Разпръснати слънца

106.Магът-император Джора’х

Съкрушителната сила от бойни кораби на Слънчевия флот приближаваше самотния лайнер, но Джора’х не беше в състояние да почувства неговия екипаж в мрежата си. Опасяваше се от най-лошото и бе готов да прибегне до онова, което се окажеше необходимо. Независимо от цената магът-император смяташе да спре бунта тук.

Вече близо цял ден кохортата бойни лайнери дебнеше в засада близо до Добро. Според ултиматума, който бяха дали на Удру’х, бунтовниците смятаха да изпратят сили срещу колонията. Императорът бе готов да ги посрещне.

Междувременно бе наредил най-бързият куриерски кораб, с който разполагаха, да е в постоянна готовност, в случай че пристигне вест от Осира’х, че е довела хидроги на Илдира. Ако това се случеше, той щеше да полети обратно и да остави на други да командват кохортата.

Прекалено много неща се случваха едновременно.

Как щеше да отговори губернаторът на Добро на предложението на Руса’х? Джора’х съжаляваше, че няма начин да знае отговора със сигурност. Въпреки уверенията на Удру’х Джора’х не му вярваше напълно. Не беше изключено дори губернаторът на Добро да играе двойна игра, да се опитва да настрои силите една срещу друга. Кой щеше да се появи тук за завладяването на колонията? Руса’х или Тор’х?

Беше напуснал Призматичния палат с огромна неохота, особено след като Осира’х се опитваше да установи контакт с хидрогите. Толкова много проблеми очакваха своето решение в Спиралния ръкав. Но първо трябваше да приключи с този отвратителен бунт и да си възстанови контрола над цялата империя.

Най-сетне командирът на кохортата тал О’нх предаде съобщение от корабите-съгледвачи:

— Приближава кораб, господарю. Боен лайнер — само един.

Един боен лайнер. Дано това да намалеше излишните жертви.

— Действайте според плана — нареди Джора’х. О’нх имаше предварителни инструкции и магът-император му бе дал свободата да ги следва. Знаеше, че е напълно възможно Удру’х наистина да се е опитал да осъществи своя почти налудничав план, но дори губернаторът да се окажеше верен на думата си, Джора’х не хранеше големи надежди, че ще успее. По-вероятното бе Джора’х да унищожи завладяния боен лайнер и после сам да се появи край Хирилка.

По някакъв начин адар Зан’нх бе изгубил контрол над манипулата си и Руса’х бе използвал бойните лайнери, за да разпространи зловредното си влияние. Но Джора’х бе по-силен от губернатора на Хирилка. Много по-силен.

— Всички кулове и септари да потвърдят заповедите — нареди тал О’нх. — Пригответе се да откриете огън по приближаващия се боен лайнер.

Чу се тихото бръмчене на активирани смъртоносни бойни системи, готови да анихилират бунтовническия боен лайнер. Джора’х се подготви за предстоящото. Въпреки че екипажът на лайнера не бе част от неговата тизм-мрежа, той се боеше, че смъртта на всеки от членовете му ще е мъчителен удар за него.

Ако дадеше заповед да бъдат избити — макар че бяха бунтовници — нацията щеше да съхрани ужасяващия спомен за това. Най-вероятно щеше да бъде прокълнат в Сагата. Можеше само да се надява, че има и друг начин.

Долавяше пустота в мрежата откъм бойния лайнер, сякаш към тях се приближаваше призрачен кораб, но знаеше, че не е така. И тогава неочаквано улови два слаби сигнала — като потрепващи на вятъра пламъчета на свещи. Губернаторът на Добро и адар Зан’нх бяха на борда. Но дали бяха успели?

И тогава от уредбата прозвучаха думите, които се надяваше да чуе:

— Господарю, говори Удру’х. С адара си възвърнахме контрола над този кораб. В момента екипажът е под въздействието на шайинг. Мисля, че са готови да се върнат при вас.

Джора’х се усмихна облекчено.

— Благодаря, губернаторе. Ще ги върна при мен.

Изправен насред командното ядро на флагмана на кохортата, той отметна косите си назад и затвори очи. Като маг-император, Джора’х държеше под контрол всички душевни връзки и пътища към Източника на светлина. Събра мислите си в мощен сноп и ги изпрати чрез мрежата, обгръщаше и придръпваше обратно изгубените души на членовете на екипажа. Един по един те склониха глава пред него.

Адарът, който стоеше в командното ядро на бунтовническият кораб, доскоро смяташе, че всичко е изгубено. Но сега, докато магът-император печелеше отново умовете и сърцата на войниците и офицерите, той се изпълни с нарастваща увереност, че бунтът ще бъде потушен.

Джора’х отвори очи, озърна се със замътен поглед и пое дълбоко дъх. Миг след това на екрана се появи Зан’нх.

— Господарю, всички сме ти дълбоко задължени. Ужасно бе толкова дълго да прекарам извън тизм-мрежата. Имах усещането, че пропадам в бездна, преди ти да ме уловиш и да ме измъкнеш от нея.

Войниците зад гърба на сина му изглеждаха замаяни, но мислите им бързо поемаха в правилната посока. От своя кораб Джора’х ги възприемаше като нишки, които се вплитаха в общата мрежа, разширяваха я в посока, накъдето доскоро бе царял непрогледен мрак. Той ги улови, подсили връзката си с тях и им придаде правилната посока. Но не искаше нито един от тези хора да забравя какво е изгубил, нито какво е спечелил накрая. За дълго време.

Губернаторът на Добро се беше изправил до Зан’нх и на устните му трептеше загадъчна усмивка.

— Благодаря ти, господарю. Вече прогонихме всичкия шайинг-газ от вентилационните системи. Съвсем скоро редът ще бъде възстановен напълно.

— Както и трябва да бъде — каза Джора’х. Всички те бяха вкусили от отровата на губернатора Руса’х. — Адар Зан’нх, сега този екипаж отново е под твое командване. Време е да поправим стореното от размирния ми брат.

Зан’нх опря юмрук в гърдите си, после сведе очи, преди да отвърне:

— Господарю, Тор’х взе останалата част от моите бойни кораби, за да завладее други светове, докато Руса’х се намира на Хирилка, откъдето в своя какавиден трон се опитва да разшири мрежата си. — Вдигна глава и очите му засияха. — Но трябва да подчертая, че без охрана Хирилка може лесно да бъде завладяна.

Джора’х кимна.

— Адар Зан’нх, оставям тази кохорта на теб. Заминаваме незабавно за Хирилка. Искам да приключим с тази история.