Съдби, по-лоши от смъртта

ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА

— МИТ е играл важна роля в историята на моето разклонение от фамилията Вонегът. Тук баща ми и дядо ми са получили дипломи на архитекти. Чичо ми Пийт също беше изстрелян оттук, а единственият ми брат Бърнард, девет години по-голям от мен, стана доктор по химия на това солидно учебно заведение. Татко и дядо основаха частна архитектурна фирма и станаха партньори в нея, а чичо Пийт стана частен предприемач. Брат ми Бърнард предварително знаеше, че не може да работи частно, тъй като бе решил да се отдаде на науката. Но след като искаше да разполага с достатъчно площ и оборудване за това, което умее най-добре, той трябваше да работи за някой друг. Въпросът беше за кого?

Това бе началото на една според мен оригинална реч, която изнесох в МИТ през 1985 година. (Имаше мигове, в които бях достатъчно луд да си въобразявам, че мога да променя хода на историята, и това беше един от тях.) Аудиторията „Кресджи“ беше претъпкана с млади хора, които можеха практически да вършат всичко онова, което магьосникът Мерлин се е преструвал, че прави в двора на крал Артур — да пускат в действие или да обуздават огромни сили (често невидими за простосмъртните), правейки това в услуга (добра или лоша) на дадено начинание (например на Звездните войни).

— В момента на дипломирането си повечето от вас ще се сблъскат с проблема на брат ми — продължих. — За да оцелеете, а дори и за да просперирате, вие ще превърнете в действителност нечии технологични мечти — и вашите също, разбира се. Ще оформите онази особена смес от мечти, която наричаме партньорство, или — ако употребим един по-романтичен израз — брак…

Брат ми стана доктор на науките през 1938-а. Ако беше заминал за Германия, вероятно щеше да превърне в действителност мечтите на Хитлер. Ако беше избрал Италия — това щеше да стане с мечтите на Мусолини, в Япония пък щеше да зарадва Тойо. Ако бе заминал за Съветския съюз, щеше да превърне в действителност мечтите на Сталин. Но той предпочете да започне работа при един производител на бутилки в Бътлър, Пенсилвания. И това решение се оказа решаващо не само за вас, но и за човечеството като цяло. Много е важно какъв шеф ще си избереш, чии мечти ще превръщаш в действителност…

Хитлер мечтаеше да убива евреи, цигани, славяни, комунисти, хомосексуалисти, свидетели на Йехова, умствено увредени, привърженици на демокрацията и така нататък. Мечтаеше да ги убива в индустриални количества. Но ако ги нямаше химиците като брат ми, които му доставиха циановото съединение, известно с името „Циклон-Б“, това щеше да си остане само мечта. Ако ги нямаше архитектите и инженерите като баща ми и дядо ми, които са проектирали концентрационните лагери на смъртта — огради, охранителни кули, бараки, железопътни връзки, газови камери и крематориуми, — мечтата на Хитлер пак щеше да си остане само мечта. Наскоро посетих два такива лагера в Полша — Аушвиц и Биркенау. И открих, че от технологична гледна точка те са перфектни. На проектантите им мога да поставя само една оценка и тя е шест плюс. Тези хора несъмнено са решили всички задачи, които са им били поставени.

Същата оценка бих поставил и на инженерите, които имат пръст в създаването на колите-бомби, избухващи със смразяваща акуратност пред посолства, универсални магазини, кина и църкви днес… Те също са решили всички задачи, които са стояли пред тях. Шест плюс, приятели, шест плюс!

Казаното дотук ни насочва към различията между мъжете и жените. През последните две десетилетия феминистите в САЩ постигнаха няколко скромни победи. В резултат днес е почти задължително да се казва, че различията между половете са силно преувеличени. Но един факт си остава непроменен: жените не са привърженици на неморалните технологии в степента, в която ги обожават мъжете. Това очевидно е резултат от някакви хормонални недъзи. Вероятно по тази причина в демонстрациите срещу всякакви оръжия за унищожение участват много повече жени, отколкото мъже, които, на всичкото отгоре, водят и децата си… Практически най-изявеният противник на неограничения технически прогрес в историята на тази страна е една жена, починала преди 134 години. Името й е Мери Уолстънкрафт Шели — автор на идеята за Чудовището на Франкенщайн.

За да подчертая колко съм се феминизирал с настъпването на зрялата възраст, ще ви кажа следното: ако бях ректор на МИТ, щях да заповядам във всяка зала да бъде окачен по един портрет на Борис Карлов в ролята на Чудовището на Франкенщайн. Защо? За да напомня на студентите, че хуманността е застинала в предсмъртен ужас, очакваща всеки момент да бъде убита от чудовища, като това на Франкенщайн. Между другото, процесът на това убиване вече тече — в различни части на света, често с щедро спонсориране от наша страна. Тече непрекъснато — ден след ден, час след час…

Какво трябва да се направи? Вие, студентите от МИТ, трябва да поемете инициативата, да се превърнете в пример за колегите си от целия свят. Трябва да формулирате и запишете върху хартия текст на една клетва, подобна на хипократовата, която дават всички лекари от двайсет и четири века насам. Ще попитате — нима вярвам, че никой доктор не е нарушил тази клетва през този огромен период от време? Разбира се, че не. Но всеки доктор, който е сторил това, съвсем справедливо е бил заклеймен като отрепка. Защо покойният Йозеф Менгеле е най-голямото нацистко чудовище за повечето от нас? Защото е бил лекар, който злонамерено е нарушил хипократовата клетва!

Ако някой от вас прегърне сериозно моята идея за нова клетва, той, разбира се, ще трябва да се запознае с оригинала, създаден 460 години преди раждането на Иисус Христос. Това е един мухлясал от старост гръцки манускрипт, чиито постулати в голямата си част вече нямат никаква връзка с моралните проблеми на днешните лекари. Но в основата си той си остава документ, създаден от ЧОВЕКА. Никой никога не се е съмнявал в това, никой не е изказал предположението, че появата му се дължи на намеса свише. Човекът или групата човеци, които са го създали, са били водени единствено от желанието да помагат, а не да вредят на себеподобните си. Предполагам, че повечето от вас са обладани от същото желание — да помагате, а не да вредите. И по тази причина положително ще приветствате ограниченията, които трябва да бъдат наложени на всеки злонамерен тип, който в бъдеще може да се окаже и ваш шеф.

Убеден съм, че един пасаж от хипократовата клетва не трябва да бъде редактиран по никакъв начин. Ето го:

Този пасаж може лесно да бъде парафразиран и да обхваща не само лекарите, но и всички останали учени. Достатъчно е да помним, че в корените на всички науки лежи простото желание да се подобри живота и благосъстоянието на хората.

В случая можем да прибегнем до следната парафраза:

Този текст би могъл да се включи в клетвата, която ще дава всеки абсолвент на МИТ. Разбира се, аз си давам сметка, че всички вие ще се закълнете и в още много добри неща. Просто си позволявам да ви подхвърля една идея, като за начало…

Благодаря за вниманието.

Какво фиаско! Получих вежливи аплодисменти. (Сред присъстващите имаше доста ориенталски лица. Един Господ знае какво са си мислили.) Но никой не изрази желание да напише текста на клетвата, която да се превърне в задължителен атрибут на студентите от техническия университет. Нито ред в този смисъл не се появи в университетския вестник, излизащ всяка седмица. Пълен провал. (Ако бях чул подобна реч, докато следвах в Корнел, аз положително щях да съм готов с текста на клетвата още същата нощ. Но трябва да призная, че тогава кръшках от занятия и разполагах с много свободно време…)

Какво прави днешните студенти толкова равнодушни? Защо не откликват така, както откликвахме ние? (Днес сутринта аз, изкуфелият дъртак, получих едно писмо, в което ме питат дали имам предложения за промяна в клетвата за вярност. Ето какъв беше отговорът, който изпратих с обратна поща: „Заклевам се да бъда верен на Конституцията на Съединените американски щати, да бъда верен на националния флаг, който е символ на свободата и справедливостта за всички нас“.) А сега ще ви кажа защо студентите не откликнаха така, както очаквах: защото знаят за едно нещо, което никога няма да излезе от главата ми, а именно, че животът е НЕСЕРИОЗЕН. (Защо тогава конят на Калигула да не бъде провъзгласен за консул?)

Преди да произнеса злощастното си слово пред студентите от МИТ, аз разговарях с някои от тях за Звездните войни и за убеждението на Роналд Рейгън, че с помощта на сателити, лазерни лъчи, хвърчила и Бог знае още какво ние ще бъдем в състояние да изградим един невидим купол над главите си, който на всичкото отгоре ще бъде напълно непробиваем за вражеските ракети. Според тях подобен щит трудно може да действа, но всички бяха готови да работят в тази насока. (Защо пък ДА НЕ НАПРАВИМ консул коня на Калигула?)