Разпръснати слънца

119.Император Руса’х

Някога ярко сияещата тизм-мрежа сега се разплиташе около него. Душевните нишки, които бе виждал толкова ясно и бе държал здраво, сега прорязваха невидимите му пръсти като скалпели. Как можеше поквареният маг-император да е толкова силен?

Болката от тази мисъл бе по-нетърпима от въображаемата болка от прерязана плът и изтичаща кръв. Всички полета с ниалия бяха изпепелени и нямаше да има повече шайинг. Въпреки че укрепената му цитадела продължаваше да гъмжи от охрана, свещеници, компаньонки, миньори и лекари, войниците на мага-император се приближаваха неумолимо. Руса’х не бе и помислил, че брат му е готов да убива.

Беше запазил само двама от септарите на пленения флот. Но сведенията, които получаваше, бяха отчайващи. През отворения прозорец на двореца Руса’х бе наблюдавал главоломната атака на Тор’х. С невероятната си сила магът-император бе успял да върне на своя страна екипажите на повечето кораби, бе ги извлякъл от неговата мрежа. Нови и нови войници непрестанно преминаваха на другата страна. Джора’х изглеждаше убеден в победата си.

Вероятно Руса’х бе подценил напълно брат си, както бе сторил и самият маг-император с него в началото на бунта. Властта му върху тизма изглеждаше безкрайна, несъкрушима…

Как бе възможно един лъжевладетел да притежава подобна мощ? Защо Източникът на светлина не бе дарил с нея Руса’х, истинския император, за да докаже валидността на неговите твърдения?

— Врагът набира сила — прошепна една от компаньонките, навела глава към него. — Не е ли време да потърсим помощ в Източника на светлина?

Седнал на какавидения трон, Руса’х изви очи към небето, към сиянието на слънцето на Хирилка. По време на своя подтизмен сън бе видял отговорите толкова ясно. Беше вървял в реалност, където всичко бе кристално ясно, беше проследил душевните нишки до тяхното изконно начало. Травмата на главата го бе дарила със свободата да вижда и усеща.

Руса’х стисна с ръце облегалките, очакваше отговор от заслепяващата светлина на слънцето. Но вече не виждаше никакви пътища. Не можеше да разбере защо Източникът на светлина го изоставя точно сега. Не му оставаше друго, освен да потърси начин да избяга от тези роби на някога величествена империя, която сега се издигаше върху лъжи.

Единият септар дотича с поредния доклад.

— Императоре, дворецът е обкръжен. Всички кораби, с изключение на този на престолонаследника Тор’х и още два, са пленени от противника.

Дотича и вторият септар.

— Все още разполагаме с голям брой верни войници, готови да дадат живота си, но да не позволят на лъжеимператора да влезе в двореца.

Руса’х прехапа устна.

— За съжаление Джора’х разполага с достатъчни сили, за да нахлуе в двореца, когато си пожелае — стига да е готов да приеме загубите. Въпросът е дали моят брат има намерение да жертва свои поданици.

— Илдирийците не убиват илдирийци — рече първият септар. — Той никога няма да ни нападне открито.

Руса’х присви очи. И той беше разчитал на това — и беше сгрешил.

— Не. Той ще се поколебае, но ще го направи. — Руса’х кимна. — Джора’х вече наруши немалко от нашите традиции. Погледнете го само в подножието на хълма. Стои там, опрял свещените си крака на земята, сякаш е някой слуга. В Призматичния палат собствената му дъщеря, жена с благороден произход, е негов личен телохранител. След като ние започнахме да избиваме илдирийци, брат ми няма да се подвоуми да стори същото.

— И в двата случая — каза септарът — ние сме изгубени. Хирилка ще падне. Не разполагаме с достатъчно персонал, оръжия и бойни лайнери, за да издържим. Не можем да разчитаме на подкрепления от другите бунтовнически светове.

Руса’х се заслуша в шума отвън. Високо над главите им кръжаха близо четиристотин бойни лайнера. Тор’х разполагаше само с три кораба.

Нямаше никакъв начин да спаси начинанието си.

Той въздъхна.

— Искам да говоря с престолонаследника. Трябва да му предам последни напътствия.

Тор’х едва успяваше да държи под контрол трите бойни лайнера. Адарът можеше да го унищожи с лекота, но засега се въздържаше. Джора’х вероятно бе издал заповед Тор’х да бъде заловен жив.

Може би Руса’х щеше да има достатъчно време…

— Престолонаследнико, възнамерявах да те направя свой приемник пред истинския Източник на светлината, но този път не успяхме — заговори императорът по обезопасения канал. — Ти винаги си бил мой достоен спътник. Помагаше ми още преди да ме сполети прозрението, повярва ми, когато заявих, че съм видял верния път. Сега, когато на хоризонта има само черни облаци, помни, че аз съгледах истината. Само аз единствен знам накъде да ви водя. Ние не сме слепци. Никога няма да се откажа от постигането на свещената цел.

На екрана Тор’х изглеждаше дълбоко обезпокоен.

— Господарю, все още разполагам с три кораба. Какво искаш да направя?

— В този момент поквареният ти баща изпраща армията си нагоре по склона към двореца. — Императорът кимна дълбокомислено. — Твоите бойни лайнери могат да ми осигурят възможността, от която се нуждая. А тя е…

Тор’х прие инструкциите и прекъсна връзката.

Руса’х нареди на фанатично преданите си компаньонки и на двамата септари:

— Пригответе се за отлитане. Моите инженери са подготвили напълно зареден кораб, замаскиран в задния двор. Малка група ще ме придружи по време на бягството. — Той отново примижа към яркото слънце. — Отиваме право в Източника на светлина.