Плейбек

XII

В шест и половина кадилакът й избръмча и спря пред къщи, а аз бях на вратата, когато тя се изкачи по стълбището. Беше без шапка. Носеше палто в телесен цвят, вдигнатата му яка опираше в платиненорусите й коси. Застана посред хола и небрежно се огледа. После съблече палтото си с изящно движение, хвърли го на канапето и седна.

— Не вярвах, че наистина ще дойдеш — рекох аз.

— Сигурно. Ти си от стеснителните. По дяволите! Знаеше отлично, че ще дойда. Уиски със сода, ахо случайно ти се намира.

— Намира ми се.

Донесох чашите и седнах до нея, но не достатъчно близо, че да си помисли нещо. Вдигнахме чашите и отпихме.

— Искаш ли да вечеряме в „Романоф“?

— А после?

— Ти къде живееш?

— В западен Лос Анжелос. На една тиха уличка. Къщата е лично моя. Но аз те попитах за после, забрави ли?

— Това ще зависи от теб естествено.

— Аз те мислех за мъж и половина! Нима искаш да кажеш, че няма да се наложи да си плащам в натура?

— За тая шегичка трябва да те зашлевя през устата.

Тя се разсмя и ме погледна над ръба на чашата си.

— Все едно, че си ме зашлевил. Май нещо не се разбрахме. „Романоф“ може и да почака, не мислиш, ли?

— Можем първо да идем в западен Лос Анжелос.

— А защо не тук.

— Предполагам, че тона ще те накара да ме за режеш. Веднъж сънувах тук един сън, преди година и половина. Понякога той все още витае из стаята. Бих искал да си остане тук.

Тя скочи па крака и грабна палтото си. Успях да й помогна да го облече.

— Съжалявам. Трябваше да ти кажа от самото начало.

Тя се врътна към мен и лицето й почти докосна моето, но аз не помръднах.

— Съжаляваш, че си сънувал такъв сън и си запазил спомена за него? И аз съм сънувала, но спомените са мъртви. Нямах достатъчна смелост да ги оставя да живеят.

— Не е толкова просто. Имаше една жена. Тя беше богата. Реши, че иска да се омъжи за мен. Но нищо нямаше да се получи. Сигурно никога вече няма да я видя. Но не мога и да забравя.

— Да вървим — тихо рече тя. — И да оставим спомените да витаят тук. Да можех и аз да имам такова нещо в живота си, което си заслужава да се помни!

На излизане не я докоснах. Шофираше прекрасно. Когато една жена е добър шофьор, тя е много близо до съвършенството.