Привидението от храма

ГЛАВА VIII

Сержант Хун разказва за миналото на изоставения храм; съдията Ди приема една твърде строга гостенка

В просторната гостна на съдията Ди всички лампи бяха тържествено запалени, а цял рояк прислужнички окачваха гирлянди с цветни фенери но ниските клони на дърветата в предната градина. Първата съпруга, облечена в блестящ лилав тоалет от брокат с дълги ръкави, целия извезан със сърмени нишки, тъкмо изпращаше последната си гостенка от празничната чайна церемония. След като се поклони за пореден път, тя хвърли тревожен поглед към задната врата на канцеларията. Домоуправителят й беше казал, че съдията се е завърнал преди час от храма, а ето че все още не се явяваше при семейството си. Тя се обърна към третата съпруга, която изглеждаше особено изящна в шумолящата дълга рокля от бял колосан сатен, и каза:

— Много се надявам съпругът ни да се освободи навреме, за да посрещне игуменката. Вечерята започва само след час!

Съвещанието в кабинета на съдията Ди бе към своя край. Магистратът се бе облегнал назад в креслото и бавно поглаждаше дългата си черна брада с разперени пръсти. Светлината от сребърния свещник падаше върху измъченото му лице. Сержант Хун се бе свил на бамбуковото столче в дъното, изтощен след душния следобед в храма и последвалото ровене из прашните канцеларски архиви. Тесните му длани лежаха в скута и механично свиваха листчето с направените записки. Ма Жун, седнал срещу съдията, изглеждаше мрачен. След като изслуша разказа за търсенето в изоставения храм, той на свой ред описа посещението си при магьосница та, при което съдията го накара дума по дума да повтори разговора с нея. Въпреки че продължителното му усамотяване с Тълби след загадъчния сеанс го бе уталожило и освободило от натрапчивото опасение, че вече никога не ще може да се люби с жена, словесното повторение на мъчителната среща с Тала го разстрои повече, отколкото бе склонен да приз нае. Най-сетне съдията Ди проговори:

— Не ми се иска да коментирам твърде мъглявите сведения от тази Тала. Те произтичат от едно измамно учение, подронващо по твърде низък начин най святото у почтения човек. А относно смразяващите прозрения за девойката Нефритова Звезда смятам, че за магьосницата не е било трудно да узнае връзката ти със случая, Ма Жун. Та нали през цялото време, докато си изчаквал да свърши разговора със старица та, мислите ти са били насочени именно към Нефритова Звезда. Както повечето жени с тази странна професия Тала явно притежава способността да чете мислите на околните… до определена степен, разбира се. Голяма част от успеха им като гадателки зави си от тази способност. Дори не ми се иска да умувам откъде са и известни точните дати на раждането и предполагаемата смърт на момичето.

— Тогава да арестуваме тази вещица и да и строшим кокалите, докато не си признае всичко! — избухна Ма Жун.

Съдията Ди взе една бланка от купчината върху писалището и я попълни с червено мастило. След като положи отгоре големия съдебен печат, поклати скептично глава и заяви:

— Мой дълг е наистина да се опитам да я задържа, но се съмнявам дали ще успеем да го сторим. Тя, разбира се, е напълно наясно, че можем да издадем заповед за арест. Нищо чудно в този момент да пресича границата и вече да е на татарска територия. Още повече че и собствените й сънародници от северозападния квартал са настроени срещу нея. Както и да е, вземи това нареждане, Ма Жун, и го връчи на началника на стражата, като му обясниш къде живее Тала.

След като помощникът излезе, сержантът попита съдията:

— Защо е решила все пак да му подхвърли тези сведения, господарю?

— Нямам представа, Хун. Каквато и да е причината обаче, сега вече знаем, че посланието в абаносовата кутия не е просто шега. Въпреки че не можем да сме съвсем сигурни за истинското му значение…

Той замълча за миг, загледан мрачно в кутията, с която междувременно беше започнал да притиска книжата на бюрото си. Шлифованият нефритов орнамент проблясваше на свещта със злокобен блясък. Докато подръпваше замислено мустак, очите му блуждаеха по купчината архивни папки върху писалището, но накрая неизменно се връщаха на абаносовата кутия. Когато Ма Жун се върна, съдията се надигна в креслото си.

— Вземи четчица и лист хартия — нареди му кратко той. — Запиши това, което ще ти издиктувам — и когато помощникът потопи четчицата в туша, съди ята продължи: — „Всеки, който е в състояние да даде някаква информация за истинското име и настоящото местонахождение на жена, наречена Нефритова Звезда, изчезнала през деветия месец от годината на Змията, настоятелно е подканен да го стори незабавно, като се обърне към съдилището. Окръжен съдия Ди.“ Тона е всичко, Ма Жун. Отнеси обявлението в канцеларията и нареди на писарите да го препишат трийсетина пъти и още тази вечер да бъде разлепено из града. Публичната разгласа е най-доброто, което мога да сторя за момента във връзка с тази обезпокоителна загадка.

Той се облегна назад в креслото и лаконично нареди на сержант Хун:

— Разкажи на Ма Жун какво си научил за историята на изоставения храм.

— Храмът „Пурпурни облаци“ е построен преди двеста и осемдесет години от индуски монаси. Пари те за строежа били осигурени от местната емигрантска колония, която по онова време била доста заможна. При размириците по границата се е случвало храмът да пострада повече или по-малко, но никога не е бил затварян за дълго. Преди трийсет години обаче отвъд границата пристигнали трима свещено служители от новата вира, придружени от три монахини. Установили се и привлекли част от хората, които заварили. Останалите напуснали отвратени и били заменени от новопривлечени — както татари, така и китайци. Новата вяра се разпространявала като горски пожар сред варварите заселници, които на тълпи прииждали в храма. По-късно, преди петнайсет години, някои от видните местни граждани внесли жалба в окръжния съд срещу непристойните ритуали, извършвани в храма. Магистратът наредил щателно проучване на случая. В резултат игуменът бил окован и изпратен в столицата, оглашените били разгонени, а всички картини, статуи и други култови предмети били публично изгорени на пазара.

— Похвално деяние! — одобри съдията Ди. — Това е единственият правилен подход към тези крайности.

Сержант Хун отново погледна записките си и продължи:

— Тези строги мерки предизвикали брожения сред татарското население, имало дори опити за въоръжен бунт. За да успокои хората, магистратът разрешил на един китайски свещенослужител и на една татарска монахиня, които публично се покаяли, да изградят скит и там да практикуват стария, одобрен от власти те будистки ритуал. Но броят на поклонниците значително намалял. Няколко години по-късно монахинята напуснала, скоро след нея си заминал и свещеникът. Властите запечатали постройката. Преди две години с изместването на главния път към западните васал ни княжества северно от Ланфан чуждоземските заселници в окръга започнали силно да намаляват. Миналата година магистратът обявил, че възнамерява окончателно да закрие будисткия свят. По същото време обаче внезапно починал известният златар Чан, без да остави наследници. Вдовицата му, ревностна будистка, приела монашеството и помолила да и разрешат да се засели в скита. И наистина, постройката била тържествено осветена за пореден път през есента в годината на Змията, на двайсетия ден от деветия месец. Това е.

— Много интересен разказ, Хун — отбеляза съдията Ди. — Но не хвърля някаква нова светлина върху нашия случай. А аз се надявах да стане дума за старо съкровище, заровено там.

Той въздъхна уморено. За миг в малкия задушен, кабинет се възцари пълна тишина. Сетне Ма Жун бутна шапката си на тила и заяви:

— След като в северозападния квартал не научих нищо ново за убийството, защо тази вечер да не опитам около Източната врата, господарю? Там е пълно с евтини гостилници и кръчми. Сенсан е бил известна фигура сред нехранимайковците, няма на чин да не открия хора, които са го познавали отблизо, и да ги накарам да ми разкажат за него.

— Защо не… — сви рамене съдията. — Не може да няма тукашен главатар на просяците, който да не държи под око всичко, което става в тази прослойка. Опитай се да стигнеш до него.

— Добре, господарю, обаче искам да ви кажа и това, че според мен главата и тялото, които липсват, са заровени някъде край храма. Вярно, че стражниците претърсиха старателно наоколо, но от разбойническите си години знам, че в тъмното една гора изглежда по съвсем различен начин. Напълно е възможно на ярката светлина хората да са пропуснали подробности, които се набиват на очи именно нощем. Затова мисля довечера да намина там. Един вид да се опитам да огледам всичко с очите на убиеца.

Съдията кимна замислено.

— Разумно предложение, Ма Жун, опитай и това. Нали останаха двама стражници на пост, те ще ти помогнат да си проправиш път през гората. Не забравяй да си сложиш гамаши, и то дебели. Разправят, че там гъмжало от отровни змии — съдията се надигна. — Е, време е да се изкъпя набързо и да се преоблека за тържествената вечеря.

Половин час по-късно съдията Ди влезе в просторната гостна пременен в официалната си роба от зелен брокат, извезана със злато, като на главата си бе сложил висока черна шапка. Идваше съвсем на време — първата му съпруга тъкмо въвеждаше от главния вход игуменката. Отзад вървяха другите две съпруги.

Магистратът побърза да ги посрещне. Поклони се пред гостенката и я поздрави с добре дошла в неговия дом. В отговор тя му се поклони трикратно, с ръце кръстосани в дългите ръкави на широката оранжева дреха. Навела скромно очи към пода, благодари с грижливо подбрани думи за любезната покана. Съди ята я оглеждаше с любопитство, тъй като досега бе зървал само случайно високата й фигура, докато прекосяваше двора му на път към женските покои, в които се провеждаха заниманията по подреждане на цветя. Знаеше, че е около четирийсетгодишна, и си помисли, че все още изглежда много добре, макар и с хладна, някак сурова красота. Главата и раменете й бяха загърнати в широка качулка, която обаче оставяше лицето и с правилни черти открито. Правеха впечатление тънкият и, леко чип нос и присвитите волеви устни.

Петимата седнаха на ниски столчета от резбовано сандалово дърво при квадратна масичка в ъгъла. Шесткрилата входна врата с декоративни решетки бе широко отворена, за да влиза вечерна прохлада. От мястото, на което седяха, се откриваше чудесна гледка към предната градина с разноцветните книжни фенери, просветващи между тъмнозелените листа. Докато две прислужнички пълнеха чашите им с ароматен жасминов чай, друга нареждаше на масата купички със захаросани плодове и сушени пъпешови семки. Четирите жени изчакваха почтително съдията да подхване разговор.

— Бих искал да предупредя нейно преосвещенство — започна той, — че тази вечеря е просто задушевно семейно събиране. И искрено се надявам, че непренциозните ястия поне донякъде ще ви се понравят.

— Атмосферата на едно тържество се определя по скоро от компанията, отколкото от храната, ваше превъзходителство — отбеляза със строго лице игуменката. — Трябва да ви поднеса смирените си извинения, загдето днес следобед моята прислужничка се е държала с вас непростимо грубо. Трябвало е веднага да ме уведоми за височайшето ви посещение. Тя, разбира се, е глупаво, необразовано момиче от крайните градски квартали. Постарах се да я облагородя, но…

Тя повдигна облата си длан в жест на примирение. Кристалните зърна на малката молитвена броеница на дясната и китка изтракаха приглушено.

— За мен това не беше от съществено значение — успокои я съдията Ди. — Исках просто да проверя дали снощи не са ви обезпокоили едни скитници, които са буйствали в изоставения храм. От момиче то разбрах, че нито сте чули, нито сте забелязали нещо нередно.

Игуменката вдигна глава и се вгледа в съдията с големите си безизразни очи.

— Храмът ни е бил поругаван от езически ритуали, практикувани тук преди време от заблудени сектанти. Но всемогъщият Буда в своето безгранично милосърдие ще благослови дори и тези отцепници — тя протегна бялата си длан и отпи от чашата с чай. — От друга страна, чудя се дали прислужничката ми ви е съобщила всичко, което знае — и тъй като съдията вдигна учудено вежди, игуменката продължи: — Имам основания да я подозирам в склонност към непристойно поведение. Често е готова да завърже познанство с разбойници, които скитат из околните гори. Онази вечер я залових да разговаря и да се кикоти с някакъв окаян просяк точно пред входната врата. Разбира се, напердаших я с пръчка за назидание, ала се съмнявам, че това ще помогне. Мога само да се моля за спасението на душата и.

През цялото време, докато говореше, ръката й не съзнателно местеше кристалните зърна на броеница та около китката й.

— Не бива да държите това момиче! — възкликна първата съпруга и добави, обръщайки се към втората: — Най-добре е да разпиташ сред твоите познати будисти. Може да ти предложат някоя подходяща девойка за прислужничка на нейно преосвещенство.

Втората съпруга хвърли неуверен поглед към съпруга си. Тя бе приела будистката вяра наскоро след пристигането им в Ланфан. Тъй като не беше особено образована, простите проповеди и колоритните ритуали набързо я бяха завладели. Въпреки че съдията не се противопостави енергично на увлечението й, тя знаеше, че той всъщност се терзае от тази смяна на вярата. Но в момента мислите му следваха съвсем друга посока. Той разсъждаваше, че момичето явно се опитва да разведри скучното си всекидневие, като общува със скитници, и поради това сигурно можеше да му даде ценна информация.

— Наредих на моя помощник Ма Жун довечера да предприеме обстоен оглед на изоставения храм — съобщи той на игуменката. — Вероятно ще се отбие и при вас да разпита прислужничката.

— Най-добре ще е да го стори в мое присъствие, ваше превъзходителство — подчертано строго каза тя. — Ако са насаме с вашия офицер, тя може… да му даде погрешни сведения.

— Разбира се, че ще наредя… А, ето и децата!

Детегледачката въведе в гостната синовете и дъщеричката на съдията Ди, като държеше в обятията си най-малкото дете, набито тригодишно момченце. След като първата съпруга представи отрочетата на игуменката, домоуправителят влезе да извести, че вечерята е готова.

Преместиха се на голямата кръгла маса в другият край на гостната. Съдията седна начело на трапезата точно пред красиво изваяната абаносова олтарна масичка. Над нея бе окачено ръкописното му приветствие, направено по обед — големият йероглиф „дълголетие“. Домакинът покани игуменката да се настани от дясната му страна, лявата бе отредена за първата съпруга, а останалите две седнаха срещу тях. Рожденичката нареди да отведат малките в стаята им. но на момченцето тъй му се харесаха цветчетата,, затъкнати в златната панделка на косите й, че не искаше да се отдели от тях. Затова тя позволи на детегледачката да поседи още малко зад стола и.

Докато опитваха от студените предястия, домоуправителят тържествено внесе първото блюдо запечена на фурна извара, а най-възрастната прислужничка напълни чашите с вино. Съдията Ди вдигна своята чаша и произнесе наздравица. Тържествената вечеря наистина бе започнала.