Разпръснати слънца

80.Базил Венцеслас

Председателят не изпитваше удоволствие от подобни спектакли, но по дяволите, принц Даниъл заслужаваше това, което го очакваше. Постъпката му трябваше да бъде наказана. Освен това щеше да е хубав урок за Питър, който трябваше да разбере какви ще са последствията от неговите действия.

Базил бе облякъл най-хубавия си костюм, оловносивата му коса бе идеално подстригана и пригладена. Съжаляваше само за едно — че Сарейн не е сега до него. Дали бе изпълнила мисията си, или и тя също щеше да измами очакванията му? Имаше ли един-единствен човек в целия Спирален ръкав — с изключение на него самия, — който да прави това, което се изисква от него? Да изпълни задачата, която са му възложили. Нищо чудно, че човешката раса не бе в състояние да се справи с тази война!

Опита се да овладее надигащия се в него гняв и отново погледна Даниъл, като стоеше пред камерите на медиите. Принцът очевидно бе преживял сериозно изпитание. Дори най-умелият грим не беше в състояние да скрие сенките под очите му. Добре поне, че най-сетне малкият негодник бе пречупен, готов да сътрудничи, макар че беше прекалено късно. Базил бе решил да се отърве от него, но принцът все още можеше да послужи за една последна задача. Да се превърне в ефикасна заплаха за прекалено независимия Питър.

Кралят и кралицата, които се преструваха на мили и послушни — а същевременно пазеха в тайна бременността на Естара, — стояха на заден план, също облечени в разкошни дрехи. И се споглеждаха объркано и загрижено.

— Народе на Ханзата! — почна Даниъл с разтреперан и неуверен гласец. ОХ го бе накарал да научи речта си наизуст. — Аз… мисля, че е време да ви поднеса обясненията си.

Базил се надяваше, че поне в последния миг на своята провалена кариера принцът ще засияе като истинска звезда. „Как можах да се излъжа в преценката си?“ Дали беше, защото изборът за заместник на Питър бе станал при доста напрегнати обстоятелства? Беше действал прибързано и сега се налагаше да се върне назад по стъпките си и да поправи грешките.

Даниъл постепенно набираше инерция.

— Избрах да стоя настрана от общественото внимание, за да не намалявам влиянието на моя брат Питър. Той е вашият водач. Надеждите и молбите ви трябва да са съсредоточени върху него.

Базил погледна тъкмо навреме към Питър, за да види изненаданото му изражение. Почти незабележимо и дискретно кралят улови Естара за ръката и я стисна.

Даниъл продължаваше:

— Има хора обаче, които се опитаха да се възползват от факта, че лицето ми не ви е добре познато. Може би сте виждали репортажа за самозванеца, представял се за вашия принц. Този нещастен и умопобъркан младеж беше заловен и ще получи необходимото лечение. — Даниъл пристъпи от крак на крак. Дори плътният слой грим не можеше да скрие пребледнялото му лице.

Всъщност Базил сам бе написал речта му — въпреки съветите на Елдред Каин.

— Истинският крал е дарен със способността и умението да води човешката раса в тези трудни времена. Той има моята поддръжка, както аз знам, че мога да разчитам на неговата. — Даниъл се поклони, очевидно уверен, че с това мъките му са приключили.

Хората на Кралския площад започнаха да го аплодират. Питър и Естара застанаха до принца, за да покажат уважението си към него. Базил незабелязано отстъпи назад. Очакваше тази картина да бъде показана по всички телевизии.

Питър погледна с присвити очи председателя. Базил не се съмняваше, че кралят е съвсем наясно с цената на властта.

Каин и Пелидор го очакваха отзад. Бледият заместник бе проследил цялата сцена мълчаливо и очевидно не я одобряваше. Базил се престори, че не му обръща внимание. Никой, освен председателя не познаваше нуждите на човешката раса.

Той се обърна към помощника си.

— Сега, след като изигра тази добре подготвена сценка, Даниъл навярно си мисли, че му е простено. Но нашият мил принц греши, греши ужасно. Не бива да рискуваме с повторение на подобен цирк. Господин Пелидор, знаете какво трябва да направите.

Каин го погледна разтревожено, но Пелидор кимна отривисто.

— Вече направих необходимите приготовления, господин председател.

Най-сетне Базил си позволи да се усмихне. Идваха приятни моменти. До няколко дни Сарейн щеше да се върне…