Привидението от храма

ГЛАВА XI

Съдията Ди приема двама опечалени мъже, от които не научава много; пристига известие за неочаквана визита

Призори на следващия ден Ма Жун и младият Фан изгориха тялото и главата на Сенсан в тухлената пещ зад помещенията на затвора. Докато закусваше в караулното със сержант Хун, помощникът разказа подробно за премеждието си през нощта. После двамата се явиха в кабинета на съдията Ди. Той повтори накратко своите заключения пред Хун и обобщи:

— Значи сега имаме двойна задача. Да открием из чезналото злато и да хванем убиеца. Тази сутрин ще отидем в храма с… Влез!

В стаята пристъпи началникът на стражата. След като пожела на съдията добро утро, той съобщи:

— Бившият префект, почитаемият У, иска да разговаря с негово превъзходителство по неотложен въпрос. Придружава го господин Ли Мей, сарафинът.

— Бившият префект ли? — запита ядосан съдията. — А, да, сещам се. Срещал съм го веднъж-дваж по служебни поводи в съдилището. Дребен слабоват мъж, леко прегърбен, нали? — началникът на стражата кимна утвърдително и той продължи: — Достолепен възрастен господин. Бил е съвестен и почтен служител, но поради неблагополучно стечение на обстоятелствата кариерата му приключила преждевременно. Чичо му внезапно банкрутирал и господин У по своя воля поел всичките му задължения, въпреки че не е бил длъжен по закон да го прави. Почти се разорил, тъй като чичото скоро починал и У не получил обратно нито петак. Подал оставка, напуснал родния си град и се установил тук, където животът е по-евтин, отколкото в големите градове, а и се плащат по-малко данъци. Другият кой беше… Ли Мей ли каза?

— Да, ваше превъзходителство. Господин Ли е притежател на магазинче за скъпоценности в Източния квартал и освен тона се занимава със сарафство. Приятел е на почитаемия У.

— Става въпрос за брата на Ли Къ, художника, господарю — вметна Ма Жун.

Съдията каза с въздишка:

— Е, иди да посрещнеш гостите, сержант Хун. Въведи ги в приемната, аз междувременно ще се преоблека.

Ма Жун помогна на съдията да облече официалната роба от зелен брокат. Един бивш префект трябваше да бъде посрещнат с подобаващи почести. Докато нагласяше на главата си шапката със стърчащите краища, Ди каза с кисела усмивка:

— Посещението на У идва не навреме, но като опи тен сановник поне ще е в състояние да изложи своя случай кратко и ясно!

Докато крачеше през главния двор, придружен от Ма Жун, за миг се вгледа в небето. Не беше толкова задушно, колкото вчера, денят обещаваше да бъде по-прохладен. Изкачиха широкото мраморно стълби ще към главния вход на приемната зала, построена върху издигната платформа. Сержант Хун ги чакаше между червените колони и след миг ги въведе вътре.

Щом съдията се появи, двамата мъже при масичката за чай веднага скочиха на краха. По-възрастният пръв излезе напред и се поклони. Имаше бледо продълговато лице, украсено от тънка брадичка и дълги сиви мустаци. Носеше тъмносиня роба, извезана със златисти цветя, на главата си бе сложил висока квадратна шапка от черен сатен със зелен нефритов орнамент отпред. Дока то съдията изреждаше протоколните любезности, успя набързо да огледа високия мъж с широки рамене, за- станал зад префекта. Лицето му беше бледо и кръгло, с подпухнали клепачи, и завършваше с къси смолисто черни мустаци и заострена брадичка. Носеше сивата роба и характерната шапчица на търговското съсловие.

Съдията покани префекта отново да заеме мястото си и сам се настани срещу високия гост. Сарафинът остана прав зад стола на У. Ма Жун и сержант Хун седнаха отстрани на ниски столчета. След като един служител им поднесе чая, съдията се облегна назад и попита сърдечно:

— Е, почитаеми колега, какво мога да сторя за вас в тази ранна утрин?

Възрастният господин се взираше с печален поглед в лицето му.

— Дойдох да попитам какви нови сведения са постъпили за дъщеря ми, ваше превъзходителство — и като забеляза недоумяващото изражение на съдията, не търпеливо поясни: — Помислих, че щом вчера сте разлепили публично обяви, може и да сте научили нещо ново за Нефритова Звезда.

Съдията Ди се надигна от стола си и отново напълни чашата на госта си.

— Преди да продължим нашия разговор, може ли да попитам защо господин Ли е с вас?

— О, да, разбира се. Месец преди тя да изчезне, му я бях обещал за съпруга. Той все още не се е оженил за друга, затова има известно право да се интересува от случая.

— Ясно — съдията Ди извади от ръкава си ветрило и го размаха пред лицето си. След малко продължи: —

Всичко това се е случило миналата година, преди моето пристигане в града. Тъй като сведенията ми се основават главно на слухове, ще ви бъда много признателен, ако ми опишете накратко обстоятелствата, при които е изчезнала дъщеря ви. В нашия архив не открихме никакви по-конкретни сведения.

Старият префект се намръщи. Поглаждайки заострената си брадичка с тънки пръсти, той започна:

— Нефритова Звезда е единственото ми дете, родена е от първата ми съпруга, която почина преди няколко години. Много е умна, ала и доста своенравна. Скоро щеше да навърши осемнайсет години и аз избрах тук присъстващия господин Ли Мей за неин бъдещ съпруг. Трябва да поясня, че той ми съдействаше в някои финансови дела и имах възможност да се уверя, че е прям и високообразован мъж. Освен това и двамата сме родом от една и съща северна провинция. Дъщеря ми прие моя избор. За зла чест обаче наскоро след това назначих за секретар младия студент Ян Мудъ. Той е местно момче, възпитан е, получих за него препоръка от уважавани хора. Уви, поради напредналата си възраст явно губя способността си за трезва преценка. Ян се оказа негодник, Зад гърба ми започнал флирт с моята дъщеря.

Сарафинът се наведе над рамото му и прошепна нещо, но възрастният мъж само поклати енергично глава.

— По-спокойно, Ли, нека го разкажа от моя гледна точка. Дъщеря ми е твърде неопитно и наивно момиче и на Ян не му е било трудно да спечели сърцето и. През нощта на десетия ден от деветия месец след вечерния ориз и съобщих, че възнамерявам да се допитам до гадател коя ще е най-благоприятната дата за женитба та и с господин Ли. Представете си огромното ми изумление, когато тя най-хладнокръвно заяви, че не възнамерява да се омъжва за него, тъй като била влюбена в секретаря ми Ян. Веднага наредих да извикат негодника, ала той си бе тръгнал, затова гневът ми се насочи към дъщеря ми… и беше твърде необуздан, признавам. Кой ли би могъл да се сдържи на мое място? Тогава тя скочи и избяга навън — префектът отпи от чая си, поклащайки печално глава. — И тогава направих още по-голяма грешка, ваше превъзходителство. Предположих, че Нефритова Звезда е отишла при леля си, възрастна жена, която живее близо до нашата улица. Тя е сестра на първата ми жена и дъщеря ми бе много привързана към нея. Реших, че е отишла там да потърси утеха и че на следващата сутрин ще се върне, за да ми се извини. Но когато стана пладне на другия ден, а от нея нямаше и следа, изпратих домоуправителя да я доведе. Оказа се, че изобщо не била ходила там. Повиках Ян, но този негодник заяви, че не знаел нищичко за изчезването й. Нещо повече, имаше наглостта да настоява, че освен обичайната размяна на поздрави изобщо не бил говорил с нея. Казах му, че лъже, и проверих показанието му. Излезе, че наистина бил прекарал въпросната нощ в някакъв вертеп. Все пак го уволних, разбира се. После повиках господин Ли и проведохме най-щателни издирвания, без да жалим средства. Но от Нефритова Звезда нямаше и помен. Най-логично беше да заключим, че е била отвлечена по пътя към дома на леля й.

— Защо не сте съобщили веднага в съда, уважаеми? — попита съдията Ди. — В случай на изчезване властите могат да предприемат множество ефикасни издирвания по канален ред и…

— Преди всичко — прекъсна го префектът — предшественикът ви беше голям глупак, ваше превъзходителство. А и голям страхливец, който не смееше да гъкне пред Чън Моу, този мерзавец, който със сила бе наложил пълната си власт тук — възрастният господин подръпна гневно брадичката си. — И, второ, аз съм човек на старите принципи, за мен честта на семейството означава много. Не желаех отвличането на дъщеря ми да става публично достояние. С време то господин Ли напълно възприе моята позиция.

— Все още се надявам да се оженя за нея, ваше превъзходителство — промълви сдържано високият мъж. — Каквото и да са и сторили.

— Оценявам вашата вярност, господин Ли — сухо каза съдията, — но сте дали лош съвет на господин У. Единственото нещо, което е трябвало да направите, е било да съобщите за изчезването на девойката, и то незабавно.

Бившият префект прие забележката със смръщено лице и попита нетърпеливо:

— Какво сте узнали за дъщеря ми, ваше превъзходителство? Жива ли е?

Съдията Ди прибра ветрилото в ръкава си и извади оттам няколко листа хартия. Прехвърли ги, докато стигна до записките за посещението на Ма Жун при Тала. Вдигна очи и попита:

— Нефритова Звезда на четвъртия ден от петия месец в годината на Паяка ли е родена?

— Точно така, ваше превъзходителство. Записано е в регистрите, които се намират във вашата канцелария.

— Да, имате право. Е, за съжаление мога да ви кажа само, че получих доста мъгляви сведения относно дъщеря ви. Засега нито съм в състояние да ви успокоя, нито пък бих поел риска да ви разстроя с прибързани заключения. Нищо определено не мога да ви съобщя в момента.

— Разследвайте случая, както намерите за добре, ваше превъзходителство — каза хладно префектът. — Но все пак позволете да отправя една смирена молба към вас. Ако издирването стигне до фаза, в която се налага да предприемете законосъобразни мерки, ще ви бъда много признателен да ме известите предварително за установените факти.

Съдията Ди отпи от чая си. Опитваше се да прецени какво ли има предвид гостът му. Молбата звучеше напълно излишно. Той остави чашата на масата и отвърна:

— При всички случаи можете да разчитате на това, господин У. Дори…

Префектът рязко скочи на крака.

— Благодаря за приема, ваше превъзходителство. Да тръгваме, Ли!

Съдията Ди също се надигна. Придружи гостите до изхода, като пътьом рече на сарафина:

— Чувам, че брат ви бил доста надарен художник, господин Ли.

— Не разбирам от изобразително изкуство, ваше превъзходителство — лаконично отвърна Ли.

Сержант Хун поведе посетителите надолу по стълбището.

— Значи момичето наистина съществува! — възклик на възбудено Ма Жун. — Гадателката сигурно е познавала Нефритова Звезда, след като ми каза точната дата на раждането и. Следователно и последното и съобщение, което намерихме в абаносовата кутия, е автентично, господарю. Пресвети небеса, трябва не забавно да…

— Не бързай толкова, Ма Жун! — съдията Ди бутна назад тежката си шапка и избърса потта от челото си. — Струва ми се, че нещо не е съвсем наред тук. Нямаше да е любезно от моя страна да притисна префекта за повече подробности, но… Сега пък какво има? — изгледа той смаяно посивелия домоуправител, който влезе наново, тътрейки крака, с изписано на изпитото му лице безпокойство.

— Случило се е нещо необичайно в женските покои, господарю. Първата ви съпруга ме изпрати да ви съобщя.

— Казвай де, какво има?

— Преди малко третата съпруга й показала запечатан плик и съобщила, че й го била дала на задния вход една забулена с шал жена, която пристигнала в закрита носилка. Попитала прислужничката коя е най младата от господарките на дома, и когато й отговорили, че това е третата съпруга, настояла да говори с нея по личен въпрос. Прислужничката я попитала за името, но в отговор тя само подала запечатания плик. Първата съпруга го отворила и намерила вътре визитната картичка на госпожа У, съпруга на бившия префект. Нейно превъзходителство господарката ме изпрати веднага да получа от вас указания.

Съдията Ди повдигна учудено вежди.

— Не бих желал съпругите ми да се забъркват в случай, с който се занимавам — каза той тревожно на Ма Жун. — От друга страна обаче, имам вътрешно усещане, че господин У не ми каза цялата истина. Е, ще трябва да се посъветвам с жена си. Ти кажи на сержант Хун, че ще се видим по-късно в кабинета ми.