Разпръснати слънца

78.Магът-император Джора’х

Битката между хидрогите и фероуите на Дурис-Б приключи осем дни, след като илдирийците за пръв път забелязаха междузвездния конфликт. Смъртно ранената жълта звезда премигна, сви се… и се смали до черно слънце. Ядрените й пламъци угаснаха.

Никога през всичките десет хиляди години илдирийска история не се бе случвало толкова епохално явление. Останаха само две звезди от тройното съзвездие — бялата звезда и червеното джудже. Обитателите на Миджистра не откъсваха ужасени погледи от небето.

— Осира’х да отпътува незабавно — нареди магът-император. Из цялата империя тизм-мрежата подаваше тревожни сигнали — лумваха в съзнанието му като пожари, избухващи в различни части на застрашена гора, ярки и болезнени изригвалия на паника.

Но след като в небето над Призматичния палат се появи мрачното петно, той забрави всички досегашни колебания, всички тревоги за малката си дъщеря и за особените й умения. Осира’х трябваше на всяка цена да установи контакт с хидрогите, преди да са унищожили цялата Илдирийска империя. Никой друг не беше способен на това след предателството на кликиските роботи.

По негова заповед предната вечер Язра’х бе натоварила херметичната капсула на един от седемте бойни лайнера, готови да откарат Осира’х до целта й. Малко след това тал О’нх бе докладвал, че кохортата му бойни кораби е приключила с подготовката и очаква нареждането на мага-император да полети към Хирилка. Всичко се случваше едновременно. Най-сетне.

Въоръжена с цял арсенал оръжия и придружавана от исикските си котки, Язра’х се появи в приемната зала на небесната сфера. Малката Осира’х, която едва й стигаше до раменете, я следваше по петите.

Осира’х спря пред подиума и мълчаливо зачака. Магът-император я гледаше, гърдите му се изпълниха с надежда. Предния ден, след като бе взел окончателно решение, бе поканил момичето да прекара един час с него на терасата на най-високата кула на Призматичния палат. Заедно се наслаждаваха на величието на Илдира, на изящните машини, които се рееха в небето над града. Той се опита дай обясни колко много е обичал майка й, но откри, че има неща, за които му е трудно да говори. Колкото и да му се стори странно, Осира’х не остана изненадана от това, което й каза. Джора’х се чудеше какво ли може да й е разказвал Удру’х за Нира. Нищо добро, сигурен бе в това.

Ако Осира’х оцелееше, ако успееше и се върнеше… той се закле да направи за нея всичко, което е по силите му. Но сега не беше време да мисли за това. С всеки час получаваше нови обезпокоителни вибрации от тизма и не биваше да отлага историческата мисия на дъщеря си към звездните останки край Дурис-Б. Преди обаче да изпрати Осира’х на нейното опасно пътешествие, в залата се появи вестоносец.

— Ваше величество, хидрогите са нападнали нашия облачен комбайн на Кронха 3. Току-що получихме отчаян сигнал за помощ от главния инженер Хроа’кс. Атаката е започнала съвсем скоро, но той не се съмнява, че мината ще бъде разрушена!

Джора’х се надигна от трона и се обърна към Язра’х и Осира’х:

— В такъв случай трябва да отидете там, вместо да се отправяте към мъртвата звезда. Длъжни сме да защитим нашия небесен град и след като хидрогите са решили да атакуват Кронха 3, ще ги срещнем там. — Сложи силните си ръце на раменете на момичето. — Осира’х, трябва да се добереш до врага, преди да ни е унищожил напълно. Доведи ми някой от тях, каквото и да ни струва. Искам да разговаряме, да потърсим възможност за мир.

Телохранители и чиновници наобиколиха Осира’х и я отведоха. Джора’х я изпрати с поглед — осъзнаваше, че възлага всичките си надежди на нея.

Беше ден на големи промени и забележителни събития. Пращате дъщеря си да изпълни предначертаното. Беше ударил часът да се разправи с Хирилка. Сега или никога. Вече бяха изгубили няколко свята. Стига толкова! Не биваше да продължава да толерира растящата слепота в тизма.

Днес също така изтичаше крайният срок на губернатора на Добро да се изправи пред Руса’х.

— Повикайте тал О’нх — заповяда Джора’х. — След час отлитаме за Добро. Да се надяваме, че губернаторът Удру’х е изпълнил своята част.