Защото те обичам

24. Хубавият живот

Днес

В самолета

16:20 ч.

С горящи очи Марк не можеше да откъсне поглед от екрана. Действието на филма течеше пред него в забавен ритъм. Не след дълго разбра, че е заснет в деня на отвличането на дъщеря му. Много лесно разпозна суичъра на Лейла и плюшената играчка „Шрек“, която й беше купил една седмица преди драмата.

Чувстваше се като паднал от Марс, защото полицията непрекъснато го уверяваше, че камерите за видеонаблюдение не са заснели никакъв образ на дъщеря му. Сега вече разбираше, че тъмните петна в разследването криеха не само отвличането на дъщеря му, но и други неща. И този запис доказваше, че полицаите знаеха неща, които не бяха му разкрили.

Кадрите се сменяха, буцата в гърлото на Марк нарастваше, а образите ставаха все по-разпокъсани. Той дори не беше в състояние да познае мястото, където се намира Лейла. Явно извън магазина, защото беше мрачно и паразитни смущения замъгляваха образа на дъщеря му.

За секунди го обзе страх, който го накара да се обърне към Лейла: тя продължаваше спокойно да спи на седалката до него. Марк дори се надвеси над лицето й, за да се увери, че с момичето всичко е наред… Толкова се страхуваше да не я загуби отново!

Успокоен, той се върна към „своя“ компютър и установи, че клипчето, което трябваше да продължи две минути и десет секунди, бе спряло на една минута и трийсет секунди. Най-напред си помисли, че това се дължи на неправилна манипулация. Натисна многократно бутона PLAY, за да включи филма от началото, но и този път блокира 40 секунди преди края. Обхванат от гняв и отчаяние, Марк въздъхна тежко.

Кой така му играеше по нервите? Какво се бе случило през останалите 40 секунди?

— Браво бе, приятел! Добре си се обслужил!

Марк вдигна глава, сякаш внезапно се събуждаше. С рязко движение господин Портокалов сок изтръгна компютъра от ръцете му.

— Бях го заел само за малко — опита да се оправдае докторът.

— Заел го бил! Задника ми си заел!

— Исках просто да се уверя, че всичко работи добре — обясни Марк, играейки ролята си на наивник. — Страхувах се да не съм го повредил със своята несръчност. Вярвайте ми, че ако това се беше случило, аз…

Но бизнесменът не се върза:

— Ще се оплача! — развика се той с намерението да вземе други пътници за свидетели.

Една стюардеса вече се беше приближила до тях, за да успокои нещата. Марк инстинктивно разбра, че в негов интерес беше да запази спокойствие и да се снишава. А другият, крайно ядосан, взе да се оплита в своите обяснения.

— Искам да съобщя за случая на командира! — отсече той няколко пъти.

— Добре, господине, непременно ще го информираме — обеща стюардесата.

След това тя придружи господин Портокалов сок до мястото му с пресилена усмивка, с която сякаш искаше да му каже: „Седни си, дебеланко, и престани да викаш. Въпросът е приключен“.

— Татенце, а моят сладолед къде е?

Спречкването бе събудило Иви и Лейла.

Марк се обърна към тях и бързо се съвзе, придавайки си приветлив вид.

— Е, момичета, сега ще хапнете сладолед! — подкани ги той, като плесна с ръце.

— Ура! — извика Лейла зарадвана.

Марк хвана дъщеря си за ръка и кимна на Иви да ги последва. Групичката се насочи към средата на горната палуба с намерението да намери свободна маса във „Флоридита“. Барът, който Марк вече бе посетил, сега приличаше по-скоро на чаен салон. За да посрещне притока на клиенти, барманът Айзък бе повикал двама помощници. В съвсем непринудена обстановка тримата сервитьори приготвяха с изненадваща сръчност коктейли и мелби — кои от кои по-впечатляващи.

Една маса се освободи и Лейла седна първа. Тя взе менюто с десертите, сякаш поемаше светия Граал, и лакомо заразглежда картинките с лиежки шоколади и сладоледи. Марк и Иви последваха нейния пример, радвайки се на поведението й. Докторът обходи с поглед тълпата клиенти с намерението да открие Алисън, но богатата наследничка бе напуснала бара.

Поръчаха си горещ шоколад със сладолед, който им беше сервиран от самия Айзък с три лъжички и три сламки. Поставена в средата на масата, огромната стъклена купа с размери на аквариум съдържаше десетина топки шоколадов сладолед от различен вид, които плуваха в какаов крем, а върху тях се издигаше планина от бита сметана. Лейла се нахвърли лакомо отгоре му.

— Яж спокойно! — посъветва я Марк. — Никой няма да ти го открадне.

Със сламка в устата и с нос, целия в сметана, момичето с видимо удоволствие поглъщаше разтопения шоколад. Иви се пошегува мило с нея и последва примера й. За пръв път Марк виждаше девойката усмихната и се зарадва. Разказът на Иви за живота й и желанието да отмъсти му бяха направили силно впечатление. Съжаляваше, че не бе довършила своята история, но нещо вътре в него му подсказваше, че ще научи още подробности, преди да кацнат в Ню Йорк. Това пътуване наистина беше твърде напрегнато, богато на срещи и пълно с изненади. И добри, и лоши.

Наслаждавайки се на десерта, Иви разнежено гледаше Марк и Лейла. Беше трогната от отношенията между доктора и дъщеря му. Тя, която никога не бе имала семейство, с вълнение гледаше как този мъж, който й се струваше едновременно солиден и крехък, си възвръща онази взаимност, която го е свързвала с детето му, преди да ги сполети тежката драма.

Айзък бе засилил леко музиката, но обстановката си оставаше приятна. Иви за пореден път взе с лъжичка от божествения шоколадов микс и затвори очи, за да му се наслади още по-добре. Тя почна да поклаща глава в ритъма на саксофона на Джон Колтрейн, съзнавайки, че изживява моменти на душевно спокойствие, какъвто отдавна не бе изпитвала.

Отново си даде сметка, че мислите й се връщат към Конър, който след разказа на Марк й бе станал още по-близък. На нейните години той не се бе отказал от намерението си. Имал бе смелостта да действа и да си отмъсти: око за око, зъб за зъб. А след това бе намерил сила да стане един от най-известните лекари новатори в страната. Чудесна победа над живота.

Но дали отмъщението беше притъпило болката?

Точно това бе въпросът, който зададе на Марк, когато отвори очи.