Привидението от храма

ГЛАВА XVII

Ма Жун пада три пъти за една нощ; съдията Ди се кани да пристъпи към решителни действия

Той се взираше в привидението, вцепенен от изненада. В следващия миг му мина през ум, че предната нощ призракът го бе извел на скритата пътека към кладенеца. Дали пък сега не възнамеряваше да… Ма Жун се втурна напред.

— Братко Шаопа, аз… — извика зад него Пролетно Облаче.

Внезапно привидението вдигна ръце високо над главата си. Лунната светлина озари сребристите ръкави. Ма Жун замръзна на място, не знаеше какво се крие зад този заплашителен жест. Момичето се блъсна задъхано в гърба му. В същия миг от стената полетя лавина от тухли и се струпа на камара току пред краката му. За миг той остана замръзнал, безмълвно вторачен във високата купчина, препречила пътя му.

— Какво стана? Какво…? — попита възбудено девойката зад него.

— Това беше опит да ни убият! — побеснял процеди Ма Жун. — Стой на място и не мърдай!

Той скочи върху камарата от натрошени тухли. Оттук се виждаха ясно ръбовете на дупката в стената над главата му. Метна се пъргаво и се прехвърли в задния двор на храма. В момента, когато се приземя ваше, някаква тъмна фигура се шмугна към задната врата на главната зала. Ма Жун изтича до вратата, застана на четири крака и бързо пролази вътре. Свърна надясно с гръб към стената, готов да сграбчи през краката евентуалния си нападател, щом го зърне. Но, нищо не помръдваше в мрака. Той предпазливо опипа наоколо, без да усети нищо. В отсрещния край на помещението нещо светлееше. Сигурно беше металната решетка на шесткрилата входна врата. Отново, долови във въздуха зловонния мирис на разтление. Напрегна слух, но дочу само припляскването на уплашен прилеп. И все пак беше сигурен, че убиецът се спотайва някъде в тъмната зала. Тук щеше да се. състои решителната схватка между двамата. Той си помисли с мрачно задоволство, че за момента има известно предимство, дори и престъпникът да бе въоръжен. Ма Жун имаше зад гърба си десетки подобни схватки в пълен мрак и добре владееше тънкостите и прийомите, подходящи за случая. Освен това благодарение на първото си посещение тук и на подробния план, направен от Пролетно Облаче, имаше съвсем ясна представа за всяко кътче в залата.

Безкрайно предпазливо той се запромъква край каменната стена, опрял о нея дясното си рамо, напредвайки стъпка по стъпка към другия ъгъл. Усещаше всеки мускул напрегнат, готов за бърза реакция при най-слабия шум. Когато наистина стигна ъгъла, пръстите му внезапно напипаха парче плат. Той веднага се хвърли напред, протегнал ръце, за да сграбчи през краката евентуалния си противник. Но не хвана нищо, само си ожули главата в стената. Полузамаян от болката, чу някъде отпред припрени стъпки. Сега пък нещо желязно издрънча о камъка, явно престъпникът носеше меч. За миг Ма Жун остана на пода. Отново опипа наоколо и осъзна какво всъщност се бе случило. Онова, което бе взел за парче плат, най вероятно е било паяжина, насъбрала прах с годините.

Главата му още бучеше, но знаеше, че трябва да се махне от този ъгъл колкото може по-скоро. Малката врата към коридора с монашеските килии сигурно не беше далеч. Известно време пълзя натам, докато напипа твърда дъсчена повърхност. А сега — към нишата, в която се пазеха ритуалните оръжия. Да, ето ги двете дебели дръжки на алебардите. Но на друго ръцете му не попаднаха. Така вече знаеше и с какво оръжие разполага противникът му — с втората татарска брадвичка. Помисли си с кисела усмивка, че все пак е извадил късмет. Брадвичката нямаше да е от голяма полза в тъмното, докато алебардата бе чудесно оръжие, най-подходящото за случая. Умееше добре да борави с него. Дългото над три метра копие можеше да прободе кожена броня, острият като бръснач ръб щеше да разцепи на две вражеския череп, а куката от другата страна служеше за сваляне на конник от седлото или за събаряне на бягащ воин на земята. При това той разполагаше с две алебарди наведнъж: едната за бой, другата — за разузнаване в тъмното или за препъване на противника.

Ма Жун се изправи на крака и безшумно пое алебардите от нишата, придържайки ги изправени. Дока то стоеше така неподвижно, изчаквайки глухото бучене в главата му да премине, се опита да се ориентира. Сигурно беше застанал до последната колона в лявата редица. Пред лявата му ръка беше празното място до олтара. Той наведе успоредно на пода алебардата в дясната си ръка и я размаха напред-назад из въздуха. Оръжието не срещна препятствие, той се извърна, за да се увери, че никой не се е притаил в тясното пространство между редицата колони и стената. Вдигна отново двете алебарди нагоре, тръгна на пръсти към средата на залата и спря с лице към главния вход.

Пред него ясно се очертаваше правоъгълникът на шесткрилата желязна решетка. Разбира се, невидимият враг не би минал през тази сравнително осветена част между двете редици колони. Сигурно се криеше зад някоя колона вдясно от входа, значи от лявата страна на Ма Жун. По устните му се плъзна зловеща усмивка. Тръгна предпазливо в тази посока, докато накрая стигна до последната колона в редицата. Препречи от едната и страна първата алебарда, опряна в стената, а втората стисна здраво в ръце. Възнамеряваше внезапно да ритне подпряното оръжие, за да изтрополи по пода, а щом противникът изскочеше напред и фигурата му се очертаеше на светлината от процепите в шесткрилата врата, да го цапардоса с алебардата, която бе в ръцете му.

Внезапно затаи дъх, защото му се счу слабо шумолене зад колоната, до която беше застанал. В следващия миг покрай нея наистина се стрелна една тъмна фигура, блъсна настрана копието, което той стискаше, и се втурна към изхода. Изненадан, Ма Жун не успя навреме да препречи пътя на беглеца и в следващия миг разбра, че го е изпуснал. Хвърли оръжието на земята и хукна да го гони. Тъмната фигура спря а малко пред входната врата, нещо тежко изсвистя край главата на преследвача и се удари с трясък в пода. После човекът успя да отвори едното крило. Ма Жун се опита да го спре, но се спъна в някакво въже и се просна по очи. Скочи веднага и се втурна към двора отпред, но видя само отдалеч как беглецът се измъква през трикрилата порта. Когато най-после и той дотича при нея, чу само отдалечаващо се трополене по каменното стълбище далеч надолу по склона.

Бълвайки цветисти ругатни, Ма Жун избърса кръвта от лицето си. На челото му беше започнала да се оформи подутина. Върна се в храма и отново взе алебардата. Замушка яростно с нея шесткрилата врата, докато я отвори докрай. Сега вече можа да види, че въжето, в което се бе спънал, всъщност беше тънка и здрава копринена стълба с две големи железни куки на края. Малко по-нататък, до последната колона, лежеше татарската брадвичка, която непознатият метна по него в тъмното.

Ма Жун излезе от залата през предната врата. Намери Пролетно Облаче седнала на оградата над дупката с фенер в ръцете. Покатери се до нея, целуна обляното й в сълзи лице и й помогна да се прехвърли отвън.

— Онзи обесник ми се изплъзна, принцесо. А ти видя ли привидението?

— Привидението ли? Не, нищо не видях. Сигурно защото и без друго примирах от страх. Ей, ама ти изглеждаш ужасно. Дай да ти избърша лицето.

— Не се тревожи за мен. Ще те отведа в скита и после ще огледам за последно, дано го видя това проклето привидение.

Той я прегърна през раменете и тръгна с нея към с кита.

— Ще се видим пак някой от тези дни, принцесо — каза той.

Побутна я леко навътре и хвърли бърз поглед към покоите на игуменката. Прозорецът и вече не светеше. Притегна панталоните си и тръгна към полянка та, където за последен път беше видял Фан да седи на повален дънер. Изсвири пронизително с пръсти. От говори му само глухият глас на бухал. Запали разтревожен фенера и се зае да претърсва най-старателно треволяка наоколо, изригвайки гневни ругатни, щом някой трънлив шубрак закачеше панталоните му. Знаеше, че Фан в никакъв случай не би се отдалечил по своя воля от поста си.

Едва успяваше да си проправи път през бодливите храсталаци от диви рози, докато излезе на малка просека с десетина тисови дървета в единия край. Тръгна напряко през тревата, ала единият му крак хлътна в някаква дупка и той падна на земята, удряйки лице в кръгъл камък.

— За трети път тази вечер! — изръмжа ядосан Ма Жун, докато се надигаше с мъка.

Взе с въздишка фенера, за да го запали с огнивото, тъй като бе загаснал. Изведнъж се сепна и сърцето му заби учестено. Окова, което бе взел за обрасъл с мъх камък, се оказа смачкана човешка глава. Повдигна му се и той с усилие на волята доближи фенера до обезобразеното лице. В същия миг от гърдите му се изтръгна въздишка на облекчение.

— Благодаря ви, милостиви небеса!

Мъжът не беше Фан. Лицето му беше съвсем непознато. Ма Жун огледа внимателно дупката. Явно беше изкопана наскоро, защото купчината пръст до нея изглеждаше съвсем прясна. После той отново се вгледа в ужасното нещо, което лежеше в краката му.

— Небеса, това сигурно е Ян, убиецът е заровил главата му тук. Но защо му е трябвало отново да я изравя?

Той вдигна фенера и огледа високите тисови дървета. Сред избуялата трева различи фигурата на мъж, а до главата му — смачкан войнишки шлем. Със сподавена ругатня Ма Жун се наведе над проснатата фигура и опипа пулса. Макар и слабо, се усещаше. Ма Жун завъртя предпазливо главата на безчувствения момък и видя на тила му зееща рана. Опипа около нея, внимателно разделяйки слепените от кръв коси.

— Удар отзад! — промърмори той. — Но доколкото мога да преценя, черепът не е пострадал сериозно. Тези шлемове си ги бива. Вярно, че е изтекла много кръв, но това е неизбежно при рани на главата — той вдигна от земята шлема. — Да, негодникът го е улучил с татарската брадвичка и само шлемът му е спасил живота. Не бива да се губи време. Трябва незабавно да събудя игуменката и да видим какви лекарства има в аптечката й.

Ма Жун хукна по пътеката към скита. След като тропа известно време с парче тухла по портата, някой надзърна през кръглия отвор. Той различи зачудено то лице на Пролетно Облаче, а зад нея и игуменката. Извади от ботуша си служебната карта, показа я през отвора и се представи на стопанката:

— Аз съм Ма Жун, един от помощниците на съдията Ди, преподобна майко. Намерих наблизо в гората ранен човек, който спешно се нуждае от помощ.

— Отвори! — нареди игуменката на момичето.

Вече вътре в двора, той обясни подробно положени ето. Игуменката кимна угрижено и каза:

— За щастие тук разполагам с богат набор от лекарства. Грижата за болни и ранени е част от религиозните ни задължения. Моята прислужничка ще ви отведе в кухнята. Там има бамбукова рогозка, която може да послужи за носилка. Момичето ще ви помогне да донесете ранения, яко е. Аз ще се погрижа за човека. Отивам да му приготвя постели в преддверието до моята стая.

Щом влязоха в кухнята, Пролетно Облаче се обърна към Ма Жун с блеснали очи и просъска:

— Лъжец!

Той не знаеше какво да отговори. Богът воин не му бе дал напътствие за това. Все пак двамата понесоха мълчаливо носилката. Тя го погледна изкосо и внезапно каза:

— Добре поне че си хубав, макар и лъжец!

— Е, благодарност и за това — ухили се Ма Жун. — Много сте великодушна, принцесо!

Съдията Ди седеше в кабинета си със сержант Хун и прелистваше папката с финансовия отчет на окръжната управа.

— Пресвети небеса, какво ти се е случило? — възкликна той, когато видя голямата подутина върху челото на Ма Жун и съдраните му кални дрехи. — Сержант, налей му чаша горещ чай!

Ма Жун пое с благодарност чашата и изпи на един дъх освежителната течност, след което започна дългия си разказ. Накрая заключи:

— Игуменката проми много сръчно раната на Фан, господарю. Тя е забележителна жена, през цялото време запази удивително хладнокръвие. Щом намаза с мехлем раната и сипахме лекарство в гърлото му, той дойде в съзнание. Каза, че забелязал на просеката прясно изкопана дупка. Тъкмо зърнал отсечената глава на Ян, когато някой го халосал отзад. Игуменката му даде успокоително и когато си тръгвах, вече спеше. Тя твърди, че ако не развие треска през нощта, ще преодолее кризата — той пресуши до дъно и седмата. чаша, след което добави: — Още не съм казал на началника на стражата за убийството на другия мъж. Как да съобщим лошата новина на хората?

— Нека началникът да ги събере в караулното. После ги увери от мое име, че убиецът ще си получи заслуженото. Кажи им също, че е в техен интерес да пазят убийството в най-строга тайна. Дай нареждане на началника да тръгнат към храма с носилка, за да отнесат трупа на убития и отсечената глава на Ян. Ма Жун кимна и излезе. Съдията Ди започна мълчаливо да глади брадата си. След малко каза на сержант Хун:

— Загубихме един добър воин, а друг е тежко ранен. Сдобихме се с две важни улики, но за съжаление на твърде висока цена, Хун — той се облакъти на масата и се вгледа с невиждащи очи във финансовия отчет пред себе си, потънал в дълбок размисъл. Внезапно вдигна глава и запита: — Защо убиецът изведнъж толкова се разбърза? Месеци наред се е задоволявал търпеливо да претърсва храма. А сега само за два дни извърши най-напред двойно убийство, след това на два пъти направи опит да премахне Ма Жун, уби един стражник и рани друг. Защо е тази трескава дейност?

Сержантът поклати глава с тревожно изражение на изпитото си лице:

— Поради неизвестна засега причина е решил, че съкровището му се изплъзва, господарю, и е изпаднал в паника. Покушение върху офицер от имперска та гвардия не е шега! Всекиму е ясно, че властите няма да се откажат от разследването, докато не заловят убиеца и не го екзекутират по най-суровия начин, предписан в закона. Всички знаят това и нашите стражници могат да изпълняват дълга си, въоръжени единствено с тояги. Ако се разнесе мълвата, че някой се е осмелил да нападне стражник на пост, това би изложило на опасност сигурността на целия ни личен състав, господарю.

— Да, и аз си помислих за тази опасност, Хун. Затова наредих на Ма Жун да вземе мерки стражниците да мълчат.

При тези думи съдията отново потъна в мрачен размисъл. Когато Ма Жун се върна, съдията се стегна, изправи се на крака и възбудено заговори:

— Златото трябва да е скрито някъде нависоко, иначе за какво ще му е на убиеца въжена стълба? Освен това вече знаем, че поне от три различни страни се проявява интерес към съкровището. Първо, това е убиецът, организирал кражбата, второ, Ян и Сенсан, които са се намесили по някое време, и, накрая, главатарят на просяците, комуто Сенсан е обещал част от своя дял.

Както току-що обясних на сержанта, особено ме тревожи неочакваната трескава активност на убиеца. Чудя се дали не би могла да се обясни с внезапната поява на някаква съвсем нова фигура, напълно необвързана със самата кражба на златото. Ала това предположение се гради единствено на интуицията ми. И, накрая, съществува проблемът с привидението. До тази вечер пренебрегвах мълвата за него с убеждението, че е просто измислица на суеверни и невежи люде. Самият Ма Жун не бе твърдо убеден, че го е зърнал вчера. Но тази нощ се е появило недвусмислено, при това е взело дейно участие в опита за покушение над живота на Ма Жун. Ето защо отсега нататък ще трябва да се съобразяваме и с това тайнствено привидение. Ти как мислиш, Ма Жун?

Помощникът мрачно поклати глава:

— Каквото и да представлява всъщност този приз рак, господарю, явно е в съзаклятие с убиеца. Онзи, ден ми ползи скрития път към стария кладенец не за да ми помогне, както лекомислено предположих. Направи го, за да ме подмами към най-отдалечения край на градината, където убиецът ме е чакал зад пролуката на външния зид. Щом са видели, че слизам в кладенеца, са решили, че ако ме убият долу в него, ще си спестят усилието да крият после трупа ми. Тази вечер пък проклетото привидение ме подмамваше с ръкомахане, за да не забележа как убиецът откъртва част от стария зид, за да я стовари върху мен. Но призракът допусна голяма грешка, като вдигна внезапно ръце, за да даде знак на убиеца, че съм на подходящото място. Този отривист жест ме сепна, аз се заковах на място и това ми спаси живота, без да пострадам ни най-малко!

Съдията Ди кимна. Прегледа бележките си, после попита:

— А би ли могъл да опишеш привидението по-по дробно?

— Как да ви кажа, господарю, и двата пъти я зърнах само отдалеч, на слабата лунна светлина. Мисля, че беше облечена в бяла прозрачна роба с ефирно наметало на главата. Лицето и не се виждаше. В едно съм сигурен — на ръст е доста висока.

— Напълно ли си убеден, че е жена, Ма Жун?

Помощникът подръпна колебливо мустак и накрая каза неуверено:

— Всички говорят за някаква бяла жена пък и тази дреха. Но, разбира се, това не е доказателство. И мъж може да я облече. От друга страна, самата фигура ми се стори по-скоро женска. С широк ханш и тесни рамене. Чакайте да си спомня дали съм зърнал очертания на женски гърди… Да… или… — той поклати разочаровано глава. — Съжалявам, господарю. Наистина не мога да кажа.

— Не се притеснявай, Ма Жун. Най-важното е, че вече знаем едно, това е човешко създание от плът и кръв. Впрочем гледай да идеш утре заран в скита, за да видиш как е Фан. Ще се срещнем отново тук в кабинета ми след закуска. Трябва да предприемем решителни действия, и то колкото може по-бързо. Убиецът е отчаян и решен на всичко, може всеки момент отново да нападне. Отвори прозореца, Хун. Много задушно стана, май се задава гръмотевична буря. А по това време на годината те са си страшнички. Ще постоя още малко в кабинета, ще се опитам да си събера мислите. Лека нощ!