Привидението от храма

ГЛАВА X

Съдията Ди и Ма Жун откриват много важна татуировка; прашинки от бои ги насочват по вярна следа

Съдията Ди се взираше напрегнато в обезглавеното тяло на Сенсан, проснато върху голямата маса в моргата. Разбуден по спешност, той все още беше по нощна роба, с вързана коса. Ма Жун стоеше на другия край на масата, вдигнал високо над главата си свещ. Дрехите му бяха съдрани на места и целите изкаляни.

Беше един часа след полунощ. Игуменката си бе тръгнала веднага след вечерята. Съдията изигра няколко партии домино с трите си съпруги, после се оттегли в покоите си придружен от първата. В нейната спалня двамата изпиха две-три чаши чай, припомняйки си щастливите мигове от двайсет годишния си брачен живот, после си легнаха. След време ги разбуди настойчивото чукане на домоуправителя, който ги извести чрез камериерката, че е пристигнал Ма Жун с важно съобщение. Помощни кът незабавно отведе съдията в моргата, като пътьом му обясни как е стигнал до своето откритие.

След дълго мълчание съдията Ди вдигна очи.

— Значи затова по главата на Сенсан не личеше да е бил душен — започна той. — Наръгали са го с нож в гърба. Всъщност другата жертва е била удушена. Имаш ли някаква представа, как те е проследил онзи, който се е опитал да те убие?

— Онзи глупак началникът на стражата пропуснал да съобщи на младия Фан и на другите момчета, че до храма може да се стигне и отзад. А и аз самият съм си виновен — добави той с горчивина. — Трябваше да надникна през оная дупка в стената, преди да се пъхам в кладенеца. Сигурно оттам ме е наблюдавал главорезът. Вероятно се е намирал в главната зала на храма, защото, когато аз влязох там, ми се счу, че се хлопна малката врата до олтарната маса, макар и да не съм съвсем сигурен. Докато стражниците изтегля ха трупа от кладенеца, огледах зад сградата и открих пътека от външната страна на градинската стена. Явно убиецът е вървял все по нея, докато е стигнал до дупката. Няма начин да е бил по дирите ми през градината, без да го усетя. В това съм напълно сигурен.

— Спомена, че си зърнал някаква фигура в бяло.

— Ами… — смрыци се Ма Жун — може да е било от лунната светлина. Привиденията нямат обичай да хвърлят камъни.

Наведен отново над трупа, съдията изучаваше сложния рисунък на татуировките.

— Гърбът е доста натъртен от камъните, които твоят човек е нахвърлял — заключи той. — Както повечето, мъже от тази прослойка Сенсан е бил много суеверен. Под тигровата муцуна има двойка мандаринови патици, символ на постоянство в любовта. Под една та е изписано собственото му име, а под другата… Ма Жун, дай свещта насам! — съдията посочи към малка сини татуировка на кръста. — Гледай, та това е изоставеният храм! Жалко, че кожата е разкъсана от тухла. Но все още се четат четирите йероглифа отдолу: „Много злато, много щастие“ — съдията Ди се из прави: — Сега вече знаем защо убиецът е трябвало да обърка двата трупа. Мотивът за престъплението е татуиран върху гърба на Сенсан! Той е търсел съкровище, скрито някъде в храма. Същото е търсел и убиецът.

— Тази вечер разпитах в града един кръчмар, според когото Сенсан е изнудвал никого, господарю — Ма Жун изложи накратко предположението си за компрометиращи сведения, укрити в храма, и заключи: — В такъв случай думата „злато“ не се отнася до скрито съкровище, а до парите, които този нехранимайко се е надявал да измъкне.

— Разбира се, че ще взема предвид и такава възможност. Случаят е доста заплетен, Ма Жун. Но поне можем да отхвърлим непременното участие на варварин чужденец. Защото вече знаем, че Сенсан е наръган с нож в гърба, а другият мъж е бия удушен. За да бъдат отсечени след това главите им, не се е изисквало кой знае колко умело боравене с татарска брадвичка — съдията се замисли за миг и продължи: — Интересно защо убиецът не е хвърлил главата на втората жертва в кладенеца. Казваш, че освен трупа си намерил само някакъв вързоп с дрехи, така ли?

— Ето го там в ъгъла, господарю.

— Добре. Сега ще го отнесем в кабинета ми. Заключи след нас вратата!

Стъпките им прокънтяха в пустия коридор. Докато вървяха, съдията попита:

— Кой научи за твоето откритие, Ма Жун?

— Никой освен Фая и другия мъж, които пазеха. Обясних им, че никой в съда не бива да узнае. Донесохме тук тялото, увито в одеяло, и аз казах на стражниците, че е труп на разбойник, който сме намерили в гората.

— Чудесно! И колкото по-дълго убиецът мисли, че те е премахнал, толкова по-добре. Утре сутринта още на разсъмване двамата с Фан ще кремирате тялото на Сенсан заедно с отсечената му глава. Голям нехранимайко е бил приживе, но и той има право да се пресели в отвъдното цял-целеничък.

Влязоха в кабинета и съдията Ди се отпусна тежко в креслото си. Помощникът му припали свещта върху писалището със своята и също седна.

— Между другото, господарю — каза той, — когато. снощи влязох в залата на храма, усетих зловоние, което ми напомни вонята на гниене в дома на онази ужасна жена Тала.

— Аз пък не подуших нищо такова вчера следобед. Може да е бил някой умрял прилеп, там ги има със стотици. Понеже отвори дума за магьосницата, дока то вечеряхме, се яви началникът на стражата и съобщи, че Тала е напуснала града или просто се укрива, точно както се опасявах. Стражниците напразно претърсили целия квартал. Тамошните хора в този случай били необичайно отзивчиви. Явно и имат страха и дори я мразят, затова ще се радват да я арестуваме. Знаеш какви са тези варвари. Докато шаманите им се ползват с добро име, ги почитат като богове, но окажат ли се веднъж низвергнати, за тях няма пощада. Тукашните татари вече да са убили Тала, ако не се: страхуваха толкова от нея. Виж, моля те, дали е останало още нещо в чайника.

Докато Ма Жун му пълнеше чашата, съдията продължи:

— По време на вечерята игуменката сподели с мен, че прислужничката и си пада въртиопашка и често се занася със скитниците, които се навъртат около храма. Можеш да отидеш и да се опиташ да измъкнеш нещо от нея. Обаче не бива игуменката да научава, защото специално ме помоли да присъства на евентуалния разговор. Както се досещаш, пред нея момичето няма да посмее дума да обели — той остави чашата си на писалището и с мъка потисна прозявка та си. — Е, хайде сега да разгледаме дрехите.

Ма Жун донесе вързопа. Преметна през облегалка та на стола си спретната синя куртка и чифт панталони, след което претърси ръкавите. После опипа и по шевовете.

— Нищичко, господарю. Убиецът е помислил за всичко. Съдията се взираше в дрехите, подръпвайки бавно бакенбардите си. Внезапно вдигна глава.

— Нали ми каза, че Ли търсел помощника си Ян, който ненадейно изчезнал? А един шивач споделил с теб, че младежът дружи с разни хаймани и самият той е развейпрах. От друга страна, Алю ни осведоми, че Сенсан кроил нещо с някакъв висок мъж, облечен спретнато в синя дреха и с вид на служител. Може да е малко пресилено като догадка, но не е ли възможно неизвестната жертва да е именно изчезналият прислужник на художника?

— В такъв случай — замислено каза Ма Жун — бихме могли да извикаме утре Ли Къ да огледа трупа. Художниците имат набито око, би трябвало да разпознае формата на ръцете му или общо фигурата, ако е той, и…

Съдията Ди вдигна ръка и каза:

— Не, засега предпочитам да не забъркваме Ли, докато не сме изяснили произхода на абаносовата кутия. Вземи легена от страничната масичка и го напълни догоре с чиста вода — и след като озадаченият помощник изпълни нареждането, съдията продължи: — Сложи го сега пред мен. Така. Вземи куртката и я изтупай над легена с линията ми.

Докато Ма Жун отупваше дрехата, магистратът придърпа свещта към себе си и се вгледа в прахта, която се разстла върху повърхността на водата. След малко даде знак с ръка.

— Достатъчно. Хайде сега и панталоните.

Когато Ма Жун изтупа енергично и тях с дългата дървена линия, съдията каза:

— Дотук добре. Да видим сега какво се получи — той наведе глава над легена и разгледа внимателно водата. — Точно така! — възкликна той след миг. — Наистина е бил Ян. Виж, тези сиви прашинки отгоре са обикновена домашна прах. Но на дъното, около тези две по-едри парченца, се образува малко червено облаче, а тук, под пръста ми, се разнесе жълта боя, примесена с малко синьо. Това са частици от прахообразните бои на професионален художник. Трябва да са попаднали върху дрехите на Ян, докато е чистел и подреждал статива в ателието на Ли. Направихме някаква крачка, Ма Жун! Той стана и закрачи напред-назад из стаята. От сънливостта му не бе останал и помен. Помощникът пръсна игриво по повърхността на водата в легена и от дъното се надигнаха нови цветни облачета. Съди ята спря на място. Скръсти ръце в дългите си ръкави и продължи:

— Сега, след като дръзкото предположение наистина се потвърди, Ма Жун, се изкушавам да направи още едно. За мотива на двойното убийство. Не мисля, че версията за изнудване ще се потвърди, поне не в този вид, за който мислиш ти. Но ако приемем, че думата „злато“, татуирана върху гърба на Сенсан, е употребена буквално, тя явно се отнася до златно съкровище, скрито в храма. Ала Хун прегледа старателно старите записки за историята на сградата, без да открие и най-малкия намек за скрито там злато през тези близо три столетия. А и да е имало такова, невъзможно е войниците да не са го открили след прогонването на варварите. Убеден съм, че са разпитали най-подробно обитателите и са преровили щателно околността — той отново седна на мястото си. — Та аз правя следната дръзка догадка, Ма Жун. Търсили са златото на императорския ковчежник. Петдесет тежки слитъка!

— Но тази кражба е станала миналата година, господарю…

— Точно така. Ала крадецът е трябвало да изчака, докато нещата затихнат и властите се откажат от търсенето. Да предположим, че е съобщил на някой съучастник или на главатаря си, че златото е скрито някъде в храма, но без да уточнява точно къде. Да предположим също, че е умрял, преди да го измъкне оттам. Тогава останалите са се озовали в задънена улица. Наложило им се е да претърсят целия храм и голяма част от околността. Ян и Сенсан, заедно или поотделно, са ги издебнали и са научили тайната. Направили са опит да ги изнудят и тук е мястото на твоята версия, Ма Жун. Но и двамата явно са подценили враговете си и в резултат са намерили смъртта си.

Ма Жун кимаше възторжено:

— Мисля, че улучихте право в целта, господарю. Петдесет златни слитъка могат да се скрият по най различни начини: в един голям вързоп, в плоска продълговата кутия, в няколко по-малки опаковки и така нататък. Така става ясно защо са търсили и под подовете и зад ламперията в кулите.

— Точно така. И златото си е още там, Ма Жун! Ако убийците на Ян и Сенсан го бяха докопали, нямаше да объркват двата трупа. Щяха да офейкат със съкровището веднага след премахването на двамата. И не би имало нужда да се опитват на всяка цена да скрият от нас уликата с татуировката. Не би имало смисъл също да се връщат тази нощ в храма и да се опитват да те убият. Да, златото е там някъде и ние трябва да го намерим. Утре сутринта отиваме, Ма Жун. А сега — в леглото.