Разпръснати слънца

12.Адар Зан’нх

От командния център адарът гледаше смаяно картините, предавани от завзетия хангар. Почетната рота, протоколните офицери и членовете на посрещаческия комитет лежаха проснати на палубата, пометени от шокови оръжия или повалени в безсъзнание с груби удари. Вратите бяха затворени, достъпът до хангара — невъзможен. Руса’х се бе барикадирал заедно със заложниците и настояваше да получи невъзможното.

— Закарайте там инженерите и конструкторите! Искам да разбият вратата. Завладейте хангара. — Зан’нх помисли малко и добави неохотно: — Ако е възможно, запазете живота на губернатора. Ако не, направете каквото е нужно.

Войниците пред затворената врата използваха резачки и лостове, ала преградата бе изчислена да издържа дори на експлозии.

Досетил се, че Зан’нх може да ги подслушва, губернаторът не прояви нито капчица състрадание и нареди на бунтовниците си да доведат пред него неколцина изплашени членове на посрещаческия комитет. Руса’х седеше в своята имитация на какавиден трон и даваше нареждания.

— Не ти остава много време, адаре. Предай ми лайнера или ще започна да екзекутирам пленниците.

Зан’нх не можеше да повярва, че чичо му е способен на подобна постъпка. Но пък вече бе убил Пери’х…

Обърна се към комуникационния оператор.

— Имаме ли връзка с кул Фан’нх? Предупредете го, че престолонаследникът ни измами. Не разбирам какво става тук, но не бива да вярваме на Тор’х.

— Лайнерът не отговаря на повикванията, адаре. Нямаме никаква вест от кула.

Зан’нх почувства как невидими ледени пръсти стискат сърцето му. Дали не беше закъснял?

— Времето ти изтича, адаре — обяви Руса’х, гледаше право в камерата. — С колебанието си демонстрираш, че исканията ми трябва да бъдат взети на сериозно.

Двама от свещениците преместиха трона така, че да изпълни екрана в едър план. Губернаторът вдигна ръка и телохранителките му довлякоха един все още невъзстановен от шоковия заряд протоколен офицер.

— Този ще е първият.

Зан’нх наблюдаваше всичко с растяща тревога. Докъде бе готов да стигне Руса’х?

— Чичо, почакай! Позволи ми да…

Губернаторът на Хирилка махна равнодушно с ръка и се облегна на възглавниците. С механични движения двете телохранителки извадиха кристалните ножове. Първата прободе протоколния офицер в гърдите. Втората прокара острието през гърлото му. От раната бликна артериална кръв. Двете телохранителки оставиха тялото да рухне на пода, след това се отдръпнаха, с оплискани от кръв униформи.

Зан’нх зяпна. Зад гърба му някои от офицерите започнаха да повръщат.

— Ти… ти го уби…

Руса’х бе наредил картината да се предава едновременно на всичките четирийсет и седем лайнера.

— След още три минути ще екзекутирам втората жертва.

Искам само да припомня, че ефектът от парализата започва да отзвучава и скоро жертвите ще усещат агонията на смъртта с ясно съзнание. И тогава реакцията през тизма ще е по-болезнена и за теб.

— Престани веднага! — настоя Зан’нх.

— Знаеш как да спреш тази касапница, адаре. — Говореше спокойно и самодоволно.

Зан’нх се обърна към канала за връзка с инженерния екип.

— След колко време ще успеете да отворите вратата?

— Най-малко след час. Това е солидна метална плоча.

— Бекх! — Пръстите продължаваха да стискат болезнено сърцето на Зан’нх, той трескаво търсеше някакво решение. Чрез тизма баща му би могъл да улови опасността, но не и подробностите… само че сега нещо не беше наред. Жалко, че адар Кори’нх го нямаше, за да му даде съвет. Какво ли би направил неговият предшественик? Как би се справил с проблема? Губернатор Руса’х очевидно не беше с всичкия си!

Изминаха още три минути.

Зан’нх беше успял да сплаши небесните миньори. Беше посещавал засегнати от бедствието колонии и бе осъществявал сложни военни маневри. Беше воювал с хидрогите. Но случаят със заложниците, тази отмерена по минути заплаха, го беше парализирал, сякаш бе някакъв изплашен новак. Беше чувал за безумно, ирационално поведение от страна на човешките герои, но никога за илдирийци. Нямаше никакъв опит в подобни ситуации.

Освен това въпреки нетипичното си, дори неразбираемо поведение, губернаторът на Хирилка си оставаше брат на мага-император. И освен това беше илдириец.

Но Зан’нх не смееше да позволи на губернатора да плени бойните лайнери. Какво ли възнамеряваше да направи с тях, след като вече бе извършил едно жестоко показно убийство? От друга страна, Руса’х щеше да е безсилен, ако не разполага с повече жертви. Какво означаваше това — че трябва да го остави да избие всичките седемдесет заложници?

Но как щеше да живее след това? Той беше адарът на Слънчевия флот! Заложниците бяха негови верни войници. Беше ги предвождал в битката срещу хидрогите при Хрел-оро. След като врагът ги отблъсна и изгубиха един боен лайнер, Зан’нх ги отведе на Хирилка, за да могат да възстановят силите и бойния си дух. Нима можеше да измами очакванията им сега? Нима би могъл да ги изостави?

— Време е за втория урок — заговори губернаторът. — Пропиля още три минути.

— Не! — извика Зан’нх в микрофона. — Ще ти пратя един от моите адютанти, за да обсъдите с исканията ти…

Руса’х въобще не го слушаше.

— Няма какво да обсъждаме, нито за какво да преговаряме. Мисля, че бях пределно ясен. — Телохранителките му доведоха втори заложник, този път жена. — Все някога ще прозреш какво искам от теб, адаре. Винаги си бил доста интелигентен, макар че нашият маг-император знае как да те заблуждава.

Междувременно телохранителките смъкнаха бронята на жената и я оставиха съвсем беззащитна. Ефектът от парализата вече бе свършил.

— Питам отново, Зан’нх — готов ли си да изпълниш исканията ми? Ще предадеш ли лайнерите под мое командване?

— Не мога. — Той се опита да е твърд. — Не бива да получаваш достъп до…

Губернаторът на Хирилка кимна и телохранителките му отново вдигнаха ножовете. От гърлото на жената се изтръгна сподавен вик, после тялото й се строполи окървавено.

Убийствата го измъчваха като нажежени игли в очите. Зан’нх долови кънтящия писък, който раздра тизма. Предсмъртният вик на жената.

— Колко трупа ще са нужни, адаре? Знаеш, че рано или късно ще се предадеш. Колко ненужни екзекуции трябва да видиш?

— Рано или късно ти ще бъдеш победен — отвърна Зан’нх. — Всяко убийство е още един ред в списъка с твоите престъпления.

— Престъпленията ми са нищо. Лъжеимператорът Джора’х — ето кой ще отговаря, задето води илдирийския народ в невярна посока.

Зан’нх прати молба до останалите командири и офицери на борда на лайнера.

— Имам нужда от помощ и съвети. Някакви предложения?

Когато Зан’нх беше още млад, адар Кори’нх му бе устройвал учебни занятия: използваше сценарии от военни игри на хората, за да провери как ще реагират илдирийците при променени условия. Зан’нх бе повишен заради изобретателността си. Но сега остроумните хрумвания му убягваха. Нямаше никаква представа как да постъпи.

— Не можем ли да напълним хангара с упойващ газ?

— Бихме могли, адаре — отвърна един инженер. — Но подготовката ще отнеме повече време от отварянето на вратата. Имаме прогрес, но не достатъчен. Губернаторът на Хирилка ни притиска с исканията си.

— И го знае много добре. Точно затова задава такова бързо темпо.

В този момент се чу гласът на Руса’х:

— Изминаха още три минути, адаре.

И вдигна ръка. Макар че Зан’нх го молеше да почака, да преговарят, губернаторът нареди убийството на трета безпомощна жертва.

— Какво ще правим? — попита инженерът. — Можем да отворим външния люк. Това ще убие губернатора и неговите сподвижници, но заедно с тях…

Зан’нх го прекъсна:

— И всички заложници. Няма да се съглася с подобно предложение. Измислете нещо друго.

А междувременно хладнокръвните компаньонки на Руса’х се бореха с поредната жертва. Този път бяха сграбчили с яките си ръце един капитан, който бе получил двойна доза зашеметяващ заряд. Една от компаньонките вдигна със зла усмивка кристалния си нож и го опря в гърлото на жертвата.

— Погледни този човек, адаре — заговори със затрогваща искреност Руса’х. — Животът му сега е в твоите ръце. От твоето решение зависи каква участ го очаква.

— Няма да поема вината за безумното ти поведение!

— Остава по-малко от минута. — Руса’х се държеше така, сякаш разполага с всичкото време на света. — Питам отново: ще предадеш ли манипулата?

— Кажи ми какво направи с Хирилка? Защо са ти нужни военни кораби? Слънчевият флот винаги е защитавал твоята планета. Защо сега…

— С радост бих ти обяснил, но вече ти съобщих какви са моите условия. Няма да ти позволя да ме бавиш, докато търсиш начин да ме спреш. — Той махна с ръка и телохранителката прокара ножа по гърлото на капитана, а после го заби право нагоре. Очите на мъжа потъмняха и той се свлече безмълвно.

Още едно могъщо сътресение в тизма. Зан’нх прехапа устни, за да не извика от болка.

Неочаквано от високоговорителите отекна гласът на Тор’х:

— Чичо, брат ми има нужда от по-нагледен пример. Той все още не разбира колко далече сме готови да стигнем.

За своя преголяма изненада Зан’нх видя брат си, заобиколен от пазачи-изменници в командното ядро на лайнера на кул Фан’нх. Около тях също имаше локви кръв.

— Тор’х! — изкрещя той; лицето му пребледня.

— Опитай се да разбереш, братко. Чуй какво ти казва императорът Руса’х и ще прозреш нашите мотиви, и ще се съгласиш, че сме прави.

— Съгласен съм, но първо спрете да изтребвате екипажа ми.

— Адарът, изглежда, е на погрешното мнение, че е в позиция да преговаря — подхвърли Руса’х.

— Ей сега ще му покажа, че няма никакви основания да мисли така, императоре. — Тор’х се обърна към един от помощниците си. — Готови за огън по моя заповед.

Бойният лайнер на кул Фан нх изригна убийствен залп от снаряди и енергийни лъчи. Огнената вълна попадна право в корпуса на най-близко разположения лайнер. Огромният илдирийски кораб се взриви в пламъци и се пръсна на части — само за миг няколкото хиляди членове на екипажа изгубиха живота си.

Яркото изригване заслепи Зан’нх и той се олюля и се улови за перилата. Смъртта на няколко хиляди илдирийци предизвика в нервната му система какофония от чувства и болка. Писъците в тизма бяха оглушителни. Цял боен лайнер! Хиляди и хиляди невинни жертви!

От затворения хангар Руса’х се обади с хладен глас:

— Имаш нови три минути, адар Зан’нх.