: актьор, фокусник, интерпретатор на роли, мошеник, хитър интригант, закоравял убиец, любящ съпруг, сълзлив свидетел, той бил първият, и единствен съпруг на Джоана Франкс: Ф.Т.Донаван! Всички смятахме — ти смяташе, дори и аз, че има три главни действащи лица, изпълняващи своите роли в нашата малка драма, а сега ти казвам, Луис, че по всяка вероятност има само две. Джоана и нейният съпруг — най-великият човек на света, човекът, погребан на западния бряг на Ирландия, върху който, както разправят, се разбиват големите, идващи от Атлантическия океан вълни…