Разпръснати слънца

89.Рлинда Кет

Процесът срещу БиБоб вървеше точно според очакванията на Рлинда. Военновременните закони позволяваха на зевесетата да вършат много неща при затворени врати. Генерал Ланиан дори не си направи труда да присъства на второто предварително прослушване — беше на среща с адмирал Стромо да обсъдят откритото на Корибус.

Рлинда стисна БиБоб за ръката, а председателят на военния трибунал зачете:

— Капитан Брансън Робъртс, тъй като не оспорихте обвиненията, съдът намира доказателствения материал за достатъчен, за да ви обяви за виновен в дезертьорство по време на война и отвличане на разузнавателен кораб, принадлежащ на Земните въоръжени сили.

— Това си е моят кораб! — възрази БиБоб.

— Напълно законно конфискуван от Ханзата за военни нужди — продължи невъзмутимо председателят. — По заповед на този трибунал ще бъдете задържан на Луната, докато ви бъде определена присъда.

— Възразявам — извика БиБоб.

Рлинда се надигна.

— Аз също възразявам срещу целия този смехотворен процес. Настоявам да се проведе открит процес.

— Нищо няма да постигнете — промърмори адвокатът.

— Вие пък не направихте нищо през целия процес.

— Това не е процес, а предварително прослушване. Тепърва предстои да се проведе публичен военен трибунал, освен ако не бъдат приложени някои други правила.

— И какво от това, като ми предлагате само две възможности — изсумтя презрително БиБоб. — Екзекуция или робство.

Така и не получиха отговор. Влязоха четирима въоръжени пазачи и обкръжиха затворника. Заради повишеното състояние на бойна готовност пазачите бяха облечени в маскировъчни униформи и носеха шлемове, един дори си бе закрил лицето с маска. Четирима въоръжени до зъби войници за един-единствен затворник!

Рлинда се опита да ги последва.

— Присъствието ви повече не е наложително, госпожо Кет — спря я един от пазачите.

Тя сложи ръце на кръста си и го изгледа ядосано.

— Позволете поне да му сготвя нещо свястно на прощаване. Представям си какво сте му поднасяли в килията. Кой знае, може да остане и за вас.

Председателят на съда се надигна от масата.

— Повече не можете да направите нищо, госпожо Кет. Вървете си.

— Добре де, нека поне го изпратя до килията.

— Госпожо Кет, не бива да създавате затруднения…

Пазачът с маската се намеси:

— Ние ще се погрижим за това, сър. Позволете й да ни придружи, стига да не създава затруднения.

— Обещавам тържествено да не създавам никакви затруднения. — Рлинда вдигна ръце и позволи да я претърсят за скрити оръжия. След това, преглътнала обидата, последва Брансън Робъртс и пазачите.

Поведоха ги навътре и надолу по коридорите, към вътрешността на лунната база. Сменяха посоките често, сякаш целта им бе да ги объркат.

— Погледни само колко много празно място, БиБоб. Знаеш ли, ако зевесетата се сетят да превърнат всички тези помещения в хотелски стаи, ще печелят доста добре. — Рлинда се озърташе на всички страни. — А може би предпочитате да разширите площта на затвора?

Пазачите дори не си дадоха труда дай отговорят.

Наближиха поредното стълбище и маскираният пазач изведнъж бръкна под куртката си, извади флакон с газ и го натисна.

Коридорът се изпълни с бял дим. Всички се разкашляха, олюляха се и се свлякоха на земята…

Рлинда отвори очи и се огледа сънено. Всичко беше като в мъгла. Тялото й се поклащаше, под нея се виждаше движещият се под. Ръцете й краката й се полюшваха и тя осъзна, че я носят. Нищо чудно, след като лунната гравитация бе по-слаба от земната. Носеше я човек с униформа. Антигравитационна презрамка, от онези, които използваха за пренасяне на тежки товари, бе прикачена на гърба й. Мъжът се препъна, после ускори крачка. Тя се изви наляво и установи, че в другата си ръка носи БиБоб. Едва тогава погледна нагоре.

Дейвлин Лотце бе облечен в стандартна зевесарска униформа. Изражението му беше непроницаемо.

— Готови ли сте вече да повървите? — попита той. — Ще е доста по-бързо. Тежички сте все пак.

Тя отново погледна към Брансън.

— Ей, БиБоб, събуди се! Трябва да изчезваме оттук.

Дейвлин откачи презрамката и внимателно пусна Рлинда на пода.

— Съжалявам, че се забавих — рече, — но това бе максималното, което успях да направя за толкова кратко време.

Тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Изобщо не ми хрумна, че бягството е една от възможностите.

— Е, вече го знаеш. Според мен все пак е по-добре от екзекуцията или принудителния труд.

— Да, поне що се отнася до мен — засмя се БиБоб.

Дейвлин махна с ръка.

— Почти стигнахме хангарите. Качваме се на корабите и изчезваме оттук.

— Но как успя да се промъкнеш? Как преодоля охраната на базата? Откъде взе тази униформа?

— Винаги съм имал униформа, макар че отдавна ме повишиха в сребърна барета — отвърна Дейвлин. — Но стига въпроси. Имаме само десет минути да довършим работата.

— Какво ще стане след десет минути? — попита БиБоб, който още се олюляваше.

— Ще настъпи истинска суматоха. Щом действието на анестетика отмине, пазачите ще вдигнат тревога. Е, не очаквайте особено ефикасна реакция от страна на Базата. Целият персонал, без изключение, присъства на общата среща. По нареждане на генерал Ланиан.

— Страшно удобен момент — каза Рлинда. — Някоя от неговите пропагандни речи?

Най-сетне Дейвлин си позволи да се усмихне.

— Каквото и да е, генералът също ще е неприятно изненадан, когато чуе новината. Хубавото е, че срещата е в другия край на базата. Хайде сега към хангара.

Рлинда се изкиска.

— Представям си изражението му, когато му докладват.

— Знаете ли, защо не се съсредоточим върху бягството? — прекъсна ги БиБоб. — Виждал съм всички изражения на генерала.

Хангарът беше пуст — както бе казал Дейвлин. Рлинда се изненада от чудесната организация на плана, но после се сети за всички случаи, в които „специалистът по скритите подробности“ бе проявявал тайните си способности и най-вече, когато бе спасил заселниците на замръзналата Крена. Такъв човек не биваше да се подценява.

В кратера, използван за площадка, я чакаше „Ненаситно любопитство“. „Сляпа вяра“ на БиБоб беше в един страничен хангар — зевесетата го бяха подложили на щателно претърсване, за да открият допълнителни улики. Но изглеждаше напълно годен за полет. Така поне би трябвало да бъде.

— Зевесетата ще ни подгонят веднага щом се вдигнем — рече Рлинда.

— Вероятно. Затова ни е нужна поне известна преднина.

— Няма никакъв начин да отворим вратите на хангара измънка БиБоб. — Ще ни трябва разрешение от контролния център. Няма да успеем…

Дейвлин го смрази с поглед.

— Вече съм се погрижил за това. — И побутна Рлинда напред. — Вие двамата се качете на „Любопитство“ и се подгответе за излитане. Аз ще взема „Сляпа вяра“. Може да се наложи да прибягна до някой трик.

— „Сляпа вяра“ си е мой. Аз ще летя с него.

— Дейвлин е прав. — Рлинда задърпа БиБоб към посочения им кораб. — Ако някой може да избяга с „Вяра“, това е той. Размърдай се, БиБоб.

Дейвлин й подхвърли един инфобележник. В ниската гравитация той описа плавна дъга, преди да попадне в ръцете й.

— Прекарай тези кодове през навигационната система и веднага ще получиш разрешение за излитане.

Рлинда и БиБоб се втурнаха към „Любопитство“. Когато стигнаха люка, тя спря и се обърна.

— Дейвлин… благодаря.

Той я погледна.

— Ти ме чакаше на Рейндик Ко, когато всички останали се бяха отказали от мен. — Повдигна рамене. — Това е най-малкото, което мога да направя за теб.