Разпръснати слънца

17.Ден Перони

Откакто Земните въоръжени сили преследваха скитниците-търговци, снабденият с пръстени газов гигант Оскивъл изглеждаше едно от най-безопасните места за сборище на клановете. Недалеч оттук масивна бойна група на зевесетата бе разгромена от хидрогите и военните едва ли щяха да се завърнат скоро. Доколкото Ханзата беше в течение, тук никога не бе имало среща на кланове, така че защо да ги търсят сега?

Ден Перони се беше отправил с „Настойчиво постоянство“ към корабостроителниците, управлявани от клана Келъм. Не се съмняваше, че мнозина други изгнаници също ще се появят тук, за да споделят възмущението си, да чакат и да планират. Надяваше се да срещне и дъщеря си Ческа, говорителката на клановете. Дори не знаеше дали е оцеляла след атаката срещу Рандеву… или може би е била пленена. В такъв случай съдбата й тънеше в неизвестност, защото никой не знаеше къде откарват пленниците.

Само преди няколко дни, когато Ден все още беше на Терок и помагаше на местните да възстановят унищожените селища, се появи Натон, зеленият жрец от Двореца на шепота на Земята, с ужасяващата вест за Рандеву. Майка Алекса и отец Идрис веднага си дадоха сметка, че Ден и неговите колеги са изложени на риск.

— Председателят Венцеслас знае, че си тук и ни помагаш — каза Алекса. — Трябва да си вървиш. Не можем да те защитим, ако ЗВС дойдат.

— Но все още има толкова много работа — възрази Ден. — Не бива да зарежа всичко по средата. Пък и вие се намъчихте предостатъчно.

Но в края на краищата инженерите и строителните специалисти се изгубиха между звездите. Ден първо отлетя за Плумас, надяваше се да открие там Ческа, но вместо това се натъкна на един от братята Тамблин, който ръководеше водната мина, после двамата продължиха заедно за Оскивъл. Надяваха се вече да е създадена някаква организация, Дел Келъм го биваше много в тези неща.

— Шиз, зевесетата ги е яд на дрогите и затова хапят всичко, дето им се изпречи на пътя — мърмореше Ден на седящия до него Кейлъб. Скитниците вече нямаха нито клиенти, нито действаща икономика — а пък Голямата гъска бе останала без екти.

Кейлъб Тамблин се почеса по посивялата коса и изсумтя:

— Проклети тъпи политици!

Докато Ден полагаше усилия да се облича като порядъчен търговец, Кейлъб не обръщаше особено внимание на външния си вид, нещо повече, дрехите му бяха съшити от различни парчета. Ден никога не би се показал така пред хора, въпреки че Кейлъб на няколко пъти го бе наричал подигравателно „конте“. Очевидно двамата виждаха нещата по съвсем различен начин.

— Прав си: проклети тъпи политици. Слушай, Кейлъб, твоята племенница Тасия не се ли записа при зевесетата? Може би ще успеем тайно да се свържем с нея…

Кейлъб го погледна ядосано.

— Не я бъркай с някоя от онези нафукани гъски! Тасия отиде да се бие с дрогите още в началото на войната с тях. Тя няма нищо общо с това.

— Откъде си толкова сигурен?

— Защото тя е Тамблин! — изсумтя Кейлъб. — Какво повече ти трябва да знаеш?

Ден осъзна, че темата е изчерпана, и млъкна. Внимателно насочваше „Настойчиво постоянство“ по криволичещия курс между външните пръстени на Оскивъл. Не беше изненадан да види и други скитнически кораби, поне десетина: капитаните им очевидно бяха стигнали до същото заключение — че това е най-безопасното място за сбор.

Клановият водач Дел Келъм лично приветства кораба с кънтящия си глас и обяви среща на всички представители на родове.

— Тъй като вече не можем да правим сбирки на Рандеву, ще ги правим тук, проклети да са! Трябва да се организираме и да вземем решение.

Щом кацнаха, ги посрещна един забързан организатор и им посочи къде да се настанят. Изкъпаха се с дестилирана кометна вода (Кейлъб незабавно я обяви за по-лоша от тази на Плумас, макар че Ден не можа да установи никаква разлика), след това се отправиха към голямата зала за срещата. Ден поздрави неколцина приятели и познати от предишни търговски курсове, а Кейлъб се спря да поговори с един клиент от Плумаските водни мини. Макар и заобиколени от приятели, всички скитници изглеждаха напрегнати и неспокойни.

Ден с изненада установи, че всъщност повечето представители на кланове очакват от него да съобщи новини за говорителката.

— И аз не знам нищо също като вас. Нямам представа къде е дъщеря ми.

— Естествено, след като трябваше да се евакуираме спешно от Рандеву — потвърди Кейлъб.

— Добре поне, че сте се сетили да дойдете тук — одобри решението им чорлавата Зет Келъм, изправена до баща си. — Разпратихме вестоносци, които същевременно ще се опитат да разберат какво е положението.

— Ако скоро не получим вест от говорителката, ще трябва да изготвим плановете си без нея. Тъй като са прекратени всякакви търговски отношения с Голямата гъска, фамилиите се нуждаят от нови пазари за доставка на жизненоважни припаси. — Келъм преметна ръка през рамото на дъщеря си.

— Ческа ще се свърже с нас при първа възможност. Сигурен съм, че вече е пратила някаква вест — рече Ден. — Но съм съгласен, че не можем да чакаме. Трябва незабавно да вземем решение какво да правим. Е, как ще процедираме с Голямата гъска?

Келъм опря ръце на кръста си.

— Държим в плен неколцина войници на ЗВС и ако искате, можем да ги използваме като разменна монета. Спасихме ги, когато хидрогите сритаха Голямата гъска в задника.

— Не че получихме за това писмена благодарност — добави засмяно Зет. — Но ги гледаме като принцеси. Освен онзи глупак, дето загина при безсмисления си опит за бягство. — Тя сведе малко виновно поглед.

— Няма никакви причини сега да не ги обявим за военнопленници — рече Кейлъб. — Око за око. Кой знае колко пленници от нашите е прибрала Голямата гъска на Рандеву. Или на Ураганово депо.

— Да, след като позволява на тъпанари да вземат решения — не се стърпя Ден.

— Така е, но тези тъпанари разполагат с мощни кораби и страшно много оръжие — посочи Кейлъб. — А ние не.

— Може и ние да се снабдим с нещичко — рече Келъм. — Пратихме Кото Окая да изследва оръжейните системи на хидрогския кораб, който открихме сред пръстените. Съвсем скоро може би ще знаем какво прави корабите им толкова устойчиви. — Макар че събранието още не бе започнало, около Келъм се струпаха доста хора. — И тогава ще разполагаме с коз срещу зевесетата — или поне срещу дрогите.

— Да обмислим всичко внимателно, преди да тръгнем на война — предупреди Ден. — Не забравяйте, че ние сме преди всичко търговци, а след това войници. Издирваме залежи, добиваме метали, произвеждаме космическо гориво и продавахме по-голямата част от продукцията си на Голямата гъска. Сега, след като вече не търгуваме с тях, какво ни остава — да клекнем и да захленчим? — Той вдигна юмрук. — Или ще си потърсим нови клиенти. Галактиката е достатъчно голяма.

— Чуйте го само. — Кейлъб поклати добродушно глава. — Роден е за говорител.

— Каквато дъщерята, такъв и бащата — опонира Ден. — Готов съм да направя опит да се промъкна до някои от отрязаните външни колонии на Ханзата. Известно ви е, предполагам, че колонии като Ирека не хранят особена любов към Голямата гъска. Те ще си държат устите затворени, ако започнем търговия с тях.

Кейлъб се почеса по главата.

— Не бих имал нищо против да проведа няколко черноборсаджийски операции с хора, които не са ни сторили нищо лошо.

На лицето на Келъм се появи усмивка.

— По дяволите, ако ще го правим, можем да пратим наши представители и в Илдирийската империя. Голямата гъска непрестанно ни укоряваше, че сме отказвали да помогнем на „своя народ“, но след като ни атакуваха, вече нищо не ни обвързва. Съгласни ли сте?

Всички дружно закимаха.

— Ние сме скитници. Можем да го направим — провикна се Кейлъб. — Какво друго ни остава?

Ден сви рамене и каза:

— Корабът ми е натоварен с дървесина от световната гора.