Анж Питу

1

Тази първа глава, която започва с описание на Виле-Котре, родния град на Дюма, съдържа елементи, включени в „Mes Memoires“ (Моите спомени, Ал. Дюма — бел.прев.): история на града, сведения за неговите обитатели, за „малкия колеж“ на абат Грегоар — бел.фр.изд.

2

Арпан — стара мярка за площ, неточна според съвременните стандарти (20–50 ара) — бел.прев.

3

„Lettres a Emilie sur la mythologie“, Charles-Albert Demoustier, 1–4 parties, Grange, Cailleau, Desenne, 1786 — 1790. През 1789 г. са били отпечатани само първите три части — бел.фр.изд.

4

Левга — стара мярка за разстояние (около 4 км) — бел.прев.

5

Жан Сконен, майката на Расин, е кръстена във Ферте-Милон (Сен Вааст) на 2 септември 1612 г. — бел.фр.изд.

6

Мосьо — титла, която носел най-големият брат на краля — бел.ред.

7

За ролята, която играе Хаха в биографията на Дюма, вж. „Mes Memoires“, Robert Laffont, 1989, глава XLIX — бел.фр.изд.

8

Основан от Жофроа дю Плеси на улица „Сен Жак“, колежът е бил затворен през 1790 г.; заемана от Екол Нормал (1825 — 1847), разрушената сграда е заместена от лицея „Луи льо Гран“. Впрочем в завещанието си абат Консей отредил на младия Дюма, негов братовчед, стипендия за семинарията в Соасон — бел.фр.изд.

9

Луи Филип Д’Орлеан — бел.фр.изд.

10

Vade, Satana (Мат., 4:10) или Vade retro me, Satana (Марк., 8:33) — „Махни се от Мене, Сатана!“ — бел.фр.изд.

11

Варваризъм — дума или израз, заети от чужд език; чуждица — бел.ред.

12

Солецизъм — неправилен израз, синтактична грешка (по името на град Соли в Киликия, където жителите говорели неправилен гръцки език) — бел.ред.

13

Retro (лат.) — назад — бел.прев.

14

Noli minora, loqui majora volens (лат.) — „Не казвай недомислици, претендирайки, че казваш важни неща“ — бел.прев.

15

Излиза, че Себастиен Жилбер е роден през 1774 г., а значи Анж Питу — през 1771 г. (той е на четири или пет години, когато Жилбер, търсейки дойка, прави посещение на семейство Питу, но според хронологията на „Жозеф Балзамо“ Себастиен е роден през 1771 г. — бел.фр.изд.

16

Species, поп autem corpus (лат.) — „Привидност, не реалност“ — бел.прев.

17

Децим Юний Ювенал (ок. 60 — ок 127) — римски поет сатирик. Автор на 16 сатири (5 книги), съдържащи остри нападки срещу социалната несправедливост — бел.ред.

18

„Сатири“, сатира VII, стихове 158-160: „Culpa docentis scilicet arguitur quod laevae parte mamillae nil salit Arcadaco juveni“ („Грешка на господаря е, ако нищо не бие под лявата гръд на този млад некадърник, истинско магаре“) — бел.фр.изд.

19

Asinus (лат.) — магаре — бел.прев.

20

Stultus (лат.) — глупак; който изобщо няма ум — бел.прев.

21

Quid virtus? Quid religio? (лат.) — Що е добродетел? Що е религия? — бел.прев.

22

Nescio (лат.) — Не знам — бел.прев.

23

Limina linguae (лат.) — „ограничение на езика“, тоест „няма да кажа повече“ — бел.прев.

24

Пюпитърът (подложка или по-скоро стойка за писане) е играл едновременно ролята и на ученическа чанта — бел.прев.

25

За баричките вж. „Моите спомени“, глава XXV, в която Дюма, избягвайки от стипендията за семинарията в Соасон, ловува в компанията на Буду, истинския първообраз на Питу — бел.фр.изд.

26

Тоест през 1774 г.: отново този хронологичен скок, с който действието на „Жозеф Балзамо“ влиза в противоречие, но върху който се основава „Анж Питу“ — бел.фр.изд.

27

Гостоприемницата „Льо Дофен“, намираща се на улица „Ларни“, тогава е била държана от Никола-Луи Лалит. В продължение на три века тя е имала репутация на първокласно заведение — бел.фр.изд.

28

Палец — стара мярка за дължина (една дванайсета от стъпката = 0,027 м) — бел.прев.

29

На френски името Анж означава ангел (ange) — бел.ред.

30

Луидор — стара златна френска монета на стойност 24 ливри — бел.прев.

31

Френският превод на труда на Лаватер „Есе върху физиогномиката“ е бил публикуван между 1781 и 1803г., в четири тома — бел.фр.изд.

32

Система за изучаване и разкриване на характера на човека по чертите на лицето му — бел.прев.

33

Либра — стара мярка за тегло (около 500 г) — бел.прев.

34

Бург-Фонтен — манастир, разположен в гората на четири километра от Виле-Котре, споменът за който е свързан с янсенизма — бел.фр. изд.

35

Всъщност става дума за клонки и дъсчици, намазани с клей — бел.фр.изд.

36

Дение — стара френска монета, равна на 1/12 от суто — бел.прев.

37

Гостоприемницата „Ла Бул-д’Ор-Куроне“, разположена на края на улица „Виле-ле-Моан“, е получила това име, наследявайки „Льо Поан-дю-Жур“ през 1785 г., и е била държана от Жан-Луи Мурет, чиято дъщеря Никол се омъжила за Модест Картие. Техният син придал на странноприемницата национална известност — бел.фр.изд.

38

Лафонтен. „Басни“, „Млекарката и гърнето с мляко“ — бел.фр.изд.

39

От Лакедемон (Спарта) — спартански — бел.прев.

40

Мат., 19:13-15; Марк., 10:13-16; Лук., 18:15-17 — бел.фр.изд.

41

Учениците на Питагор трябвало да се въздържат от всякакво говорене в продължение на три или пет години — бел.фр.изд.

42

Бернар льо Бовие дьо Фонтьонел (1657 — 1757) — френски писател, племенник на Пиер Корней. Предтеча на философите от епохата на Просвещението. Член на Френската академия (1691) — бел.ред.

43

Жак Бенин Босюе (1627 — 1704) — френски писател и висш духовник. Член на Френската академия (1671) — бел.ред.

44

„Енеида“, песен V, а не VI, стихове 387 — 484 — бел.фр.изд.

45

Боксът е въведен във Франция по време на Реставрацията — бел.фр.изд.

46

Описанието на първия ден на Питу в колежа има автобиографичен оттенък. Вж. „Моите спомени“, глава XXVI — бел.фр.изд.

47

Разпространено вярване, произлязло от алхимията (според средновековните поверия саламандърът бил дух на огъня, понеже вярвали, че това животно не може да изгори). От XV век саламандърът станал хералдическа емблема на графовете Д’Ангулем и естествено е бил приет от техния потомък Франсоа I. Девизът бил Nutrisco et extrisco — „Поддържам правото и гася неправдата“ — бел.фр.изд.

48

Стъпка — стара мярка за дължина, равна на 12 палеца, или 0,324 м — бел.прев.

49

Ан дьо Писльо, херцогиня Д’Етамп — бел.фр.изд.

50

„De viris illustribus urbis Romae“ — образователно съчинение на Ломонд (около 1775 г.), представлява кратко изложение на римската история; „Selectae е profanis scriptoribus historiae“ — „Избрани истории от писатели“ — класически текстове, използвани в първите класове по латински чак до 1931 г., чийто съставител е Йозе — бел.фр.изд.

51

Бит., 3:24: „И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“ — бел.фр.изд.

52

Основано през 1062 г. от Ордена на бенедиктинците, абатството „Сен Реми“ е било преместено през 1635 г. във Виле-ле-Моан. Братовчедът Девиолен го е купил по време на революцията и Дюма е играл там с малките си братовчеди. Вж. „Моите спомени“, глава XXI — бел.фр.изд.

53

Истинското име на Волтер — Франсоа Мари Аруе — бел.ред.

54

Жан-Жак Русо — бел.прев.

55

Скандалният роман на Дидро е бил публикуван през 1775 г. — бел.фр.изд.

56

„Лорме“ — улицата, на която е роден Дюма (днес улица „Александър Дюма“) — бел.фр.изд.

57

Расин, „Федра“, пето действие, шеста поява: „Обронил бе глава, от мисъл уморена/ а чудните коне, които всеки път/ съм виждал като гръм в полята да летят,/ с наведени глави пристъпваха полека…“ — бел.фр.изд. (Тук и до края цитатите от Федра са по изданието на „Народна култура“ от 1974 г. в превод от френски на Пенчо Симов — бел.ред.)

58

Теокрит (III в.прХр.) — древногръцки поет от елинистичната епоха. Известен с буколическите си стихотворения („Идилии“) — бел.прев.

59

Вергилий, „Георгики“, втора книга, стихове 458-459: „О fortunatos nimium sua si bona norint, agricola.“ (Благословени селяци, да знаеха свойте богатства!) — бел.фр.изд. (Цитатът е по изданието на „Народна култура“ от 1980 г. в превод от латински на Георги Батаклиев — бел.ред.)

60

Першерон (по името на френската област Перш) — порода едри тежкотоварни коне — бел.прев.

61

Плеоназъм — стилистичен обрат, при който се използват еднозначни думи — бел.прев.

62

Буколики — поетично произведение, изобразяващо пастирския живот и селския бит в идилични образи. Буколическата поезия се обособява като жанр през III в.пр.Хр.; „Буколики“ (Еклоги) — пасторални песни на Вергилий — бел.прев.

63

Франсоаз Маргьорит дьо Гринян (съпруга на граф Дьо Гринян) е дъщеря на авторката на епистоларна литература маркиза Дьо Севине (1626 — 1696), чиито „Писма“ (публикувани след смъртта й в 1726 г.) представляват ценен документален източник за живота на благородническото съсловие във Франция през XVII век — бел.ред.

64

Сидър — ябълково вино — бел.прев.

65

Алюзия за десетия подвиг на Херакъл — докарването в Микена, по заръка на Евристей, на кравите на великана Герион — бел.ред.

66

„Буколики“, еклога I, стих 6 — бел.фр.изд.

67

„Буколики“, еклога I, стих 78 — бел.фр.изд.

68

Вергилиеви пастири. Виж „Буколики“, еклога V, стих 4, и еклога II, стих 15 — бел.фр.изд.

69

Сиринга — свирката, която бог Пан направил от тръстиката, в която речният бог превърнал любимата му, нимфата Сиринга; оттам и името на този инструмент — бел.ред.

70

Жан-Антоан Вато (1684 — 1721) — френски живописец и график, автор на галантни битови сцени — бел.прев.

71

Кантон — административна единица във Франция, по-малка от околия — бел.прев.

72

На фр. букв. „с десет лакътя“ (лакът — стара мярка за дължина, равна на 50 см) — бел.ред.

73

Австрийката — така са наричали кралица Мария-Антоанета — бел.ред.

74

В случая дребна монета със стойност 1/5 от екюто — бел.прев.

75

Контраданс (от англ. country dance, селски танц) — старинен танц в живо темпо — бел.прев.

76

Старинна игра с топка (на фр. jeu de paume), предшестваща тениса — бел.ред.

77

Линия на седемнайсет метра от въжето; петнайсетица — първият от печелившите удари, както при тениса; поле — точното място, където топката е докоснала земята за втори път — бел.фр.изд.

78

Наречено така по пасторалния роман на Флориан (1783) — бел.фр.изд. (Жан-Пиер Кларис дьо Флориан (1755 — 1794) — френски писател, син на племенник на Волтер; автор на пасторали, романи, комедии и басни. Член на Френската академия, 1788 — бел.ред.)

79

Лафонтен, „Басни“, „Еленът, който се оглеждал във водата“: „Елен на вир един в кристала/ оглеждаше се с радост и тъга […] кори нозете си, чиито вретена/ се губеха във водната дълбочина.“ — бел.фр.изд. (Цитатът е по превода от френски на Атанас Далчев — бел.ред.)

80

Антоан дьо Комон, херцог Дьо Лозюн, фаворит на Луи XIV — бел.фр.изд.

81

Куранта — старинен френски салонен танц — бел.ред.

82

Габел — данък върху солта във Франция при Стария режим — бел.ред.

83

Плутарх, „Александър“, 14: „Затова Александър сам отишъл при него. Диоген се припичал на слънце. Като видял да приближават толкова хора, надигнал се за малко и се загледал в Александър. Царят го поздравил сърдечно и запитал има ли нужда от нещо. «Да, рекъл Диоген, отмести се малко, че ми закриваш слънцето.»“ — бел.фр.изд. (Тук и до края цитатите от Плутарх са по „Успоредни животописи“, „Народна култура“, 1981 г., в превод от старогръцки на Богдан Богданов — бел.ред.)

84

Формат една осма, при който печатните листове са сгънати на 8 — бел.прев.

85

Curiosis… avidus cognoscenti (лат.) — любопитен… жаден да научи — бел.прев.

86

Avidus legendi libri… legendae histori (лат.) — жадуващ да прочете книгата или да прочете историята — бел.прев.

87

Non dives vestitu sed ingenio (лат.) — „Не е богат с дрехи, богат е с ум“ — бел.прев.

88

In crinibus angues — „Змиите в косите“, Вергилий, „Енеида“, песен VII, стихове 341, 415 — бел.фр.изд. (В българския превод на „Енеида“ — стихове 336, 454. Тук и до края цитатите от „Енеида“ са по изданието на „Народна култура“ от 1979 г. в превод от латински на Борис Тонков — бел.ред.)

89

На 17 юни 1789 г. с 490 гласа „за“ срещу 90 „против“ Генералните щати се обявили за Национално събрание, а на 7 юли Националното събрание се обявило за учредително — бел.фр.изд.

90

Секретер — писалище с капак, който се заключва, използвано за съхраняване на ценности, тъй като нерядко съдържа тайни отделения и чекмеджета — бел.прев.

91

Лейтенантът от полицията е същият този Тиру дьо Кросън от „Колието на кралицата“, който след 14 юли емигрира — бел.фр.изд.

92

Расин, „Федра“, първо действие, трета поява, стих 264 (Федра към Енона) — бел.фр.изд.

93

Па-дьо-Лу (фр. Pas-de-Loup) — Вълча стъпка — бел.прев.

94

Нимрод — библейски персонаж, синоним на голям и страстен ловец — бел.прев.

95

Фаворитка на кралица Мария-Антоанета — бел.ред.

96

Елизия — изпускане на гласна или съгласна от дума — бел.прев.

97

Осаг — индианско племе от групата на сиуксите — бел.фр.изд.

98

Вергилий, „Енеида“, песен VIII, стих 596 — бел.фр.изд. (В българското издание — стих 600 — 601: „… ронливата почва тътне под конския тропот.“ — бел. ред.)

99

Мелани Валдор, метреса на Дюма, е посветила разказ на госпожа Сабо — бел.фр.изд.

100

В оригинала „mouchards“ (шпиони) — бел. прев. Дюма греши: думата е употребена за първи път през 1580 г. в смисъл на шпионин — бел.фр.изд.

101

Кайзеровци — име, дадено на императорските войски (die Kaiserlichen) и по време на Революцията употребявано за всички германски войници — бел.фр.изд.

102

Бершени — унгарска фамилия, която от времето на Владислав-Игнаций, маршал на Франция, е имала свой полк — бел.фр.изд.

103

Жак Некер (1732 — 1804) — швейцарски финансист и банкер, генерален директор на финансите във Франция (1777 — 1781, 1788 — 1789), реформаторски настроен — бел.ред.

104

Отпратка към 11 юли 1789 г.: денят на размириците, описван от Дюма, е бил 12 юли, неделя, макар според хронологията на „Анж Питу“ да се пада на 13, понеделник — бел.фр.изд.

105

В Париж, ограден със стена от данъчни откупчици (1784 г.), е имало най-малко шейсет бариери, на които събирали такса за влизане — бел.фр.изд.

106

Маршрут на шествието: улица „Ришельо“, булевардът, улиците „Сен Мартен“, „Сен Дьони“, „Сент Оноре“, площад „Вандом“, Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд.

107

Мишле в „История на Френската революция“, книга I, глава V, указва местоположението на различните полкове: тези на Рейнак и Дисбах в Севр; на Салис-Самад в Иси; на Естерхази и Рьомер другаде. Числеността на мобилизираните войски достигала 17 730 души — бел.фр.изд.

108

Камий Демулен (1760 — 1794) — деец на Френската революция, адвокат и публицист, дал сигнал за въстанието на 14 юли 1789 г. — бел. ред.

109

Апокалипсис, 6:1-7: четирите коня на Апокалипсиса — бел.фр.изд.

110

С цената на известно разминаване (понеделник във Виле-Котре, неделя в Париж) романът се връща към историческата хронология — бел.фр.изд.

111

При Фонтьоноа през 1745 г., по време на войната за австрийското наследство, френската армия удържа победа над войските на антифренската коалиция, съставени от англичани, австрийци и холандци. На битката присъства крал Луи XV — бел. ред.

112

При едновремешните пушки с предно пълнене патронът е представлявал предварително завит хартиен фишек с необходимия барут, куршум и кълчищена тапа. Преди да се напъха в дулото, той е трябвало да се захапе, за да може да се възпламени от подсипа, и оттам идва командата „Патрон в зъбите!“, за да се ускори зареждането — бел. прев.

113

Мускетон — старовремска пушка с предно пълнене и кремъчно възпламеняване, малък мускет — бел.прев.

114

Дом на инвалидите в Париж, построен през 1670 г. по инициатива на Луи XIV, за да подслонява военноинвалиди. Изграден по проект на Брюан, домът е завършен от архитекта Жюл Ардуен-Мансар, автор на монументалния купол и на капелата „Свети Луи“, в която през 1840 г. са положени тленните останки на Наполеон I. От 1896 г. тук се намира Музеят на армията — бел.ред.

115

Прево — служител от кралската администрация, управител, надзорник; воен. — комендант — бел.прев.

116

Жак дьо Флесел (1721 — 1789) — последният прево на търговците в Париж, убит на 14 юли 1789 г. — бел.ред.

117

Днешният площад „Конкорд“ — бел.ред.

118

Жертвата, господин Шове, съдържател на пансион, на шейсет и четири години, когото един компрес с ракия изправил отново на крака, бил честван същата вечер в Пале Роаял — бел.фр.изд.

119

В битката при Филипи (42 г. пр. Хр.). Вж. Хораций. „Оди“, II, 7, 9 — бел.фр.изд.

120

Ан Робер Жак, барон Дьо Тюрго (1727 — 1781) — френски икономист, генерален контрольор на финансите (1774 — 1776), изпаднал в немилост поради опита да предприеме либерални финансови, икономически и социални реформи — бел.ред.

121

Луи Огюст Льо Тонелие, барон Дьо Бретьой (1730 — 1807) — френски дипломат, министър при Луи XVI — бел.ред.

122

Вергилий. „Енеида“, песен III, стих 48 — бел.фр.изд. (В българското издание — стих 46: „… гласът ми във гърлото секна.“ — бел.ред.)

123

„Ужасяващата мизерия по селата бе подгонила от всички краища стада от изгладнели към Париж; гладът го населяваше.“ Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI — бел.фр.изд.

124

Фронда — политическо движение във Франция (1648 — 1653) по време на малолетието на Луи XIV, насочено срещу абсолютизма — бел.прев.

125

Oro obtestorque (лат.) — „Моля ви, заклевам ви“, Цицерон. „До Марк Целий“ — бел.фр.изд.

126

Ако и Анж, и Себастиен са сукали млякото на Мадлен Питу, Себастиен е по-точно млечен брат на по-малкия брат на Анж Питу, който не се появява повече след „Жозеф Балзамо“ — бел.фр.изд.

127

По онова време паласките са се носели на гърба — бел.прев.

128

Мари Жозеф Жилбер Мотие, маркиз Дьо Лафайет (1757 — 1834) — френски политик, генерал. Участва във Войната за независимост на Северна Америка. Един от ръководителите на либералните монархисти по време на Френската революция. Командващ Националната гвардия — бел.ред.

129

От Жан-Жак Русо, „За обществения договор, или Принципите на политическото право“ — бел.прев.

130

В тази свързваща глава Дюма резюмира „История на Френската революция“ от Мишле (Волтер, Въведение, втора част, глава VI) — бел.фр.изд.

131

Жан-Франсоа Пол дьо Гонди, кардинал Дьо Рец (1613 — 1679) — френски политик и писател. Участник във Фрондата. Неговите „Спомени“, оценявани като шедьовър на класическата проза, представляват ярка документална характеристика на епохата и личностите, оставили своя отпечатък — бел.ред.

132

Мишле, цит. съч., глава VIII (За червената книга), цитира „Спомени“ на кардинал Дьо Рец, първа част — бел.фр.изд.

133

Мишле, цит. съч., глава IX, цитира приблизително „Спомени на мадам Дю Осе за Луи XV и мадам Дьо Помпадур“ — бел.фр.изд.

134

Жан Бекю, графиня Дю Бари (1743 — 1793) — фаворитка на Луи XV, гилотинирана по време на революционния терор — бел.ред.

135

Кът за развлечения в двореца Версай — бел.ред.

136

Отпратка към „Емил, или За възпитанието“ от Жан-Жак Русо — бел.прев.

137

Пиер Огюстен Карон дьо Бомарше (1732 — 1799) — френски драматург. Отразява конфликтите във френското общество в навечерието на революцията — бел.ред.

138

Граф Дьо Прованс, бъдещият Луи XVIII, брат на Луи XVI — бел.ред.

139

Граф Д’Артоа, бъдещият Шарл X, брат на Луи XVI — бел.ред.

140

Шарл Александр дьо Калон (1734 — 1802) — френски политик, генерален контрольор на финансите (1783 — 1787), изпаднал в немилост поради стремежа за въвеждане на либерални реформи — бел.ред.

141

Мишле, цит. съч., глава VIII; за Коани. Вж. „Спомени на барон Дьо Безенвал за френския двор“ — бел.фр.изд.

142

Еманюел Арман дьо Винеро дю Плеси дьо Ришельо, херцог Д’Егийон (1720 — 1788) — министър на външните работи и на войната при Луи XV — бел.ред.

143

Жан-Батист дьо Машо д’Арнувил (1701 — 1794) — генерален контрольор на финансите и пазител на кралския печат при Луи XV, направил неуспешен опит да въведе данък върху доходите на всички съсловия — бел.ред.

144

Жан Фредерик Фелипо, граф Дьо Морепа (1701 — 1781) — държавен секретар при Луи XV, той изпада в немилост заради епиграма срещу мадам Дьо Помпадур. Назначен за държавен министър от Луи XVI, противник на проектите за реформи — бел.ред.

145

От англ. Steeplechase — конно състезание, надбягване по места с естествени или изкуствени препятствия — бел.прев.

146

На френски Loque (дрипа), Chiffe (парцал) и Graille (врана) — бел.ред.

147

Вж. Мадам Кампан, „Спомени“, книга първа, глава IV; „Спомени на граф Дьо Морепа“, 1791, том 3 (съставени от Сале, издадени от Сулави); Дюма разгръща тази сцена в „Луи XVI и Революцията“, глава I — бел.фр.изд.

148

Пиер Льо Пезан, сеньор Дьо Боагилбер (1646 — 1714) — френски икономист, братовчед на Корней. Изследва причините за бедността — бел.ред.

149

Непреводима игра на думи — на френски estat означава сметка, както и щат — бел.прев.

150

Съсловно представително събрание (духовенство, дворянство и имотни граждани, наречени по-късно трето съсловие) в средновековна Франция до революцията от 1789 г., съвещателен орган при краля — бел.ред.

151

„Що е третото съсловие?“ Тази брошура направила Сийес известен и той бил избран в Генералните щати от третото съсловие в Париж — бел.фр.изд. (Еманюел Жозеф Сийес, 1748 — 1836 — френски политик по време на Революцията, привърженик на конституционната монархия; гласува за смъртната присъда на краля през 1792 г. Член на Френската академия, 1803 г. — бел.ред.)

152

Във Франция до революцията от 1789 г. висше съдилище, Върховен съд — бел.прев.

153

Мишле, цит. съч., книга I, глава I — бел.фр.изд.

154

Енорийската църква на двореца във Версай — бел.фр.изд.

155

Veni, creator (лат.) — „Ела, създателю“ (начални слова на старинен католически химн) — бел.прев.

156

Става дума за брата на Луи XIV, Филип Д’Орлеан, носещ титлата мосьо — бел.ред.

157

Бъдещият крал Луи Филип — бел.ред.

158

Мадам Кампан. „Спомени“, книга първа, глава XIII — бел.фр.изд. (Жан Луиз Анриет Жьоне, мадам Кампан, 1752 — 1822 — френска педагожка, приближена на Мария-Антоанета — бел.ред.)

159

Трите портрета, рисувани от мадам Виже-Льобрьон, са във Версай: „Портрет на кралицата“, 1779 г. (223 х 158); „Мария-Антоанета и нейните деца“, 1787 г. (275 х 215); „Портрет на кралицата“, 1788 г. (271 х 195). „На първия (в бял атлаз) е все още кокетна, мила; усеща, че е обичана. На втория (в червено кадифе и кожи) е обградена от децата си — дъщеря й се е опряла нежно на нея; всичко е напразно, студенината е неизлечима, погледът е втренчен, помръкнал, празен. На третия (в синьо кадифе) е сама, с книга в ръка, истинска кралица, ала натежала от печал“, Мишле, цит. съч., книга I, глава II — бел.фр.изд.

160

Мишле, цит. съч., книга I, глава II — бел.фр.изд.

161

На фр. името е Guillotin, с едно „е“ става guillotine (гилотина) — бел.прев.

162

Мишле, цит. съч., книга I, глава III — бел.фр.изд.

163

Veto (лат.) — забранявам. Право на върховната власт да забрани или да спре приложението на даден закон или друг акт, приет от законодателните органи — бел.прев.

164

Анри Еврар, маркиз Дьо Дрьо-Брезе (1762 — 1829) — първи церемониалмайстор при Луи XVI. По време на заседанието на 23 юни 1789 г. той е натоварен да изгони третото съсловие, което отговаря с думите на Мирабо — бел.ред.

165

Оноре Габриел Рикети, граф Дьо Мирабо (1749 — 1791) — водач на партията на конституционалистите по време на Френската революция. Като представител на третото съсловие в Генералните щати се обявява против абсолютизма. Привърженик на конституционната монархия — бел.ред.

166

Пиер Камброн, виконт (1770 — 1842) — френски генерал, командващ старата гвардия в битката при Ватерло, комуто се приписва груба ругатня в отговор на призива на противниците към френските гвардейци да се предадат — бел.ред.

167

Мишле, цит. съч., книга I, глава IV. Думите на Мирабо препращат към декларацията на краля от 23 юни 1789 г. — бел.фр.изд.

168

Дюма се връща отново към хронологията на романа — пристигнал на 13-и вечерта, Бийо при все това участва в събитията от 12-и — бел.фр.изд.

169

Това описание на Бастилията препраща към глава XVII на „Луи XVI и Революцията“ и е вдъхновено от Мишле, цит. съч., Въведение, част втора, глава IX (Бастилията) — бел.фр.изд.

170

За повечето от тези бастилии. Дюма е писал в своите романи, в частност за Венсен (Двайсет години по-късно), островите Света Маргарита (Виконт Дьо Бражелон) и замъка Иф (Граф Монте Кристо) — бел.фр.изд.

171

Фамилията Фелипо, граф Дьо Сен Флорантен, маркиз Дьо Шатоньоф и Дьо ла Врилиер са били командори на кралските ордени и в това си качество са надзиравали държавните затвори — бел.фр.изд.

172

Дюма разказва за затворничеството на Латюд в „Луи XVI и Революцията“, глави XI и XII: Латюд влиза в затвора на 1 май 1749 г. и излиза чак на 22 март 1784 г. — бел.фр.изд.

173

Антоан дьо Сартин, граф Д’Алби (1729 — 1801) — началник на полицията (1759 — 1774) — бел.ред.

174

През XVII-XVIII в. приют за старци и душевно болни — бел.ред.

175

Тараскът е чудовище-амфибия от Рона, укротено от света Марта, покровителка на Тараскон; „звярът от Жеводан“ е сял ужас през зимата на 1765 г. — бел.фр.изд.

176

Бернар Жордан, маркиз Дьо Лоне (1740 — 1789) — последният управител на Бастилията, убит по време на превземането на крепостта — бел.ред.

177

Жан Силвен Байи (1736 — 1793) — френски астроном, писател и политик. Член на Френската академия. Председател на третото съсловие, после на Националното събрание. Кмет на Париж (1789 — 1791). Загубва популярността си, когато на 17 юли 1791 г. нарежда да се стреля срещу санкюлотите, искащи свалянето на Луи XVI. Осъден на смърт и екзекутиран — бел.ред.

178

Вж. Мишле. „История на Френската революция“, книга I, глава VI: това търсене на оръжие е станало на 13 юли — бел.фр.изд.

179

Жан-Пол Марат (1743 — 1793) — френски политически деец, един от водачите на якобинците по време на Френската революция, лекар и публицист — бел.ред.

180

Манастирът на улица „Анфер“ е бил основан от св. Луи — бел.фр.изд.

181

„Комитетът изпрати при управителя господин Дьо Лоне офицера от аркебузирите господин Белон, сержанта от артилерията Билфо и Шатон, бивш сержант от френската гвардия“, „Луи XVI и Революцията“, глава XVIII — бел.фр.изд.

182

Пиер-Луи Льофебвр дьо ла Рош, когото Мишле, а после и Дюма, в „Луи XVI и Революцията“, наричат Д’Ормесон — бел.фр.изд.

183

Изразът е от Мишле, цит. съч., книга I, глава VII — бел.фр.изд.

184

На френски Бийо (Billot) означава пън, дръвник, а Аш (Hache) — брадва — бел.прев.

185

Дюма поставя Бийо в ролята на Жак-Алексис Тюрио, наречен Тюрио дьо ла Розиер. Виж „Луи XVI и Революцията“, глава XVIII; Мишле, цит. съч., книга I, глава VII — бел.фр.изд.

186

Дивит (тур.) — мастилница, обикновено метална, с приспособление за носене на пера, хартия, мастило и др. — бел.прев.

187

В действителност Майар е бил двайсет и шест годишен (роден е на 11 декември 1763 г.) — бел.фр.изд.

188

Четирийсет и девет годишен — бел.фр.изд.

189

„Спомени за Бастилията и затворничеството на г-н Линге“, написани от самия него, Лондон, 1783 г. — бел.фр.изд.

190

„Разбулената Бастилия, сбирка от автентични документи за нейната история“ от Шарпантие и Манюел, 1789–1790 г., 3 тома; предходните параграфи са по Мишле — бел.фр.изд.

191

Мюзета — френски народен музикален инструмент, подобен на гайда — бел.ред.

192

Първите стихове на популярен романс, чийто автор е Ла Арп, затворен във Фор-л’Евек (музиката е приписвана на Монсини). „Мюзетата“ на маршал Дьо Сакс (командващия френската войска в победоносната битка при Фонтьоноа през 1745 г. — бел.ред.) е била едно оръдие, което се е зареждало отзад — бел.фр.изд.

193

В тази глава, която препраща към глава XVIII от „Луи XVI и Революцията“, Дюма се позовава по-скоро на „Парижките революции“ от Прюдом и на „История на Революцията от 1789 г. и на създаването на Конституция на Франция […] от двама приятели на свободата“ (Керверсан, Ломбар дьо Лангр, Льориже и Кенар дьо Майи), отколкото на Мишле — бел.фр.изд.

194

Сантер — бел.фр.изд.

195

В „Луи XVI и Революцията“ подвигът е извършен от Луи Турне, бивш войник от полка на дофина — бел.фр.изд.

196

„Господата Дьо Корни, Дьо Франконте, Лафльори, Мили, Дьо Бобур, Пико дьо Сент Онорин, Бушрон, Кутанс-Сикс и Дьо Жуанон“, „Луи XVI и Революцията“ — бел.фр.изд.

197

Измислено писмо: в „Луи XVI и Революцията“ Дюма възпроизвежда текста на заповедта, подписана от Флесел и адресирана до Лоне — бел.фр.изд.

198

Антей — в гръцката митология: великан, син на Гея (Земята), който добивал нови сили при всяко докосване до нея — бел.прев.

199

„Един капрал (ефрейтор — бел. прев.) на име Феран“, „Луи XVI и Революцията“ — бел.фр.изд.

200

Коцит (Кокит) — в гръцката митология: река в подземното царство на Хадес — бел.прев.

201

„Реол стигна без произшествия до подножието на стената“, „Луи XVI и Революцията“; „Първият, който се осмели да тръгне, падна; вторият (Арне или Майар?) има повече късмет и донесе писмото“, Мишле, цит. съч., книга I, глава VII — бел.фр.изд.

202

Кулата Бертодиер и Кулата на свободата са увенчавали стената, гледаща към Париж; във „Виконт Дьо Бражелон“ затворникът от Бастилията също е хвърлен в кулата Бертодиер — бел.фр.изд.

203

„Тълпата взе кралския лейтенант Дю Пюже за Дьо Лоне и лейтенантът, за да се избави от онези, които го наобиколиха, побърза да посочи управителя. Веднага един, наречен Шола, родом от Гренобъл, търговец на вино […], се хвърли върху него. Двама френски гвардейци направиха същото, но с цел да го спасят“, „Луи XVI и Революцията“, глава XVIII — бел.фр.изд.

204

Според библейското предание след извършването на редица подвизи Самсон станал дванадесетият от „съдиите Израилеви“. Известен с необикновената си физическа сила, която се дължала на дългата му коса. Като му отрязала косите, неговата възлюблена Далила го предала на филистимците — бел.ред.

205

Квакер — от англ. Quaker, „треперещ“ — член на религиозна секта, създадена през XVII век в Англия, разпространена и в Америка — бел.прев.

206

Линия — стара мярка за дължина, равна на една дванайсета част от палеца (2,25 мм) — бел.прев.

207

Дюма е могъл да види една част от тези архиви у г-н Вилнав, баща на Мелани Валдор, който на 14 юли е събрал доста такива документи — бел.фр.изд.

208

Препратка към пожара в Александрийската библиотека, културен и научен център на елинистичния свят, при обсадата на Александрия от Цезар през 48 г. пр. Хр. — бел.ред.

209

Вж. Фернан Бурнон. „Обща история на Париж, Бастилията“, 1893 г.: „Хвърлени в затвора в началото на 1787 г., Жан ла Корез, Жан Бешад, Жан-Антоан Пюжад и Бернар Ларош са били обвинени в изготвяне на фалшиви менителници; Таверние, съучастник на Дамиен, е бил задържан след атентата през 1759 г. (срещу Луи XV — бел.прев.); граф Дьо Уайт дьо Малвил, поразен от лудост, благодарение на Бастилията е избягнал Шарантон (психиатрична болница в Париж — бел.прев.); граф Дьо Солаж, дошъл от Венсен през 1784 г., е бил обвинен в «отвратително престъпление».“ — бел.фр.изд.

210

Франкски обичай — издигането върху щит било знак за признаване на крал, на върховен вожд — бел.ред.

211

Жакерия — селско въстание, избухнало в Бовези през 1358 г., по време на пленничеството на крал Жан, дало името си на селските бунтове през следващите векове — бел.фр.изд.

212

В „Луи XVI и Революцията“ Дюма привежда тези „Инструкции за караула на крепостта“, изготвени отчасти от Сен Флорантен през 1761 г. — бел.фр.изд.

213

Жестът е приписван на Юлен — бел.фр.изд.

214

В „Луи XVI и Революцията“ Дюма назовава убиеца: „Единият от братята Морен дьо Шарльовил, търговец на бижута, живеещ при църквата «Сен Жермен л’Оксероа».“ (според бележка на Нежон към „Спомени“ на Байи) — бел.фр.изд.

215

Общият конкурс, запазен тогава за колежите на Университета на Париж и Версай. Първото връчване на награди е станало през 1747 г. — бел.фр.изд.

216

Мари Жан Антоан Никола дьо Карита, маркиз Дьо Кондорсе (1743 — 1794) — френски математик, икономист, философ и политик. Председател на Учредителното събрание (1792), депутат в Конвента. Задържан като жирондист, отравя се в затвора. Член на Френската академия (1782). От 1989 г. тленните му останки са в Пантеона. Пиер Жан Жорж Кабанис (1757 — 1808) — френски лекар и философ — бел.ред.

217

Публий Корнелий Тацит (ок. 55 — ок. 120) — римски историк. Автор на исторически съчинения с висока художествена стойност, стремеж към обективност и своеобразен индивидуален стил — бел.ред.

218

Жермен Некер, баронеса Дьо Стал-Холщайн, мадам Дьо Стал (1766 — 1817 ) — френска белетристка, представителка на ранния романтизъм във френската литература. Авторка на критични творби и на феминистични романи — бел.ред.

219

Дагобер I (604 — 639) — крал на франките (629 — 639) от Меровингската династия, укрепил франкската монархия с помощта на епископите Елоа и Уен, по-късно канонизирани — бел.ред.

220

„Корин или Италия“ е издадена в 1807 г. — бел.фр.изд.

221

Франц Антон Месмер (1734 — 1815) — германски лекар, създател на теорията за магнетизма (хипнозата), който претендира, че е открил в свойствата на магнита средство за лечение на всички болести — бел.ред.

222

Първо действие, първа и трета сцена (сцените с Трите вещици) — бел.фр.изд.

223

Юрбен Грандие (1590 — 1634) — френски духовник, обвинен в магьосничество и изгорен жив — бел.ред.

224

Джузепе Балзамо, граф Дьо Калиостро (1743 — 1795) — италиански авантюрист, прекосил Европа, изключително популярен във френския двор. Свързан с окултистките и масонските движения, компрометиран в аферата с колието на кралица Мария-Антоанета, той е експулсиран от Франция в Италия, където е осъден на смърт като масон (1791), след което смъртната присъда е заменена с доживотен затвор — бел.ред.

225

Антоан Лоран дьо Лавоазие (1743 — 1794) — френски химик, член (1768) и председател (1785) на Парижката академия на науките, един от създателите на химията. Личност с материалистични и либерални възгледи, но като бивш данъчен откупчик, по време на революцията е гилотиниран. Две години по-късно е реабилитиран — бел.ред.

226

Уволнен на 11 юли, Некер заминава веднага за Холандия с двама офицери телохранители, на които е заповядано да го следват чак до границата (Сен При, „Спомени“, с. 230) — бел.фр.изд.

227

Фамилия френски художници от холандски произход, творили през XVIII век. Автори на портрети, на библейски и митични сцени, на монументални произведения с религиозен характер — бел.ред.

228

Дюма има предвид кореспонденцията, която господин Дьо Пезе е изпращал анонимно на краля. Виж „Луи XVI и Революцията“, глава III — бел.фр.изд.

229

Мария-Терезия (1717 — 1780) — австрийска ерцхерцогиня от 1740 г., кралица на Унгария от 1741 г. и на Чехия от 1743 г. Съпруга на Франц I, император на Свещената римска империя — бел.ред.

230

Игра на думи: на фр. egalite означава „равенство“; Егалите е прозвището на херцог Д’Орлеан (Филип Егалите, 1747 — 1793 — депутат в Генералните щати (1789) и в Конвента (1792), гласува за смъртта на Луи XVI. Обезглавен по време на революцията) — бел.прев.

231

„Господа, вие все повече късате сърцето ми с това, което ми разправяте за Париж; не е възможно да се повярва, че причината са заповедите, дадени на войските“ — бел.фр.изд.

232

Възрастта на Жилбер варира: тук трийсет и две, няколко глави по-напред трийсет и четири или трийсет и пет — бел.фр.изд.

233

Трите богословски добродетели са Вяра, Надежда и Любов — бел.фр.изд.

234

Пигмалион — в гръцката митология: кипърски владетел, влюбил се в изваяна от него статуя на момиче от слонова кост, на която Афродита вдъхнала живот и му я дала за жена — бел.ред.

235

Името на площад „Отел-дьо-Вил“ в Париж до 1806 г., където са се извършвали екзекуциите — бел.ред.

236

Луи IX (1214 — 1270) — крал на Франция (1226 — 1270). Канонизиран през 1297 г. — бел.ред.

237

От лат. empiricus — лекар емпирик, заимствано от гр. empeirikos, от empeiros — опитен — бел.фр.изд.

238

Замесен в аферата с колието на кралица Мария-Антоанета, която е предмет на претворяване в романа на Дюма „Колието на кралицата“ — бел. ред.

239

„Портрет на кралицата“ от мадам Виже-Льобрьон, 1788 г. — бел.фр.изд.

240

„Отидох начаса във Версай, където учудването не съответстваше на важността на това, което се бе случило… Никой не бе пожелал да разкаже на краля какво всъщност бе станало през този злокобен ден; така че той беше узнал за събитията единствено от откъслечни разкази, които го потапяха в несигурност. Кралят научи от мен всички факти“, „Спомени“ на барон Дьо Безенвал — бел.фр.изд.

241

На 22 юни 1476 г. край стените на Мора (на нем. Муртен) швейцарците в съюз с Луи XI отблъснали бургундците на Шарл Дръзки — бел.фр.изд.

242

Егерия — нимфа, смятана за съветница на Нума Помпилий, втория митичен владетел на Рим (ок. 715 — ок. 672 г. пр. Хр.). Легендата му приписва въвеждането на повечето култове и религиозни институции. Олицетворение на миролюбивост — бел.ред.

243

Тарквиний Горди — според преданието седмият, последен цар на Рим (ок. 534 — ок. 509 г. пр. Хр.). Изгонен от римляните, след което била установена република — бел.ред.

244

Вероятно Дюма има предвид митичния основател на Рим, Ромул, убил своя брат близнак Рем и станал първият римски цар — бел.ред.

245

Амаликитци — народът на Едом, изтребен от Давид. Вж. 1 Царств., 30 — бел.фр.изд.

246

Семейство Полиняк емигрират в нощта на 16 срещу 17 юли — бел.фр.изд.

247

Изида — в египетската митология: богиня на плодородието, водата и вятъра, символ на женствеността и верността към семейството — бел.ред.

248

Изброяване на победоносни битки, при които се отличава френското благородничество: Фонтьоноа (1745 г., срещу Англия), Стейнкерк (1692 г., срещу Съединените провинции), Ленс (1648 г., срещу Австрия), Рокроа (1643 г., срещу Испания), Меленяно (1515 г., срещу швейцарците). В това изреждане са намесени и един погром (Азенкур, 1415 г., поражение от Англия) и една битка от времето на Религиозните войни във Франция (Иври, 1590 г., победа на Анри IV над херцог Дьо Майен) — бел.фр.изд.

249

Дюма сякаш е забравил, че героят му Таверне е починал в деня на предложението за брак, ще рече преди четири години — бел.фр.изд.

250

Последно споменаване на Филип, доста смътно: дали се е оттеглил в Таверне? — бел.фр.изд.

251

Спартанците на Леонид били избити, но спрели похода на Ксеркс при Термопилите — бел.фр.изд.

252

Филистимците, както и амаликитците, са били покорени от Давид — 2 Царств., 5:17-25. За преминаването на Червено море — Изх., 14:15-30 — бел.фр.изд.

253

Луи XVI е внук на Луи XV, който е правнук на Луи XIV, който пък е внук на Анри IV — бел.ред.

254

Графство Фенетранж било предоставено на Полиняк вместо графство Бише, на което били хвърлили око — земята носела шейсет-седемдесет хиляди ливри рента — бел.фр.изд.

255

Вж. „Спомени на барон Дьо Безенвал за френския двор“ и Мишле „История на Френската революция“, въведение, втора част, глава VII — бел.фр.изд.

256

Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик (10 г. пр. Хр. — 54 г. сл. Хр.) — римски император. Силно влияние в управлението му има неговата съпруга Месалина, амбициозна и със свободни нрави — бел.ред.

257

Алюзия за кръвосмесителните любовни авантюри на Луи XV и неговата дъщеря, чийто плод се смята, че е граф Дьо Нарбон. Еротоманското въображение на памфлетистите не е познавало граници — бел.фр.изд.

258

Бомарше е бил хвърлен във Фор-л’Евек през февруари 1773 г. след юмручен бой с херцог Дьо Шон, негов съперник в любовта, и е излязъл оттам през април. Затворен е бил за няколко дни в Сен Лазар (март 1785 г.) след триумфа на „Сватбата на Фигаро“ за непристойни реплики — бел.фр.изд.

259

Става дума за Малкия трианон — дворец, построен за Луи XV през 1762 — 1768 г. в парка на Версай и обитаван предимно от Мария-Антоанета — бел.ред.

260

„Верую на савойския викарий“ (книга четвърта от „Емил, или За възпитанието“) и „Общественият договор“, и двете от 1762 г., далеч предшестват несъстоялата се среща между Русо и дофина. Вж. „Жозеф Балзамо“, глава СХ — бел.фр.изд.

261

Цербер — в древногръцката митология: свирепо триглаво куче, което пазело изхода от подземния свят — бел.ред.

262

Мигел де Сервантес. „Дон Кихот“, втора част, глава XLIV и следващите — бел.фр.изд.

263

Шарл дьо Гонто, херцог Дьо Бирон (1562 — 1602) — маршал на Франция, съзаклятничил срещу Анри IV. Осъден на смърт и обезглавен — бел.ред.

264

Става дума за Филип I, херцог Д’Орлеан (1640 — 1701), брат на Луи XIV и баща на Филип II Д’Орлеан — бел.ред.

265

Филип II, херцог Д’Орлеан (1674 — 1723) — регент на Франция от 1715 до 1723 г., по време на малолетието на Луи XV. Забележката на Дюма за нравите се отнася по-скоро за Филип I, известен с мъжките си приятелства — бел.ред.

266

Дюма забравя глави XXXV и XXXVI от „Колието на кралицата“, където подробно се разисква този сеанс с ведрото — бел.фр.изд.

267

Франсоа, херцог Дьо Ларошфуко-Лианкур (1747 — 1827) — френски филантроп и политик, работил активно в полза на децата, възрастните, робите в колониите и затворниците — бел.ред.

268

Изабела Баварска (1371 — 1435) — кралица на Франция (1385 — 1422), съпруга на Шарл VI, поела регентството, когато владетелят започнал да изпада в пристъпи на лудост. Подтикнала войната между арманяки и бургундци, тя признала английския крал за законен наследник на френския трон — бел.ред.

269

Катерина Медичи (1519 — 1589) — кралица на Франция, съпруга на Анри II. Регентка в началото на властването на нейния син Шарл IX (1560 — 1574), тя е била сред подбудителите на клането през Вартоломеевата нощ (1572) по време на Религиозните войни във Франция — бел.ред.

270

Става дума за построеното в Малкия трианон по желание на Мария-Антоанета „селце“, включващо „колибата“ на кралицата, мелница и млечна ферма — бел.ред.

271

Вергилий. „Енеида“, песен IV — бел.фр.изд.

272

Алюзия за гнева на Ахил, „Илиада“, песен I — бел.фр.изд.

273

Жак и Майотен — френски алхимици; Фауст — герой от едноименната творба на Гьоте; Никола Фламел (1330 — 1418) — алхимик, един от създателите на масонството във Франция — бел.прев.

274

Магьосницата Армида от едноименната лирична трагедия на Люли по либрето на Кино. По-късно по същото либрето Глук композира своята опера „Армида“ — бел.ред.

275

Вж. „Жозеф Балзамо“, глава XV (Магия) — бел.фр.изд.

276

Или „Medice, cura te ipsum“ (лат.) — Лекарю, излекувай себе си! — бел.прев.

277

Гражданската милиция, натоварена да възстанови реда в Париж, е била учредена с декрет от 13 юли; на 15 юли Лафайет е бил избран за командващ тази милиция, която той нарекъл национална гвардия — бел.фр.изд.

278

Става дума за Изабела Баварска, разпалила борбата между арманяки и бургундци — бел.фр.изд.

279

През 1577 г.: Дюма е изтъкнал тази гъвкавост на краля в „Анри III и неговият двор“ и в „Графиня Дьо Монсоро“ — бел.фр.изд. (Анри III се стреми да лавира между протестантите и Католическата лига, в резултат на което между 1577 и 1584 г. Религиозните войни във Франция временно стихват — бел.ред.)

280

Карл Велики (747 — 814) — франкски крал (от 768), император (800 — 814), от династията Каролинги. Основава обширна империя по времето, когато България е управлявана от хан Крум. Властването му се характеризира с културен подем, известен под името Каролингско възраждане. Един от най-великите владетели, създали облика на съвременна Европа — бел.ред.

281

Вероятно алюзия за баладата „Ленор“ на германския поет Готфрид Аугуст Бюргер (1747 — 1794) — бел.фр.изд.

282

По време на брахманските празненства в чест на Джаганатха (в индуистката митология — божество, въплъщаващо образите на Вишну и Кришна) поклонниците на бога се оставяли да бъдат премазани от колесницата с неговата статуя — бел.фр.изд.

283

Бомарше, „Сватбата на Фигаро“, действие V, сцена III — бел.фр.изд.

284

За нагръдника вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга втора, глава VII — там епизодът се разиграва в навечерието на 14 юли 1792 г. — бел.фр.изд.

285

Юдит — библейски персонаж, вдовица, която прелъстила, а после убила вражеския пълководец Олоферн, предвождащ войската на асирийския цар Навуходоносор, и така спасила града си от обсада (Книга Иудит) — бел.прев.

286

Кралят заминава на 17 юли. Вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга втора, глава I — бел.фр.изд.

287

Първата кралска династия (V в. — 751) във франкската държава, наречена по името на легендарния й основател Меровей. Наследена е от династията на Каролингите — бел.прев.

288

Алюзия за Дидона, която, слушайки Еней, „пиеше отровата на една безмерна любов“, „Енеида“, песен I, стих 749 — бел.фр.изд. (Цитирано според френския превод, тъй като в българското издание преводът е различен: „А пък горката Дидона, обзета цяла от обич…“ — бел.ред.)

289

След като Анри IV приема католицизма през юли 1593 г. и няколко месеца по-късно е коронясан в Шартър, през март 1594 г. той влиза в Париж, държан от войските на Католическата лига и на испанския крал Филип II. С това се слага край на Религиозните войни — бел.ред.

290

Речи и спомени на автора на „История на астрономията“, 1790 г., II, с. 229 — 230 — бел.фр.изд.

291

За този епизод вж. Байи, цит. съч., II, с. 234 — бел.фр.изд.

292

Символ на престъпното унижение, алюзия за поражението на римляните от самнитите в Каудинските теснини през 321 г. пр. Хр. — бел.ред.; Вж. Мишле, „История на Френската революция“, книга II, глава I — бел.фр.изд.

293

„Най-накрая, към шест вечерта господин Дьо Латур, първи паж на краля, пристигна; той бе изминал за по-малко от половин час пътя от бариерата «Конферанс» до Версай“, Мадам Кампан, книга втора, глава първа — бел.фр.изд.

294

На 22 юли — бел.фр.изд.

295

Алюзия за Фигаро — „ленив… с наслада“, Бомарше. „Сватбата на Фигаро“, действие V, сцена III — бел.фр.изд.

296

Управител на финансов окръг във Франция преди революцията — бел.ред.

297

Лустало (1761 — 1790) — автор на „Парижките революции“, чието публикуване започнало на 12 юли — бел.фр.изд.

298

Хораций, „Поетическо изкуство“, стих 148 (Semper ad eventum festinat — „Бърза винаги към развръзка“, думите на Хораций се отнасят за автора на Одисея — бел.ред.); Боало: „Всяка дума, всеки стих към развръзката лети“ (отново за Омир), „Поетическо изкуство“, трета песен, стих 306 — бел.фр.изд.

299

У бившия лейтенант от полицията Сартин — бел.фр.изд.

300

Немезида — в древногръцката митология: богиня на възмездието — бел.прев.

301

Бертие, или Бертие дьо Совини, роден през 1737 г., е бил на петдесет и две години — бел.фр.изд.

302

Според Етиен дьо ла Ривиер, когато на улица „Сен Мартен“ приближили главата до кабриолета, общинският съветник помолил Бертие да извърне очи и чак после му казал, че това била главата на тъста му — бел.фр.изд.

303

Във „Вълшебният стрелец“ (Вебер), действие II, и в „Роберт Дяволът“ (Майербер) — бел.фр.изд.

304

„Влезе един драгун, носещ парче окървавена плът, и каза: «Ето го сърцето на Бертие.» Ние отклонихме погледи и го заставиха да се оттегли“, Байи, „Спомени“, II, с. 303; този „драгун“ бил готвачът Десно (вече отрязал главата на Дьо Лоне), който приписал издевателството над Бертие на един „войник“, а той бил само „приносител“ на сърцето — бел.фр.изд.

305

Некер бил повикан отново на 16 юли 1789 г. — бел.фр.изд.

306

Notum certumque (лат.) — сигурно и известно — бел.прев.

307

Предвиждане за нощта на 4 август, когато двама либерално настроени придворни, Ноай и Д’Егийон, поставят тържествено искането за премахване на феодалните права — сцената, описана тук, се разиграва на 22 юли — бел.фр.изд.

308

Rerum novus nascitur ordo (лат.) — „Роди се нов ред на нещата“ — бел.прев.

309

Латинска поговорка: „Да се греши е човешко, но да се упорства в това е дяволско.“ — бел.прев.

310

Вулкан — римски бог на разрушителния огън, покровител на ковашкия занаят. Съответства на древногръцкия бог Хефест — бел.ред.

311

Пит Старши Уилям, лорд Чатам (1708 — 1778) — английски политик, лидер на вигите. Министър-председател (1756 — 1761 и 1766 — 1768), министър на войната (1756 — 1761). Инициатор на Седемгодишната война (1756 — 1763) срещу Франция, при която са й отнети редица колонии в полза на Великобритания. Пит Младши Уилям (1759 — 1806) — английски държавник, син на лорд Чатам. Основател и лидер на партията на „новите тори“. Министър-председател (1783 — 1801 и 1804 — 1806). Един от организаторите на коалицията на европейските държави срещу Френската революция — бел.ред.

312

Лорд Махон — бел.фр.изд.

313

Пит умира на 11 май 1778 г. Неговата последна реч в Камарата на общините е на 7 април 1778 г. — бел.фр.изд.

314

Ханибал (247 — 183 г. пр. Хр.) — картагенски пълководец. През II пуническа война (218 — 201 г. пр. Хр.) преминава Алпите, удържа победи над римските войски и завладява почти цяла Италия. През 202 г. пр. Хр. е разгромен от римския военачалник Сципион Старши. Избягва в Сирия, по-късно се самоубива — бел.ред.

315

Delenda Carthago (Картаген трябва да бъде разрушен — бел.прев.) — с тези думи римският държавник Катон Старши (234 — 149 г. пр. Хр.) завършвал своите речи в Сената — бел.фр.изд.

316

Договорът за търговия и съюз за отбрана от 1778 г. — бел.фр.изд.

317

„Прохладната Темпа“ (долината Темпа в Тесалия, свързана с мита за Аристей — бел.ред.), Вергилий. „Георгики“, четвърта книга, стих 317 — бел.фр.изд.

318

Карл Вилхелм Фердинанд, херцог Брауншвайг (1735 — 1806) — пруски генерал, командващ коалиционните войски срещу Френската революция. На 25 юли 1792 г. той издава манифест, в който заплашва Париж с унищожение, в случай че се извърши посегателство срещу кралското семейство. Този манифест предизвиква въстанието на 10 август и помитането на монархията — бел.ред.

319

Дюма изрежда имена на високопоставени служители, предимно ковчежници, от различни периоди на френската монархия — бел.ред.

320

Лук., 2:14 — бел.фр.изд.

321

Ако се съди по тази времева отпратка, сцената изглежда се разиграва на 20 юли — бел.фр.изд.

322

Корней, „Медея“, първо действие, първа поява — бел.фр.изд.

323

Прозвище на Хюг I, основател на Капетингската династия. Това име е дадено на Луи XVI по време на революцията — бел.ред.

324

Тръгнал от Дуе на 16 септември, той пристигнал във Версай на 23-и, под командването на подполковник Дьо Валфон. Полковник на полка е бил маркиз Дьо Люзинян — бел.фр.изд.

325

Жителите на Лиеж изгонили своя епископ на 18 август — бел.фр.изд.

326

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава VIII — бел.фр.изд.

327

„Ричард Лъвското сърце“, опера от Гетри, по либрето на Седен, действие I, сцена II — бел.фр.изд.

328

Граф Д’Естен е бил избран на 3 септември за главнокомандващ националната гвардия от буржоата във Версай — бел.фр.изд.

329

Изкатервайки се на балкона на стаята на Луи XVI, Персевал е казал дословно: „Постовете са наши, нека отсега нататък ни наричат кралски гвардейци“ — бел.фр.изд.

330

Льокоантр, командир на батальона от Нотр Дам, засегнат от това, че не е бил поканен на банкета — бел.фр.изд.

331

Дословно: „Очарована съм от този четвъртък. Нацията и армията трябва да бъдат привързани към краля, каквито сме самите ние спрямо тях“ — бел.фр.изд.

332

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава VIII — бел.фр.изд.

333

Сцена от събота вечерта, 3 октомври (вж. Мишле, цит. съч.) — бел.фр.изд.

334

Сцена от понеделник, 5 октомври. Тя взела барабана от една караулка. Вж. Фериер, „Спомени“, I, с. 285 — бел.фр.изд.

335

Хлебарят бил спасен от бъдещия маршал Гувион Сен Сир — бел.фр.изд.

336

В своето свидетелство абат Льофевр твърди, че е бил спасен от мъж, предрешен като жена — бел.фр.изд.

337

В древногръцката митология: една от трите еринии, богините на отмъщението. Съответстват на римските фурии — бел.ред.

338

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глави VIII, IX — бел.фр.изд.

339

Според свидетелските й показания — Луиз-Маргьорит-Пиерет Шабри — бел.фр.изд.

340

Жан Лаварен, четирийсет и девет годишна, портиерка — бел.фр.изд.

341

В своите „Спомени“ Лафайет твърди, че се е съпротивлявал от девет сутринта до четири следобед. Войската му потегля от площад „Луи XV“ в пет часа и седем минути. Вж. Байи. „Спомени“, III, с. 89 — бел.фр.изд.

342

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава VIII — бел.фр.изд.

343

Сен При, началник на кралската свита, изпратил в гората на Мьодон маркиз Дьо Кюбиер, оръженосец и бъдещ член на Комуната от 10 август 1792 г. — бел.фр.изд.

344

Жан-Жозеф Муние (1758 — 1806) — френски политик, депутат от третото съсловие в Генералните щати през 1789 г. Радетел за парламентарна монархия по английски образец — бел.ред.

345

Източник — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глави VIII, IX — бел.фр.изд.

346

Според свидетелските показания на Луиз Шабри: „Негово величество нареди да ми дадат вино в голяма златна чаша; накараха ме да помириша одеколон“ — бел.фр.изд.

347

Раненият от Шарпен маркиз Дьо Савониер, национален гвардеец и търговец на вино, умрял на 10 февруари 1790 г. от усложненията вследствие раната — бел.фр.изд.

348

Телохранителят, господин Дьо Мушрон, е бил спасен — бел.фр.изд.

349

В десет часа вечерта, плачейки. Вж. Лафайет. „Спомени“, II, с. 298 — бел.фр.изд. (Декларацията за правата на човека и гражданина е приета от Учредителното събрание на 26 август 1789 г. — бел.ред.)

350

Оливър Кромуел (1599 — 1658) — деец на Английската революция (1640 — 1660), водач на партията на индипендентите, възправила се против абсолютизма на Стюартите. Опирайки се на армията, той ускорява съдебния процес срещу Чарлз I, който е осъден на смърт от Парламента и обезглавен (1649), и провъзгласява републиката. През 1653 г. е обявен за лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия и установява еднолична военна диктатура — бел.ред.

351

Източници — Мишле. „История на Френската революция“, книга II, глава IX; Мадам Кампан. „Спомени“ — бел.фр.изд.

352

Жак Кало (1592 — 1635) — френски график и гравьор, един от най-големите майстори на офорта. Творбите му, белязани от естетиката на барока, разкриват усет към гротескното — бел.ред.

353

Жорж-Жак Дантон (1759 — 1794) — деец на Френската революция, адвокат. Основател на Клуба на корделиерите. Играе ръководна роля в Конвента и Якобинския клуб. Министър на правосъдието след 10 август 1792 г., по време на септемврийския терор (започнал на 2 септември) застава зад палачите, които нахлуват в затворите и избиват над 1 000 затворници, сред тях много свещеници. През 1793 — 1794 г. се обявява против революционния терор. Осъден от Революционния трибунал на смърт и гилотиниран — бел.ред.

354

Вж. Мишле, цит. съч., книга VI, глава VIII: „Вериер […] останал слисан само веднъж; това се случило, когато изправили срещу него да пледира един не по-малко гърбав адвокат“ — бел.фр.изд.

355

Жак Дьолил (1738 — 1813) — френски поет, майстор на дидактическата поезия. Превел в стихове „Георгики“ на Вергилий. Член на Френската академия (1774) — бел.ред.

356

Фьойани — политически клуб, обединявал умерени републиканци и привърженици на конституционната монархия, чието седалище бил бившият манастир на цистерцианците близо до Тюйлери (1791 — 1792) — бел.ред.

357

Жером-Луи Леритие, седемнайсетгодишен, дърводелец — бел.фр.изд.

358

От фр. буквално: въртележка. Похват при фехтовката и боя с тояги, който представлява удар с полукръгово или кръгово движение на оръжието — бел.прев.

359

Дюма приписва на Андре ролята на мадам Ожие, сестра на мадам Кампан — бел.фр.изд.

360

Източник — Мадам Кампан. „Спомени“, книга първа — бел.фр.изд.

361

Телохранителят, когото Лафайет прегърнал, е бил Мондоло — бел.фр.изд.

362

Били са убити и двама телохранители, Де Ют и Варикур. Отрязаните им глави били разнасяни, набучени на пики — бел.фр.изд.

363

Вергилий, „Енеида“, песен XI, стих 830: Vita […] cum gemitu fugit indignata sub umbras — бел.фр.изд.

364

Лафонтен, „Басни“, „Лъв и плъх“: „И малкият дори ни е необходим“ — бел.фр.изд. (Цитатът е по превода от френски на Атанас Далчев — бел. ред.)

365

Питу тръгва за Виле-Котре след убийствата на Фулон и Бертие (22 юли 1789 г.) — бел.фр.изд.

366

Изглежда, на 23 юли — бел.фр.изд.

367

Conciones latinae — латински речи, заимствани от Тит Ливий, Квинт Курций, Салустий и Тацит, събрани в един том през XVI век, преведени и коментирани с образователна цел — бел.фр.изд.

368

Quos ego (лат.) — „Аз вас…“: възпираща заплаха, отправена от сърдития Нептун към ветровете и техния цар, който отприщил бурята без негова повеля; „Енеида“, песен I, стих 135 — бел.фр.изд.

369

„Как сладък спомен имам аз/ от прелестното мое родно място“ от Шатобриан, отпечатан в „Меркюр дьо Франс“ от 31 май 1806 г. „по една мелодия от планините на Оверн, с акомпанимент на лира или на китара, от Ж.-Б. Бедар“, препечатан в „Алманах на музите“ (1807), за да бъде изпят накрая от Лотрек в „Последният Абенсераж“ — бел.фр.изд.

370

Пет години: майка му умира през 1784 г. — Бел.фр.изд.

371

Десетичната метрична система е приета на 1 август 1793 г. — бел.фр.изд.

372

Алюзия за дванайсетия подвиг на Херакъл, когато той влязъл в единоборство с великана Антей, вдигнал го високо във въздуха и го удушил — бел.ред.

373

Полифем — циклоп, герой от „Одисея“ на Омир. Затворил Одисей с дванайсет негови спътници в пещерата си и започнал да ги убива, да насича телата им, да ги вари и да ги изяжда, докато Одисей не го упоил с вино и не изгорили единственото око на великана — бел.ред.

374

Отправка към ругатнята на Камброн, изречена по време на битката при Ватерло: „Майната ви! Гвардията умира, но не се предава!“ — бел.ред.

375

Може би Дюма прави алюзия с Байрон — Бел.фр.изд.

376

Бащата на Дюма, драгун от полка на кралицата, пристига на 15 август 1789 г. във Виле-Котре по искане на властите, за да охранява реколтата и пазарите — Бел.фр.изд.

377

Адриан ван Остаде (1610 — 1685) и Адриан Броувер (1605 — 1638) — фламандски живописци, майстори на битови сцени от живота на простолюдието — бел.ред.

378

Антоан Жан Гро (1771 — 1835) — френски живописец, ученик на Жак Луи Давид, автор на портрети на видни личности, на платното „Чумавите в Яфа“, където Наполеон Бонапарт е изобразен като чудотворец, съгласно вярването, че докосването на владетелската ръка изцерява. Драматичното излъчване на тази и други негови творби се явява предвестник на романтизма — бел.ред.

379

Картината „Чумавите в Яфа“, съхранявана в Лувъра, е била изложена на Салона (на изящните изкуства — бел.прев.) през 1804 г. — бел.фр.изд.

380

Великанът Гаргантюа, герой на Франсоа Рабле от романа „Гаргантюа и Пантагрюел“, синоним на неутолим апетит — бел.ред.

381

Марс — римски бог на войната, съответства на гръцкия Арес — бел.прев.

382

Създадена от военния инженер Руже дьо Лил през 1792 г., първоначално като „Бойна песен на Рейнската армия“, през 1795 г. е обявена за национален химн на Франция. Забранена по време на Реставрацията и на Втората империя, от 1879 г. отново става национален химн — бел.ред.

383

Федерат — доброволец от националната гвардия по време на Революцията. На 14 юли 1790 г. на Марсово поле в Париж е ознаменуван празникът на Федерацията по случай първата годишнина от превземането на Бастилията и в чест на революционните обединения от доброволци (федерации) от Париж и провинциите. Талейран отслужва меса, а Лафайет като главнокомандващ на националната гвардия полага клетва пред Конституцията — бел.ред.

384

„Ще стане… Аристократите на фенера“ е пята от юли 1789 г. — бел.фр.изд.

385

Анри дьо Ла Тур д’Оверн, виконт Дьо Тюрен (1611 — 1675) — маршал на Франция. Командващ френските войски в множество победоносни битки, произведен маршал на трийсет и две години заради успехите си по време на Трийсетгодишната война — бел.ред.

386

„Парижките революции“ — Бел.фр.изд.

387

Марк Лициний Лукул (ок. 116 — ок. 56 пр. Хр.) — римски пълководец, водил победоносни битки. Прославя се с богатството, разкоша и пировете, които устройва (оттам Лукулов пир) — бел.ред.

388

От гр. — страдащ от никталопия, болест на очите, при която поради силна чувствителност на ретината човек вижда по-добре на тъмно — бел.прев.

389

Injustum et tenacem (лат.) — „несправедлив и постоянстващ“, променено от „justum et tenacem“, Хораций, Оди, III, 3, 1 — бел.фр.изд.

390

Audaces (audentes) fortuna juvat, Вергилий, „Енеида“, песен X, стих 284. — Бел.фр.изд. (В българското издание — стих 292: „Само на смелите духом съдбата помага.“ — бел.ред.)

391

Авторът прави алюзия със срещата през 1291 г. в долината Рютли на тримата предводители на швейцарските кантони Швиц, Ури и Унтервалден за сключване на вечен съюз срещу австрийските Хабсбурги, събитие, пресъздадено от Шилер в драмата „Вилхелм Тел“ — бел.ред.

392

Филип Егалите — бел.ред.

393

Est penes hominem arbitrium et ratio. (лат.) — „Човекът е надарен с воля и разум.“ — бел.прев.

394

Ланселот, „Градината на гръцките корени във френски стихове“, П. Льо Пти, 1657 г. Има множество преиздания чак до началото на XX век — бел.фр.изд. (Клод Ланселот, 1615 — 1695 — френски монах янсенист и граматик. Съавтор на „Обща тълковна граматика“, 1660 — бел.ред.)

395

Дюма може би прави алюзия с Цицерон — бел.фр.изд.

396

Abstrusus in venis silicis, Вергилий, „Енеида“, песен VI, стих 6 („Скрит в жилите на кремъка“) — бел.фр.изд.

397

„Силен при случай“ — бел.прев.

398

Максима на Сократ, цитирана във „Федър“ на Платон — бел.фр.изд.

399

Objurgatio imbellem animum arguit — бел.фр.изд.

400

Аристид (ок. 540 — ок. 467 г. пр. Хр.) — атински държавник и пълководец през Гръко-персийските войни, наречен Справедливия. Противник на Темистокъл. Изгонен чрез остракизъм, върнат от изгнание по време на втория поход на персите — бел.ред.

401

Фосион (ок. 402 — 318 г. пр. Хр) — атински пълководец и оратор, противник на Демостен. Осъден несправедливо от атиняните, той е принуден да изпие чашата с отрова — бел.ред.

402

„Събери смелост, благородно дете,/ така човек се издига до звездите“: стих от „Енеида“ на Вергилий, песен IX, променен от Стаций (Публий Папиний Стаций, ок. 40 — 96 — римски поет, автор на митологични поеми — бел.ред.) — бел.фр.изд. (В българското издание — стихове 653 и 654: „Чудесно начало, момченце!/ Тъй до звездите се стига!“ — бел.ред.)

403

Carnifex (лат.) — палач — бел.прев.

404

Йоав (IX в. пр. Хр.) — велик жрец на юдеите (виж 2 Царств., 11) — бел.ред.

405

Луций Сергий Катилина (ок. 108 — 62 пр. Хр.) — римски претор. Опитва се да вземе властта от управляващата олигархия, заговорът е разкрит от Цицерон — бел.ред.

406

Антропофаг (гр.) — човекоядец, канибал — бел.прев.

407

Волтер, „Заира“, четвърто действие, трета поява (Кораснен предава бележката) и четвърта поява (гневът на Оросман) — бел.фр.изд.

408

Вергилий, „Георгики“, трета книга, стих 181 („зараза за пасбищата“) — бел.фр.изд.

409

Кошници, в които римските патриции поставяли даровете си — бел.фр.изд.

410

Финей — митичен тракийски цар в областта около Бизантион. Ослепен, защото погубвал децата си или защото предсказвал волята на боговете — бел.ред.

411

Вергилий, „Георгики“, четвърта книга, стих 31 („Докато изгарях по Галатея“) — Бел.фр.изд. (Вероятно отправката е към „Буколики“ на Вергилий, тъй като в „Георгики“ такъв стих няма — бел.ред.)

412

„Парижките революции“ — бел.фр.изд.

413

Филип Македонски (ок. 382 — 336 г. пр. Хр.) — цар на Древна Македония (от 359 г. пр. Хр.). Баща на Александър Македонски. Превръща Македония в централизирана държава, установява хегемония над Гърция. Убит по време на подготовка за война — бел.ред.

414

Марк Юний Брут (85 — 42 г. пр. Хр.) — римски политик. Заедно с Касий възглавява заговора срещу Цезар и участва в убийството му. Според легендата преди смъртта си Цезар изрекъл думите „И ти ли, Бруте, сине мой“. Води борба с Антоний и Октавиан в защита на републиката. След поражение в битката при Филипи се самоубива — бел.ред.

415

Темистокъл (ок. 524 — ок. 459 г. пр. Хр.) — атински държавен деец и пълководец, водач на демократическата групировка. Превръща Атина в могъща морска държава. Изгонен чрез остракизъм, умира в изгнание — бел.ред.

416

Примери, взети от Плутарх, „Животописи“ — бел.фр.изд.

417

Антоан Барнав (1761 — 1793) — френски политик, блестящ оратор в Учредителното събрание, защитник на конституционната монархия. Гилотиниран по време на революционния терор — бел.ред.

418

След 4 август 1789 г. военен министър е бил граф Дьо ла Тур дю Пен — бел.фр.изд.

419

Расин, „Ифигения“, първо действие, първа поява: „Очарован от своята власт и изпълнен със своето величие.“ — бел.фр.изд.

420

Бит., 19:1 — бел.фр.изд.

421

Персий, „Сатири“, III: „Udum et molle lutum est“ („Като мека и податлива глина е“ — бел. прев.). — бел.фр.изд. (Авъл Персий, 34–62 — римски поет. Автор на сборник от 6 сатири в духа на стоицизма — бел.ред.)

422

Circumdedisti me hostibus meis. (лат.) — „Ти ме обкръжи с моите врагове“ — бел.прев.

423

Tu quoque (лат.) — началните думи на възклицанието на Цезар към Брут: „Tu quoque, mi flli Brute“ — И ти ли, Бруте, сине мой? — бел.ред.

424

Плутарх, „Цезар“, 66: „Когато видял Брут да насочва меч, покрил глава с тогата си…“ — бел.фр.изд.

425

Заимствано от Расин, „Баязид“, четвърто действие, седма поява — бел.фр.изд.

426

Сиреч през нощта: в гръцката митология Феб-Аполон е бог на Слънцето и светлината, а Амфитрита — царица на морето, което обгражда света — бел.прев.

427

Расин, „Ифигения“, първо действие, първа поява — бел.фр.изд.

428

Diis ignotis (лат.) — незнайни богове (виж Деян., 17:23) — бел.ред.

429

Мегалит, друидски паметник близо до Арамон — бел.фр.изд.

430

Жак дьо Шабан, сеньор Дьо ла Палис (1470 — 1525) — маршал на Франция, ръководил множество победоносни битки — бел.ред.

431

Полифем — бел.фр.изд.

432

Долина близо до Йерусалим, която преданието сочи като място на Страшния съд — бел.ред.

433

„Наръчник на националния гвардеец и всички онези, които се посвещават на военното изкуство“, 4-то издание през 1792 г. — бел.фр.изд.

434

Ларни е на юг, Вез — на югозапад, Тайфонтен — на северозапад, Вивиер — на североизток — бел.фр.изд.

435

Ad vivum (лат.) — на живо — бел.прев.

436

Оплакване, скръбен плач, по името на пророк Йеремия, оплакал горчиво разрушаването на Йерусалим — бел.прев.

437

Майордом (умрял в 1671 г.) на служба при Фуке, после при Конде. Известен е със самоубийството си, описано от мадам Дьо Севине — тъй като морските дарове за пиршество, устроено от Великия Конде, на което присъствал и кралят, не пристигнали, Вател се пробол със сабята си — бел.ред.

438

Маршал Тюрен удържа победа (1658 г.) над испанските войски, командвани от Великия Конде, един от водачите на Фрондата на принцовете, по-късно преминал на страната на испанците — бел.ред.

439

Не открихме подобен цитат у Шатобриан — бел.фр.изд.

440

От собств. Lovelace — съблазнител, прелъстител, донжуан (по името на герой от романа „Клариса Харлоу“ на английския белетрист Самюел Ричардсън) — бел.прев.

441

Жорж Дьо Шарни е убит призори на 6 октомври — бел.фр.изд.