Привидението от храма

ГЛАВА IV

Сержант Хун докладва за безуспешно дирене в архивите; един нехранимайко отрича отправените му пред съда обвинения

Когато Ма Жун влезе в кабинета на съдията Ди, Хун тъкмо помагаше на своя господар да облече тежката официална роба от зелен брокат с извезана със злато широка яка. Намествайки на главата си черната шапка със стърчащи краища пред специално високо огледало, съдията изслуша отчета на Ма Жун за проведения разговор с шивача.

— Не знам какво да мисля за всичко това — замислено каза Ди. — Хун прехвърли папката с безследно изчезналите, но и той не стигна доникъде. Нека сам ти каже какво е открил.

Сержант Хун взе лист с някакви записки от писалището и рече:

— На четвъртия ден от деветия месец са регистри рани двама изчезнали. Първият случай е с един татарски търговец на коне от града, който съобщил, че дъщеря му внезапно се изгубила. Обаче след няколко месеца тя се появила заедно със съпруг от задграничната степ и малко бебе на ръце. При втория случай братът на един железар и ковач на име Мин Ао обявил, че човекът излязъл от къщи на шестия ден от деветия месец и повече не се върнал. За да се уверя докрай, прегледах целия списък от годината на Змията, но никъде не се споменава за девойка на име Нефритова Звезда.

Ударът на големия бронзов гонг над входа на съда долетя до кабинета. Проехтя трикратно, напомняйки, че съдебното заседание трябва да започне всеки момент.

Сержант Хун дръпна завесата, разделяща кабинета на съдията Ди от съдебната зала. Виолетовата тъкан бе извезана със златна нишка, очертаваща огромен единорог, традиционния символ на проницателност та. Съдията се изкачи на подиума зад високата съдийска маса, застлана с червена покривка, която от пред висеше до пода. На масата имаше купчина официални документи и до тях — голям квадратен пакет, обвит с намаслена хартия. Съдията го огледа любопитно, после скръсти ръце в широките си ръкави и вдигна глава към заседателната зала.

В обширното помещение с висок таван беше доста хладно. Виждаха се десетина-петнайсет слушатели, небрежно облегнати на стената отзад. Явно искаха най-вече да се скрият от жегата, а не толкова да изслушат вълнуващ съдебен процес за убийство. Осем стражници се бяха подредили в две редици по чети рима пред подиума, а началникът им стоеше малко встрани, стиснал в ръка солиден кожен камшик. От широкия му кожен колан висяха два чифта белезници. Зад него съдията видя четирима мъже, явно работници, облечени в чисти сини куртки, с доста разтревожени лица. Двама писари седяха до ниска масичка отляво на подиума с готови за писане четчици.

След като сержант Хун и Ма Жун се изправиха зад креслото на съдията Ди, той вдигна чукчето — продълговато парче плътно дърво — и удари с него по съдийската маса.

— Обявявам заседанието на окръжния съд в Ланфан за открито! — съобщи той.

Прочете обвинителния акт и нареди на началника да доведе обвиняемите пред масата.

По даден знак двама стражници отидоха до входа и подкараха към подиума един върлинест мъж. Беше облечен в изпокърпена кафява куртка и широки пан талони. Съдията Ди набързо огледа длъгнестото му, изпечено от слънцето лице, украсено с проскубани мустаци и къса брадичка. Отдавна неподстригвана сплъстена коса висеше на омазнени кичури върху челото му. Стражниците го натиснаха да падне на колене върху каменните плочи пред съдийската маса. Самият началник се изпъчи над коленичилия, поклащайки камшика си напред-назад. Съдията Ди прегледа справката най-отгоре на купчината пред себе си. После вдигна очи и запита строго:

— Ти ли си Алю, трийсет и две годишен, без опре делена професия и местожителство?

— Да — изхленчи обвиняемият. — Но искам да заявя тук и сега, че…

Полицейският началник докосна предупредително рамото на Алю с дръжката на камшика.

— Отговаряй само на въпросите на негово превъзходителство! — изръмжа той.

— Моля ви да изложите обстойно съдебния случай пред обвиняемия, господин началник.

Офицерът се изпъна, прокашля се с достолепен вид и започна:

— Снощи този мъж се отбил за вечерния ориз в кръчмата на Чоу, недалеч от Източната врата, заедно със Сенсан, печално известен побойник в квартала. Изпили четири кани вино и се скарали кой да плати. Намесил се и кръчмарят Чоу, в резултат на което бил постигнат компромис. Алю и Сенсан се съгласили да хвърлят зарове. Тъй като вторият загубил доста, внезапно се нахвърлил върху другаря си и го обвинил в измама. Стигнало се до ръкопашен бой, при което Алю понечил да халоса Сенсан с празна кана по главата. Кръчмарят се обърнал за подкрепа към околните. С общи усилия успели да убедят двамата да напуснат заведението. Чули Сенсан да казва, че ще си уредят сметките в изоставения храм. Имал предвид стария будистки храм „Пурпурни облаци“, ваше превъзходителство, дето е на хълма оттатък Източната врата. От десетина години вече седи празен и всякаква паплач се навърта нощем там.

— Наистина ли в храма са отишли обвиняемият и Сенсан? — запита съдията Ди.

— Наистина, ваше превъзходителство. Стражите на Източната врата заявиха, че двамата излезли около час преди полунощ, като гръмогласно си разменяли обвинения в измамничество. Стражите ги предупредили, че ще залостят вратата през нощта, на което Алю изкрещял, че и бездруго не възнамерява да се връща в града.

Арестантът вдигна очи и понечи да каже нещо. Но началникът леко вдигна камшика си и той побърза да се свие отново с наведена глава.

— Тази сутрин на зазоряване ловецът Мън се яви в съдилището и съобщи, че когато влязъл в централната част на храма, за да си почине, открил един труп, проснат пред олтара. Незабавно се отправих натам с двама стражници. Главата беше отсечена и лежеше до тялото в локва кръв. Идентифицирах жертвата като известния побойник Сенсан. Там за белязах и оръжието на престъплението, а именно тежка брадва с двойно острие, татарска изработка. Наредих да се претърсят околностите на храма и намерих обвиняемия заспал под едно дърво в края на храмовата градина. Куртката му беше опръскана с кръв. Опасявах се, че докато отида да взема заповед за задържането му, той може да избяга, затова го арестувах на място с обвинение в скитничество. Когато разбрах, че последното място, което посетил, преди да напусне града, била кръчмата на Чоу, отидох веднага там и собственикът ми разказа за избухналата свада. Господин Чоу е тук в момента, за да даде показания заедно с двама от редовните си клиенти, които били свидетели на кавгата. Тук е и ловецът Мън.

Съдията Ди кимна. Обърна се към Ма Жун и го полита шепнешком:

— Не е ли твърде необичайно едно сдърпване между побойници да бъде разрешено с брадва?

— Така е, господарю — отвърна помощникът. — По естествен би бия удар с нож или със сопа по главата.

— Нека сега да разгледаме оръжието на престъплението.

Ма Жун разви хартията. Пред очите им се показа брадвичка с двойно острие и извита дръжка, около метър дълга. Острите като бръснач ръбове бяха зацапани със спечена кръв. Бронзовият наконечник беше изваян във формата на зловещо ухилена демонска глава.

— Как се е сдобил убиецът с това чуждоземско оръжие, началник?

— Открил го е на място, ваше превъзходителство. В централната зала на храма няма друго освен олтарна та маса в дъното. Но в една ниша на страничната стена са поставени две алебарди и две брадвички. Когато храмът е бил още действащ, оръжията са били използвани при ритуалните танци. После монасите ги изоставили там. Никой не смее да ги открадне, защото са свещени и могат да донесат нещастие.

— Сенсан имал ли е роднини в града, началник?

— Не, ваше превъзходителство. По-рано живял с брат си на име Лаоу, но неотдавна той се преселил в съседния окръг Тонкан.

Сержант Хун се наведе към съдията и прошепна:

— В протоколите за официалните процедури, предприети от тамошния магистрат, открих, че наскоро той е осъдил Лаоу на шест месеца затвор. Записано е и името на една жена, с която съжителства. Обвинението е кражба на прасе.

— Ясно — каза съдията и се обърна към подсъдимия: — Алю, разкажи пред съда какво точно се случи снощи.

— Нищо, милостиви господарю, абсолютно нищо. Кълна се! Сенсан е най-добрият ми приятел, защо ми е да…

— Скарали сте се сериозно и ти си го цапардосал по главата — прекъсна го рязко съдията Ди. — И това ли отричаш?

— Не беше така, ваше превъзходителство. Та ние с него все се карахме, за да минава времето. Сенсан ме обвини, че го лъжа на зарове, което си беше истина. Всеки път го правя и той все не можеше да разбере как става. Открай време си е така между нас. Повярвайте, милостиви господарю, не съм го убивал. Заклевам се! Никога не съм вдигал ръка на някого, и през ум не ми е минавало…

Съдията удари с чукчето.

— Разкажи какво се случи, след като двамата напуснахте кръчмата.

— Тръгнахме към Източната врата и по пътя все се разправяхме, но така, по приятелски. Щом излязохме от града, се хванахме под ръка и запяхме. Сенсан ме теглеше нагоре по стъпалата, защото бях страшно изморен. Нали целия следобед бях мъкнал дърва за оня кожодер… Та като пристигнахме в двора на храма, той ми рече: „Ще ида вътре да си легна на олтарната маса.“ Аз обаче вече не можех и крачка да направя, строполих се под едно дърво и заспах на мига. Събудих се чак сутринта и видях как този дръвник… — той млъкна сепнато, защото началникът на стражата вдигна заплашително камшика, и после продължи със сгърчено от страх лице: -…ей този офицер ме рита в ребрата и крещи, че съм бил убиец!

— Имаше ли още някой в изоставения храм?

— Нямаше жива душа, ваше превъзходителство. — Регистраторът на смъртните случаи прегледа ли трупа, началник?

— Да, ваше превъзходителство, ето доклада му.

Началникът извади сгънат лист от ръкава си и го положи почтително с две ръце на масата. Съдията Ди хвърли един поглед на документа, а Ма Жун и сержант Хун надникнаха през рамото му.

— Странно, че си е направил труда да отсича главата — промърмори Ма Жун. — Едно обикновено прерязва не на гърлото щеше да свърши същата работа.

Съдията се извърна и го изгледа.

— Регистраторът на смъртните случаи твърди — тихо каза той, — че по тялото не са открити други рани или следи от насилие. Тъй като Сенсан е бил известен побойник, това също буди известни подозрения — той се замисли за миг, поглаждайки дългата си черна бра да. После отново заговори на двамата си помощници: — Нашият регистратор е аптекар по образование. Съвестен човек е, не ще и дума, но му липсва опит в съдебната медицина. Мисля, че е най-добре сами да огледаме трупа,преди да продължим разпита.

Той удари с чукчето и нареди:

— Обвиняемият да бъде отведен в ареста. Съдебното заседание се прекратява до второ нареждане.

Надигна се и изчезна зад завесата с бродирания единорог, следван от Хун и Ма Жун.