Разпръснати слънца

61.Патрик Фицпатрик III

Скитниците работеха на удължени смени. Ръцете на Фицпатрик бяха мръсни, мускулите го боляха. Дори якият Бил Стана щеше да се оплаква от толкова работа. Но Стана беше мъртъв.

Военнопленниците прекарваха дните си в изпълнение на поставените задачи рамо до рамо с препрограмираните бойни компита. Дел Келъм, изглежда, бе предположил, че зевесетата са си научили урока, но истината бе, че неуспехът само ги караше да се озъртат за нови възможности и да не спират да кроят планове.

Фицпатрик се боеше от това, което можеха да направят другарите му.

Заедно с групата му го пратиха на конвейер за резервни части. В помещението беше тясно и задушно, миришеше на дим и на преработени материали. Температурата варираше от почти горещо в близост до конверторите до леденостудено край товарната рампа, която периодично се отваряше за доставка на суровини.

Имаше най-различни машини, които произвеждаха най-различни части — плоскости за корпуси, двигателни елементи, подпорни греди. Металът обикновено се подсилваше с керамични съставки.

Фицпатрик и другарите му работеха на различни конвейери — всъщност предимно помагаха. Тежката работа се вършеше от бойните компита. Отвън на дока работеха и по-масивни роботи.

Непрестанният шум и тропот даваше възможност на пленниците да разговарят сравнително свободно.

— Струва ми се, че имам план — обяви Киро Ямейн.

Фицпатрик се наклони към него.

— Аз имам десет, но нито един няма да свърши работа.

Кибернетикът продължаваше с работата си.

— Да, но този май не е такъв.

— Изслушай го — намеси се с блеснал поглед Шейла Андез. — Това е нещо, за което скитниците никога не биха се сетили. Само Киро може да роди такава идея.

Ямейн погледна трите компита, които се навъртаха около тях.

— Познавам тези бойни компита като пръстите на ръцете си. Ровичкал съм се в мозъците им и съм участвал в проектирането на военните и тактически програми, които се наслагваха върху първичното кликиско програмиране.

Фицпатрик се досети накъде бие.

— Мислех, че скитниците са изтрили паметта им и са ги препрограмирали.

Ямейн направи кисела гримаса.

— Програмирането на бойните компита е свързано с много усложнения и задни вратички. Ако имам достатъчно време, сигурен съм, че ще мога да събудя някои от старите им навици.

— Смяташ да ги превърнеш в лоялни бойци на Земните въоръжени сили, за да ни помогнат да избягаме?

Ямейн се намръщи. Андез се наведе към Фицпатрик, сякаш възнамеряваше да му помогне в работата.

— Не точно. Той може да заглуши текущата програма, но не би могъл да възстанови командите за подчинение.

— И каква полза от всичко това?

Ямейн продължи с обясненията:

— Присъединих се към оскивълската бойна група със задачата да изучавам поведението и реакциите на тези нови компита. Те знаят как да се бият, да саботират, да разрушават. Тази част е била неутрализирана, но мисля, че ще мога да вдигна наложения от скитниците блок. Освободя ли ги, ще правят каквото сметнат за необходимо, най-вероятно ще извършват саботажи. Със сигурност ще създадат хаос в корабостроителницата.

— Представяш ли си какво ще настане! — ухили се Андез. — Пощурели роботи из корабостроителницата на скитниците!

— Сигурно е възможно — предпазливо каза Фицпатрик. — Но пак не разбирам каква ще е ползата за нас?

— По време на диверсията някои от нас биха могли да се измъкнат — обясни Андез. — Ще имаме доста добра възможност.

— Дори да е така, в тези корабостроителници няма междузвездни кораби. Дел Келъм ни го обясни съвсем просто. Никога няма да можем да напуснем Оскивълската система. Какъв смисъл?

— Мислех, че ще си въодушевен — укори го Андез. — Не искаш ли да избягаш? Или ти харесва да флиртуваш с хубавичката дъщеря на Келъм?

Фицпатрик се надяваше, че не се е изчервил.

— Просто приех ролята на адвокат на дявола. След онова, което се случи с Бил, не бива да разчитаме на набързо скроени планове, както направи той. Съжалявам, но да се кача на кораб и да поема на четирийсетгодишно пътешествие не ми се струва примамлива перспектива.

Ямейн запази спокойствие.

— Патрик, ние следим доста внимателно движението на корабите. На всеки пет дни пристига товарен кораб, който се спуска от станцията за извличане на кометен материал в другия край на системата. Корабът е натоварен с космическо гориво, което друг пилот откарва в нещо като разпределителен център, а оттам то се разпределя между клановете. Ако отвлечем товарния кораб, един от нас би могъл да се измъкне.

Фицпатрик се колебаеше. Не му харесваше идеята да пуснат бойните компита да вършеят из корабостроителницата. Ами ако Зет пострадаше? Не искаше да й се случи нищо лошо. Освен това изпитваше тайно уважение към всичко, което бяха постигнали скитниците, и смяташе, че ще е жалко да го съсипят.

Но от друга страна, бягството бе привлекателно. А и го дължеше на другарите си.

Планът не беше лош, но Фицпатрик виждаше пробойни в него. Танкерите за екти бяха тежки и неповратливи… но все пак разполагаха с космически двигатели.

— Съгласен съм, скитниците едва ли биха го очаквали. Но това означава да зарежем всички останали тук. Какво ли ще им се струпа на главата, ако наистина успеем?

— Достатъчно е да се измъкне само един — рече Ямейн. — И да повика помощ.

— А през това време ние ще удържаме крепостта. — Андез отново се наведе към него, забелязала, че надзирателят ги гледа. — Решихме да си ти, Фицпатрик. Ти си най-добрият пилот. Ще отвлечеш товарния кораб, ще се измъкнеш оттук и ще ни спасиш всички.

— Да — каза той и изведнъж изпита облекчение. — Изглежда, трябва да съм аз.