Привидението от храма

ГЛАВА II

Съдията Ди разсейва унилото си настроение с един отдавнашен случай; мил подарък поднася неочаквана изненада

Още от ранна утрин на другия ден над град Ланфан висеше задушлива жега. След като се завърна в кабинета си от сутрешната разходка, съдията Ди с досада установи, че памучната роба, просмукана от пот, лепнеше за широките му плещи. Той извади от ръкава си малка дървена кутия и я постави на писалището. После отиде до скрина в ъгъла. След като се преоблече в чиста лятна дреха от син памук, разтвори прозореца и погледна навън. Ма Жун тъкмо пресичаше каменния двор на съдебната сграда, понесъл тава с цяло печено прасенце. Снажният мъж си тананикаше нещо. Песента му кънтеше и звучеше никак странно в безлюдния двор.

Съдията притвори прозореца и се настани зад писалището, отрупано с книжа. Разтривайки чело, осъзна, че би трябвало да се чувства щастлив в този тържествен ден. Погледът му попадна на малката абаносова кутия, която бе сложил в ъгъла на писалището. Кръглата нефритова украса върху лакирания черен капах проблясваше в матово зелено. По време на сутрешната си разходка из града зърна кутийката във витрината на един антиквар и веднага реши да я купи. Нефритовата украса бе изваяна във формата на йероглифа, означаващ „дълголетие“, и това я правеше особено подходяща за днешното събитие. Да, очевидно нямаше реална причина да се чувства неудовлетворен от каквото и да било. Трябва да се овладее. Явно еднообразният живот в тази отдалечена гранична провинция започваше да го гнети. Не биваше да се поддава на временни обезсърчения.

С решителен жест той разчисти писалището пред себе си, като отмести настрана обемистите папки, и плесна с ръце, за да повика прислугата. Една закуска щеше да притъпи неприятното усещане в стомаха му. Вероятно жегата също бе виновна. Той посегна към голямото ветрило от пера на жерав. Облегна се назад в черното резбовано кресло и започна бавно да си вее.

Вратата се отвори и един дребничък старец затътри нозе към него. Носеше дълга сини роба, на посивяла та му глава бе нахлупена черна шапчица. Пожела на съдията добро утро и грижливо положи подноса със закуската върху помощната масичка. Щом започна да пренася чайника и чинийките с осолена риба и зеленчуци на писалището, съдията Ди му каза усмихнат:

— Трябваше да оставиш на прислужника да ми сервира закуската, Хун! Защо си правиш този труд?

— Тъй и тъй минавах през кухнята, господарю. Там ей сега влезе Ма Жун с най-голямото печено прасе, което съм виждал през живота си.

— Да, добре ще дойде за довечера. Подай ми чайника, мога и сам да се обслужа. Ти поседни.

Старецът само поклати глава. Наля сръчно на съди ята чаша горещ чай и сложи пред него купичка с димящ ориз, от която се носеше вкусно ухание. Едва тогава се отпусна на ниската табуретка пред писалището, хвърляйки крадешком угрижени погледи към измъченото лице на съдията. Беше служил в негово то семейство още когато Ди беше малко момче, за това познаваше всички настроения на своя господар. Съдията взе пръчиците за хранене и рече:

— Снощи не спах много добре, Хун. Надявам се тази обилна закуска да ми върне силите.

— Климата в Ланфан е доста суров — педантично забеляза старият служител. — Студена влажна зима, после горещо задушно лято с внезапни хладни повеи откъм пустинните степи отвъд границата. Трябва да се грижите за здравето си, господарю. В такива места е много лесно човек да си навлече сериозна настинка — той отпи от чая, внимателно повдигайки с лявата длан дългия си пооредял мустак. След като постави обратно чашата, продължи: — Забелязах, че снощи тук светеше доста след полунощ. Надявам се, че не е възникнал някой важен случай?

Съдията поклати глава.

— Не, нищо особено. Откак преди половин година въведох здрав ред и уважение към закона, тук не е ставало тежко престъпление. Няколко убийства в града, някоя и друга кражба и толкоз. Работата ми се състои главно в рутинни административни дела: регистриране на раждания, бракове и смъртни случаи, разрешаване на дребни спорове, събиране на данъци… Мирно и спокойно. Дори твърде спокойно — и той се засмя, но както забеляза старецът, смехът му беше пресилен. — Извинявай, Хун — побърза да продължи съдията. — Просто еднообразието започва да ме гнети, това е всичко. Но скоро ще превъзмогна това състояние. Все пак повече се притеснявам за моите съпруги. Живота им е твърде скучен в този затънтен край. В провинциален град като нашия не могат да си намерят достойни приятелки, пък и възможностите за развлечения са малко. Няма добри театрални постановки, няма дори подходящи места за излет… А и татарското влияние тук все още се усеща тъй силно, че дори и традиционните ни китайски сезонни празненства не се спазват с всичките им ритуали. Затова и се радвам, че довечера ни предстои малко тържество по случай рождения ден на първата ми съпруга.

Той поклати глава и известно време се храни безмълвно. След като остави пръчиците, се облегна от ново назад.

— Попита ме за снощи, Хун. Знаеш ли, докато ровех из съдебните архиви, попаднах на папката с онзи нашумял и все още неразрешен случай с кражбата, извършена тук. Златото на императорския ковчежник.

— Защо ви вълнува този случай, господарю? Той е от миналата година, още отпреди да поемете своя пост.

— Така е. За да сме напълно точни, станало е на втория ден от осмия месец в годината на Змията. Но мен винаги са ме привличали неразрешените случаи, Хун. Все едно нови или стари.

Старият помощник закима бавно.

— Помня, че четох за тази кражба в Императорския вестник още докато бяхме в Пуян. Тогава тя предизвика голямо вълнение в официалните среди. Ковчежникът минавал оттук на път за татарския хан отвъд границата. Имал задачата да закупи едно хергеле от най-расовите татарски жребци за императорските конюшни. За целта носел петдесет тежки златни слитъка.

— Да, Хун. Златото било откраднато през нощта и заменено с олово. Крадецът не е открит досега, а…

На вратата се почука. Влезе Ма Жун, засмян до уши:

— Купих едно грамадно печено прасе, господарю! — Видях те, като го носеше, Ма Жун. Довечера ще дойде само една гостенка, приятелка на жените ми, при това вегетарианка. Тъй че ще има предостатъчно за всички. А сега седни тук. Тъкмо говорехме със сержанта за кражбата на златото от ковчежника миналата година.

Едрият мъжага седна тежко на втората табуретка.

— Един императорски ковчежник би трябвало да знае как се пази повереното му държавно съкровище — презрително подхвърли той. — Нали за това му плащат! Спомням си случая. Не го ли освободиха впоследствие от поста му?

— Точно така — отвърна съдията Ди. — И досега не са открити нито крадецът, нито златото. При това случаят е разследван най-грижливо — той положи ръка върху папката пред себе си и продължи: — Тази преписка е много поучителна, Ма Жун, заслужава си да я проучиш подробно. Магистратът първо е разпитал капитана и войниците от охраната на ковчежника. Стигнал е до заключението, че кражбата е извършена от вътрешен човек, тъй като подобни количества зла то се охраняват строго и наличието им се пази в тайна, а единствен ковчежникът е бил наясно с целта на мисията. Още един факт потвърждава тази версия. Багажът на ковчежника се е състоял от три кожени куфара с една и съща големина, форма и цвят, като капаците им са били заключени с еднакви катинари. Единствената отличителна особеност на куфара със златото е била леко пропуканата му странична стена. И точно той е бил разбит. Останалите два куфара, с дрехите и личните вещи на ковчежника, изобщо не са били докоснати. Затова и магистратът е заподозрял, че извършителят е бил човек от свитата.

— От друга страна, обаче — намеси се сержант Хун, — крадецът е подменил златото с олово. Явно се е надявал ковчежникът да открие липсата едва когато отвори куфара в края на пътуването, на татарска територия. Това пък недвусмислено говори за външен човек. Всички посветени знаят, че според официалното правило преносителят на държавно съкровище е длъжен всяка вечер преди лягане да се увери, че златото е непокътнато, и да направи същото сутрин на ставане.

Съдията Ди кимна.

— Напълно вярно. Но пък моят предшественик е сметнал, че оловото е било сложено умишлено, за да внуши мисълта за външен крадец.

Ма Жун се бе надигнал и сега стоеше пред прозореца. Огледа празния двор и каза с гримаса:

— Чудя се с какво се занимава началникът на стражата! Сега е време за сутрешната строева подготовка на личния състав — но в този миг зърна раздразнение в погледа на съдията и побърза да добави: — Съжалявам, господарю. Но откак Цяо Тай и Тао Ган заминаха за столицата да обсъждат съкращението на нашия гарнизон, на мен сам се пада задължението да надзиравам войниците и стражата — той си седна на място то и попита, за да демонстрира интерес:

— Никакви улики ли не е оставил крадецът? — Никакви — отвърна кратко съдията. — Стаята в сградата на съдилището, където е бил настанен ковчежникът, има само една врата и един прозорец, как то сам знаеш. Четирима стражници са пазили пред вратата в коридора цяла нощ. Крадецът е влязъл през прозореца. Разкъсал е книжните щори, промушил е ръка и никак е успял да отвори резето, с което се затваря решетката.

Сержант Хун бе придърпал пред себе си дебелата папка и я прелистваше. После вдигна очи и каза, поклащайки глава:

— Да, магистратът е взел всички необходими мерки. Щом се установило, че свитата на ковчежника е извън всяко подозрение, е направил справка за всички професионални крадци в града, както и за прекупвачите на крадена стока. Нещо повече, той…

— Допуснал е само една грешка, Хун — прекъсна го съдията. — И тя е, че е ограничил разследването в рамките на окръг Ланфан.

— А как иначе? — запита Ма Жун. — Кражбата е била извършена тук, нали?

Съдията се изправи на крака.

— Така е, наистина. Но сигурно е била замислена на друго място преди пристигането на ковчежника в Ланфан. Затова аз лично бих започнал разследването от Тонкан, съседния окръг отвъд планините. Ковчежникът е пренощувал и там. Вероятно някой е узнал, че той носи цяло съкровище в кожения куфар с пукнатата стена. Тази ценна информация е пристигнала в Ланфан преди самия ковчежник. Извикай старшия писар, Ма Жун.

Сержант Хун ги наблюдаваше с колебливо изражение. Подръпвайки козята си брадичка, каза:

— По същата логика, господарю, крадецът е могъл да узнае тайната на което и да е друго място по пътя от столицата до тук. Или дори преди още ковчежникът да се е отправил на път, в самата столица.

— Не, Хун, съвсем ясно е, че информацията е изтекла в Тонкан. В официалните си показания ковчежникът е заявил, че куфарът със златото се е спукал точно преди той да пристигне там. Вероятно поради прекомерната тежест на товара.

Ма Жун въведе в стаята възрастен мъж с мършав врат. Писарят се поклони и поздрави съдията, след което зачака почтително.

— Събирам сведения за кражбата на златото от ковчежника — съобщи му Ди. — Искам да отидеш в Тонкан, последната му спирка преди Ланфан. Ще се явиш в местния съд и ще се опиташ да откриеш някой, който си спомня пътуването на императорския пратеник. Искам да -узная дали ковчежникът е приемал някакви посетители вечерта, когато е преспал там, дали се е ползвал от услугите на местна компаньонка, дали е получавал съобщения, накратко: всички възможни подробности.

Той измъкна от книжата на писалището една официална бланка и написа няколко препоръчителни реда до своя колега в Тонкан. След като подпечата документа с големия червен печат на съда, го връчи на писаря.

— Тръгвай веднага. Но първо се запознай със съдържанието на тази папка, докато ти приготвят кон. Гледай да се върнеш до вдругиден.

— Разбира се, ваше превъзходителство.

Писарят тъкмо се канеше отново да се поклони, когато Ма Жун запита:

— Знаеш ли къде е началникът на стражата?

— Отиде да арестува един скитник, господине. Снощи в някаква градска кръчма станала разправия и скитникът убил един известен побойник.

— Ясно — каза съдията Ди, — обикновена свада между престъпници, за която няма да е нужна кой знае колко подробна преписка. Можеш спокойно да заминеш. На добър час!

След като старшият писар излезе, Ма Жун заяви кисело:

— Ето с какво бил зает умничкият ни началник. Арестувал страшен разбойник! При това без да е упълномощен. Горкият, ако все така не се грижи за себе си, скоро ще легне болен от претоварване.

— Жалко, че не можахме да задържим на поста стария Фан — обади се сержант Хун. — А каква е тази кутийка, господарю? Досега не съм я виждал на писалището ви.

— Кутийка ли? — сепна се съдията Ди. — О, да, купих я от антикваря на ъгъла, зад храма на Конфуций.

Зърнах я преди половин час, докато правех утринната си разход"а. Това ще бъде малък дар от сърце за първата ми съпруга по случай рождения и ден. Ще и я връча на вечерята — той взе кутията и я подаде на своите събеседници: — Много е подходяща за рожден ден заради този йероглиф на капака. Означава „дълголетие“. Стилът е заимстван от старинен ръкопис — той кимна през рамо и добави: — При това е същият четка на прозореца в кабинета ми.

Съдията подаде кутийката на Ма Жун, който я огледа преценяващо и подхвърли:

— Съвсем подходящ размер за съхраняване на визитни картички — сетне я доближи до очите си: — Жалко само, че на капака има няколко драскотини. Кой ли глупак се е опитал да изчегърта думата „вход“ отстрани на кръглия орнамент? А от другата страна пък се е опитал да напише „отдолу“. Дайте ми я до обед, господарю. След съдебното заседание ще я занеса на един познат майстор, който има дюкянче до Южната врата. Той ще се опита отново да полира одрасканите места по капака.

— Добра идея. Какво пак се загледа?

Сега Ма Жун се взираше във вътрешната страна на капака.

— Тук има някакво залепено листче — измърмори той.

— Сигурно е етикетчето — предположи съдията. — Хайде, откъсни го.

Помощникът повдигна ъгълчето с нокътя на палеца си. После отвърна:

— Не, не е етикетче. Виждам два реда, написани от опаката страна с червен туш. Откъсна се! Сега да го обърнем. Ама че почерк! Нищо не мога да разбера.

Той подаде листчето на съдията, който повдигна рунтавите си вежди и прочете на висок глас:

— „Загивам от глад и жажда. Моля ви, елате да ме измъкнете оттук. Нефритова Звезда. Дванайсети ден от деветия месец в годината на Змията“ — съдията вдигна озадачено очи. — Кому е хрумнало да си прави глупави шегички и да ги лепи върху капака на тази; кутия?

— Може изобщо да не е шега, господарю — възклик на Ма Жун. — Девойка, на която са дали името Нефритова Звезда, трябва да е голяма хубавица. Нищо чудно да са я похитили.

Сержант Хун се усмихна снизходително. Добре познаваше влюбчивата душа на своя по-млад колега,; затова само промълви:

— Всеки миг си готов да хукнеш да спасяваш похитени девици, братко Ма! Но това вероятно е само листче, откъснато от страниците на сантиментален роман или пиеса.

— Глупости! — отвърна раздразнено Ма Жун. — Клетото момиче е написало бележката със собствената си кръв, после я е сложило в кутията и я е хвърлило през прозореца на заключената стая. Хартията е била още влажна и докато кутията се е търка ляла, е залепнала за капака. Случило се е преди година, но това не е причина да оставим на мира негодниците, които са я уморили от глад — той се обърна към съдията и нетърпеливо запита: — Какво ще кажете, господарю?

Съдията Ди бе разгънал листчето върху писалище то си и го проучваше внимателно, подръпвайки бакенбарди. После вдигна очи.

— Разсъжденията ти са доста разумни, Ма Жун. И все пак ще се присъединя по-скоро към мнението на сержант Хун. Ако това наистина е било зов за по мощ, тогава… — той отправи поглед към вратата: — Влез!

В стаята пристъпи началникът на стражата и чинно поздрави. Доволна усмивка грееше на грубото му лице, обградено от гъста остра брада.

— Позволете да докладвам, че току-що арестувах един убиец, ваше превъзходителство. Разбойник на име Алю. Снощи при кръчмарска свада е убил един тукашен нехранимайко и….

— Знам, писарят вече ми съобщи. Отлично, началник! След малко ще изслушам подробностите по случая, на сутрешното съдебно заседание. Имало ли е свидетели?

— Много, ваше превъзходителство. Кръчмарят, два ма комарджии и още…

— Добре. Погрижи се всички да се явят в съда.

След като началникът си тръгна, съдията Ди се изправи на крака. Взе абаносовата кутийка и замислено я огледа, след като изпитателно я претегли на ръка. Най-сетне я пъхна в ръкава си.

— По-късно ще се занимаем подробно с това странно послание — заяви той на двамата си помощници. — Разполагаме с около час до започването на съдебното заседание. Какъвто и да е бил смисълът на съобщението, то безспорно провали благото ми намерение да ощастливя с подаръка нашата рожденичка. Затова реших да се върна при антикваря и да избера някоя друга вещ. Тъкмо ще го разпитам кога и как му е попаднала въпросната кутия. А ти, Хун, иди в канцеларията, за да провериш в досиетата дали има някак ви данни за девойка на име Нефритова Звезда, без следно изчезнала през деветия месец от годината на Змията. Ти пък, Ма Жун, ще ме придружиш до антикварния дюкян. Съвсем наблизо е, ще отидем пеш.