Разпръснати слънца

26.Магът-император Джора’х

Дори когато седеше под небесната сфера, върху която се проектираше величественото му лице, което бавно се въртеше сред облаци, Джора’х знаеше, че не всичко в Илдирийската империя е идеално. Опитваше се да балансира с прекалено много заплахи, макар че хората вероятно не знаеха за нито една от тях.

Искаше му се кралят и кралицата да бяха избрали друг момент, за да дойдат — не желаеше представители на Теранския съюз да видят разгарящите се пожарища на различни места из империята му. За щастие, тези хора не можеха да усещат тизма. Нямаше да доловят вибрациите и неспокойните чувства, на които бяха подложени всички илдирийци — и най-много той.

Но се налагаше да ги посрещне, да разговаря с тях и да им вдъхне увереност. Може би дори да им даде надежда, че има някакъв начин за оцеляване.

Облегна се назад, докато чакаше да преведат гостите през разноцветните кристални зали. Чувстваше се някак малък в какавидения си трон, навремето едва побирал огромното тяло на баща му. Кризи го разкъсваха отвътре, ала Джора’х си наложи спокойно изражение, за да прилича на образа високо горе. Човеците съвсем скоро щяха да дойдат.

Усещане за растяща опасност се прокрадваше към него по безбройните нишки на тизма — наскорошната хидрогска атака срещу Хрел-оро, постоянният извор на тревоги, който представляваше малкият екип на Марата, и най-лошо от всичко, убийството на сина му Пери’х и абсолютно невъобразимият бунт на Хирилка. Още невинни жертви продължаваха да измират там. Джора’х ги улавяше като тътнежи в ума си, предавани откъм манипулата на адар Зан’нх. Преди два дни това чувство го бе споходило за първи път, забило се бе в тялото му като нажежено желязо. Но сега тизмът мълчеше. Той знаеше, че Зан’нх е жив, но нямаше представа какво е положението на Хирилка.

Веднага щом го заля вълната от смърт — прогори го като силна киселина, — той повика най-старшия командващ офицер в Слънчевия флот, тал О’нх, и му нареди да прати три разузнавателни кораба. О’нх успя да ги изстреля едва тази сутрин с инструкции да поемат обратно веднага щом научат какво е станало с бойните лайнери на адар Зан’нх.

След това Джора’х заповяда на тал О’нх да постави кохортата си кораби в родната система в бойна готовност. Бяха забелязани хидрогски кълба в околностите на тройната звезда Дурис и императорът се опасяваше, че наскорошното разрушаване на Хрел-оро може да не е последната хидрогска атака срещу илдирийска колония.

Въпреки че разузнавателните кораби бяха пословични с бързината си, той не се надяваше да се върнат преди утре, дори вдругиден. Не му оставаше друго, освен да чака. Беше наясно, че въпросът с Хирилка трябва да се разреши колкото се може по-бързо, за да може да се съсредоточи върху много по-важния проблем с хидрогите. Осира’х вече летеше от Добро…

„Не — рече си той, — не всичко е идеално в моето владение“. След десет хиляди години мир Илдирийската империя се пукаше по шевовете и преживяваше едно от най-тежките си времена. И той отново съжали, че кралят е избрал точно този момент, за да се появи.

Рояк бюрократи оповестиха влизането на ханзейските пратеници. Младият крал и кралицата не можеха да скрият радостта и смайването си, докато се приближаваха към пиедестала. На две крачки зад тях вървеше председателят на Ханзата — със студено и навъсено изражение.

Джора’х се усмихна и се надигна да ги поздрави — не искаше гостите му да се досетят, че нещо не е наред. Късата му, но гъста брада се движеше като по свой ритъм. Той разпери ръце:

— Крал Питър от Теранския ханзейски съюз, за мен е радост и чест да ви приема. Ако ми позволите, ще отбележа, че не биваше да си правите труда да изминавате толкова дълъг път само за да ме видите.

Базил пристъпи напред още преди кралят да заговори.

— Това е повече от визита на добра воля, императоре. В тези опасни времена тя е жизненоважна за военния съюз и приятелските връзки между хората и илдирийците.

— Съгласен съм… — отвърна малко притеснено Джора’х. — Но аз говорех с краля.

Базил едва скри обидата си.

— Можете да се обръщате направо към мен, маг-императоре. Аз съм председателят Венцеслас…

— Ах, да, помня ви от предното посещение по време на хидрогската война, когато посланикът на хидрогите уби предишния ви крал. — Джора’х погледна Питър с нескрита симпатия. Изобщо не можеше да разбере странната традиция, по която се сменяха човешките крале. Дали старият Фредерик бе баща на този, както Сайрок’х бе негов баща? Реши, че ще е най-добре да отговори предпазливо.

— Крал Питър, моите съболезнования за загубата на вашия предшественик. Разбирам каква емоционална буря сте преживели.

Питър кимна неловко и двамата с председателя се спогледаха.

Бащата на Джора’х бе смятал хората за безполезни, склонни към прояви на безсмислена агресия и разрушение същества. Вярно, недоразвитите човеци бяха прибързани, алчни, нечестни — но въпреки това бяха съюзници във войната срещу хидрогите. Каквото и да си бе мислил старият Сайрок’х, хората вероятно не бяха чак толкова безполезни. Можеха да бъдат истински другари по оръжие, вместо да са само пионки върху дъската. Джора’х дори изпитваше известно състрадание към тях заради зелената жрица Нира — жената, която бе обичал истински…

Премигна учудено, едва сега забелязал, че кралицата държи саксия с някакво растение, и неволно й се залюбува. Спомни си младата красива Нира, също от Терок, и как се бе появила в тронната зала по сходен начин, с фиданка в ръце. Но сега онази фиданка бе изсъхнала, изгорена, унищожена от същия пожар, който вероятно бе убил и Нира. „Само лъжи… лъжите на баща ми…“

Пренебрегна ритуала и насочи вниманието си към кралицата.

— А вие сте Естара, дъщеря на Терок.

Тя се поклони, лъскавата й рокля прошумоля, след това протегна саксията.

— Ваше величество, помните ли световните дървета от моя свят? Казаха ми, че другите тук са умрели.

Той не откъсваше поглед от нея.

— Брат ви Рейналд ми беше приятел, а зелената жрица Нира Кали ми бе особено близка. Когато най-сетне посетих Терок, се убедих с очите си, че чудесата на световната гора наистина съществуват.

След което кимна и Язра’х пристъпи напред, за да поеме подаръка. Джора’х нареди да го поставят на подложката на трона му, за да може да се любува на деликатните му листенца.

— Приемам с благодарност вашия подарък. Останалите дръвчета загинаха в огъня, но това ще ми напомня за отминали, по-приятни времена.

В тъмните очи на Естара се четеше радост.

— Чудесно е, че си спомняте толкова много неща за нас.

Джора’х й се усмихна топло. Как би могъл да забрави, след като беше трогнат от зелената жрица и нейните разкази? Като престолонаследник, бе имал безброй любовници, беше станал баща на огромна челяд, беше се обвързал с различни илдирийски родове — но нито една от жените му не можеше да се сравнява с Нира.

Кралицата изглеждаше малко смутена от втренчения му поглед. Протегна ръка към Питър и Джора’х забеляза блясъка в очите й, който му подсказа, че двамата споделят истинска любов. Вероятно такава, каквато изпитваше той към Нира.

— Хидрогите нанесоха ужасни опустошения на световната гора — тъжно каза Естара. — Убиха и двамата ми братя… а сестрите ми сега са там и се опитват да помогнат.

— Дълбоко съжалявам. „За много неща“.

Нови тайни, нови лъжливи истории. Хората знаеха само част от истината. Баща му беше задвижил многобройни планове, беше създал съюзи, които лесно можеха да доведат до унищожаването на Земята и на стотиците й колонии. И като маг-император, за Джора’х първостепенен дълг бе да съхрани целостта на империята. Когато Осира’х най-сетне му доведеше хидрогите — ако оцелееше в това премеждие, — каква сделка щеше да е принуден да сключи с тях? Колко още жертви трябваше да понесат илдирийците? Дали и хората щеше да трябва да плащат?

Той погледна Естара в очите.

— Не ни остава друго, освен да надживяваме трагедиите, но да сме готови за нови тежки загуби.

Служителите се втурнаха напред, наредиха ниски маси и сложиха върху тях вази с цветя, други носеха музикални инструменти и разноцветни знаменца. От страничния вход влязоха артисти. Джора’х ги погледна с надеждата поне за малко да се разсее от неприятностите.

Добре поне, че кралят и кралицата възнамеряваха да отпътуват вдругиден, призовани на Земята от неотложни дела.

Тогава отново щеше да се съсредоточи върху спасяването на империята.