Азбучните убийства

ГЛАВА XIМЕГЪН БЪРНАРД

Както казах, думите на Мегън Бърнард и още повече лекия, делови тон, с който ги произнесе, ме накараха да подскоча.

Поаро само наведе сериозно глава.

— A la bonne heure23 — каза той. — Вие сте интелигентна, мадмоазел.

Мегън Бърнард каза със съшия безпристрастен глас:

— Бях много привързана към Бети. Но обичта ми не можеше да ме заслепи до такава степен, че да не видя каква малка глупачка беше тя, а понякога дори й го казвах. Така е между сестри.

— А тя обръщаше ли внимание на съветите Ви?

— Вероятно не — каза Мегън цинично.

— Може ли да се уточните, мадмоазел?

Момичето се поколеба за момент. Поаро каза с лека усмивка:

— Ще ви помогна. Чух какво казахте на Хейстингс — че сестра Ви е била едно живо и щастливо момиче, което не се е занимавало с мъже. Това беше un peu24 обратно на истината, нали?

Мегън каза бавно:

— Бети не вършеше нищо лошо. Искам да разберете това. Беше честно момиче и не беше от тая категория момичета, които завързват връзки за ден-два. Нищо подобно. Но тя обичаше да я извеждат и да танцува. Обичаше евтините ласкателства, комплиментите и неща от този род.

— Беше привлекателна, да?

Този въпрос, зададен за трети път, най-после получи отговор. Мегън се смъкна от масата, отиде до куфара, отвори го и извади нещо, което подаде на Поаро.

В една кожена рамка се виждаха главата и раменете на русо, усмихнато момиче. Косата й очевидно е била скоро къдрена, понеже стоеше около главата й като ореол от ситни къдрици. Усмивката й беше лукава и изкуствена. В действителност това беше едно лице, което не можеше да се нарече красиво, но безспорно притежаваше някаква евтина привлекателност. Поаро върна снимката и каза:

— Не си приличате двете, мадмоазел.

— О, аз съм по-грозната. Винаги съм знаела това.

Изглеждаше, като че ли тя отминава факта с безразличие.

— В какво отношение по-точно мислите, че сестра Ви се е държала глупаво? Искате да кажете може би в отношенията си с Доналд Фрейзър?

— Точно това имам предвид. Дон е много тих човек, но той… е, естествено той би се възмутил от някои неща… и тогава…

— И тогава какво, мадмоазел? Погледът му се впи в нея.

Може би си въобразявам, но ми се стори, че тя се поколеба за миг, преди да отговори.

— Страхувах се, че той можеше да я изостави. А би било жалко. Той е много упорит и старателен мъж и щеше да стане добър съпруг от него.

Поаро все още я гледаше втренчено. Тя не трепна от този поглед, а му отвърна със също такъв сериозен поглед и вложи още нещо в него, нещо, което ми напомни за първоначалния й предизвикателен и презрителен маниер.

— Така значи — каза той най-после, — вече не говорим истината.

Тя повдигна рамене и тръгна към вратата.

— Е — каза тя. — аз направих, каквото можах, за да ви помогна.

Гласът на Поаро я спря.

— Почакайте, мадмоазел. Имам да Ви кажа още нещо. Върнете се.

Тя се подчини, макар и неохотно. И за мое учудване Поаро се впусна да разказва историята с писмата на ABC, убийството в Андоувър и железопътните справочници, намерени край труповете. Той нямаше никакво основание да се оплаче от липса на интерес от нейна страна. Устните й се разтвориха, очите й блеснаха, не изпускаше нито една дума.

— Всичко това вярно ли е?

— Да, вярно е.

— И Вие наистина искате да кажете, че сестра ми е била убита от някой отвратителен вманиачен убиец?

— Точно така.

Тя си пое дълбоко дъх.

— О, Бети, Бети, колко… колко ужасно!

— Виждате, мадмоазел, че можете да дадете сведенията, които Ви искам, без да се замислите дали те навреждат на някого или не.

— Да, сега разбирам.

— Тогава нека да продължим нашия разговор. Аз вече съм си съставил мнение, че Доналд Фрейзър е може би буен и ревнив, така ли?

Мегън Бърнард каза тихо:

— Имам вяра във Вас, мосю Поаро. Ще Ви кажа самата истина. Дон е, както казах, много тих човек, ако разбирате какво искам да кажа. Не може винаги да изрази с думи това, което чувствува. Но вътре в себе си той приема много дълбоко нещата. А освен това е ревнив по природа. Винаги ревнуваше Бети. Той изцяло й беше предан, а, разбира се, и тя беше много привързана към него, но не беше в природата на Бети да обича някого и да не забелязва никого наоколо. Тя не беше създадена по този начин. Тя излизаше с всеки симпатичен мъж, който би прекарал времето си с нея. И понеже работеше в „Рижата котка“, тя винаги имаше допирни точки с мъже особено през летните ваканции. Имаше много остър език и когато я закачаха, си връщаше по същия начин. А след това се случваше да излиза с тях и да ходи на кино или нещо такова. Но нищо сериозно, нищо по-дълбоко. Тя просто обичаше да се забавлява. Казвате, че тъй като един ден ще се задоми с Дон, по-добре ще бъде да се забавлява, докато може.

Мегън спря и Поаро каза:

— Разбирам. Продължете.

— И точно тези нейни схващания Дон не можеше да разбере. Не можеше да разбере защо, ако тя наистина го обича, иска да излиза с други мъже. И няколко пъти си имаха бурни разправии за тези работи.

— Мосю Дои не беше вече тих?

— Така е с всички тихи хора, когато излезнат извън кожата си, те избухват в пълния смисъл на думата. Дон беше толкова буен, че Бети се изплаши.

— Кога беше това?

— Имаше едно спречкване преди почти една година и друго, още по-лошо, точно преди месец. Аз се бях върнала в къщи за уикенда и направих така, че отново да се помирят; тогава се опитах да влея малко акъл в главата на Бети. Казах й, че е една малка глупачка. А тя само твърдеше, че нищо лошо не върши. Това беше така, но все пак тя не вървеше по правия път. Разбирате ли, след скарването преди една година тя придоби навика да казва някоя и друга лъжа, ръководейки се от принципа, че сърцето не тъжи за това, което главата не знае. Последното сблъскване стана, понеже тя беше казала на Дон, че отива в Хастингс с една приятелка, а той научи, че е била в Инстбурн с някакъв мъж. Мъжът се оказа женен и също държеше тази връзка в тайна; това влоши нещата още повече. Той й направи ужасна сцена — Бети крещеше, че все още не е омъжена за него и има право да излиза, с когото си поиска, а Дон, целият побледнял и разтреперан, каза, че някой ден… някой ден…

— Да?

— Той ще извърши убийство… — каза Мегън с тих глас.

Тя млъкна и се втренчи в Поаро.

Той бавно кимна с глава няколко пъти.

— И поради това Вие се страхувахте…

— Нито за миг дори не съм си помислила, че той наистина би го направил! Но ме беше страх, че ще се разчуе — кавгата и всичко, което той каза, — няколко души знаеха за това.

Поаро отново поклати замислено глава.

— Точно така. И мога да кажа, мадмоазел, че ако не бяха егоизмът и болезнената суета на убиеца, така щеше и да стане. Ако Доналд Фрейзър остане вън от всякакво подозрение, то ще се дължи само на налудничавите хвалби на ABC.

Той помълча известно време и после попита:

— Знаете ли дали напоследък сестра Ви се е срещала с този женен човек или въобще с някой друг мъж?

Мегън поклати глава.

— Не знам. Виждате, че не живея ТУК.

— Но как мислите?

— Може да не се е срещала отново именно с този човек. Той сигурно е изчезнал, щом е видял, че може да стане скандал, но не бих се учудила, ако Бети… е казала отново на Дон някоя и друга лъжа. Разбирате ли, тя обичаше толкова много да танцува и да ходи на кино, а Дон не можеше да си позволи лукса да я извежда непрекъснато.

— Щом е така, има ли вероятност тя да се е доверила на някого? Например на момичето от кафенето?

— Не мисля. Бети не можеше да понася тази Хайли. Намираше, че е проста. А другите момичета бяха нови. Пък и Бети не беше от този тип хора, които споделят преживяванията си.

Звънецът остро иззвъня над главата на момичето. Тя отиде до прозореца, погледна навън и рязко се дръпна назад.

— Това е Дон…

— Доведете го тук — каза Поаро бързо. — Бих искал да поговоря с него, преди нашият добър инспектор да го поеме в ръцете си.

Мегън Бърнард изхвръкна от кухнята като стрела и няколко секунди по-късно се върна, като водеше за ръка Доналд Фрейзър.