Разпръснати слънца

109.Тасия Тамблин

С приближаването на хидрогските бойни кълба напрежението нарастваше и Тасия имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Всички останали командири вече бяха издали заповедите си.

Шейсетте разбивача трябваше да атакуват със своите могъщи оръжия противника, преди да се сблъскат с него. Тасия вкопчи ръце в перилата на мостика, готова да се втурне към спасителната сонда веднага щом разбивачите литнат напред.

Но бойното компи не реагира.

— Разбивачи, пълен напред! — повтори тя след кратко колебание. — Двигатели на максимална мощност! Хайде, няма да ви е трудно да откриете целите.

Необходима й беше не повече от секунда, за да установи, че нещо не е наред. Компитата стояха неподвижно.

— Атака, по дяволите! Огън с всички оръжия и максимално ускорение! Атака срещу хидрогите! — Едва сега забеляза, че нито един от шейсетте разбивача не е поел напред.

Всички компита оставаха по местата си. Само едно от тях се обърна.

— Не.

В първия момент Тасия не можа да осъзнае какво е чула.

— Какво?

Никога досега бойно компи не я бе заговаряло по своя воля.

Постепенно и останалите компита извърнаха оптичните си сензори към нея. Изглежда, имаха свои идеи за това как трябва да се развият нещата… а това беше абсурдно. Да се повредят точно в този момент!

— Не ме ли чухте? Казах пълен напред! Таранна скорост! Давайте, давайте! Заредете оръдията…

— Ние конфискуваме тези кораби — прекъсна я най-близкото компи. — Всичките.

Тасия плъзна поглед по роботите и стомахът й се сви.

— Шиз, за какво говорите, по дяволите? Незабавно изключване! Това е заповед! Всички бойни компита да се изключат веднага!

Без да й обръщат внимание, бойните компита се раздвижиха отново, следваха неуловими команди. Чуваше ги да си разменят бръмчащи послания.

— ЕА, с кого се свързват? Какво става!

Малкото компи стоеше неподвижно, заслушано в посланията.

— Предават директно на хидрогите. Това е съвсем неочаквано.

Бойните компита да разговарят с хидрогите? Какво ставаше, за бога?

— Шегуваш ли се? Използват моите комуникационни системи? Никога не сме могли да се свързваме с дрогите.

— Боя се, че е самата истина, господарке Тасия. Ако новите файлове, които ми прехвърли, са верни, просто хидрогите досега не са ви отговаряли. Което не означава, че не могат да комуникират.

— И какво казват? — Завладя я отчаяната надежда, че бойните компита може би преговарят за прекратяване на огъня или нещо подобно. — ЕА, кажи ми, че новините са добри.

— Боя се, че не са, господарке Тасия.

Един от останалите командири — май беше Дарби Вин — се провикна от уредбата:

— Тези проклети компита се разбунтуваха! Те са… — Думите му бяха прекъснати от писък и пукот.

ЕА продължи:

— Използват езика на кликиските роботи. Съобщават, че нашите бойни компита са в процес на поемане командването на всичките шейсет кораба. — ЕА спря, заслушана в разговора. — Изглежда, двама от командирите са оказали съпротива и са били убити.

Тасия скочи от пилотското кресло. Ако бойните компита контролираха всички системи, нямаше никакъв начин да ги спрат. Проблемът щеше да се окаже много по-голям и всеобхватен дори от нейната мисия тук.

Осъзнала, че всичко е загубено, тя се втурна към спасителната сонда, единствения й шанс да се измъкне. Две бойни компита незабавно й пресякоха пътя. Още три застанаха зад гърба й.

Откъм уредбата последва нов писък, този път женски. След това се чуваше само свистене.

ЕА местеше поглед между Тасия и бойните компита.

Спасителната сонда изглеждаше безмерно далеч. Тасия отпусна безпомощно рамене, осъзнала, че дори тя няма дай помогне.

— Шиз, щом тези копелета завладяха мостика ми преди началото на битката, какво ще им попречи да гръмнат сондата насред космоса?

Отвън огромен брой бойни кълба продължаваха да висят над Кронха 3, но не предприемаха никакви враждебни действия спрямо разбивачите. Хидрогите оставаха на изчаквателна позиция.

Тасия едва сега осъзна размерите на клопката, в която бяха попаднали. Проклетите хидроги бяха знаели, че ще стане така! Разрушаването на небесната мина и внимателно подготвеният отговор на Земните въоръжени сили бяха част от добре замислен план. С помощта на бойните компита сега хидрогите контролираха всичките шейсет разбивача.

— Изгубих битката още преди първия изстрел. — Тя стисна зъби. Не бяха ударили нито едно бойно кълбо.

И защо всички илдирийски кораби си бяха тръгнали?

— Тук нещо намирисва. Дали пък няма тройна измама?

А над облаците на Кронха 3 се появиха нови кораби тежки и ъгловати, приличаха на отровни насекоми. Присъединиха се към по-малките съгледвачески кълба и после всички заедно доближиха разбивачите. Докато ъгловатите кораби се готвеха за скачване с разбивача на Тасия, бойните компита се втурнаха да посрещнат новите си господари.

Безпомощна и изолирана на мостика, Тасия съжали, че не носи поне пистолет, за да пръсне поне една хидрогска глава, колкото да задоволи жаждата си за мъст. Но нямаше смисъл. Съпротивата й би означавала сигурна смърт, както бе станало с останалите човешки командири. Или само отлагаше неизбежното? Пътеводната й звезда, изглежда, отново бе помръкнала.

Вратите на разбивача се разтвориха. Бойните компита се извърнаха бавно, сякаш заемаха почтителна поза. Тасия неволно отстъпи, когато видя на командния мостик да се качват трима кликиски роботи.

Черните машини извърнаха главите си към нея, спряха за миг, сякаш се опитваха да преценят дали ще им създава проблеми. Сетне един от тях заговори:

— Разбивачите няма да бъдат използвани срещу хидрогите. Вашите бойни компита сега са верни на нас.