Привидението от храма

ГЛАВА XIX

Съдията Ди подрежда карти; Ма Жун е изпратен да доведе един отделен участник в срещата на всички гости

Съдията Ди се изправи в креслото си и заяви със скръстени на гърдите ръце:

— Преди да ви обясня защо подозирам именно тези седмината, поотделно или по двойки, ще ви кажа, че случаят е един. Онзи ден — о, небеса, толкова отдавна ми се струва! — мислехме, че имаме работа с три отделни случая. Двата са отпреди близо година: кражбата на императорското злато и загадъчното послание на девойката Нефритова Звезда. Третият, убийството в храма, датира от онази вечер и днес сутринта се убедих от скицата на Пролетно Облаче, че изчезването на госпожица Нефритова Звезда е свързано с извършените там престъпления. Всъщност става дума за едно-единствено престъпление, приятели мои, но с множество разклонения. Всичко започва с кражбата на златото от ковчежника. Покрай тези петдесет златни слитъка се заплита прелюбопитна сложна мрежа от противоречиви човешки страсти. Налей ми още една чаша, Хун.

Съдията изпи припряно чая, после порови из чекмеджето и извади лист хартия.

— Преди няколко минути отбелязах, че датите представляват особено важни улики в този случай. Ето, подредил съм някои от тях. Погледнете!

Сержантът и Ма Жун придърпаха столовете си към писалището и прочетоха онова, което бе написал.

Преди петнайсет години (година на Заека):

— Властите затварят храма „Пурпурни облаци“, построен е скитът и в него са настанени монах и монахиня, отрекли се от новата вяра.

Миналата година (година на Змията):

— 15X — женитба на господин и госпожа У;

— 2XIII — кражба на златото на ковчежника;

— 20XIII — вдовицата на Чан става игуменка на скита;

— 6.IX — изчезва Мин Ао;

— 10.IX — зов за помощ, изпратен от госпожица Нефритова Звезда.

Ма Жун вдигна очи.

— Кой е този Мин Ао, господарю? — попита той.

— Не помниш ли какво разказа сержант Хун, след като прегледа оня ден папката с изчезналите? Тогава откри, че братът на ковача Мин Ао е обявил внезапното му изчезване през нощта на шестия ден от деветия месец, и оттогава няма никаква вест за него. После пък от Ли Мей научихме, че госпожа У е живяла, преди да се омъжи за префекта, с някакъв майстор на ковани украшения, който я изоставил преди година. Днес следобед накарах сержанта да разпита дискретно брата на Мин Ао и Хун получи от него потвърждение, че настоящата госпожа У наистина е съжителствала известно време с Мин Ао. Той бил майстор ключар и надарен ковач, но си останал хай мана и негодник — точно както каза Ли Мей, когато спомена за предишния живот на госпожата. Както и да е, засега запомнете тези имена и дати! Те са от особено значение — той се наведе напред и обърна първата карта. — С тази карта представим У Дзунджен, бившия префект. Той е останал почтен през цяла та си служебна кариера. Но в последните няколко години, след като е обеднял и се е оженил за доста проклета жена, характерът му се е променил. Втора та карта е с името на госпожа У. Слагам я до съпруга и. Ще се съгласите, че има голяма вероятност тази двойка да е дочула новината за пристигащото от Тонкан злато. У често е посещавал дюкяна на Ли Мей, а госпожа У е живяла с ковач. Научавайки вест та, те са осъзнали, че това може би е големият шанс в живота им. Жената се е свързала с предишния си любовник Мин Ао, който е откраднал златото и го е заменил с оловни плочки. Този последен ход вероятно е бил замислен от У. Мин Ао успява да скрие златото някъде в храма. Но тогава възниква непредвидено усложнение. Той изведнъж отказва да разкрие къде точно е скривалището — може би от яд, че любовницата му се е омъжила за друг. Или пък е искал сам да сложи ръка на цялото съкровище. Можем само да гадаем за точните причини. Едно обаче е сигурно: господин и госпожа У за нищо на света не желаят да се примирят. Те оказват натиск върху майстора, нищо чудно да са го изтезавали. След четири дни той е убит и тялото му изчезва безследно. Тогава двойката за почва системно претърсване на храма. Месеци наред няма никакъв резултат. После се появява ново усложнение. Ян успява да изтръгне тайната за съкровището от госпожа У — имаме солидни основания да вярваме, че двамата са били любовници. Може и да я е узнал, шпионирайки господин У. Ян наема Сенсан, за да изнудва семейството на префекта. Тогава съпрузите подмамват Ян и Сенсан в храма и ги убиват.

— Ако тази теория е вярна — възбудено се обади Ма Жун, — тогава онова проклето привидение е била маскираната госпожа У. Но какво се е случило с Нефритова Звезда?

— Според мен тя е открила, че баща й и мащехата й са убили Мин Ао, затова те са взели решение незабавно да премахнат и нея. Мащехата я е мразела, а и за самия баща изчезването и би било начин да се освободи от гузността заради срамната страст, която е изпитвал към дъщеря си. Вчерашните постъпки на двамата дават пълни основания за такива догадки. Съобщението, разлепено из града по мое нареждане, ги е изплашило до смърт. Чудели са се дали вече не разполагам с решителни улики за извършеното от тях убийство на момичето, дали няма всеки момент да ги призова на разпит. Тогава са избрали нападението като средство за самозащита. Жената тича при третата ми съпруга, а той — при мен в отчаян опит да разберат какво съм разкрил, и с много приказки да ме накарат да се усъмня в заключенията си. Версията ми обаче има един съществен недостатък. Господин У е бил в състояние да хвърля камъни по Ма Жун на дъното на кладенеца и да бутне част от порутената зидария на храмовата ограда върху него, но ми се струва неправдоподобно възрастен и слаб мъж като него да удуши силния Ян и да намушка с нож пъргавия Сенсан. Нима би могъл сам да премести трупа на Сенсан и да ти се изплъзне тъй ловко в тъмния храм, Ма Жун? А ти, сержант, имаш ли да добавиш нещо?

Хун поклати отрицателно глава и съдията продължи:

— Ето я сега и третата карта, сарафинът Ли Мей. Той, разбира се, е имал най-голяма възможност пръв да научи новината от Тонкан. Както знаем, госпожа У не е живяла особено благочестиво, преди да се омъжи за бившия префект. Защо да не допуснем, че е под държала връзка и с Ли със или без знанието на Мин Ао? Когато по-късно господин У се влюбва в нея, Ли Мей насърчава неговия избор: какво по-удобно за него от това да омъжи любовницата си за своя най-добър приятел! У пък е решил да му даде дъщеря си за жена. Още по-добре: Ли ще има млада хубава женичка, а и ще разполага с благовиден предлог, за да продължи тайно връзката си с мащехата. Ли Мей и госпожа У организират кражбата на златото, използвайки Мин Ао за оръдие. Но отново възникват двете непредвидени спънки, за които вече споменах: Мин отказва да разкрие къде точно е закопал златото, затова те го убиват. Нефритова Звезда успява да разбере истината за убийството или за изневерите на мащехата си и на свой ред бива премахната. Госпожа У отдавна я ненавижда, а Ли предпочита златно съкровище пред младичка булка. Що се отнася до двойното убийство в храма, Ли Мей е висок и як мъж в добра физическа форма, която поддържа с лов. Достоен противник за теб при гонитбата из тъмния храм, Ма Жун! Да имаш някакви възражения, сержант?

По лицето на Хун бе изписано колебание. След известно мълчание той каза:

— Но, господарю, как се връзва подобно предположение с опита на Ли Мей морално да опетни госпожа У? Та той направи всички възможно, за да изтъкне съмнителното и поведение в миналото.

— Възможно е да го е сторил умишлено, за да ни заблуди, че няма нищо общо с нея. Ли е знаел отлично, че не разполагаме с абсолютно никаква конкретна улика, и предварително я е подучил какво точно да каже на третата ми съпруга. Значи засега разполага ме с двама заподозрени мъже и една жена. Четвърта та карта отново е свързана с жена. Ето обръщам я и я поставим до тази на Ли Мей.

Сержант Хун се наведе и възкликна изумено:

— Игуменката!

— Да, игуменката. Да не забравяме, че е вдовица на златар, и няма никакво съмнение, че е познавала колегата на мъжа си Ли Мей. Ами ако допуснем, че е имала с него тайна любовна връзка? Според съдебния регистър съпругът и е починал през първия месец от годината на Змията, внезапно получавайки сърдечен удар. Дали не е разкрил случайно изневярата на жена си с Ли, след което въпросната двойка му е помогнала да напусне нашия грешен свят? Мисля, че си струва подробно да проучим обстоятелствата около неговата смърт. Както и да е, в случая е по-важно, че през месеца, в който е откраднато златото, тя става игуменка на скита: идеално положение за човек, кой то желае да тършува необезпокояван в изоставения храм за скрито съкровище. И накрая, тя предварително знаеше, че ти, Ма Жун, ще отидеш да огледаш околностите на храма. Самият аз и го съобщих на тържествената вечеря по случай рождения ден. При това тя си тръгна много рано, веднага щом приключихме с последното блюдо. Извини се, че имала главоболие.

— Следователно се е завърнала в храма тъкмо на време, за да ме примами към стария кладенец — горчиво отбеляза Ма Жун. — А снощи, след като е помогнала на неизвестния убиец да срути върху мен цяла грамада откъртена зидария, е разполагала с достатъчно време, за да се завърне в скита, докато аз гонех Ли из тъмния храм. Но тогава какво е мястото на Нефритова Звезда в тази версия, господарю?

— Същото, както и в предишния случай: заварила е на местопрестъплението убийците на Мин Ао.

— Допускам дори, че игуменката се е наслаждавала при убийството на горкото момиче — подметна злобно Ма Жун. — Прислужничката й ми разказа с какво злорадство тази жестока гадина я пердаши с пръчка. А какво, господарю, се е случило с Нефритова Звезда според вас?

— Според думите на Тала — отвърна замислен съди ята — е умряла с прекършен врат. И то на десетия ден от месеца — същия, в който е изчезнала от дома си. Но пък от съобщението в абаносовата кутия излиза, че е починала някъде около дванайсетия ден.

— Датата, която тя посочва в зова си за помощ, ми изглежда правдоподобна — отбеляза сержант Хун. — Държали са я в плен от десети до дванайсети без храна и вода.

Съдията Ди се пресегна към петата карта.

— Тази е с името на Ли Къ, художника. Както виждате, поставил съм го между госпожа У и игуменката. И така… Ли Къ е имал съвършено същата възможност да научи за златото, както и брат му Ли Мей, защото тогава все още е живеел в неговия дом. Пак по тази причина е могъл да срещне там и Мин Ао, и жената, която по-късно става госпожа У — съдията премести картата по-близо до тази на госпожата и загледа оформилата се двойка с доволна усмивка. — Трябва да призная, че тази комбинация ми допада. Определено! Една чувствена жена, омъжена за престарял мъж, и един безотговорен художник, поклонник на романтичната любов, който се навърта около нея. И двамата наближават средната възраст, когато страстта е дори по-пламенна, отколкото в младостта.

— Ли Къ също знаеше, че възнамерявам да ходя в храма — промърмори Ма Жун. — Казах му го, когато го срещнах, отивайки към Източната врата. А и първоначално абаносовата кутийка е била притежание на Ли. Освен това той ходи по планините, як е и е издръжлив. Затова така ловко ми се изплъзна в храма.

Съдията кимна, после измести картата на Ли Къ по близо до тази на игуменката и заяви:

— Тази комбинация определено не ми харесва толкова. Но пък да не забравяме онези отблъскващи будистки картини, които рисува Ли. Сигурно навремето подробно е изучил изложените в храбра оригинали, пак там може да се е запознал и с игуменката, която още като съпруга на Чан е била ревностна будистка. Така, минавам на шестата карта, с името на Ян.

— Но той нали е убит! — възкликна учуден сержантът.

— Да не пренебрегваме умрелите, Хун, припомняйки си предупреждението на Тала. Умишлено сложих картата на Ян върху тази на Ли Къ, а до тях — картата на госпожа У. Гледайте, тази комбинация е дори по правдоподобна от онази между Ли Къ и госпожа У. Една неудовлетворена чувствена жена и доста по млад от нея студент бохем живеят под един и същ покрив. Да предположим, че тя е казала на Ян за златото и го е склонила да свърши черната работа. Видяхме трупа на младежа: жилаво момче, способно без затруднения да се справи и с Мин Ао, и с Нефритова Звезда.

— Но по-късно самият Ян е бил убит заедно със Сенсан — възрази сержант Хун.

— Именно! Затова и сложих картата му върху тази на Ли Къ. В месеците след кражбата на златото картината се променя. Госпожа У пренасочва чувствата си към Ли Къ. Заявява решително на Ян, че между тях всичко е свършено и той съответно трябва да забрави за съкровището. Но студентът отказва да се примири. Отива при художника и му заявява, че не дава пукнат грош за бившата си любовница, но си иска половина та от златото. За да може да държи под око действията на двойката, Ян принуждава Ли Къ да го наеме за прислужник със заплахата, че в противен случай ще разкрие изневярата пред стария префект. Впоследствие обаче решава, че не си струва да се занимава с дребна риба като художника, и намисля сам да при свои всичкото злато. За целта се свързва със Сенсан, изпечен негодник, който му е бил нужен при претърсването на храма. Ала там са били изненадани и убити от Ли Къ и госпожа У — съдията Ди вдигна в ръка шестте карти. Облегна се назад в креслото, разбърка ги и заяви: — Възможни са, разбира се, и други комбинации, но смятам, че засега успяхме да обхванем най-правдоподобните, които трябва да има ме предвид при разследването.

— Остана още една карта, господарю! — обади се Хун.

Съдията се надигна отново.

— А, да, седмата! — обърна я той и тя се оказа изцяло черна. Той я вдигна и отрони бавно: — Първоначално я бях нарекъл „привидението от храма“. Но после реших да я оцветя изцяло в черно. Тази карта всъщност означава „смърт“.

Той мушна черната карта сред останалите, разбърка ги и хвърли колодата в чекмеджето. После скръсти ръце и продължи:

— При обичайния начин на действие би следвало оттук насетне да започнем най-подробни и щателни проучвания. Нормално би било да проследим назад живота на всеки от заподозрените, да разпитаме домашните им прислужници, продавачите от дюкяните, в които пазаруват, и тъй нататък. Това би отнело няколко седмици, ако не и месеци, дори при условие че нашите приятели Цяо Тай и Тао Ган бяха тук и се включеха най-активно. За щастие имаме възможност да използваме далеч по-кратка процедура — той при дърпа към себе си скицата, начертана от Пролетно Облаче, забарабани по листа и заяви: — Благодарение на този точен план ще сме в състояние още тази вечер да проведем решаваща проверка на версиите. Преди половин час изпратих един служител да занесе две писма. Едното е адресирано до господин и госпожа У, другото — до техния приятел Ли Мей, сарафина. По каних ги да се явят след два часа в изоставения храм, за да им съобщя на място резултатите от издирването на Нефритова Звезда.

— Ами Ли Къ и игуменката повикахте ли, господарю? — попита Ма Жун.

— Нея ще доведа лично от скита. И без това мислех да камина, за да видя как е младият Фан. А пък ти, Ма Жун, сега ще отидеш в дома на Ли Къ. Кажи му, че съм наредил да го отведеш в изоставения храм, за да му покажа там нещо, за което друг не бива да научи, и да му искам съвет. Преведи го по задната пътека, за да не види останалите. Ще изчакате зад храма и щом той ми потрябва, ще ти дам знак да го доведеш. Тогава ще влезете през малката задна врата в централната зала.

Ма Жун се надигна веднага, но съдията побърза да добави:

— И го дръж непрекъснато под око. Заподозрян е в убийство!

— Няма да му дам да мръдне — заканително обеща помощникът и излезе.

Съдията също се изправи:

— Хайде, Хун! Трябва да стигнем, преди да са дошли гостите. Искам първо да проверя теория та си, а после — всеки заподозрян поотделно.