Привидението от храма

ГЛАВА V

Зловещото убийство се оказва преплетено с друго престъпление; сержант Хун присъства на идилична сцена

Тримата мъже минаха през канцеларията и тръгнаха към ареста в задната част на съдилището, където една малка стая бе отредена за морга. Тежка застояла миризма изпълваше тясното помещение. В средата на пода от червени плочки имаше висока маса с яки крака. Върху нея се мъдреше издължена форма, покрита с тръстикови рогозки. Отстрани на пода се виждаше кръгъл кош. Съдията Ди посочи именно към него.

— Нека първо огледаме главата — каза той на Ма Жун. Ма Жун постави коша на масата. Щом надигна капака, направи гримаса на отвращение.

— Гадна работа, господарю — той придърпа шала пред носа си и извади от коша главата, като я хвана за дългата коса, втвърдена от спечена кръв.

Постави я отстрани, с лицето нагоре. Съдията се взираше мълчаливо в страховитата гледка, преплел длани зад гърба си. Сенсан имаше подпухнало смугло лице, лявата му буза бе обезобразена от грозен стар белег. Сплъстените кичури, полепнали по ниското набръчкано чело, отчасти прикриваха изцъклените кръвясали очи. Над чувствената уста висяха проскубани мустаци, плътните устни бяха изкривени в грозна гримаса. От шията бе останало само чуканче, покрито с разкъсана кожа и съсирена кръв.

— Не особено привлекателно лице! — отбеляза съди ята. — А сега дръпни тръстиковата рогозка, Хун.

Показа се голо обезглавено тяло, доста съразмерно, със стройни бедра и широки рамене. Ръцете бяха дълги и мускулести.

— Снажен, силен мъж — обобщи Ма Жун. — Такъв едва ли ще положи кротко врат да му отсекат глава та — той се наведе над тялото и се зае да проучва кървавата шия. — Аха, забелязвам сини подутина и ожулвания по кожата. Сенсан е бил удушен, господарю. По всяка вероятност с тънка примка, метната отзад.

Съдията Ди кимна.

— Сигурно си прав, Ма Жун, подутината е явно доказателство. Би било логично лицето да има друго изражение, но причината вероятно е последвалото обезглавяване. Кога ли е било извършено това гнусно престъпление? — съдията опипа ръцете и краката, после сви десния лакът. — Ако съдим по състоянието на тялото, смъртта трябва да е настъпила към полунощ. Поне това съвпада с твърденията на началника на стражата.

Тъкмо се канеше да пусне ръката на мъртвеца, когато внезапно застина. Разтвори свития юмрук и разгледа гладката длан, а после пръстите. Накрая пусна китката и отиде в другия край на масата, за да види стъпалата. Вдигна глава и каза на сержант Хун:

— В този кървав вързоп в ъгъла навярно са дрехите на убития. Сложи го тук на масата и го развържи.

От купчината дрехи съдията подбра едни изкърпени панталони и ги премери върху краката на мъртвеца.

— Точно както предполагах! — промърмори той. Из гледа мрачно двамата си помощници и каза: — Изобщо не бях прав тази сутрин, приятели, когато заявих преди. Ето че имаме работа с двойно убийство…

Двамата го зяпнаха недоумяващо.

— Двойно убийство ли? — възкликна сержант Хун. — Какво означава това, господарю?

— Че са били убити едновременно двама души, не един. Главите са били отсечени, за да се разменят телата. Не виждате ли, че това не е тялото на Сенсан? Сравнете само смуглата кожа на лицето с гладката била кожа на тези ръце и крака, погледнете поддържаните пръсти, стъпалата без нито един мазол. Нещо повече, макар мъжът да е бил доста висок, панталоните на Сенсан са въздълги дори за него. Нашият началник има още много да учи.

— Веднага ще го извикам, този пън! — измърмори гневно Ма Жун. — Ще го науча аз…

— Не, нищо не прави — спря го съдията. — Убиецът вероятно е имал твърде важни основания да нареди така нещата, че уж е бил убит само Сенсан и че това е неговото тяло. Не бива да го изваждаме от заблуда та, че е успял, поне на първо време.

— Тогава къде са истинското тяло на нашия градски побойник и главата на неизвестния засега мъж? — запита учуден Ма Жун.

— И аз бих искал да знам това — отвърна лаконично съдията. — Пресвети небеса, двойно убийство, а не разполагаме и с най-дребното указание за възможна та цел! — той се взря в разкривеното лице на Сенсан, подръпвайки мустак. После се извърна и рязко заяви: — Отиваме в ареста да поговорим с Алю.

Малката килия беше толкова мрачна, че трудно различиха сгушената фигура на затворника зад железните решетки. Щом видя тримата мъже, той по бърза да се отдръпне в най-отдалечения ъгъл, дрънчейки силно с веригите.

— Не ме бийте! — извика панически Алю. — Кълна се, че…

— Млъквай! — изръмжа съдията, сетне подхвана по дружелюбно: — Идвам да поговоря с теб за приятеля ти Сенсан. Ако не си го убил ти в изоставения храм, кой тогава го е сторил? И как си изцапал дрехите си с кръв?

Затворникът пролази до решетката. Обви колене с окованите си ръце и заговори с хленчещ глас:

— Нищо не проумявам, милостиви господарю. От къде да знам? Не ще и дума, Сенсан си имаше врагове. Че кой ги няма в днешно време, при цялото това боричкане? Ала не знам някой, който ще стигне чак до убийство. Не, ваше превъзходителство. И само небесата са наясно как кръвта е попаднала върху дрехите ми. Сигурен съм, че я нямаше, когато излизахме от кръчмата — той поклати глава и продължи да нарежда: — Сенсан беше як мъжага, знаеше да си служи с юмруците. И с нож го биваше. Милостиви небеса, да не би да е…

Мъжът замлъкна уплашено.

— Говори, негоднико! Кой може да е бил?

— Ами… духът, господарю. Викат му Привидението от храма. То е жена, увита от главата до петите в прозрачен саван. Обикаля там из градината, винаги при пълнолуние. Кръвожадна е като вампир. Най обича да отхапе някому главата. Никога не ходим в храма, когато…

— Престани да дрънкаш глупости! — прекъсна го нетърпеливо съдията. — Карал ли се е Сенсан с някого напоследък? Имал ли е сериозна разправия, не просто пиянско заяждане?

— Ами той се сдърпа сериозно с брат си, ваше превъзходителство, някъде преди две седмици. Брат му се казва Лаоу. Не е толкова як, колкото Сенсан, но пък е страхотен мръсник. Отнел му момата, затуй Сенсан се закле да му отмъщава до гроб. Скоро след като стана разправията, Лаоу се премести със същата тая женска в Тонкан. Но може ли заради една фуста да се убие човек, ваше превъзходителство? Виж, да беше за пари…

— А имал ли е Сенсан приятел или познат, доста висок и слаб мъж? Строен и конте, да речем, продавач в магазин или нещо такова?

Алю се замисли напрегнато, сбърчил гъстите си вежди. След малко отвърна:

— Май че да, виждал съм го наистина няколко пъти с един такъв висок младеж, доста спретнато облечен, със синя роба. Пък и на главата си носеше истинска шапка. Попитах Сенсан какъв е и за какво си приказва с него така оживено, но той само рече да си затварям устата и да си гледам работата. И аз така направих.

— Ще разпознаеш ли този човек, ако го видиш сега?

— Не, ваше превъзходителство. Те се срещаха след здрачаване в предната градина на храма. Мисля, че младежът беше без брада. Само с мустаци.

— Добре, Алю. Надявам се да си казал всичко, което знаеш. За твое собствено добро!

На отиване в канцеларията съдията Ди каза на два мата си помощници:

— Думите на Алю ми звучат доста правдоподобно. Но някой съзнателно е сторил всичко възможно, за да го превърне в изкупителна жертва. В ареста ще е по сигурно за него, затова нека си стои засега там. Сержант Хун, съобщи на началника на стражата, че съдебното заседание се отлага за утре. А сега трябва да се преоблека, защото обещах на моите съпруги да споделя с тях обедния ориз в този празничен ден. След това, Хун, ще отидем тримата заедно с началника в изоставения храм, за да огледаме сцената на това двойно убийство. А от теб, Ма Жун, искам да походиш следобед из северозападния квартал на града, свърталището на татари, уйгури и всякакви други варвари. След като убиецът е използвал татарска брадвичка, може да е бил именно татарин или приел чуждоземската вира китаец. Трябва да си свикнал с такава брадвичка с крива дръжка, за да извършиш с нея подобно убийство. Та отбий се в евтините гостилници, където ходи простолюдието, и деликатно се постарай да научиш нещо за случая.

— Ще направя и нещо повече, господарю — каза помощникът с блеснали очи, — ще поговоря с Тълби.

Сержант Хун изгледа многозначително съдията, но тактично се въздържа от коментар. Тълби беше уйгурска проститутка, която бе завъртяла главата на Ма Жун преди половин година. Връзката им продължи кратко, понеже той бързо се насити на пищните й прелести, а тя пък демонстрира непреодолимо влече ние към чай с лой и също толкова непреодолимо отвращение към миенето и къпането. А когато откри, че избраницата му поддържа отдавнашна връзка с друг любовник, монголски пастир на камили, когото бе дарила с две момченца на по четири и седем години, Ма Жун елегантно се оттегли от ложето и. Използва голяма част от спестяванията си, за да я. откупи от вертепа, и направи от нея собственичка на уличен казан за чорба. Камиларят се ожени за Тълби, двамата поканиха Ма Жун за кум и сватбеното тържество бе ознаменувано чак до зори с печено агне и силна монголска ракия, докарала на Ма Жун най Силния махмурлук през живота му. След като раз мисли, съдията каза предпазливо:

— Обикновено тези хора са много сдържани и потайни, щом се отнася до собствената им раса. От друга страна обаче, ти си бил доста близък с дамата и току-виж ти се доверила. Може би си струва да опиташ. Обади ми се веднага щом се върнеш.

Сержант Хун и Ма Жун изядоха заедно обедния ориз в караулното помещение. Снажният помощник прати един стражник да му донесе голяма кана вино от най-близката кръчма.

— Знам я аз оная скоросмъртница, с която ще ме напои моята изгора — каза той кисело, докато надигаше чашата. — Затова по-добре предварително да се погрижа за стомаха си. А сега ще отида да се преоблека в нещо по-вехто, та да не бия на очи в оная махала. Желая ви успех при огледа на храма.

След като Ма Жун излезе, сержант Хун допи чая си и се запъти към съседното крило на сградата, където бе домът на съдията. Старият домоуправител го уведоми, че след обида господарят се оттеглил в задната градина заедно с трите си съпруги. Сержантът кимна и тръгна натам. Той бе единственият мъж от персонала на съдилището, на когото бе разрешено да влиза в женското отделение на дома, и тази привилегия го изпълваше с голяма гордост.

В градината цареше приятна хладина, тъй като предишният магистрат се бе погрижил специално за местоположението и поддръжката й, а в това отношение очевидно бе тънък познавач. Високи дъбови и акациеви дървета простираха клони над лъкатушните алеи, покрити с гладки черни плочки в причудлива форма. При всяка извивка на пътечката долиташе приятният ромон на ручейчето, покрай което нагъсто бяха нацъфтели храсти с майсторски съчетани цветове.

След последния завой сержант Хун излезе на малка полянка, обградена с обрасли в речен мъх камъни. Втората и третата съпруга седяха на груба каменна пейка под високите шумолящи бамбукови клони и гледаха към езерцето с лотосите в дъното на градината. Почти непосредствено зад него се извисяваше външната стена, умело прикрита с редица борови дървета. В средата на езерцето имаше малка беседка, чийто заострен покрив с изящно завити стрехи се крепеше на шест тънки колони, боядисани в червено. Съдията Ди и първата съпруга седяха вътре, облакътени на една маса до парапета.

— Съдията се кани да напише нещо — съобщи на Хун втората съпруга. — Решихме да останем тук, за да не го безпокоим.

Тя имаше приятно миловидно лице. Косата и беше събрана в семпъл кок на тила, а над бялата рокля носеше жакет от виолетова коприна. Нейно задължение беше да надзирава воденето на домакинство то. Третата съпруга, крехка и стройна в синята копринена рокля с дълги ръкави, престегната под гърдите с червен пояс, имаше сложна висока прическа, открояваща изящните черти на лицето и. Нейна слабост бяха рисуването и калиграфията, но се интересуваше също и от спортовете на открито, най-вече от езда. Тя отговаряше за възпитанието на децата от трите съпруги на Ди. Сержант Хун кимна на дамите и се спусна по каменните стълби към езерцето. Тръгна по сводестия мраморен мост над езерото. Беседката бе построена върху най-високата част на моста. Съдията, с четчица за писане в ръка, се взираше замислено в червен лист хартия. Първата съпруга енергично стържеше блокче туш върху страничната масичка. Тя имаше овално лице с правилни черти, кокът й бе оформен от три плътни кичура, прихванати с тясна златна панделка. Везаната копринена рокля в синьо и бяло подчертаваше чудесна та и фигура, започнала леко да натежава, откак бе навършила трийсет и девет години. Беше се омъжи ла за съдията, когато бе на деветнайсет, а самият той — на двайсет години. Като най-голямата дъщеря на висш сановник, сърдечен приятел на бащата на Ди, тя бе получила отлично класическо образование, притежаваше силен характер и водеше с твърда ръка цялото домакинство.

Сега спря да стърже блокчето и даде знак на мъжа си, че е готова. Съдията потопи четчицата, отметна десния ръкав от китката си и с едно-едничко умело движение изписа йероглифа „дълголетие“ с височина около четири стъпки. Застанал на моста, сержант Хун учтиво изчака съдията да приключи и после при стъпи в беседката.

— Забележителен калиграфски стил, господарю! — възкликна той.

— Държах благопожеланието да бъде изписано лично от ръката на господаря, Хун — поясни първата съпруга със сияеща усмивка. — Довечера ще окачим този надпис на стената в гостната.

Към езерцето притичаха също втората и третата съпруга, за да се възхитят на написаното. Те възторжено пляскаха с ръце.

— Е — усмихна се доволно съдията Ди, — нямаше как да не излезе красиво, щом първата ми съпруга сама приготви туша, а вие двете — червената хартия и четчицата! А сега трябва да вървя, защото се налага да направим оглед на изоставения храм. Снощи там се сбили двама скитници. Ако остане време, ще намина и при игуменката в нейния скит, за да и съобщя, че възнамерявам да поставя денонощна стража около хълма.

— Наистина, моля ви да го сторите — каза развълнувано втората съпруга. — Майката игуменка е тъй самотна там, само с една прислужничка до себе си.

— Опитайте се да я убедите да се премести в града — добави първата съпруга. — Тук има два-три параклиса, в които може да се настани в уединение. Това ще и спести дългия път до нас в дните, когато идва да ни учи да подреждаме цветя.

— Ще направя всичко възможно — обеща съдията. Съпругите му много харесваха игуменката, една от малкото им приятни компаньонки в Ланфан. — Може би ще закъснея — предупреди той след миг, — но вие, тъй или иначе, целия следобед ще приемате съпруги те на видните граждани, които ще дойдат, за да поднесат поздравления. Все пак ще се опитам да се върна колкото може по-рано. Трите жени го изпратиха до входа на градината.