Разпръснати слънца

63.Адар Зан’нх

Престолонаследникът Тор’х бе прекарал ранните си години в охолство и не беше получил никакво военно или тактическо образование. Мястото му не беше за този пост, а той дори не го осъзнаваше, погълнат от ролята, която бе приел да играе. В редките мигове на ясна мисъл по време на лишеното си от тизма затворничество Зан’нх се присмиваше на начина, по който брат му боготвореше поста си в бойния лайнер.

Веднага щом четирийсет и шестте похитени кораба се събраха в района на Хирилка след мисиите си на Дзелурия и Добро, предателят Тор’х бе готов да продължи с разпространяването на метежната вълна из целия Хоризонтен куп. Губернаторът на Хирилка междувременно оставаше в епицентъра на новата тизм-мрежа. Зан’нх се чувстваше по-изолиран от всякога.

Както вече го бяха предупредили, адарът бе „поканен“ да се присъедини към собствената си манипула, поела към поредното си завоевание. Компаньонките-убийци и въоръжени пазачи от Слънчевия флот ескортираха безцеремонно Зан’нх от цитаделния дворец до бившия флагман. Накараха го да седне в едно кресло в командното ядро, а усмихнатият Тор’х поведе корабите към следващата система, където щеше да продължи с кръстоносния поход на чичо им.

Въпреки че илдирийците бунтовници не го завързаха за креслото, нито му поставиха белезници, Зан’нх се чувстваше безпомощен. Самият факт, че похитителите му не виждаха смисъл да го връзват, бе достатъчно оскърбителен — те очевидно не смятаха, че адарът може да представлява дори най-малка заплаха.

Завербуваните членове на екипажа бяха непробиваем бастион срещу всеки опит да възстанови контрола над бившите си подчинени. Виждаше ги навсякъде около себе си, но не можеше да ги почувства в тизма. Имаше усещането, че е оглушал и ослепял и се опитваше поне да запази куража си.

Една мисъл не му даваше покой — колко още ще издържи в изолация, преди да започне бавно да губи разсъдъка си, и дали тогава ще е готов да се присъедини към Руса’х само и само за да се върне в мрежата.

Седеше мълчаливо, нащрек за някаква възможност да наруши контрола на Руса’х. Но екипажът бе абсолютно лоялен към губернатора на Хирилка, всички бяха завербувани за неговата кауза и щяха да се надигнат дори срещу своя адар, ако се опиташе да си осигури помощта им. Освен ако не успееше да направи нещо сам…

Изправен в командното ядро на флагмана, Тор’х сведе поглед към пленения си брат и се усмихна подигравателно.

— Изглеждаш ми някак унил, Зан’нх. Но когато видиш лично поредната победа, може би настроението ти ще се оправи. Една по една всички илдирийски колонии ще се присъединят към нас, защото Източникът на светлината озарява нашия път.

— Не бъди толкова сигурен, Тор’х — отвърна Зан’нх, като преднамерено пропусна титлата. — Магът-император все още не е открил докъде се простира предателството ти. Веднага щом научи, ще отвърне както подобава.

Търсеше някаква котва, за която да фиксира ума си, и се съсредоточи върху ясния спомен за мага-император в неговия какавиден трон насред ослепителния Призматичен палат, заобиколен от множество изпълнени с вяра към него илдирийци. В опит да запази концентрацията си се зае да преброява наум всичките си братя и сестри — красивата атлетична Язра’х, която бе поела ролята на личен телохранител на баща им, тихия, но настойчив Даро’х, който бе отишъл на Добро, ученолюбивия и въпреки това храбър Пери’х, убит в началото на метежа, предателя Тор’х, изменил на собствения си баща и на цялата Империя…

Престолонаследникът се изсмя.

— И какъв ще е отговорът на нашия баща, Зан’нх? Ще прати огромна военна сила срещу илдирийци? Срещу нас? Не ми се вярва. Не вярвам да нападне собствените си сънародници — също както не можеше да го направиш и ти.

Адарът премигна уморено.

— Но вие избихте колкото бе необходимо, нали? А презирате мага-император, че нарушавал традициите!

— Щом Източникът на светлина го смята за правилно. Достатъчно е да се огледаш.

И наистина, Зан’нх бе удивен от добре координираните действия на целия екипаж, който изпълняваше стриктно всички заповеди на престолонаследника. Тор’х беше прав — магът-император едва ли щеше да предприеме драстични действия срещу тях, докато не станеше твърде късно. Зан’нх вече бе допуснал тази грешка.

Звездните системи в Хоризонтния куп бяха сбити плътно. Ако световете падаха бързо в ръцете на метежниците, преди Джора’х да предприеме някакви действия, обезумелият губернатор може би наистина щеше да набере достатъчно сили, за да може да се възпротиви дори на могъществото на целия Слънчев флот. Да можеше само Зан’нх да прати ясно тизм-послание, за да предупреди баща си… но беше заобиколен със статичен шум и пустота.

Опитваше се да си придаде сили, като си спомняше за адар Кори’нх. Предшественикът на Зан’нх бе прочут с непоколебимата си решителност, бе се изправял пред врагове, толкова страшни, че едва ли имаха еквивалент дори в Сагата за седемте слънца. Адар Кори’нх не бе отстъпил нито веднъж, макар да си бе давал сметка, че Слънчевият флот не може да се мери по сила с ужасните хидроги.

Дори само мисълта за него му помагаше да се съвземе и да започне да търси с удвоени усилия изход от ситуацията. Когато хидрогите бяха продължили да нападат илдирийски селища, когато предишният маг-император бе умрял и бе оставил империята в хаос, Кори’нх бе използвал един нищожен шанс, бе повел корабите си на самоубийствена мисия, която — макар да му бе коствала живота — бе нанесла най-сериозния удар на противника до този момент.

Сега, докато седеше в командното ядро на похитения боен лайнер и се чувстваше слаб и безпомощен, Зан’нх се опитваше да си представи последните минути от живота на Кори’нх. Старият адар вероятно се бе вкопчил в перилата на ядрото, загледан право напред, докато корабите са се носели срещу диамантените хидрогски съдове. В онзи величествен ден едно след друго десетки бойни кълба бяха разбивани из облаците на Кронха 3, а хидрогите бяха научили горчивия урок, че илдирийците притежават необходимата сила да дадат отпор на враговете.

По онова време старият маг-император вече беше мъртъв, но Джора’х все още не бе заел поста му и адар Кори’нх бе останал изолиран от тизма. Тъкмо това му бе осигурило нужната независимост да осъществи един толкова смел ход. Адарът бе обърнал загубата на душевна връзка в своя полза.

Ех, ако Зан’нх можеше да направи същото! Усещаше около себе си мрежата на губернатора. Тя течеше около него като река, а Зан’нх бе умиращият от жажда на брега й, онзи, който не смее да се възползва от предоставената му възможност.

Не му беше никак лесно да прогони мисълта, че би могъл да получи всичко, от което има нужда, ако просто се подчини на враговете. Изкушението бе толкова голямо…

Отново се замисли за адар Кори’нх, останал в паметта на сънародниците си като истински герой. Никога не би допуснал неговата история да е отстъпление от позициите на предшественика му. Не можеше да разочарова наставника си — нито мага-император. Стисна очи, опита се да изолира мисловната тишина, която го заобикаляше.

— Приближаваме Алтурас, престолонаследник — обади се навигаторът.

Зан’нх го стрелна с очи: тъкмо той бе направлявал бойните кораби при Хрел-оро и се бе изправял срещу хидрогите. А сега не искаше дори да погледне своя адар.

— И защо отиваме на Алтурас? — попита Зан’нх.

Тор’х се усмихна доволно.

— Това е следващата планета, която ще се присъедини към нашата кауза.

— Съмнявам се, че ще се съгласят толкова лесно.

— Рано или късно ще го направят.

Младият адар бе изумен от бързината, с която се разпространяваше метежът. Само след няколко дни губернаторът на Добро трябваше да пристигне на Хирилка и да обяви решението си дали ще се присъедини към бунтовниците. Зан’нх се страхуваше, че Удру’х може и да го направи — не защото е бил убеден, а поради свои причини.

Междувременно Руса’х бе пратил на Дзелурия хора, които да поемат управлението. Въпреки че илдирийците там вече бяха подготвени с масивни дози шайинг и впримчени в злокобната му мрежа, неговите хора трябваше да придадат допълнителна сила на бунта. Те разпространяваха лъжите за това как Джора’х бил отровил баща си, как рушал отколешните традиции, как назначил за телохранител собствената си дъщеря, как лишил сина си от титлата. Самопровъзгласилият се император не само промиваше мозъците на новите си поданици, но променяше историята така, че да оправдае действията си. Без никакво съмнение бе готов да ревизира дори написаното в Сагата за седемте слънца с надеждата да бъде запомнен за поколенията.

На екрана се появи огърлицата звезди на Хоризонтния куп и пред тях — близката Алтурас. Зан’нх не бе идвал на тази малка планета, чието име дори не се споменаваше в Сагата. Надяваше се, че след днешния ден Алтурас няма да се превърне в поредната плячка на зловещия губернатор.

Тор’х нареди да започнат излъчването на ултиматума.

— Аз съм вашият престолонаследник, служител на истинския император Руса’х. Приканваме губернатора на Алтурас и неговия заместник да се присъединят към нас.

Последва продължителна тишина, достатъчна, за да накара Тор’х да се намръщи.

След екзекутирането на Пери’х, отвличането на манипулата бойни кораби и атаката срещу Дзелурия мълвата вероятно се беше разпространила поне до близките системи на Хоризонтния куп. Руса’х не можеше да примами толкова лесно всички илдирийци.

Зан’нх погледна самоуверения си брат и попита:

— Наистина ли вярваш, че губернаторът на Алтурас не е чул за метежа?

— Не е метеж, а просветление — поправи го строго Тор’х, после отново се наведе към предавателя. — Император Руса’х с радост ще ви приеме под властта си, ако се съгласите да го последвате доброволно.

Най-сетне на екрана се появи лицето на губернатора на Алтурас — много приличаше на братята си Джора’х и Руса’х.

— Решихме да не вземаме участие във вашия бунт — каза той. — Моля, напуснете нашата система. Не сте добре дошли тук. Алтурас остава верен на мага-император.

Тор’х се намръщи. А Зан’нх отново почувства нарастваща сила — нали се намираше близо до свят със запазена тизм-мрежа — и им каза:

— Чу го. Обърни манипулата и се прибираме на Хирилка.

— Той не вижда ли бойните кораби?! Как смята да ни спре в нашата свята мисия? — Разгневен, Тор’х даде знак на операторите на бойните станции. — Заредете оръдията. Кинетични ракети и високоенергийни прорязващи лъчи.

Десетки малки кораби вече се вдигаха от космопортовете на Алтурас.

— Престолонаследник, приближават се вражески кораби — прехващачи, изтребители и един боен лайнер.

— Той смята да ни нападне? — Тор’х се засмя.

В сърцето на адар Зан’нх се надигна гняв. Сега, облъхнат от близостта на тизма, умът му бе ясен и спокоен.

Щом местните кораби наближиха манипулата, губернаторът на Алтурас отново излезе на връзка.

— Ще се защитаваме, престолонаследник. По-добре се отдалечете незабавно.

Тор’х продължаваше да се хили доволно.

— Император Руса’х с радост ще прибави и вашите кораби към флота си. Ще се опитаме да не ги разрушаваме до степен да не могат да бъдат поправени, но не можем да го гарантираме, ако продължавате да се съпротивлявате. — Обърна се към Зан’нх. — Няколко жалки кораба срещу цяла флотилия!

Адарът обаче бе възхитен от смелостта им.

— Те са готови да умрат, но не и да ви се подчинят. Поне ще унищожат малко бунтовници, преди да ги избиеш.

— Губернаторът на Алтурас блъфира. — Тор’х поклати глава. — Знае, че аз съм на борда. Ще посмее ли да открие огън срещу престолонаследника? Заплахата му е измама. — Избра една незначителна според него цел и я посочи на оръдейния офицер. — Унищожете тези седем прехващача, за да им покажем, че не се шегуваме. Държа обаче лайнерът да бъде пленен.

— За да смениш с него онзи, който унищожи ли? — подметна хапливо Зан’нх.

Офицерът изстреля залп високоенергийни лъчи. Прицелът му беше точен, оръжията — добре подбрани и смъртоносни. Зан’нх се сви от поредната лавина пронизваща болка — признак за смъртта на илдирийци. Седемте алтураски прехващача избухнаха в небето, останалите се пръснаха.

Подобно на стадо разгневени животни, бойните лайнери на Тор’х се нахвърлиха върху останките на защитниците на Алтурас, пръснаха ги и продължиха право към главния град на планетата. Тълпи изумени илдирийци по улиците вдигаха уплашени погледи нагоре.

— Знаеш, че мога да изравня със земята целия град — каза Тор’х. — Просто за да им е за урок.

Зан’нх едва сдържаше гнева си.

— Много благородно. На това ли ви учи Източникът на светлина — на масово убийство на невинни илдирийци?

Тор’х сви рамене.

— Може и да си прав, братко. Но след като преминат на наша страна, те ще станат верни поданици на император Руса’х. В момента са жертви на собствените си съмнения. — Кимна удовлетворено. — Да, най-добре ще е да разрушим двореца и да запазим останалата част от града.

Огромните лайнери се спуснаха от небето и се събраха над двореца на Алтурас. Отчаяният губернатор отново излезе на връзка.

— Какво правите?! Разрушихте седем прехващача! Вие сте безумци! Вие сте убийци! Вие…

— А ти ми стана скучен. — Тор’х махна на оръдейния офицер.

Бомбардиран с порой енергийни снаряди, дворецът на Алтурас изригна в огромен взрив. Дим, пламъци и летящи отломки изпълниха небето като фойерверките, на които някога толкова се радваше губернаторът на Хирилка.

Зан’нх беше потресен от това хладнокръвно и абсолютно безсмислено разрушение. Сътресението, преминало през тизма, го прониза като кристално копие. Заедно с много други хора в двореца току-що бяха убили един от братята му и един негов чичо. А Тор’х, изглежда, изобщо не го бе почувствал.

Ако имаше възможност, въпреки възпитанието и честта си, адарът не се съмняваше, че ще го убие — с голи ръце, ако се наложи.

Сега, когато от двореца на Алтурас бе останал само димящ кратер, а губернаторът беше убит, бойните лайнери продължиха по вече установената програма. Разпръснаха от въздуха шайинг, за да подготвят населението за триумфалното пристигане на император Руса’х — който вече летеше насам.

Тор’х се обърна към брат си.

— Видя ли колко е лесно, Зан’нх? Още един свят се присъедини към нашата кауза. Някои долу вероятно ще продължават да се противят, въпреки ефекта на шайинга, но останалата част от населението ще премине на наша страна и противниците ни ще се озоват в непосилна изолация. Скоро и те ще бъдат сломени. Този бунт е като бързо разпространяващ се пожар, ярък пламък, който ще унищожи покварата. Сигурен ли си, че не желаеш да се присъединиш към нас по своя воля?

— Абсолютно — рече Зан’нх и отмести поглед.

Тор’х въздъхна разочаровано.

Неколцина бегълци успяха да достигнат близките системи и да разпространят вестта за светкавичната и кървава победа на Алтурас. Някои дори се добраха до Илдира и съобщенията им потвърдиха онова, което магът-император вече знаеше от губернатора на Добро.

Когато Тор’х се появи с бойните си лайнери над Шонор — следващата илдирийска колония в Хоризонтния куп, — изплашеният губернатор и неговите поданици се предадоха без никаква съпротива.