Защото те обичам

Епилог №1 Животът след това… Марк и Алисън

Марк не поднови работата си в кабинета на Конър.

Два месеца след терапията той бе назначен като обществен психиатър в една асоциация за подпомагане на бездомници. През деня кръстосваше из улиците на града и се грижеше за стотина безпризорни, стараейки се да ги спаси от алкохола, да ги измъкне от живота на улицата и да ги възпре да рухнат отново. Той се посвети изцяло на това поприще и постигна успехи. Собственото му слизане в ада го беше променило много: младият амбициозен и самоуверен психиатър бе отстъпил място на един по-уязвим, но и по-човечен мъж.

Често пъти на ъгъла на някоя улица му се привиждаше Лейла, седнала на стълбище или на люлка в детска площадка. Лицето й беше все така хубаво, ведро и сериозно, както в самолета. Тя не говореше, а само с ръка му правеше знак, на който Марк дискретно отговаряше. Той се успокояваше, знаейки, че тя е там, че бди над него, както онзи ангел хранител от детството му. За тези свои видения нищо не спомена пред Конър и Никол, защото знаеше, че те изникваха само в неговото съзнание. Но какво от това? В случая въображаемото му помагаше да постигне вътрешно равновесие, за да може да се съвземе.

А това беше главното.

Една септемврийска сутрин Марк чу по радиото, че Алисън Харисън е загинала при катастрофа с хеликоптер. Младата наследничка ръководеше основаните от баща й фондации и от няколко месеца се беше посветила на екологията, като водеше борба против унищожаването на голямата тропическа гора.

Няколко седмици бяха необходими, за да се открият останките от хеликоптера, но телата на бразилския пилот и на богатата наследничка изобщо не бяха намерени.

През ноември Марк получи пощенска картичка, изпратена от Лхаса. Снимката изобразяваше скулптура на колелото на закона пред входа на тибетски манастир.

Върху картичката нямаше подпис на подателя, но Марк веднага разбра, че е от Алисън. Тя му пишеше следното:

Следваха три думи: ширина, дължина и височина… и поредица цифри, които хвърлиха Марк в недоумение.

Най-сетне той разбра значението им: това бяха GPS-координатите на мястото, където бе погребана Лейла.

Една декемврийска събота Марк и Никол прекосиха с кола планинските масиви и каменистите равнини на пустинята Мохаве. В ранния мрачен следобед стигнаха до дива местност, близо до границата с Невада. Както им сочеше GPS-ът, те се отклониха от главния път и навлязоха в скалиста и прашна зона. Сред този безводен терен съзряха ивица напукана земя, заслонена от голяма юка. И веднага разбраха, че е там. Слязоха от колата и ръка за ръка се приближиха до мястото, където бе заровена дъщеря им.

Шест години след смъртта й те най-сетне можаха да й кажат сбогом.

После животът ги подхвана…

Един ден Марк се изненада, че се усмихва и отново говори за бъдещето.

С времето Лейла все по-рядко се появяваше във виденията му.

Не че беше престанал да мисли за дъщеря си, но вече го правеше по друг начин.

Можеше да си спомня за нея, но без да страда толкова.

Една вечер Никол му съобщи, че е бременна и той усети щастие.

Роди им се момче, а три години след това и второ.

И годините почнаха да се нижат…

В една юлска привечер, десет години след началото на тази история, на лондонското летище „Хийтроу“ се състоя странна среща.

През това лято Марк и Никол си взеха по-продължителен отпуск, за да покажат на своите синове — осемгодишния Тео и петгодишния Сам — чудесата на Стария континент. След като посетиха Атина, Флоренция, Париж и Лондон, семейството се готвеше да отлети за Лисабон.

— Хайде ела, Сами! — подхвърли Марк, повдигайки момченцето, за да го сложи на раменете си, а в това време Никол хвана Тео за ръката. Така подредени, четиримата стъпиха на ескалатора, за да отидат в зоната за отвеждане към самолета.

Едно семейство слизаше в обратната посока. Мъжът, явно южноамериканец, не откъсваше очи от жена си и дъщеря си, красиво момиченце с бакърен цвят на кожата.

Когато двете семейства се изравниха, Марк за момент срещна погледа на жената и разпозна в нея Алисън Харисън. Тя се беше променила. Някогашната блондинка с ъгловато лице, с източено тяло и с маниерна походка се беше разхубавила: с кестенява коса и със закръглени форми, които й придаваха спокойно изражение. Само очите й си бяха същите.

Марк често се беше питал какво е станало с Алисън. Няколко месеца след предполагаемата й смърт беше чел в някакъв вестник, че вдовицата на Ричард Харисън била хванала здраво юздите на империята „Грийн Крос“ след трагичното изчезване на нейната заварена дъщеря.

И това бе всичко.

Алисън се беше разделила с пресата, след като в продължение на много години бе фигурирала на първите страници на всекидневниците по света.

Когато впоследствие се питаше какви чувства му вдъхва тя, Марк не изпитваше никаква горчивина и дори му се искаше тя вече да се е успокоила.

При срещата на ескалатора Марк разбра, че бившата наследница е преустроила живота си под друга самоличност, че живее с пилота на хеликоптера, който й бе помогнал да се разгласи новината за мнимата й смърт, и че сега тя изглеждаше щастлива.

Алисън също го беше познала. След като се вгледаха един в друг, всеки от тях можа да съзре в очите на другия отражението на всичко това, което изпитваха.