Привидението от храма

ГЛАВА XIII

Господин Ли Мей се завръща; още едно непредвидено обстоятелство обърква плановете на съдията Ди

Сержант Хун и Ма Жун изслушаха с изумление онова, което съдията им съобщи за посещението на госпожа У. Той прелисти от ново своите записки и заключи:

— Доста безсрамна жена, хитра и проницателна, що се отнася до плътските отношения между половете, но пък абсолютно неспособна да оцени душевността на човек като съпруга си. Той иска да научи какво се е случило с дъщеря му, като същевременно се опитва да защити жена си независимо от не съвсем пристойното и минало. Затова в края на нашия разговор настоя да му обещая, че ще го уведомя за новопоявили се доказателства по случая, преди да предприема законосъобразни действия. Ако случайно разкрия, че жена му наистина е замесена в изчезването на дъщеря му, господин У възнамерява да ме убеди да се откажа от издирването.

— Мислите ли, господарю, че подозренията му имат някакви основания? — запита сержант Хун.

Съдията се замисли, поглаждайки мустаци.

— Нямам ни най-малка представа, признавам си — отвърна накрая той. — Това, което със сигурност знам, е, че теорията на госпожа У за бягството на Нефритова Звезда с неизвестен любовник е пълна безсмислица. Ако наистина си е имала някого, не е възможно мащехата да не го е научила. А доколко мащехата може да е замесена… Тя сподели с жена ми подозренията на мъжа си, негодувайки искрено, но това, раз бира се, не доказва нищо. Беше твърдо убедена, че е дошъл при мен да я обвинява. Госпожа У е извънредно чувствена жена, а продължителната плътска не удовлетвореност тласка такъв тип жени към крайности.

— И все пак не разбирам — запита Ма Жун — защо художникът Ли Къ е наел Ян за домашен помощник, след като старият У го е изхвърлил. А Ян очевидно е ухажвал госпожа У. Би трябвало да научим нещо повече за младежа. В крайна сметка той е втората жертва в храма.

В това време съдията прелистваше записките си. Вдигна очи и каза замислено:

— Интересно съвпадение: името на Ян се споменава във връзка с изчезването на Нефритова Звезда миналата година и пак той е потърпевш в случая в храма, който разследваме в момента. Не ми харесва това съвпадение. Никак! Фактът, че магьосницата Тала е познавала девойката, сочи недвусмислено, че в историята са замесени и татари.

— Бих могъл отново да се видя с Тълби и да я помоля да разпита сред своите сънародници за отвлечено китайско момиче — предложи Ма Жун.

Внезапно му бе хрумнало, че в сравнение с Тала и госпожа У изгората му е направо цвете.

— Да, добра идея, Ма Жун. Може би Нефритова Звезда е била затворена в някакъв долнопробен вертеп в северната част на града. Първо обаче ще трябва да събереш повечко сведения за Сенсан. Ако госпожица Нефритова Звезда наистина е била отвлечена, рано или късно ще пипнем негодниците. Но неотложната ни задача в момента е да открием убиеца от храма, преди да е извършил ново престъпление. Дръзкото покушение срещу теб снощи показва колко е опасен.

На вратата се почука и на прага се появи един слуга.

— Господин Ли Мей отново е тук, господарю. Много ще ви бъде благодарен, ако му отделите минутка-две. — Поканете го да влезе — съдията се обърна към двамата си помощници: — Стори ми се преди малко, че Ли има нещо наум, но префекта не му даде да се изкаже.

Щом видя, че магистратът не е сам, сарафинът видимо се притесни.

— Седнете, господин Ли — нареди нетърпеливо съдията. — Тези двама мъже са мои доверени помощници.

Ли Мей седна на стола, който му предложи Хун. Внимателно приглади полите на сивата си роба и като погледна спокойно съдията изпод тежките си клепачи, каза:

— Много съм ви задължен, че благоволихте да ме приемете, ваше превъзходителство. В присъствието на господин У не можех да говоря свободно — той се прокашля. — На първо място бих искал да подчертая, че все още смятам госпожица Нефритова Звезда за моя годеница и възнамерявам да се оженя за нея веднага щом бъде открита, каквото и да й се е случило през тези шест месеца — той стисна решително тънките си устни. После продължи: — Второ, подразбрах, че съзнателно не споделяте с баща й новопоявилите се факти по съдебния случай, за да не го нараните. Напълно съм готов да приема истината, колкото и сурова да е тя — той се вгледа изпитателно в съдията.

— Съжалявам, господин Ли, но мога само да повторя онова, което казах сутринта и на господин префекта — посетителят кимна сдържано и съдията продължи: — Както и да е, вие можете много да ми помогнете в разследването, ако ми разкажете какво точно сте пред приели миналата година с префекта, за да откриете девойката.

— На драго сърце, ваше превъзходителство. Тогава отидох лично в южните квартали и се опитах дискретно да науча нещо. Нищо не излезе и тогава наредих на секретаря си, тукашен човек, който познава много хора, да разпита из подземния свят. Но и той удари на камък — сарафинът хвърли бърз поглед към съдията и продължи: — Убеден съм, че госпожица Нефритова Звезда е била отвлечена не от местни хора, а от банда скитници, които са я отвели със себе си — той прокара ръка по морното си чело. — Обърнах се писмено за помощ към гилдиите на търговците на скъпоценности в петте най-близки окръга, като приложих графични копия от портрета на моята годеница. И това не даде резултат — той въздъхна дълбоко. — Негово превъзходителство се оказа съвсем прав, като ме упрек на, че не съм посъветвал господин У да се обърне незабавно към съда. Уповавам се на небесата, че още не е прекалено късно. Ако благоволите да разпратите писма до магистратите…

— Точно това възнамерявам да сторя, господин Ли. Бихте ли ме снабдили с десетина копия от портрета на госпожица Нефритова Звезда?

Въпросът като че ли смути сарафина.

— Да, но… в момента не разполагам с такива, ваше превъзходителство. Но ще направи всичко възможно…

— Добре. Добавете и подробно описание. Впрочем портретите вероятно са били работа на брат ви? Като професионален художник той…

Лицето на сарафина пребледня.

— Аз прекъснах всякакви отношения с него, ваше превъзходителство — каза той. — Съжалявам, но трябва да споделя с вас, че той е твърде разпуснат морално. Дълги години живя в къщата ми и аз изцяло го издържах. Пръста си не помръдваше, само мацаше някакви платна или пък четеше едни такива безумни книги за алхимия и нови философски учения. Нощем играеше комар из разни дупки, пиянстваше по кръчмите или още по-лошо. Движеше се из същите среди, както и госпожа У, затова…

Той млъкна и прехапа устни.

— Госпожа У ли казахте? — запита смаян съдията.

— Не биваше да споменавам името и — отвърна разкаяно Ли. — Но тъй и тъй вече го направих, затова поне да ви кажа, поверително, разбира се, че познавах и мъжа, с когото тя живееше преди брака си с господин У. Беше способен майстор на ковани накити, често съм ползвал услугите му. Но се бе събрал с едни хаймани и сам тръгна по лош път. Когато я изостави, тя дойде да ми се моли за някаква работа, например да я взема за продавачка в моя магазин. Точно тогава я видя господин У и се заплесна по нея. Бях решил да го предупредя с какви хора се е събирала дотогава, но тя ми се закле, че не се е замесвала в нищо нередно, и тържествено ме увери, че ще на прави всичко възможно, за да бъде добра съпруга. Не можех да не призная, че наистина е предприемчива и способна жена, затова премълчах съмненията си и женитбата се състоя, миналата година на петнайсетия ден от петия месец. Убедих се, че нещата вървят добре и тя много му помага. За съжаление двете с Нефритова Звезда не се спогодиха.

— Да, и аз дочух такова нещо. А защо?

— Как да ви кажа, госпожицата е мило момиче, начетено, но съвсем неопитно и наивно. Имаше склонност да разглежда нещата чисто теоретично. Така и не можа да преглътне ниския социален произход на мащехата си и дори открито изразяваше своето неодобрение спрямо брака на баща си. Трябва да ви кажа, че неприязънта беше взаимна. Господин У си даде сметка за. това и сам изцяло пое грижата за възпитанието на дъщеря си. Доста странно положение, ваше превъзходителство: едно младо момиче да няма край себе си, по-възрастна жена, към която да се обърне за съвет.. Затова извънредно много се зарадвах, когато баща и ми предложи да я взема за съпруга. Разбира се, аз съм малко по-възрастен, но според господин У девойката се нуждаеше от търпелив мъж, за да я научи на по реалистично отношение към света. С други думи, да смъкне от раменете му товара, който му се бе паднал след смъртта на майката — сарафинът приглади смолисто-черните си мустаци с връхчето на пръстите и продължи: — Изпитвам искрена любов към госпожица та, ваше превъзходителство, и смея да заявя, че се усещам млад за годините си. Единственото ми увлече ние е ловът, с него поддържам форма.

— Забелязах формата ви. Между другото съгласен ли сте с господин У, че неговият секретар Ян е ухажвал дъщеря му?

— Не, в никакъв случай. Не мога да кажа, че Ян ми е бил особено приятен. И той се отдаваше на същите съмнителни занимания като разпътния ми брат. Но в работата си беше винаги изряден. В крайна сметка той е образован младеж — Ли се замисли за миг, после продължи: — Мисля, че господин У беше развил прекалена мнителност спрямо всички мъже, които познаваха дъщеря му. Госпожица Нефритова Звезда не живееше особено весело, ваше превъзходителство, и това беше още една причина, поради която желаех женитбата ни да стане колкото се може по-скоро.

— Благодаря ви за ценната информация, господин Ли. А сега, ако няма друго, трябва да побързам. Имам да уреждам няколко неотложни въпроса преди началото на съдебното заседание. Ще ви държа в течение на разследването.

След като гостът се поклони и излезе, Ма Жун се обади:

— Изглежда ми порядъчен човек. Трябва да се по стараем да…

Ала съдията не го слушаше. Той промълви замислено:

— Не мога да разбера защо му беше да се връща повторно. Сега, като си припомням какво каза, той всъщност ми зададе само един въпрос: какви нови сведения съм получил. Освен това наблегна на две неща: че твърдо е решен да се ожени за своята избраница и че е хубаво да я търсим в съседните окръзи. Струваше ли си да се връща само за това? Странно наистина.

— Мисля си, господарю — вметна сержант Хун, — че целта му беше да очерни пред нас госпожа У. Съвсем не случайно спомена името й и ни разказа за миналото и.

— И аз имам това усещане, Хун. Но сега трябва да се занимаваме с двойното убийство, приятели. Възнамерявах веднага след закуска да тръгнем към из оставения храм, за да го претърсим обстойно, но посетителите объркаха плана ми. Тръгваме след съдебното заседание. Ще гледам да го приключа колко то може по-бързо, просто ще направя кратко съобщение за убийството в храма и ще заявя, че в момента се води разследване, а Алю е изолиран в ареста до окончателното съдебно решение. Твоето присъствие в залата няма да е необходимо, Ма Жун. През това време иди да потърсиш тъй наречения главатар на просяците. Дори и да е без влияние вече, няма начин да не знае какво става в града. Разпитай го за Сенсан. Направи опит да издириш и човека, който го е татуирал. Сигурно няма да е много трудно, защото напоследък силно намаляха кандидатите да обезобразяват, с рисунки телата си, а с това — и майсторите им. Може, и да е странно, но паплачта от простолюдието се люшка в модните си увлечения не по-малко от най- префинените куртизанки. Та ако откриеш този човек, попитай го какво е казал клиентът му за татуировката с изображението на храма. Надявам се, че…

В кабинета влезе началникът на стражата, стиснал под мишница две обемисти папки. Положи ги върху писалището и важно съобщи:

— Това са допълнителните данни по случая Као срещу Ло, господарю. Као е уверен, че въз основа на тези сведения ще сте в състояние да излезете с окончателна присъда още на сутрешното съдебно заседание. Донесох ги от канцеларията, ваше превъзходителство, за да ги прегледате предварително.

При тези думи той усърдно избърса прахта от кориците. Това бе комплектът документи, свързани с един проточил се спор за наследство, който се отнасяше за значителни суми. Обичайна практика беше страната, спечелила делото, да даде щедър бакшиш на началника на стражата и на неговите подчинени, затова те той живо се интересуваха от подобни случаи.

— Добре, началник. Погрижи се съдебната зала да бъде подготвена за заседанието — и веднага щом офицерът затвори вратата зад себе си, съдията Ди възкликна разтревожен: — Ама че лош късмет! Нали поверих делото „Као срещу Ло“ на старшия писар? Той го проучи основно и единствен е наясно с подробностите. Но за беда го пратих в Тонкан. Ще се наложи набързо да прегледаме тези две папки, Хун. Заседанието започва след час. А ти, Ма Жун, гледай да из пълниш каквото ти наредих. Опасявам се, че заседанието ще се проточи до късно следобед!