Азбучните убийства - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Агата Кристи (ГЛАВА XXVIII ( НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС)) #28

ГЛАВА XXVIII(НЕ ЛИЧНО ОТ КАПИТАН ХЕЙСТИНГС)

Инспектор Кроум седеше в канцеларията си в Скотланд Ярд.

Телефонът на бюрото му тихо иззвъня и той вдигна слушалката.

— Обажда се Джейкъбс, сър. При мене има един млад мъж, когото ми се струва, че трябва да изслушате.

Инспектор Кроум въздъхна. Средно около двадесетина души на ден идваха с така наречени „важни сведения“ относно делото ABC. Някои от тях бяха безобидни глупаци, а някои идваха с добри намерения и искрено вярваха, че техните сведения са ценни. Сержант Джейкъбс изпълняваше ролята на сито — той преценяваше кое заслужава да се препрати на шефа му.

— Добре, Джейкъбс, изпрати го — каза Кроум.

Няколко минути по-късно на вратата се почука и сержант Джейкъбс въведе един висок, симпатичен млад мъж.

— Това е мистър Том Хартигън, сър. Той има да каже нещо, което евентуално може да хвърли светлина върху делото ABC.

Инспекторът стана и учтиво се ръкува.

— Добро утро, мистър Хартигън. Заповядайте, седнете. Пушите ли? Една цигара?

Том Хартигън седна неловко и погледна със страхопочитание този, когото в себе си наричаше „една от големите клечки“. Външният вид на инспектора леко го разочарова. Изглеждаше като съвсем обикновен човек!

— Хайде — каза Кроум. — Имате да ни кажете нещо, което смятате, че ще е от значение за случая. Говорете.

Том започна нервно:

— Разбира се, може да се лъжа. Това е просто една моя идея. Може би само ще Ви загубя времето.

Инспектор Кроум въздъхна незабелязано. Колко време губеше, за да уверява хората, че не му губят времето!

— Ние най-добре ще кажем. Вие само ни изложете фактите, мистър Хартигън.

— Ето каква е работата, сър. Майката на моето момиче дава стаи под наем. Нагоре по пътя за Камдън Таун. В задната стая на втория етаж вече от около година живее един мъж на име Къст.

— Къст ли?

— Точно така, сър. Един човек на средна възраст, малко невзрачен и мекушав и неуспял в живота, бих казал. От този тип хора, които даже муха не могат да убият, и на мене през ум не би ми минало, че има нещо нередно, ако не се бяха случили някои странни неща.

Объркано и като повтаряше някои неща, Том описа срещата си с мистър Къст на Юстънската гара и инцидента с изтървания билет.

— Виждате ли, сър, това е малко смешно, приемете го както искате. Лили — това е моето момиче, сър — твърди с положителност, че той бил казал Челтенхъм и майка й също каза, че ясно си спомня, че сутринта, преди да замине, споменал за Челтенхъм. Разбира се, тогава не обърнах внимание на това. Лили, приятелката ми, каза, че се надява той да не пострада от този ABC, след като отива в Донкастър, и добави, че това е много странно съвпадение, тъй като по време на предишното убийство той е бил в Карстън. На майтап я попитах дали не е бил в Бексхил, когато стана второто убийство, и тя ми каза, че не знае дали е бил там, но знае със сигурност, че е бил някъде на море. Тогава аз и казах колко странно би било, ако той е ABC, а тя ми отговори, че горкият мистър Къст не би убил дори и муха. И тогава повече не говорихме за това, нито пък мислехме по въпроса. Но вътре в мене тази мисъл не ме оставяше на мира. Аз започнах да се чудя дали този Къст, колкото и безобиден да изглеждаше, не е в края на краищата малко откачен.

Том си пое дъх и продължи. Сега инспектор Кроум го слушаше съсредоточено.

— И тогава, сър, след донкастърското убийство във всички вестници беше обявено, че се търси някой си А. В. Кейс или Каш, а даденото описание съвпадаше с това на мистър Къст. Още през първата си свободна вечер отидох у Лили и я попитах как са инициалите му. Тя не можа да си спомни, но майка й каза, че са именно А. В. Тогава ние седнахме и се опитахме да направим сметка дали Къст е отсъствувал от къщи по време на апдоувърското убийство. Както знаете, сър, не е толкова лесно човек да си спомни неща, случили се преди три месена. Поизмъчихме се, но накрая успяхме, понеже братът на мисис Марбъри се върна от Канада на 21-ви юни. Той дошъл неочаквано и мисис Марбъри искала да го подслони; Лили предложила да му дадат леглото на мистър Къст, тъй като него го нямало. Но мисис Марбъри не се съгласила, понеже не било честно спрямо нейния квартирант, а тя обичала всичко да бъде честно и почтено Ние определихме датата с точност, защото параходът на Бърт Смит пристигнал съшия ден в Саутамптън.

Инспектор Кроум го слушаше внимателно и си водеше бележки.

— Това ли е всичко? — попита той.

— Това е сър. Надявам се, че не мислите, че правя от мухата слон? — Том леко се изчерви.

— Съвсем не. Много правилно постъпихте, че дойдохте тук. Разбира се, това е доста мъгливо показание — всички тези дати и сходството в имената може да са чисто съвпадение. Но вашите показания ще ми свършат работа. Мистър Къст! Той сега в къщи ли си е?

— Да, сър.

— Кога се върна?

— Вечерта след донкастърското убийство, сър.

— Какво прави оттогава?

— Нищо, сър, само седи. Мисис Марбъри каза, че се държи много странно. Купува много вестници — излиза сутрин рано и купува утринните вестници, а като се стъмни, излиза и купува вечерните. Мисис Марбъри казва, че той също много говори на себе си. Тя мисли, че той е станал много особен.

— Какъв е адресът на тази мисис Марбъри?

Том му го даде.

— Благодаря. Аз сигурно ще намина по някое време на деня. Едва ли има нужда да Ви казвам да бъдете много внимателен с държанието си към мистър Къст, ако случайно го срещнете.

Той стана и се ръкува.

— Направихте много добре, че дойдохте при нас. Довиждане, мистър Хартигън.

— Е, господа — каза Джейкъбс, когато отново влезе в стаята няколко минути по-късно. — Мислите ли, че това е нещо важно?

— Обещаващо е — каза Кроум. — Искам да кажа, ако фактите се окажат такива, каквито ги описва момчето. От производителите на чорапи все още няма нищо. Беше крайно време да се насочим по някоя следа. Между впрочем, дайте ми папката с карстънското дело.

Той се рови из нея известно време.

— А, ето. Едно от показанията, направени пред полицията в Торки. Един млад мъж на име Хил. Казва, че на излизане от кино Торки Паладиум, където гледал филма „Нито едно врабче“, забелязал един човек, който се държал странно. Говорел си на себе си. Хил го чул да казва: „Това е идея“. „Нито едно врабче“ ли беше филмът, който прожектираха в Регал в Донкастър?

— Да, сър.

— В това може да има нещо. Тогава не обърнахме внимание на тези показания, но нищо чудно именно тогава да му е дошла идеята как да извърши следващото убийство. Имаме адреса на Хил, както виждам. Описанието на човека, което той дава, е доста неясно, но съвпада до голяма степен с това на Мери Страуд и на този Том Хартигън.

Той кимна замислено.

— Става горещо — каза инспектор Кроум малко неточно, понеже беше много зиморничав.

— Някакви указания, сър?

— Поставете двама-трима души да наблюдават къщата на Камдън Таун, но не искам да ми подплашите птичката. Трябва да поговоря и с министерството. А след това ми се струва, че ще е най-добре да повикаме Къст тук и да го попитаме дали желае да даде показания. Струва ми се, че той вече така се е наплашил, че няма да чакаме дълго.

Долу Том Хартигън го чакаше Лили Марбъри.

— Всичко наред ли е, Том?

Той кимна.

— Прие ме самият инспектор Кроум. Този, на когото е възложено делото.

— Как изглежда?

— Малко тих и превзет, не както си представям един детектив.

— Това е новият тип детектив — каза Лили с уважение. — Някои от тях не падат по-долу от старите. Е, и какво каза той?

Том й разказа накратко за срещата.

— Значи мислят, че това наистина е той?

— Мислят, че е вероятно да е той. Във всеки случай ще наминат към вас да му зададат няколко въпроса.

— Горкият мистър Къст.

— Няма защо да казваш горкият мистър Къст, моето момиче. Ако той е ABC, на неговата съвест тежат четири ужасни убийства.

Лили въздъхна и поклати глава.

— Наистина звучи ужасно.

— А сега, момичето ми, ела да обядваме. Помисли си само, ако излезем прави, името ми ще се появи във вестниците.

— О, Том, наистина ли?

— Разбира се. И твоето също, и на майка ти. Нищо чудно и снимките ни да поместят.

— О, Том — Лили сграбчи ръката му въодушевено.

— А дотогава какво ще кажеш, ако обядваме в Корнър Хауз.

Лили още по-силно стисна ръката му.

— Хайде тогава!

— Добре, един момент само. Трябва да телефонирам.

— На кого?

— На една приятелка, с която имах среща. Тя притича на другия тротоар и след няколко минути се върна леко зачервена.

— Хайде. Том.

Тя го хвана под ръка.

— Разкажи ми нещо повече за Скотланд Ярд. Видя ли там другия?

— Кой другия?

— Белгиеца. Този, на когото ABC изпраща писмата си.

— Не, нямаше го.

— Хайде разкажи ми всичко. Какво направи, като влезе? На кого говори, какво каза?

Мистър Къст бавно окачи телефонната слушалка.

Той се обърна и видя мисис Марбъри, която стоеше на прага, разкъсвана от любопитство.

— Не Ви се обаждат много често, мистър Къст?

— Не… ъ… не много често, мисис Марбъри.

— Надявам се, че не е нещо лошо.

— Не, не. — Колко настоятелна беше тая жена! Очите му се спряха на светските новини във вестника, които държеше в ръка. „Раждания… Женитби… Починали…“

— Сестра ми току-що е родила момче — изтърси той.

Той, който никога не беше имал сестра!

— Боже мой! Но това наистина е много хубаво! („А да не спомене никога през тези три години, че има сестра. Като всички мъже“ — помисли си тя.) Така се учудих, когато една дама поиска да говори с мистър Къст. В първия момент ми се стори, че е гласът на мойта Лили, много приличаше на нейния, но по-нахален, по-високомерен, ако разбирате какво искам да кажа. Е, мистър Къст, поздравявам Ви! Това първото ли е или имате и други племенници?

— Този е единственият — каза мистър Къст. — Единственият, който имам и който вероятно ще имам… мисля, че трябва да тръгвам веднага. Искат… да отида там. Мисля, че ще хвана влака, ако побързам.

— Дълго ли ще отсъствувате, мистър Къст? — извика след него мисис Марбъри, когато той се изкачваше по стълбите.

— О, не. Само два-три дена.

Той изчезна в стаята си. Мисис Марбъри се оттегли в кухнята и разчувствувано си мислеше за „милото малко червейче“.

Изведнъж някаква мисъл я стресна.

Предишната вечер, Том, Лили и цялото ровене из минали дати… Опитваха се да изкарат, че мистър Къст е онова чудовище ABC. Само заради инициалите му и някои малки съвпадения.

— Едва ли го мислеха сериозно — успокои се тя. — А сега сигурно ще се засрамят от себе си.

По някакъв странен начин, който тя самата не би могла да си обясни, вестта, че сестрата на мистър Къст е родила, разсея напълно съмненията, които хранеше към наемателя си.

— Надявам се, че не се е мъчила много, горката — помисли си тя, като опита ютията, преди да започне да глади копринения комбинезон на Лили.

Акушерските теми напълно завладяха мисълта й.

Мистър Къст слезе тихо по стълбата с чанта в ръка. Погледът му се спря за миг на телефона. Краткият разговор отново прозвуча в ума му:

„Вие ли сте, мистър Къст? Помислих си, че може би ще искате да знаете, че един инспектор от Скотланд Ярд ще дойде да Ви види…“

А той какво каза? Не можеше да си спомни.

„Благодаря Ви, много Ви благодаря… Много мило от Ваша страна.“ Нещо от този род.

Защо му телефонира? Възможно ли е да се е досетила? Или просто е искала да му съобщи, за да си стои в къщи и да чака инспектора?

Но тогава откъде знае, че ще идва инспектор?

И после гласът й. Беше си преправила гласа пред майка си…

Изглежда… изглежда, като че ли тя знае…

Но нали, ако знае, тя не би…

Впрочем нищо чудно. Жените са много особени. Неочаквано жестоки и неочаквано добри. Той беше видял веднъж Лили да пуска една мишка от капана.